*******30
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20221100500725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20165266 от 29.07.2021 г., постановено по гр.д. №10732
по описа за 2020 г. на СРС, 118 състав, е признато за установено по исковете с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“ АД,
ЕИК *******, срещу Г. Й. К. с ЕГН **********, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 899,87 лева, представляваща неизплатена стойност на
предоставени ВиК услуги и потребена вода за водоснабден имот - апартамент
*******, в гр. София, ж.к ******* с клиентски № **********, в периода от
01.07.2016г. до 07.07.2019 г., законна лихва от 14.8.2019 г. до изплащане на
вземането и сума в размер на 35,67 лева – обезщетение за забава плащането
на главницата, дължимо за периода от 07.12.2018 г. до 13.08.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№ 47304/2019г. на СРС, 118 състав, като исковете са
отхвърлени за разликата над сумата от 899,87 лева до пълния предявен размер
за сумата 3801,14 лв. - неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги и
потребена вода и за периода от 06.03.2012 г. до 30.06.2016 г., както и за
разликата над 35,67 лева до пълния предявен размер от 1393,58 лв. за
мораторна лихва за периода от 6.4.2012 г. до 06.12.2018 г.
Съобразно изхода от спора и по правилата на чл.78 ГПК
първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по
1
делото, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 72,82 лв., представляваща разноски за исковото
производство, както и сумата от 29,37 лв., представляваща направените по
ч.гр.д.№ 47304/2019г. на СРС, 118 състав разноски. Ищецът е осъден на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 483,63 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Срещу решението в частта, с която установителните искове са уважени,
е постъпила въззивна жалба от ответника Г. Й. К.. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че нормата на пар.1, ал.1,
т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги не билa съгласуванa с чл.147 ЗЗП и чл.38 от Харта за основни права в
ЕС. Твърди се, че ОУ на ищеца не следва да е прилагат с оглед
противоречието им с ЗЗП, като в исковата молба не бил посочен
правопораждащия договорното отношение юридически факт. Въззвиникът
навежда, че по делото липсвало годен документ, доказващ право на
собственост, макар това обстоятелство да било неотносимо към
потребителския договор, както и че неправилно била отчетена ползвана вода с
оглед определяне на общи разходи чрез разпределяне на разликата между
общия водомер и индивидуалните водомери. Твърди, че ДКЕВР не е страна
по договора и не можел да определя цена /същият определял само пределна
цена/, а в по делото нямало определена пазарна цена.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционнното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
2
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
От приетата пред първоинстанционния съд справка по партидата на
ответника в имотния регистър към АВ е видно, че същият е закупил
процесния недвижим имот - апартамент *******, в гр. София, ж.к *******, на
25.03.2005 г., като до 2017 г. няма извършени отбелязвания с предмет
разпореждане правото на собственост на ответника. Ето защо и настоящият
съдебен състав намира, че по делото се доказва, че ответникът е бил
едноличен собственик на процесния недвижим имот през исковия период, в
този смисъл неоснователен се явява завеният довод във въззивната жалба за
недоказване титулярството на правото на собственост върху имота.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот, като възраженията на въззивника
за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид
наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените
отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид
услуги.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
3
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006
г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с
решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно
според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът са упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от
2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради
– етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя
въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с
включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната
водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.
23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ.
чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на
В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се
извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал. 4 и чл. 8,
т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за
разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот.
Неоснователен се явява и заявеният довод във въззивната жалба за
4
неправилно разпределяне на количеството потребена вода, което се явява
разлика между показанията на общия водомер и сбора на показанията на
индивидуалните водомери, доколкото този начин на отчитане и начисляване
на количеството потребена вода изрично предвиден в ОУ на ищеца. От
изготвената СТЕ се установява, че през описания период в процесния
апартамент е извършен отчет и самоотчет на монтирания в жилището
водомер. Следователно, ищецът правилно е изчислявал доставката на В и К
услуги през процесния период. Изготвената СТЕ е установила, че за
непогасения по давност период – от 01.07.2016г. до 07.07.2019 г., размерът на
задълженията на ответника за главница, при кредитиране заключението на
вещото лице, е 899,87 лева – главница, за която са издадени фактури в
периода от 07.11.2018 г. до 07.06.2019 г., като в рамките на процесния период
за предоставените услуги за процесния имот са начислявани и суми, извън
претендираната, за които са издадени фактури в периода от 07.07.2015 г. до
05.10.2018 г., но тези суми не са калкулирани в исковата претенция.
Ето защо и искът е основателен за сумата от 810,40 лв., за колкото е
уважен и с атакуваното с въззивната жалба решение. За горницата над 810,40
до пълния предявен размер от 3801,14 лв. за която предявеният иск е
отхвърлен, решението като необжалвано, е влязло в законна сила.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от
наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид
изводите, до които съдът достигна по отношение на иска за главница, то
основателен е и искът за заплащане на лихва за забава, доколкото падежът на
задължението по всяка фактура е установен в приложимите към договора
общи условия – чл. 31, ал. 2 – падежът на съответното месечно вземане
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка
фактура. Настоящият състав на съда споделя изводите, до които е достигнал
първоинстанционният съд, като е приел, че погасяването по давност на
вземанията за периода 06.03.2012 г. до 30.06.2016 г., е довело и до погасяване
на акцесорните вземания за лихва за забава върху същите. На основание чл.
162 ГПК съдът намира, че вземането за лихва е основателно до сумата от
35,67лв., както е приел в решението си и първостепенният съд. В частта за
горницата над 35,67 лв. до пълния предявен размер от 1393,58 лв. лв.
решението на СРС, като необжалвано е влязло в сила.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с
тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната
част следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимия материален и процесуален закон.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за
настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски
от страна на въззиваемото дружество не е заявена, с оглед което такива не се
5
дължат и на тази страна за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20165266 от 29.07.2021 г., постановено
по гр.д. №10732 по описа за 2020 г. на СРС, 118 състав, в частта, в която е
признато за установено по исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявени от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу Г. Й. К. с ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899,87 лева,
представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги и
потребена вода за водоснабден имот - апартамент *******, в гр. София, ж.к
******* с клиентски № **********, в периода от 01.07.2016г. до 07.07.2019
г., законна лихва от 14.8.2019 г. до изплащане на вземането и сума в размер
на 35,67 лева – обезщетение за забава плащането на главницата, дължимо за
периода от 07.12.2018 г. до 13.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№
47304/2019г. на СРС, 118 състав.
Решението в частта, с която исковете с правно основание чл.422,ал.1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86,
ал.1 ЗЗД са отхвърлени, е влязло в сила поради необжалването му.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6