№ 290
гр. Варна, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000422 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. А. М, ЕГН
**********, с.Цонево, общ.Дългопол, обл.Варна и М. И. М, ЕГН **********,
с.а., двамата представлявани от адв.Р. И. от ВАК, срещу решение
№42/15.06.2023г., постановено по т.дело №90 по описа за 2022г. на Окръжен
съд- Шумен, с което са отхвърлени исковете на двамата въззивници срещу
ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, София, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от двамата в резултат от смъртта на техния
внук М С Р, починал при ПТП на 27.09.2017г., настъпило на главен път II -
73, край с.Радко Димитриево, обл.Шумен, виновно причинено от водача на
л.а.Мерцедес Е 280 с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н, при
неправилно предприето изпреварване в забранен за това участък, при което е
реализирано ПТП с насрещно движещия се л.а.Мазда 323 с рег.№Х ХХХХХ
ХХ, управляван от пострадалия Р.
В жалбата се излага, че решението на ШОС е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се твърди, че съдът неправилно е
възприел установената от събраните доказателства фактическа обстановка,
тъй като не е ценил доказателствата в съвкупност. Сочи, че установеният
развод на родителите на починалия М, съответно неговата връзка с баба и
дядо по майчина линия /тъй като М е останал да живее с баща си/, не сочи
еднозначно и на прекъсната емоционална връзка с бабата и дядото по
1
майчина линия. Напротив, твърди се, че именно поради факта на това
физическо отделяне от майката и нейното семейство, се е породила още по-
силна емоционална връзка между ищците и техният внук.
Съдът не е извършил правилна преценка на събраната по делото
медицинска документация, тъй като не е съобразил, че именно след смъртта
на М диабетното състояние на Р. М се е влошило до степен на пълна слепота
и обездвижване. Твърди се още, че съдът неправилно е интерпретирал
доказателствата в светлината на съдебната практика и изискването за
доказване на особено близка житейска връзка на претендиращия обезщетение
с починалото лице. Считат, че тази особена връзка, предполагаща
действително претърпени от смъртта на М вреди, се поражда именно от от
отчуждаването на последния от семейната среда /поради развода на
родителите/ и засилване на емоционалната връзка с прародителите /родители
на майката, при която пострадалият не живее/. Съдът неправилно преценил,
че ищците не подадат в кръга на легитимираните да получат обезщетение за
неимуществени вреди, лица съгласно ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.
Поддържа се, че ищците са преживели силно стресогенно събитие в резултат
от смъртта на М Р, което е довело до влошаване на здравето им.
Претендира се отмяна на решението и вместо това уважаване на
исковете ведно с определяне възнаграждение на пълномощника на
въззивниците съгласно чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЗАД
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Т.Т., за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че по делото не са
установени обстоятелства, от които да следва извод за особено силна
привързаност на ищците и техния внук, надхвърляща обичайното за този вид
взаимоотношения съгласно изискванията на ТР №1/2016г. на ОСГТНК на
ВКС. Твърди се напротив, че по делото е установено, че след развода на
родителите, починалото лице е било прекъснало връзка както с майка си, така
и с родителите й /ищците/, живели са в различни домакинства, на 70 км.
разстояние един от друг. Според въззиваемата страна, ищците не са доказали
тази изключителност и трайност на връзката между тях и пострадалия. Не са
посочени /и доказани/ конкретни обстоятелства, които свидетелстват за
наличие на такава дълбока връзка между баба/дядо и внук; не са доказани и
конкретните вреди, причинени и търпени от ищците от смъртта на техния
внук.
В условие на евентуалност, при възприемане от съда наличието на
дълбока привързаност между ищците и пострадалия както и реално търпени
от тях вреди, страната претендира съобразяване на пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ,
съгласно който до влизане в сила на Наредба за утвърждаване Методика по
чл.493а, ал.2 КЗ, обезщетенията за търпени неимуществени вреди се
определят за лицата по ал.4 на същата норма в размер до 5 000 лева.
/цит.съдебна практика/ Поддържа се и възражението на застрахователя за
2
съпричиняване на вредите от пострадалия поради неизползване на предпазен
колан. Претендира се потвърждаване на съдебното решение или присъждане
на обезщетение в намален размер ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание не се явяват представители на страните, но
въззиваемият ОЗК Застраховане АД, чрез адв.Т., изразява писмено становище
за поддържане на отговора и неоснователност на жалбата. Претендират се и
сторени разноски.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е
образувано по искова молба на Р. А. М и М. И. М, двамата с постоянен адрес
в с.Цонево, общ.Дългопол, обл.Варна, чрез адв.Р. И. от АК –Варна срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, гр.София за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение за понесени от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния внук М Р, починал при ПТП на
27.09.2017г. като първата ищца претендира 90 000 лева, а вторият – 70 000
лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното
изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на 27.09.2017г., на главен път ІІ-73, край с.Радко
Димитриево, обл.Шумен, км.10 + 200 настъпило ПТП, при което л.а. марка
„Мерцедес Е 280“, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н при извършване
маневра за изпреварване навлязъл в лентата за насрещно движение и се
ударил челно в л.а.„Мазда-323“, рег.№Х ХХХХХ ХХ. В резултат на удара М
Р, управлявал л.а.„Мазда-323“, получил съчетана травма: глава-шия, гръден
кош, корем-таз, крайници, в резултат на която починал същата вечер. Твърди
се постановена спрямо виновния водач В Н влязла в сила Присъда № 13 от
14.06.2019 г. по НОХД № 257/2018г. на ШОС. Ищците твърдят, че
починалият М Р е техен внук, с когото са били в изключително близки
отношения. Твърдят, че са преживели тежко смъртта му. Твърдят, че за лекия
автомобил, причинил ПТП, управляван от В Н, имало сключен с ответното
дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в полица №BG/23/117000037547, с покритие към датата на ПТП.
Ищците твърдят, че са заявили претенция за обезвреда пред ответника, но
дружеството отказало да плати застрахователни обезщетения поради липса на
доказателства за наличие на близка връзка с починалия.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск, като го счита за
недопустим, а по същество и за неоснователен. Ответникът оспорва активната
материална легитимация на ищците, изключителната вина на В Н за
настъпване на ПТП. Поддържат възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като починалият е бил без предпазен колан. Считат, че
претендираните от ищците размери на неимуществени вреди са
неоснователно завишени. В допълнителната искова молба и отговора,
страните поддържат становищата си, изразени в исковата молба и отговора по
нея.
Въззивният съд, въз основа твърденията, възраженията и оплакванията
3
в жалбата, събраните доказателства, съобразно пределите на обжалване,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира образуваното въззивно производство за допустимо –въз
основа на редовна въззивна жалба, подадена от легитимирана страна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и
при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на акта
съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания,
които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на производството е идентичен с този на първата инстанция
поради пълното отхвърляне на исковете. Предмет на въззивното производство
са преките искове на увредените лица, претърпели неимуществени вреди –
болки и страдания – от смъртта на починал техен родственик /внук/, с когото
твърдят изградена изключително силна връзка, обуславяща материалната им
легитимация.
Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.
Не се спори между страните, че за процесния л.а.Мерцедес Е280,
управляван от В Н е имало валидно застрахователно правоотношение с
ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с покритие към датата на произшествието на 27.09.2017г.
Страните не спорят относно настъпилото ПТП и механизма на същото,
съответно по предпоставките на деликта съгласно чл.45 ЗЗД, а и същите са
обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда по
отношение деликвента, по НОХД №257/2018г. на ШОС. Със същата В С Н е
бил признат за виновен в това, че на 27.09.2017г. на главен път ІІ-73 край
с.Радко Димитриево, обл.Шумен, км.10+200, при управление на МПС – л.а.
„Мерцедес Е 280“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение,
при което в условията на намалена, ограничена видимост, без да са налице
условията за безопасно изпреварване, нарушил забраната за изпреварване,
сигнализирано с маркировка М5 „Двойна смесена линия“ и с пътен знак В24,
поставен на 120 метра преди мястото на удара, предприел маневра
изпреварване на л.а.„Мерцедес 290Д“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, с което по
непредпазливост причинил смъртта на М С Р, ЕГН 961115 8742, поради което
и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.54
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.
4
Не се оспорва наличието на застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение л.а.марка „Мерцедес Е 280“, рег.
№ХХХХХХХХ, обективиран в застрахователна полица №
BG/23/117000037547.
Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени
доказателства безспорно се установява, че починалият на 27.09.2017г. М С Р е
внук на ищците Р. А. М и М. И. М по майчина линия.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че на 27.09.2017г.
лек автомобил „Мерцедес Е 280“, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н,
се е движил през тъмната част на денонощието по път І-7 в отсечката с.
Ивански – с. Радко Димитриево. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с
широчина 7 метра, разделено на две ленти с двойна смесена линия тип М1,
като по посока на с.Р. Димитриево разделителната линия е непрекъсната. На
120 м., преди мястото на ПТП по посока към с.Радко Димитриево от дясната
страна на пътя има поставен пътен знак В 24 (забранено е изпреварването на
МПС). В същата посока с по-малка скорост се е движел попътно лек
автомобил „Мерцедес 200Д“ с рег. № Х ХХХХ ХХ. Водачът на „Мерцедес Е
280“ е предприел изпреварване и е навлязъл в насрещната лента за движение.
В момента на изравняване с л.а.„Мерцедес 200Д“ срещуположно движещият
се в насрещна лента л.а.„Мазда 323“, рег.№Х ХХХХХ ХХ предприема
аварийно спиране, но двата автомобила се удрят челно с левите си предни
части. В резултат на удара между л.а.„Мерцедес Е 280“ и л.а.„Мазда 323“
силно е деформирана предната лява част на „Мерцедес Е 280“, както и
тотално е унищожена цялата предна лява страна на Мазда-та. Скоростта на
движение преди настъпването на ПТП на л.а. „Мерцедес Е 280“ е била 89.8
км./ч., а на „Мазда 323“ – 75.7 км./ч., като и двата автомобила не са
превишавали максимално разрешената скорост в участъка от 90 км./ч. В
случая скоростта на движение не е повлияла на механизма на ПТП. За
настъпване на ПТП съществена е забраната за изпреварване на МПС по
посока на движение именно на л.а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
сигнализирана с пътен знак В24 (забранено изпреварването на МПС),
поставен от дясната страна на пътя на 120 м. преди мястото на ПТП, както и с
маркировка М5 – двойна смесена линия. По посока на движението на л.а.
„Мерцедес Е 280“ разделителната линия е непрекъсната. Поради това
заключението посочва като непосредствена причина за ПТП действията на
водача на л.а. „Мерцедес Е 280“ В Н, който без да има необходимите условия
и видимост предприема изпреварване като навлиза в лентата за насрещно
движение в опасната зона за спиране на движещия се по нея лек автомобил
„Мазда-323“ с рег.№Х ХХХХХ ХХ с водач М С Р. Водачът на л.а. „Мерцедес
Е 280“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП като прекрати маневрата за изпреварване и изчака
разминаването с насрещния автомобил „Мазда-323“.
5
В резултат на ПТП, М Р /към този момент на 20 години/ получил
съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем, таз и крайници, описани
подробно от вещото лице. /л.129 по делото/ Получените от М С Р
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с механизма на ПТП и
настъпилата смърт. Според приетата без оспорване комплексна експертиза,
по време на процесното ПТП, водачът М Р е бил с поставен предпазен колан.
Абсолютна корелация между използването на предпазен колан и
предотвратяване на получените тежки съчетани травми и смърт, не
съществува, но ползването на колан е показателно и с оглед характера на част
от описаните травми в областта на гърдите, шията и корема. При поставен
предпазен колан и по-ниска скорост на сблъсък рискът за живота на
пострадалия би бил по-малък, но при сумарна скорост над 60 км./ч., а така е в
случая, се е стигнало до тежките травми в гръдната, коремната и шийната
област, които са довели до летален изход. Пострадалият е починал същата
вечер.
Съдът кредитира изслушаните по делото свидетелски показания за
установяване търпените от ищците болки и страдания от смъртта на техния
внук – изслушани са били майката на пострадалия св.Р С и фактически
съжителстващият с нея С Д. От разпита на първия свидетел, майка на
пострадалия, се установява, че синът й бил много близък с баба си, гостувал и
непрекъснато, след училище ходел при нея, всяка ваканция я посещавал.
Когато се оженил за първи път завел снахата при баба си, а не при майка си.
Родителите на М се разделили преди повече от 10 години и той останал да
живее при баща си в гр.Смядово. Майката се изместила в с.Цонево, където
били и нейните родители – ищците. Независимо от това, свидетелката сочи,
че М предпочитал компанията на баба си по майчина линия, към която бил
силно привързан. Според свидетелката, майка й преживяла много тежко
смъртта на своя внук – получила диабет и състоянието и се влошавало
непрекъснато. Св.С Д сочи, че живее с майката на пострадалия от 4 години.
Познава нейните родители, на които помагал ежедневно, тъй като са стари и
болни хора и се нуждаят от грижи. Сочи, че всяка вечер отиват да нагледат
възрастните, да им занесат храна, да си поговорят. Сочи, че бабата
непрекъснато говори за М, защото тя го била порастила, грижила се е за него
повече от родителите му. Успокоявала се само когато с тях бил и другият им
син Даниел, който живеел постоянно в Германия, като ищцата дори го
наричала с името на внука си - М, на името на починалия. Свидетелят не е бил
пряк свидетел как са общували помежду си М и неговите баба и дядо, но
когато започвали да си говорят за М си личала обичта им. Знае, че бабата е
много зле здравословно именно след смъртта на внука й, а дядото, когато
заговорели за него, започвал да плаче. Според двамата свидетели,
състоянието на Р. се влошило след произшествието – преди била активна,
грижела се за всичко, а след това – не излизала от вкъщи, лежала и страдала.
От допуснатите на насрещната страна свидетели св.Н М и св.М.М /на
л.238/ се установява, че родителите на М се разделили, когато той бил 7 клас.
6
Тогава той останал да живее с баща си С и дядо си по бащина линия в
гр.Смядово. Майка му и нейните родители /ищците/ живеят и понастоящем в
с.Цонево, общ.Дългопол. М го отгледал баща му. Починалият при ПТП бил
на 21 години, оставил малко дете и съпругата си. Не знаят дали М е
поддържал връзка с баба си и дядо си по майчина линия, но са ги виждали,
когато идвали на гости преди раздялата на родителите. По едно време М дори
не говорел с майка си, която отишла да живее в с.Цонево, но след като се
оженил възстановили отношенията си. Преди това, докато родителите на М
живеели заедно в Смядово, бабата и дядото по майчина линия гостували при
дъщеря си. Отношенията между М, баба му и дядо му по майчина линия били
като между внук и прародители. След раздялата на родителите, тези
отношения не били очевидни за свидетелите, тъй като М останал в Смядово.
Нещо повече, св.М, посочва, че след като се родило детето на М, той бил
обиден, че баба му и дядо му по майчина линия не го поздравили.
По делото е приобщена и справка – разпечатка от НЗОК /л.178/, в която
се съдържа медицинска информация относно ищцата Р. М., обективираща
предписани на лицето лекарства, проведени прегледи с посочване дата на
предписване и отпускане на лекарства, код и име на МКБ, номер за рецепта,
име на практиката на лекуващ лекар. От тази справка се установява, че
ищцата е диагностицирана със заболяване неинсулинозависим захарен
диабет, без усложнения и хипертонично сърце, отпреди ПТП, поне от
началото на справката през 2009г. Няма промяна за целия период в
посочените заболявания в отразените медицински данни. Не са събрани други
доказателства за установяване наличието на връзка между здравословното
състояние на ищцата Р. М. преди и след ПТП, поради което липсва
установена пряка връзка между състоянието на ищцата и травматичното
събитие в личния й живот – загубата на нейния внук.
Въз основа на изложеното въззивният състав не намира основание за
ревизия на постановеното от първата инстанция решение.
Предмет на спора са предявени от бабата и дядото на пострадалия –
починал при ПТП на 27.09.2017г., срещу застрахователя на ГО на деликвента,
преки искове за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за
търпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на М С Р, съгласно
чл.432 КЗ. Предявеният иск е допустимо заведен при спазване на
задължителното производство пред застрахователя и отказ на последния да
определи и изплати обезщетение. Относно материалноправната легитимация
на ищците, която е основното оплакване във въззивното производство, съдът
намира следното:
Не се спори, че ищците са родители на майката на починалия – Р М С,
т.е. баба и дядо на М С Р. Установява се, че дълги години /след развода на
родителите на М/ същите живеят в с.Цонево, а М и семейството му с баща му
С и дядо му по бащина линия живеят в гр.Смядово. Установява се, че ищците
са поддържали връзка с внука си приживе. За съдържанието на тази връзка
7
съдът кредитира свидетелските показания както на първата група свидетели,
така и на втората група, от които в съвкупност се установява
непротиворечивия факт, че въпреки раздялата на родителите и
местоживеенето им в отдалечени населени места, М е продължил да
поддържа връзка с майка си и нейното семейство, вкл. с ищците. Поставеният
и пред въззивния съд въпрос е дали тази връзка покрива изискването за
изключителност, дълбочина и интензивност, които предпоставят търпени от
ищците неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, съответно
материалната им легитимация по спора.
Отговорът на този въпрос е обусловен от произнасяне на ОСГНТК на
ВКС по ТД №1/2016г. и обилната съдебна практика по приложението му. С
тълкувателния акт Общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на ПВС, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, баби и дядовци както и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Установената родствена
връзка не е достатъчна за претендиране на този вид вреди. Следва съдът да
установи, с допустимите по ГПК доказателства, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия/другите/
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка като поради това е
справедливо да бъде обезщетен за неимуществени вреди преживелият.
Определящият критерий съгласно разясненията на ТР е "изключителността"
на връзката, разбирана като извън обичайното житейско развитие в
отношенията между починалия и претендиращия, в отклонение от типичната
емоционална и духовна естествена връзка помежду им. Само тогава
принципът на чл.52 ЗЗД налага това "друго лице" да бъде обезщетено.
Следователно, от посочените разяснения следва извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, извън
8
кръга на лицата, очертани в ППВС № 4/61г. и № 5/69г. се присъжда само по
изключение, а именно когато е създадена особена близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетение и когато действително
претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Въззивният състав, въз основа на пълен анализ на събраните
доказателства – писмени и гласни – достига до идентичен на първата
инстанция правен извод за липса на доказване на релевантните факти от
страна на ищците, съотв. за неоснователност на иска им.
Не се установява ищците, в качеството им на баба и дядо на
загиналия при ПТП на 27.09.2017г. М Р, да са имали с него изключително
силна и дълбока връзка, която да обоснове извод, че търпят от смъртта му
неимуществени вреди, за които справедливостта изисква да бъдат
обезщетени. Действително, съдът цени събраните гласни доказателства и
установения факт, че приживе пострадалият е поддържал връзка със своите
баба и дядо по майчина линия, независимо от раздялата на родителите му и
оставането му да живее с единия родител – баща. Не се установява обаче тази
връзка да се характеризира с дълбочина и интензивност по-големи от
обичайните за този вид отношения, а съответно не се установява ищците да са
преживели смъртта на своя внук с повече от предвидимата мъка и страдание.
Доказателствата сочат на съществуваща по-силна връзка между ищцата Р. М.
и внука й, но дори и тя не покрива съдържателно посочените в
тълкувателното решение критерии за трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищците.
След постановеното ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, за да е
основателен иска следва да бъде доказано, че вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в цит. Постановления на ВС. Такъв би бил случаят в
който ищецът, в резултат на претърпените страдания от смъртта на близък
родственик е понесъл негативно въздействие върху здравословното,
емоционално и психическо състояние, имал е необходимост от
психологическа, психиатрична подкрепа, променил е поведението си,
преживял е завишена по интензитет и продължителност реакция на скръб от
загубата и др. подобни. В процесния случай наличието на такива
обстоятелства не се установява. С приемането на Тълкувателното решение
обезщетение не следва да се присъжда въз основа единствено на презумпция
за понесени морални болки и страдания в резултат на произшествието, а след
пълно доказване релевантни към степента на тази близост факти.
В случая се установява типично за линията прародители – внук,
отношение на привързаност, която не надхвърля обичайното обществено
очакване за естеството на този вид връзка. Макар да се установяват житейски
9
събития, които биха могли да акцентират на тези отношения като ги засилят и
експлицират /дългата фактическа раздяла на родителите на починалия и
откъсването на внука от семейната му среда, вкл. от бабата и дядото по
майчина линия/, не се установява от свидетелските показания пострадалият
да е търсил и да се е нуждаел от обкръжението на своите прародители във
времето, когато е живял отделно от тях, не са поддържали пълноценна връзка.
Ищците са живеели в друго населено място, отдалечено на повече от 60 км.,
дълги години. Нещо повече, доколкото съдът дава превес на показанията на
втората група свидетели /св.Ми/ като обективни, непосредствени и преки,
същите разкриват, че пострадалият бил дори обиден на баба си и дядо си, че
не го поздравили за раждането на дъщеря му. За разлика от тези показания
съдът намира тези на майката на пострадалия и лицето, с което последната
съжителства, за необективни, непълни и непреки. Показанията на св.Р С са и
заинтересовани и не следва да бъдат ценени изцяло съгласно чл.172 ГПК, а
тези на другия св.С Д са твърде общи, неубедителни, а в голямата си част и
опосредени/непреки/. Свидетелят живее с майката на пострадалия от четири
години, а смъртта на М е настъпила през 2017г.
От друга страна не се установява търпените от ищцата Р. М
здравословни проблеми да са провокирани или задълбочени именно в
резултат от смъртта и мъката по нейния внук. Изслушаната медицинска
експертиза, част от комплексна такава, не е отговаряла на такива въпроси, а
представената справка от НЗОК не води до извод за връзка на
съществуващото при ищцата диабетно заболяване и/или изострянето му със
смъртта на М Р.
Въпреки битуващото в традиционните за българското общество нагласи
за силната връзка между баба и внук, с оглед изискванията на ТР, същите
следва да бъдат доказани от ищеца, а не да почиват на предположения и
хипотези. В обобщение не се установява наличието на трайна и дълбоко
емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля
нормалните и обичайни взаимоотношения между баба и дядо от една страна и
внук от друга. Поради изложеното, ищците не са материалноправно
легитимирани да претендират неимуществени вреди от застрахователното
събитие. Решението на първата инстанция, постановено в същия смисъл,
следва да бъде потвърдено.
Неоснователна се явява поради това и претенцията за лихви,
претендирани от датата на ПТП до окончателното изплащане на
задължението.
Поради изложеното, не се налага съдът да обсъжда останалите
възражения на застрахователя, вкл.размера на обезщетението и възражението
за съпричиняване на вредите от пострадалия.
Решението подлежи на потвърждаване изцяло.
В полза на въззиваемата страна се следват сторените в производството
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, установени с приложени списък по
10
чл.80 ГПК, пълномощно, фактура и преводно нареждане по банкова сметка на
пълномощника. Насрещната страна не е въвела възражения и съдът не дължи
произнасяне за прекомерност на претендирания адв.хонорар.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №42/15.06.2023г., постановено по
т.дело №90/2022г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Р. А. М, ЕГН ********** и М. И. М, ЕГН **********,
двамата от с.Цонево, общ.Дългопол, да заплатят на ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК *********, София, сторените в това производство разноски за
адв.възнаграждение в размер на 19 200 лева с ДДС, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11