Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069 /24.02.2021 г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първата година в открито заседание, в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Виолета Боева
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 705 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е по предявен иск
от В.И.К., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, Офис център 1, ет.2, офис № 11 против ПРОКУРАТУРА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В." № 2, представлявана от
Главения прокурор И.Г..
В исковата молба, както и
допълнителната такава, са изложени следните обстоятелства, които има отношение
към твърдяната главна претенция на ищеца :
Ищецът работил в системата
на МВР от месец юли 2001г., като през
2010 г. изпълнявал длъжността ВНД „…." в сектор „…….." (ТЗ БОП) гр.
П. при ГД БОП. Твърди, че на 15.06.2010 г. около 9.20 ч. бил в кабинета на
Началник сектора Г.Г. ***, когато влезли прокурор К. Д. от СГП, следовател Р.А.от
СГП-СО и още няколко служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" (ДВС),
които обяснили, че срещу ищеца и Г. имало образувано д.п.№ 13П/2010г. на СО-СГП, по което било дадено разрешение
от СГС за личен обиск, претърсване и повдигане на обвинение срещу тях. Обявили,
че им се взема 72-часова мярка за неотклонение „задържане под стража" и ще
им се даде възможност да докажат своята невинност. Процесуално следствените
действия били извършени и съставен протокол за това. Твърди също, че бил
ограничен да излиза от кабинета още от 9. 20 ч. и му било ограничено правото на
свободно придвижване. В 10.10 ч. му повдигнали обвинения по чл. 302, т. 1, пр.
5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал.
1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 64, ал. 2 НПК му взели
мярка за процесуална принуда 72- часово прокурорско задържане, като подробно е
описано случилото през останалата част от деня, включително и последвалото му
принудителното транспортиране до ареста в гр. С., ул. "М-р Г. В." № 2,
както и последващата окончателно взета от съда мярка „подписка“.
Междувременно на
25.11.2010г. срещу ищеца било повдигнато ново обвинение за притежание на
наркотици – престъпление по чл.354а, ал.З във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Твърди, че в хода на
извършваното досъдебно производство срещу него, били назначени финансови
ревизии на всички негови близки при които обаче не са установени нарушения.
Ищецът твърди, че с тези си
действия Прокуратурата му е причинила неимуществени вреди изразяващи се в
накърняване на човешкото му и професионално достойнство; страх от физическа
саморазправа през периода на пребиваване в арестните помещения в гр.С.;
намаляване на доходите, а от там и стандарта му на живот; влошаване на
нормалното му живеене в семейството, както и социалния му живот; последвал
развод със съпругата му на 24.02.2011г. Паралелно с това, местните и национални
медии били подели активна кампания, колкото се може повече да се опетняват
името му и да внушават на обществото, че е престъпник с всевъзможни лъжливи публикации,
което продължило години наред.
С постановление от
14.02.2012г. на прокурор И.Т. от СГП, наказателното производство срещу ищеца
било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 и т.2 във вр.с чл.24, ал.1,т.1 от НПК, влязло в сила на 17.07.2012г., съгласно
Определение № 143/17.04.2012г. по ч.н.д.№
206/2012г. на ПзОС и същият отново се върнал в БОП-П., но на по – ниска
длъжност „……... През 2013г. след реорганизацията на БОП, ищецът останал на
работа в МВР и бил преназначен като «» в
група 02 на сектор «» към РУП П. при ОДМВР П. Твърди, че работата му се
отдавала и за кратко време разкрил няколко тежки престъпление за което и бил
награден.
На 13.01.2014г. с постановление на САП, по искане на ВКП,
наказателното производство под № 13П/2010г. водено срещу ищеца било възобновено и тъй
като му бил отнет достъпа до класифицирана информация на 17.04.2014г. отново
бил преназначен като «полицейски
инспектор V степен» в група «Охранителна
полиция» към РУП С.при ОДМВР П.
На 11.08.2014г. с
постановление на прокурор М.А.било прекратено
наказателното производство, без изобщо да били провеждани
процесуално-следствени действия по него, което на практика показвало каква е
била целта на възобновяването, а именно ищецът да бъда отстранен от заеманата
длъжност и изобщо да се препятства възможността му да работи в Д. и МВР. Ищецът
бил обжалвал определението за прекратяване, в частта относно основанието, като
с Определение № 319/04.09.2014г. по
ч.н.д.№ 395/2014г. на ПзОС го е отменил и върнал делото на СГП за
извършване на процесуални действия. Последвало било ново обжалване и с Определение № 393/15.10.2014г. по в.ч.н.д.№
374/2014г. на ПАС, определението на Пз ОС било отменено в частта за
връщане делото на СГП и потвърдено постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
След което в края на 2015 г.
ищецът напуснал РБ. и заживял във В..
Поради изложеното до тук К.
твърди, че в следствие на незаконните действия на прокуратурата по образуването
и воденето срещу него наказателно производство продължило 4 години и 4 месеца -
от 15.06.2010 г. до 15.10.2014 г., същият претърпял неимуществени вреди, които
оценявал на 500 000 лева.
В допълнителната молба е
уточнено от ищеца, че претендира заплащане на обезщетение в посоченият размер
поради претърпени от него вреди вследствие действия на прокуратурата по
образуване и водене на наказателно производство срещу него, което е прекратено
на две основания по отделните обвинения - тъй като деянието не е престъпление –
обвинението по чл.354а от НК и не е доказано – обвинението по чл.302 от НК.
Отделно от това прави
изрично изявление, че не претендира обезщетение поради незаконното му задържане
под стража, тъй като тази претенция е била предмет на разглеждане в
производството по гр.д.№165/2016г. по описа на Пз РС и му е присъдено
обезщетение в размер на 20 000 лева. Доколкото в исковата молба били
изложени относими към това твърдение факти и обстоятелства, то било за да се
подчертае абсурдността на обвиненията и посочи допълнителен щрих към тях, а не
повторно да се претендира обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 –
та от ЗОДОВ. Нямало твърдения и не
претендирал и вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
ПЕТИТУМ:
Искането е съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства да постанови решение, с което осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на В.И.К. сумата 500 000
лева, представляваща неимуществени вреди претърпени в резултат на прекратеното
д.п.№ 13П/2010г. на
СО-СГП водено срещу него, заедно със законната лихва считано от 15.10.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на
РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Становището е, че така
предявеният иск е допустим, но неоснователен.
По същество основното
възражение е за прекомерност на претендираното обезщетение, като се твърди, че
същото не съответства на описанието на вредите, които се сочат от ищеца, нито
на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот
в страната. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за
обогатяване на ищеца.
При определяне размера на
обезщетението не следва да се съобразяват твърдените обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба относно търпените вреди от задържането
на ищеца под стража, с оглед присъденото обезщетение за тях в размер на 20 000
лв. с влязло в сила решение по гр.д. № 165/2013 г. на PC гр. Пазарджик. Ето защо се
оспорва размера на претенцията, като прекомерна и несъобразена с принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна практика за аналогични случаи
(включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в
страната.
Направено е възражение за изтекла кратка
погасителна давност на иска за лихви по чл. 111, б. в) ЗЗД за миналия до
исковата молба период от 3 години. Посочено е и че съгласно т.4 от ТР №3
от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г. от момента на изискуемостта
на вземането за обезщетение за вреди (в случая от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство), започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва, а не компенсаторна.
Страните
по делото в съдебно заседание са изразили становища, че подържат подадените от
тях искова молба и отговор на същата, както и са представили доказателства в
подкрепа на твърденията и възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при
съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на
чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Претендира се от ищеца обезщетение на вреди,
претърпени във връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение,
което се счита за незаконно в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление - чл.2, ал.1, т.3 предложение 2-ро и 3- то от ЗОДОВ.
В хода на процеса, ищеца проведе успешно пълното
главно доказване на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза
отговорността на Държавата в сочената от него хипотеза, а именно:
Страните в процеса не спорят относно факта, че в периода
от 15.06.2010
г. до 15.10.2014 г. срещу ищеца К. са подържани
обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления - по чл. 302, т. 1, пр. 5, т.
2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр.
1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и по чл.354а, ал.З във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като следственото дело под
№13П/2010 г. на СО-СГП е прекратено на две основания - поради това, че деянието
не е престъпление – обвинението по чл.354а от НК и че обвинението не е
доказано - това по
чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3,
пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК.
Няма спор и че производството
по ДП №13П/2010 г. е прекратено веднъж с постановление от 14.02.2012 г. и
възобновено с постановление от 13.01.2014 г. Няма спор също така, че след
възобновяването на производството срещу ищеца не са извършвани процесуално –
следствени действия до приключването му с определение от 15.10.2014 г. , с
което е потвърдено постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.
Горните изводи се налага и с оглед съдържащите се в досъдебното
производство доказателства, част от които в копия са приети в настоящия процес.
Безспорно е в процеса и обстоятелството, че с влязло в
сила решение от 17.04.2015 г. постановено по в.гр.д.№ 113/2015 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд в полза на ищеца е присъдено обезщетение дължимо от
Прокуратурата на РБ на основание на основание чл.2, ал.1, т.1, пр.последно от ЗОДОВ във вр. с чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи и на основание чл.2, ал.1, т.2 във вр. с чл. 5, § 3 и 4 във вр. § 1 от
Конвенцията, което е общо в размер на 20 000 лева.
Относно твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му име, чест,
достойнство и авторитет в службата и обществото, влошаване на здравословното му
състояние и психическо здраве, на отношенията в семейството му през целият този
период от време се събраха гласни доказателства и се прие СПЕ. От анализа им в
съвкупност се установи следното:
Според показанията на св.И.М., бивша съпруга на ищеца
които съдът приема, че следва да кредитира изцяло, тъй като не са противоречиви
с останалите гласни доказателства, а и защото са в резултат на лични и
непосредствени наблюдения предвид, че през част
от релевантния период е била най - близкия човек на ищеца, В.К. към
началния момент на започване на наказателното преследване срещу него е работил в структурите на МВР – Началник
група за борба с организираната престъпност към МВР- П. след продължила над пет
години успешна кариера в посочените структури. Същият, според думите на
свидетелката, е приемал работата си като призвание, бил е всеотдаен, отнасял се
е съвестно и отговорно при изпълнение на задълженията си. Ето защо започнатото
срещу него наказателно производство е оказало изключително силно негативно
влияние. Ищецът се е почувствал силно унижен и предаден от системата на МВР,
която вместо да го защитава като неин служител, награждаван многократно, е
наслагвала едно след друго обвинение след обвинение, които били недоказани.
Това го накарало да се затвори в себе си, станал раздразнителен и отчужден
докато не престанали и да общуват със съпругата си. Това му състояние се
задълбочавало и още повече предвид последвалите дисциплинарни проверки, както
на него, така и на неговите близки. Отделно от това за ищеца още повече се
влошили нещата, когато станало ясно, че не може да се върне на длъжността,
която заемал преди повдигане на обвиненията срещу него, на по - ниска такава за
която не се изисква да има допуск до секретни материали. Не по – малко
негативно влияние върху психиката на ищеца оказало и медийното отразяване на
досъдебното производство. На практика, според свидетелката, с повдигането на
обвиненията и провеждане на разследването срещу К. органите на досъдебното
производство са станали причина за прекъсване развитието на кариерата му и са
довели до цялостна промяна на живота му. Наред с това тези обстоятелства са и
станали причина за разрив в отношенията им, който е довел и до прекратяване на
брака им. След този момент и окончателното напускане на ищеца на структурите на
МВР същият е имигрирал във В., където е работил в автомивка. Отделно от това
свидетелката установява, че наказателното преследване срещу съпруга й е дало
отражение и върху нейния професионален авторитет. В хода на разследването била
поискана пълна банкова информация за нея като съпруга на К., което я накарало
да се почувства унижена и обидена. Негативния ефект от случилото се продължил и
към момента, като в този смисъл същата твърди, че през 2019 г. е поискала
кредит от банкова институция в процедурата по отпускането на който се е породил
проблем поради осъждането на бившия й съпруг.
В този смисъл са и показанията на свидетелите И.И. и Е.Н.,
майка на ищеца.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че В.К.
бил много способен полицейски служител, с всички необходими качества изисквани
от длъжността, която заемал. Кариерата му от постъпването му през 2002 г. до
2010 г. се развивала възходящо, като към момента на започване на наказателното
преследване срещу него бил Началник група „…….“. След ареста К. коренно се
променил, не общувал, загубил доверие в правосъдната система, бил пречупен.
След извършена дисциплинарна проверка
от МВР било установено, че няма данни за
нарушения и за извършени престъпления от свидетеля и К., поради което и били
възстановени на работа по заповед на министъра. Предвид обаче, че през периода
на проверката по искане на прокуратурата допуска за работа с класифицирана
информация им бил отнет на ищеца му било предложено и той приел да работи като районен инспектор в Районно управление гр.С. Това назначение макар и фактически да
било понижение било прието от ищеца предвид финансовите му отговорности към
семейството и финансови институции. След снемане на обвиненията К. отново
постъпил в службата за борба с организираната престъпност, но до 2013г.,
когато трябвало да бъде назначен в Д.. Останал
бил в МВР до възобновяване на делото през 2014 г. След повторното му
прекратяване К. окончателно напуснал структурите на МВР и имигрирал във В..
Свидетелят твърди, че в разговорите били
обсъждали обсъждали случващото се, като ищецът му заявил, че „ Тука за мен няма
бъдеще, те ми съсипаха живота.Аз съм нарицателно, хората ме мислят за
престъпник“. Наред с това свидетеля установява също, че наказателното
производство срещу ищеца е причина за развода му със св. М., както и че след
завръщането му от В. не е постъпвал на работа в структурите на МВР. Твърди, че
и към момента наблюдавал негативни емоции у ищеца породени от медийни
публикации през периода 2018 г. и 2019 г., при които е искал да комуникира с
журналистите за да ги опровергае. Реакциите му били различни, но всички те
породени от чувството му за обида.
Горните факти се установяват
и от показанията на свидетеля В.П. и Т. В. и двамата бивши колеги на ищеца.
Последният установява и още, че в края на 2013 г. е постъпил сигнал в МВР –
Пазарджик за отправени заплахи срещу К., които са узнати от служители при ОД на
МВР – Пазарджик по повод на службата им. Свидетелят не знае какви са били
предприетите мерки по повод сигнала тъй като компетентността за предприемането
им била на друг отдел. Твърди, че от познанството си с К., което било предвид
службата им бил останал с впечатление, че ищеца бил отговорен, дисциплиниран,
коректен служител с много богат професионален опит.
Относно отражението на
развилото се наказателно производство срещу ищеца върху психиката му бе приета
СПЕ. От същата се установява, че е налице рязко и продължително влошаване на
емоционалното и психическо състояние на К. и е довело до понижена себепредстава
в негативни аспекти, липса на професионална реализация, наличие на натрапливи
мисли, страховити състояния и депресивност. Има емоционален дисбаланс, който и
към момента е наличен. Предвид медийното отражение на разследването ищеца е
преживял емоционално страдание, психическо напрежение, липса на сигурност
заради създадения негативен медиен образ, които са оставили отражение и до
днес.
Не се спори от страните в процеса, а и от приетите
копия от публикации и гласни доказателства в този смисъл се
установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е отразявано
активно както в печатните така и в електронните медии и поради това е станало
достояние на широк кръг от хора. Вярно е, че разгласяването в медиите не е единствено
пряко действие на прокуратурата, но е по повод на дейността й като обвинител, за
което следва да отговаря.
Не се установи твърдението на ищеца за отправени
заплахи срещу него във връзка с воденето срещу него наказателно производство.
Представените в тази връзка доказателства – писмо рег.№ 312-000-17138/23.11.2020
г. на РУ на МВР гр.П., както и разпитания свидетел В. не доказват това
твърдение. От писмото е видно, че липсват данни за провеждано охранително
мероприятие пред дома на К.. От своя
страна св.В. твърди, че си спомнял за сигнал постъпил при него в края на
2013г., който съдържал заплашителни елементи срещу личността и имуществото на
ищеца, които по негово мнение били по повод служебните му задължения. Дали
сигнала е бил във връзка с процесното наказателно производство свидетеля не
установява.
При така установеното в процеса от фактическа страна,
от правна се налага извода, че предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3, предложение
2-ро и 3-то от ЗОДОВ е основателен и съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи
на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, тъй като е
осъществен фактическият състав на посочената правна норма.
Относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, решаващия съд съобрази следното:
Обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,
като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства и субективното им отражение, както и критериите, възприети от
съдебната практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, които в настоящият случай са пряк резултат от конкретните фактически
действия на прокуратурата по контрол за законосъобразност на действията в досъдебното
производство. В този смисъл определящи
размера на обезщетението са следните няколко обстоятелства - характерът на
престъплението, по което лицето е било обвинено и по което е оправдано,
приведена ли е била в изпълнение присъдата, продължителността на изтърпяното
наказание - ако такова е изтърпяно, личният характер на претенцията, свързана
пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите
- обичайната му среда, начина му на
живот, социалния му статус, свързан с положение в обществото и професионалната
реализация.
В случая следва да се отчете обстоятелството, че
наказателното преследване срещу ищеца е за множество престъпления, които са тежки
по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като производството е продължило в рамките на един
не толкова дълъг период от време. Установи се, че ДП №13П/2010 г. е образувано
на 15.06.2010 г. и е прекратено веднъж с постановление от 14.02.2012 г., а след
възобновяването му с постановление от 13.01.2014 г. отново е прекратено с постановление
на СГП влязло в сила на 15.10.2014 г. Обобщено при тези данни наказателното
преследване срещу ищеца е продължило общо 2 години и 7 месеца, като от значение
при преценката за определяне на справедливия размер на обезщетението е факта,
че след възобновяването на производството срещу ищеца не са извършвани
процесуално – следствени действия до неговото окончателно приключване. От
такова значение е и факта, че след първоначалното прекратяване на ДП ищецът се
е върнал на работа в структурите на МВР, но на по – ниска длъжност, която не е
отговаряла на високата му квалификация и професионален опит, където е работил
до окончателното му напускане на системата на МВР в края на 2014 г.
Така, през целият описан период, т. е. повече от 2
години и половина ищецът е търпял последици от незаконното обвинение по чл.354а
от НК и по чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл.
301, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, във връзка
с които се установиха следните негативни такива, които по своята множенственост
и интензитет дават отражение върху размера на дължимото се обезщетение, а
именно:
Ищецът К. към момента на повдигане на обвиненията в
извършването на престъпленията и започване на наказателното производство срещу
него е заемал длъжността ВНД „Началник група „…" в сектор „…….." (ТЗ
БОП) гр. П. Следователно в случая става дума за високо квалифицирано лице с
безупречно до този момент име в обществото и в сферата на професионалната му
изява, заемащ високо положение в структурата и йерархията на МВР. Извод, който
се налага от анализа в съвкупност на събраните в процеса гласни доказателства.
Разпитаните свидетели непротиворечиво установяват, че ищецът е бил образцов
служител, изцяло отдаден на полицейската служба, с висока квалификация и
компетентност, придобита от продължителния му професионален опит. Ето защо незаконното
му обвинение в извършване на умишлено престъпление в областта на
професионалната му реализация е довело до рязко и продължително влошаване на емоционалното му и психическо
състояние, до понижена себепредстава в негативни аспекти, наличие на натрапливи
мисли, страховити състояния и депресивност т.е. до емоционален дисбаланс, който
и към момента е наличен, както заключава психолога Т. Свидетелите установяват по
конкретно, че по време на продължаващото разследване ищецът се е
почувствал силно унижен и предаден от системата на МВР, която вместо да го
защитава като неин служител, награждаван многократно, е наслагвала едно след
друго обвинение след обвинение, които били недоказани. Това го накарало да се
затвори в себе си, станал раздразнителен и отчужден. Това му състояние се
задълбочавало и още повече когато станало ясно, че не може да се върне на
длъжността, която заемал преди повдигане на обвиненията срещу него, а на по -
ниска такава за която не се изисква да има допуск до секретни материали. Не по
– малко негативно влияние върху психиката на ищеца оказало и медийното
отразяване на досъдебното производство в резултат на което ищеца е преживял емоционално страдание,
психическо напрежение, липса на сигурност заради създадения негативен медиен
образ, които са оставили отражение и до днес. Обобщено от гласните доказателства
се установява, че с повдигането на
обвиненията и провеждане на разследването срещу К. органите на досъдебното
производство са станали причина за прекъсване развитието на кариерата му поради
безвъзвратно накърняване на репутацията му на образцов служител на МВР и са
довели до цялостна промяна на живота му. Установи се, че след този момент
ищецът е имигрирал във В. и дори и след връщането му в Б. и до настоящия момент
не е заемал длъжност в структурите на МВР.
Изложеното до тук е от съществено значение при
определяне на размера на претендираното обезщетение, съобразен с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, тъй като съгласно трайно
установената практика на ВКС, при определени професии – магистрати, адвокати,
военни, митнически служители и др. – очакванията на обществото към тях за
почтеност и спазване на закона са изключително завишени, поради което
незаконното обвинение в извършване на престъпление на лица, упражняващи подобни
професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, още
повече, когато обвинението е било за умишлено престъпление от сферата на
тяхната професионална реализация (решение № 344/24.11.2014 г., постановено по
гр.д. № 2378/2014 г. на ВКС).
Наред с посоченото, негативни последици от
наказателното преследване срещу К. са налице и в личната сфера на ищеца. От
позитивен и общителен човек, с висока
самооценка, емоционалното напрежение го превърнало в човек затворен в себе си,
търсещ изолация и дистанция от хората. Психологичната му реакция, вследствие
стресогенното събитие се е проявила с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх
от неизвестния бъдещ развой на събитията, влошено самочувствие, малоценни
изживявания, мисли за безперспективност. Доказа се и още, че в резултат на
конкретното воденото срещу ищеца наказателно производство, освен всичко друго,
е допринесло и до настъпване на негативна промяна в семейството на ищеца – прекратяване
на брака му, отчуждаване от децата му и близките му хора. Обобщено, както бе
посочено и по – горе, се твърди от експерта - психолог, че всички тези
състояние са резултат на преживяното в хода на наказателното производство и
неговото психологично преработване, което, както бе посочено по – горе,
продължава и до днес. Следва обаче да се съобрази, че в
немалка степен отговорност за това носи и самият К., тъй като същият не е
потърсил квалифицирана помощ, както става ясно от обясненията на в.л. Т. дадени
в с.з. (лист 216 от делото). Според последната, при една успешно проведена
терапия състоянието на ищеца в бъдеще би се променило и психичното му здраве би
се подобрило, а от там и качеството на живеене.
Съобразно изложеното и след преценка на доказаните правнорелевантни
факти – видът на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателното
производство, негативни изживявания, свързани със страх от наказателна
репресия, накърнено лично чувство за чест и достойнство, прекъсване на успешното
му кариерно развитие, поява на психологични проблеми в резултат на
стресогенното събитие и отражението им върху качеството на живеене на ищеца, съдът
приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на претърпените неимуществени
вреди е сумата от 60 000 лева. За да приеме, че така определен размер е
справедлив настоящият съдебен състав съобрази, че повдигнатото срещу ищеца
незаконно обвинение е за умишлени престъпления, две на брой, едното от които по
чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3,
пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК е по повод заеманата от
него длъжност към онзи момент - „Началник група „…………." в сектор „………".
Ето защо то се е отразило негативно както на неговия личен, така най - вече на обществения
му и професионален живот, тъй като спрямо
един полицейски служител очакванията
и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са
изключително завишени. В този смисъл незаконното обвинение спрямо ищеца има още
по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера.
В конкретния казус обаче съдът е длъжен да зачете
обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в законна сила
решение постановено по в.гр.д.№113/2015 г. по описа на Пазарджишкия ОС, с което
на ищеца му е присъдено обезщетение за незаконно задържане по взета мярка
„72-часово задържане“ от ПРБ и за незаконно фактическо задържане и повторно
вземане на принудителна мярка „72-часово“ задържане от ПРБ, и незаконно
превишаване на законоустановения срок за предаване пред съдебната власт, което
е общ размер на 20 000 лева. Това е така защото в т. 3, т. 11 и т. 13 и
мотивите към тях от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, е разяснено, че
държавата, чрез процесуалния си субституент ПРБ (в този смисъл ТР №
5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС), отговаря за всички
неимуществени вреди, които ищецът търпи като пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение срещу него (по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ – когато той е оправдан или наказателното
производство срещу него е прекратено), включително и за вредите от наложената
му мярка за неотклонение "задържане под стража", която също е незаконна в тези случаи, като
обезщетението се определя глобално – общо по размер за всички претърпени
неимуществени вреди в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване (Решение № 204 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4636/2018 г., IV г. о., ГК). Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
определеното глобално в размер на 60 000 лева обезщетение в настоящето
производство следва да се намали със сумата от 20 000 лева, представляваща
присъденото с влезлия в законна сила съдебен акт обезщетение за незаконното му
задържане в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване. В този
смисъл иска по чл.2, ал.1, т.3, предложение 2-ро и 3-то от ЗОДОВ ще следва да
се уважи до размера на 40 000 лева, а за разликата над 40 000
лева до пълния предявен размер от 500 000 лева искът ще следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава:
Обезщетението
се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на прекратителното
постановление на прокуратурата, т. е. от 15.10.2014 г. Тези съображения са с оглед постановеното в
т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че с окончателния акт, с който
производството се прекратява или обвиняемите се оправдават, обвинението е
признато за незаконно по надлежния процесуален ред.
Основателно
е възражението на ответника да изтекла давност по отношение вземането за лихви
за периода от 15.10.2014 г. до 08.10.2016 г., тъй като за този
период 3-годишният давностен срок е бил изтекъл към момента на предявяване на
иска, което е станало на 08.10.2019 г. Ето защо лихви
следва са се присъдят за периода от 08.10.2016 г. до окончателното плащане на присъденото
обезщетение.
На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 13 лева, представляващи платената
държавна такса в размер на 10 лева и банкова такса за превод и такса за
преписи. Същият следва да заплати в полза на ОС-Пазарджик и сумата 200 лв.,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. Ответникът
дължи и плащане на възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част
от иска. В случаят то следва да се определи по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, както
е поискано от ищеца и е в размер на 922,40 лева, като е съобразено с
разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 5 на действащата Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и е съразмерно с уважената част на иска. Предвид
направеното искане адвокатското възнаграждение ще следва да се присъдят в полза
на процесуалния пълномощник на ищеца адв. Р.П..
Воден
от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В." № 2,
представлявана от Главения прокурор И.Г.ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН
********** ***, със съдебен адрес:***, Офис център 1, ет.2, офис № 11, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а от НК и по чл.
302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б."б" във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1
във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК по ДП №13П/2010 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.10.2016 г. до окончателното плащане, като отхвърля претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 15.10.2014 г. (влизане в сила на
постановлението за окончателното прекратяване на наказателното производство по ДП
13П/2010 г. по описа на СО-СГП) до 07.01.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.К. против ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ по чл.2, ал.1, т. 3 от от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение за разликата от 40 000 лв. до 500 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В." № 2, представлявана от Главения прокурор И.Г.ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, Офис център 1, ет.2, офис № 11, разноски по делото в размер на 13 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В." № 2, представлявана от Главения прокурор И.Г.ДА ЗАПЛАТИ при условията на чл.38 ал.2
от ЗАдв. на адвокат Р.П. ***, с ЛН: **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“Петко Машев“ №9, ет.2, офис 11, адвокатско възнаграждение в размер на 922,40
лева, изчислено по компенсация съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С., бул."В."
№ 2, представлявана от Главения прокурор И.Г.ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Пазарджишкия окръжен съд сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: