Решение по дело №621/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19515
Дата: 27 ноември 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110100621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19515
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110100621 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3247/06.01.2023г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение от 30.09.2022г., издадена по ч.гр.д. № 49360/2022г. на
СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез адв. Р. Ц. – АК-София, е предявил срещу
ответницата Т. С. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата във връзка с
електроснабдяването на имот - къща в град София, ул. "***********" № 8, че същата дължи
на „************“ ЕАД, както следва:
274,67 лева - главница за доставена и незаплатена електрическа енергия за
периода 17.03.2022г.-15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.09.2022г.) до окончателното
изплащане;
6,35 лева - лихва за забава върху главницата за периода 05.05.2022г.-
24.08.2022г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че по силата
на съществуващо облигационно отношение е доставил на ответницата количество
електрическа енергия на посочената стойност, която тя не е заплатила в установения за това
срок съобразно действащите между страните общи условия. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. С. К. не се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. В първото от насрочените по делото публични
съдебни заседания се явява лично, като заявява, че не дължи посочените в исковата молба
суми: единият електромер бил спрян и плащала потребителска такса от 3 лева за него. В
този период не била вкъщи, нито в страната. Имали съквартиранти, но този електромер бил
спрян и се ползвал само един електромер. Не била ползвала такава електроенергия и
електромерът бил спрян. За останалите насрочени по делото публични съдебни заседания
1
ответницата не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или с
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение за
продажба на електрическа енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
електроенергия в твърдените количества за процесния период и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си. По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
С оглед изявленията на ответницата в първото насрочено по делото заседание съдът
приема, че между страните не се спори относно наличието на облигационно отношение за
доставка на електрическа енергия до процесния имот.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от вещо лице със съответната специалност, при
пълно, ясно и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без обстоятелства,
които да пораждат съмнение в тяхната вярност. От същото се установява, че на името на
ответницата е открита партида за електроснабдяване при ищеца за обект в град София, ул.
„***********“ № 8. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като са издадени фактури
за доставена електроенергия на обща стойност 274,67 лева, за които няма данни да са
платени.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от вещо лице със съответната специалност, при
пълно, ясно и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без обстоятелства,
които да пораждат съмнение в тяхната вярност. От същото се установява, че консумацията
на електроенергия за обект в град София, ул. „***********“ № 8, с кл. № ***********, с
измерва с електромер с фабричен номер N0873331. За периода от 17.03.2022г. до
15.06.2022г. има отчетени показания чрез дистанционен отчет, подадени към ищеца за
издаване на процесните фактури. Посоченият електромер е прекъснат дистанционно на
08.06.2022г. в 8,56ч. по искане на „************“ ЕАД заради неплатени задължения, като
до този момент има отчетена консумация от 313 квт/ч. След 15.06.2022г. няма отчетени
показания и издавани фактури.
При това положение съдът намира, че искът за главница е основателен в
предявения си размер, още повече, че ответницата не е подала отговор на исковата молба и
заявените в съдебно заседание възражения са преклудирани съобразно нормата на чл. 133
ГПК. Поради това същият следва да бъде уважен. Доколкото сумите не са заплатени на
падежа, то се дължи и законна лихва за забава, която, изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на съответен софтуерен продукт, се установи да възлиза на общо 6,44 лева, т.е.
повече, отколкото е претендирал ищецът. Поради това искът за лихви също е основателен
2
и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е депозиран и списък по
чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 121,00 лева за
разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 555,00 лева. В тази сума не
е включена сумата от 25,00 лева - надвнесена държавна такса, за която съдът с нарочно
разпореждане от 27.11.2023г. е преразгледал предходното си становище и е насочил въпроса
към компетентните за това служби на съдебното учреждение с изразено положително
становище за възстановяването ú.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. С. К. , ЕГН **********, от град София, дължи на „************“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, във връзка с електроснабдяването на
имот - къща в град София, ул. "***********" № 8, кл. № ***********, както следва:
274,67 лева - главница за доставена и незаплатена електрическа енергия за
периода 17.03.2022г.-15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.09.2022г.) до окончателното
изплащане;
6,35 лева - лихва за забава върху главницата за периода 05.05.2022г.-
24.08.2022г.
ОСЪЖДА Т. С. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „************“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 121,00 лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 49360/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Т. С. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „************“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 555,00 лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 621/2023г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3