№ 19
гр. Шумен, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20213600900058 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.
чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Г. СТ. Г., ЕГН **********, адрес:
гр.Шумен, ул.“.... №9, ет.2,ап.3 , съдебен адрес: гр.Шумен, пл.“....“ №1, ет.2,
офис 5 – адв.Д.Н.-ШАК срещу „Титан БКС“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул..... №58, представлявано от управителя
С.И.Д., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“...“ №10, ет.1, ап.60, в която посочва, че
на 13.03.2018г. между страните е било сключено споразумение за уреждане
на финансовите отношения, които са възникнали между тях въз основа на
прекратяване на участието на Г.Г. като съдружник в дружеството (към него
момент все още „Титан БКС“ ООД). Съгласно споразумението е следвало Г.
да направи нужното за да представи в срок изпълнителни титули
(изчерпателно изброени в чл. 3 от споразумението), с които се бил снабдил в
хода на водените от негова страна съдебни дела. В хода на водените съдебни
дела в негова полза е присъдена общо сумата от 786 080 лв. В изпълнение на
чл.1 от споразумението от 13.03.2018г. Г.Г. в срок е предал в „Интернешънъл
асет банк“ АД всички изброени в споразумението документи, както е било
уговорено и от „Титан БКС“ ЕООД и банката, с която са имали договор за
ескроу сметка с условие да им се предадат документите по чл. 3 преди да се
извърши плащане към Г. СТ. Г.. В замяна на това „Титан БКС“ ЕООД са
заплатили на Г.Г. сумата от 310 000 лева, която е била освободена от страна
на банката при представяне в срок на всички документи по чл. 3 от
Споразумението от 13.03.2018г. Съгласно чл. 8 и чл. 9 от Споразумението от
13.03.2018г. освен задължението за изплащане на сумата от 310 000 лв.
дружеството е имало и задължение в срок от 7 дни да заплати всички
разноски, ако са налице такива, по водените от Г.Г. две изпълнителни дела
(и.д.№ 66/2016г. на ЧСИ Д.З. и и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К.. Разноски са били
налице по и.д.№9/2015г. на ЧСИ Г.К. Същите, на основание чл. 8 от
споразумението, е следвало да се заплатят от „Титан БКС“ ЕООД в рамките
1
на 7 дни след подписване на споразумението. Това обаче не се е случило в
срока посочен в чл.8 от споразумението. На 20.04.2018г. е било изпратено
електронно съобщение, с което на „Титан БКС“ ЕООД е било изпратено
удостоверение от ЧСИ Г.К.с размера на сумата, която се е дължала като такси
към него и която сума е следвало да бъде заплатена от страна на „Титан БКС“
ЕООД. В това електронно писмо изрично е напомнено на „Титан БКС“ ЕООД,
че следва да изпълнят и това свое задължение. Въпреки знанието на
дружеството за наличието на това задължение и за размера му, в срока по чл.
8 от споразумението, не са били предприети никакви действия по заплащане
на висящите по и.д.№ 9/2015 на ЧСИ Г.К.разноски. С това си бездействие
„Титан БКС“ ЕООД е нарушило клаузата на чл. 8 от споразумението между
дружеството и Г.Г.. От текста на чл. 8 е видно, че заплащането на разноските
е следвало да стане в срок от 7 дни от подписване на споразумението. В
споразумението страните са се съгласили в чл. 11, че „е случай, че
дружеството наруши споразумението по какъвто и да било начин същото
дължи на Г. СТ. Г. неустойка в размер на 310 000 лв“ . Видно от приложеното
към тази искова молба удостоверение с изх.№ 4255/21.03.2019г., издадено то
ЧСИ Г.К. рег.N 924 в КЧСИ, към 21.03.2019г. (една година след деня, до
който Титан БКС ЕООД е следвало да изпълнят задължението си по чл. 8 от
споразумението) по и.д. № 9/2015г. на ЧСИ Г.К.все още са налице
незаплатени от страна на „Титан БКС“ ЕООД такси. Същите такси са били
заплатени на ЧСИ Костов едва на 22.05.2019г. - повече от година след
крайната дата за заплащането им и отново не е заплатена цялата сума на
таксите към ЧСИ Г.К.Предвид горното счита, че е настъпила хипотезата на
чл. 11 от споразумението, а именно, че споразумението е било нарушено по
отношение на чл. 8 от страна на „Титан БКС“ ЕООД, което е „нарушение по
какъвто и да било начин“ на споразумението. Нещо повече, не е изпълнен
точно и чл. 9 от споразумението - на Г.Г. не е предоставено и доказателство за
искане от страна на „Титан БКС“ ЕООД за прекратяване на всички
наказателни производства срещу него, провокирани по жалба на дружеството.
От тук следва, че на основание чл. 11 от споразумението дружеството дължи
на Г. СТ. Г. неустойка в размер на 310 000 лв. Отчитайки частичното
изпълнение по споразумението от 13.03.2018г. на 05.03.2021г. от страна на Г.
СТ. Г. в Районен съд - Шумен е било входирано заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение само за част от дължимата като неустойка
сума, а именно 150 000 лв. като не са търсени и лихви. Към това заявление са
били приложени документи, доказващи частичното неизпълнение от страна
на „Титан БКС“ ЕООД както и възникването на предпоставките за
реализиране на наказателната функция на уговорените неустойки в чл. 11.
Приложено е било и нотариално завереното споразумение от 13.03.2018г.
След разглеждане на заявлението и преценка на вероятността и
основателността на претенцията Районен съд - Шумен е издал заповед за
незабавно изпълнение № 48 от 08.03.2021г. както и изпълнителен лист № 7 от
08.03.2021г. На 19.04.2021г. получил съобщение по ч.гр.д. № 650/2021г. по
описа на Районен съд - Шумен, за подадено възражение от страна на „Титан
БКС“ ЕООД. Предвид този факт с настоящата искова молба и в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, предявяваме установителен иск за претендираното от нас
частично вземане за наказателни неустойки в размер на 150 000 лв., които се
дължат по силата на чл. 11 от Споразумението от 13.03.2018г., сключено
между Г. СТ. Г. и „Титан БКС“ ЕООД. Предвид горното, моли, да бъде
признато за установено, че „Титан БКС“ ЕООД дължи на Г. СТ. Г., сумата от
2
150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), която представлява част от
наказателна неустойка по Споразумение от 13.03.2018г., сключено между
„Титан БКС“ ЕООД и Г. СТ. Г. и се дължи за това, че „Титан БКС“ ЕООД са
нарушили чл. 8 от Споразумението от 13.03.2018п като не са заплатили в срок
от 7 дни от подписване на Споразумението разноските по и.д. № 9/2015г. по
описа на ЧСИ Г.К. с № 924 в КЧСИ. Претендира разноски.
В представения по реда на чл.367,ал.1 от ГПКотговор, ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че при издаване на заповед за изпълнение,
Районен съд - Шумен не е извършил вменените му по чл.418, ал.2 от ГПК
задължения, а именно дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
Проверката, която съдът извършва, обхваща включително проверка дали
уговорената неустоечна клауза е нищожна, респективно има ли годно за
изпълнение основание. Доколкото настоящото производство има за цел да
установи дали вземането съществува, прави възражение за нищожност на така
уговорена между страните неустоечна клауза. Същата противоречи на
добрите нрави, доколкото съгласно трайно установената практика на ВКС,
неустойката е нищожна поради противоречие с морала, тогава когато
размерът на неустойката надвишава стойността на вредите (а в конкретния
случай такива не са настъпили и ищцовата страна не е претърпяла такива) .
Претендираната неустойка е нищожна и предвид факта, че същата излиза
извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и
противоречи на принципа на справедливостта, доколкото така уговореният
размер има за цел единствено и само да обогати ищцовата страна. Дори и да
се приеме, че има забавено забавено изпълнение, което не е така, то размерът
на дължимите такси към съдебния изпълнител, по твърдение на ищеца, са в
размер на 5843.99 лв., а клаузата, на която ищецът основава претенцията си, а
именно чл.11 от споразумението, предвижда сума, която надхвърля с над 50
пъти размера на дължимите такси към ЧСИ. Неустойката може да бъде
уговаряна за различни форми на неизпълнение - компенсаторна неустойка,
която се дължи при пълно неизпълнение, мораторна неустойка — неустойка
да забавено изпълнение, неустойка за лошо изпълнение и др. В конкретния
случай чл.11 от сключеното между страните споразумение от 13.03.2018 г. не
дефинира каква неустойка се дължи, съответно дали същата е дължима при
неизпълнение, забавено изпълнение и/ или за лошо изпълнение. Доколкото
съгласно задължителните указания, дадени в т.4а от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да се издава за акцесорни
вземания, каквото е и неустойката, за обезщетение на вредите от
неизпълнение на главното вземане, само когато акцесорните претенции са
определени по основание и определени или определяеми по размер в самия
документ по чл. 417 от ГПК, а в конкретния случай клаузата за неустойка не
предвижда санкция при забавено изпълнение. От текста на чл.11 от
Споразумението не може да се направи преценка какъв е вида на уговорената
клауза за неустойка, както и не е съобразил съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Нещо повече в
конкретния случай не са настъпили никакви вреди за ищеца, а задължението е
погасено, макар и с твърдяното от ищцовата страна закъснение във времето.
Логическото и граматическото тълкуване на договорните клаузи, на които се
позовава ищецът, навеждат, че нищожната клауза за неустойка е уговорена
като такава за пълно неизпълнение на задължението, а не за забавено
3
изпълнение. В никой от представените документи с нотариална заверка на
подписите не е удостоверено нито за какъв период се дължат съответните
неустойка, нито за какъв вид неизпълнение, за да може изобщо да се направи
предположение, че страните са имали за цел да уговорят неустойка за забава.
Видно от представената с исковата молба електронна кореспонденция,
страните са се съгласили постъпилите по образуваните изпълнителни дела
суми да послужат за погасяване на всички такси и разноски по тях, в този
смисъл е и чл.8 от сключеното между страните споразумение. Дали обаче от
постъпилите суми по образуваните изпълнителни дела ще бъдат удържани
съответните такси и разноски зависи само и единствено от взискателя и от
съдебния изпълнител, който изготвя разпределение на постъпилите суми след
искане на взискателя - в случая ищецът в настоящото производство Г. СТ. Г..
Без съдействието на кредитора, ищецът в настоящото производство, такова
прихващане не би могло да бъде извършено. Не на последно място,
посочената клауза няма наказателна функция, защото не е съобразено и с
тежестта на нарушението - в конкретния случай размер на дължимите такси
към ЧСИ са в размер на 5843.99 лв., а клаузата а на която ищецът основава
претенцията си - чл.11 от споразумението, предвижда сума която надхвърля с
над 50 пъти размера на дължимите такси към ЧСИ. Дори и да се приеме, че
клаузата не е нищожна, счита, че следва да се търси действителната воля на
страните, съответно отделните негови клаузи да бъдат тъчкувания в общия му
дух. Видно от чл.12 на същото споразумение регщпрочна неустоечната клуза
е уговорена за пълно неизпълнение. В конкретния случай обаче, дори и да се
приеме, че има забавено изпълнение, същото е настъпило и са погасени
всички такси и разноски, дължими към съдебния изпълнител, което забавено
изпълнение не може да се приравни на пълно неизпълнение. В условията на
евентуалност, в случай че съдът не приеме уговорената клауза за неустойка за
нищожна, прави възражение и искане на намаляване на размера на
неустойката поради изпълнение на задължението. В конкретния случай, освен
че не е уговорена неустойка за забава, т е. искът се явява неоснователен дори
само на това основание, ако съдът все пак приеме, че неустоечната клауза
обхваща и забавено изпълнение, то търсената неустойка следва да бъде
намалена по размер поради приетото изпълнение от страна на кредитора.
Следва да се има предвид, че ограничението на чл.309 от ТЗ не се прилага
тогава, когато се иска намаляване на неустойката при неточно изпълнено
задължение, както и когато неустоечната клауза има фиксирана сума, която
обаче кумулира в себе си неизпълнение на различни задължения по сключен
договор или споразумение. Не на последно място, въведените в исковата
молба твърдения досежно неизпълнение на задължението за представяне на
доказателства за прекратяване на всички наказателни производства срещу Г.
СТ. Г., не са предмет на настоящото производство, доколкото
производството по чл.422 вр. чл.415 от ГПК е лимитирано само до
първоначално зададените параметри, а в конкретния случай не е налице
идентичност на предмета на иска,предявен по реда на чл.422 от ГПК и
заявлението по чл.417 от ГПК относно твърдяното неизпълнение за
прекратяване на наказателните производства срещу ищеца. За пълнота на
изложеното обаче твърди, че задължението на ответното дружество в тази му
част е изцяло изпълнено . На следващо място, на основание чл.90 от ЗЗД,
ответникът не е изпаднало в забава, защото ищецът в настоящото
производство сам е изпаднал в забава, като не е изпълнил задълженията си по
чл. 12 от подписаното между страните споразумение, в частност не е
4
предприел никакви действия по вдигане на наложените обезпечителни мерки
по т.д.№397/2016 г., състава на Окръжен съд - гр.Шумен и т.д.№34/2016 г по
описа на Окръжен съд - гр.Шумен, включително въпреки поетото задължение
е подал и частна жалба срещу Определение №206 от 26.07.2019 год.
постановено по т.д.№397/2016 г., състава на Окръжен съд - гр.Шумен, поради
което и само на това основание така предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан, доколкото чл.90 от ЗЗД освобождава от отговорност длъжника,
който има насрещно вземане към кредитора и за което насрещно вземане е
ясно, че няма да бъде изпълнено.Поради всичко посочено моли искът да бъде
отхвърлен.Пренендира разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на подадено от Г. СТ. Г., Заявление по чл.417 от ГПК срещу
длъжника „Титан БКС“, е образувано ч.гр.д. № 650/21 г. на ШРС, за сумата от
150 000 лева, представляваща частична претенция, цялата в размер на 310 000
лева, за договорна неустойка, поради неспазване на срок за заплащане на
такси по прекратено изпълнително дело, която е уговорена по споразумение
от 13.03.2018 г. между страните - чл.11 вр. с чл.8 и чл.9 от споразумението с
нот. заверка на подписите. Въз основа на заявлението ШРС издал
разпореждане № 81/ 08.03.2021 г. и Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 48/08.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 650/21 г.
на ШРС, и изпълнителен лист № 7/08.03.2021 г. за претендираната сума,
ведно разноските по заповедното производство в размер на 2780 лева
адвокатско възнаграждение и 3000 лева държавна такса. От длъжника е
подадена частна жалба против разпореждането по ч.гр.д. № 650/2021 г. на
ШРС, с което е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед №
48/08.03.2021 г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и е издаден изпълнителен лист. В резултат на това е образувано в.ч.гр.д.
№ № 20213600500177 по описа за 2021 г. , по което е постановено
Определение №116/28.05.2021г., с което жалбата е оставена без уважение.
Против заповедта за незабавно изпълнине, в срок е постъпило възражение по
чл.414 от ГПК, което е обусловило и предявяването на настоящия иск.
Матриалното правотношение от което произтича заявеното право е
възникнало въз основа на сключено между страните Споразумение от
13.03.2018г., с което са уредени множество насрещни права и задължения.
Ищецът твърди, че са налице обстоятелства обосноваващи правото му да
търси неустойка съгласно чл.11 от посоченото споразумение, а именно
неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл.8, според което
разноските по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К., които разноски следва да бъдат
заплатени на ЧСИ с оглед прекратяването на изпълнителните дела, ще бъдат
заплатени от „Титан БКС“ ЕООД в срок от 7 дни след подписване на
настоящото споразумение, като същите ще се съберат служебно от събраните
по делата суми, ако такива суми са постъпилr и чл.9 предвиждащ, че
дружествотосе задължава в седмичен срок от подписване на споразумението
да предприеме необходимите мерки за прекратяване на всички висящи
досъдебни и съдебни (граждански и наказателни) производства водени срещу
ищеца, предизмикани от дружеството или, в които ответникът е страна, ако
има такива, като незабавно след искането следва да снабди ищеца с копие, с
поставен входящ номер на съответния документ.
На първо мясно, между страните не е спорно валидното сключване на
5
споразумението, не е спорно и обсстоятелството, че в предвидения от
разпоредбта на чл.8 от споразумението, ответникът не е заплатил дължимите
по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К.разноски, пълното им погасяване е извършено
на 22.05.2019г., повече от една година след изтичане на срока. Относно
твърдението на ищеца, че неустойка се дължи и поради неизпълнение на
задължението по чл.9 от споразумението, ответникът възразява, че това
основание е заявено за първи път едва в настоящото производство, затова не
може да бъде включено в предмета на делото. Твърдението на ответника
ответника не отговаря на установените обстоятелства, защото видно от
Заявлението по чл.417 от ГПК, ищецът е посочил това неизпълнение като
част от обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Поради
това и двата юридически факта посочени от ищеца- неизпълнение на чл.8 и 9
от споразумението представляват основание на настоящата претенция и са
част от предмета на делото.
Относно първото релевирано основание за възникване на вземане за
неустойка – неплащане в срок на дължимите по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К.
съдът намира, че е установено с категоричност. Съгласно клаузата на чл.8 от
споразумението таксите е следвало да се заплатят в седмодневен срок от
сключването му, т.е. до 20.03.2018г. От представеното от ищеца
Удостоверение от 20.04.2018г., издадено по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К. е
видно, че към датата на удостоверението е дължима такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 5 843,99 лева. Ответникът не спори, че плащането на
тези такси е станало едва на 22.05.2019г., което е близо една година след
срока уговорен в споразумението. С оглед на обстоятелството, че макар и
след срока задължението е изпълнено, ответникът заявява, че неправилно се
претендира неустойка за неизпълнение, т.к. в случая е налице изпълнение,
което е забавено. Тези аргументи съдът възприема за основателни, но те имат
значение само относно обстоятелството доколко неустойката е нищожна,
което ще бъде коментирано по-долу. Дали е налице пълно неизпълнение,
забавено, лошо или частично неизпълнение е без правно значение за
възникване правото на ищеца да иска неустойка, защото чл.11, от който
произтича вземането за неустойка гласи, че „в случай, че дружеството
наруши настоящото споразумение по какъвто и да е било начин, същото
дължи на Г.Г. неустойка от 310 000 лева“. Тази формулировка обосновава
извод, че страните са заявили насрещна воля при всякакво неизпълнение –
пълно, частично, забавено, лошо или неправилно да да настъпят правните
последици на неустоечната клауза. По делото е представено Удостоверение,
издадено по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К. в което е отразено, че по делото няма
постъпило възражение за прихващане за разноските с постъпилите по делото
суми, както и, че длъжникът „Титан БКС“ ЕООД не е уведомяван, че следва
да заплати такси и разноски по изпълнителното дело, с което според съда
ответникът се домогва да докаже, че не е налице забавено изпълнение или, че
забавянето се дължи на обективна причина- не е узнал, че същвува
задължение за заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело.
Съдът счита, че текстът на чл.11 от споразумението е ясен и недвусмислен,
въведен е конкретен срок за заплащането на евентуално съществуващи
задължения по изпълнителното дело, не са предвидени отлагателни условия,
напр. узнаване за наличието на задължения чрез изрично уведомяване от
ЧСИ. Освен това по делото са събрани доказателства, че всъщност
ответникът е знаел, че са начислени такси и разноски, т.к. от представената от
ищеца кореспонденция по електронна поща е видно, че на 20.04.2018г. до
6
ответника е изпаратено съобщение с приложена информация за дължимите
такси по изпълнителното дело. При това положение, дори и да се приеме, че
задължението възниква след узнаване на задълженията, плащането е
извършено далеч и след датата на уведомяване. В заключение, съдът намира,
че по делото е доказано забавено изпълнение от страна на ответника на
задължението по чл.8 от споразумението, с което за ищеца е възникнало
право да претендира неустойката по чл.11 от същото.
Относно твърдението за неизпълнение на задължението по чл.9 от
споразумението, съдът намира, че по делото не са събрани категорични
доказателства, че задължението не е изпълнено. Липсват доказателства какви
по вид и брой дела от категорията на предвидените в чл.9 са били
съществуващи. От ответника е представено Заявление вх.№1072/
20.03.2018г., с което по отношение на посочените в заявлението препискиq
на 20.03.2018г., т.е. в срока предвиден в чл.9 от споразумението той е заявил
отказа да участва в производствата. От ищеца не са представени
доказателства за други висящи, освен посочените в молбата, дела, поради
което не може да бъде формиран категоричен извод за неизпълнение на
задължението по чл.9.
При изолжените от съда мотиви, за съществуване на такова
неизпълнение, водещо до право на ищеца да претендира неустойка е
необходимо да се отговори на възраженията на ответника за нищожност на
клаузата по чл.11 от споразумението - поради противоречие със закона и
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две
от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Договорната
неустойка несъмнено има и санкционна функция, която макар и неуредена
изрично от закона е допустима предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и
гаранциите на същата. Тази наказателна функция на неустойката намира
приложение тогава, когато размерът й е по-голям от размера на претърпените
от кредитора вреди. Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009
г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
7
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани примерно изброени в ТР но и други критерии.
Съгласно горепосоченото ТР неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е нищожна
неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора.
Съобразявайки се с въведените в ТР примерни критерии, както и
всички конкретни обстоятелства по делото съдът намира, че не се установява
твърдяната нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със
закона или добрите нрави, т.к. не излиза извън присъщите си функции. При
анализ на процесното споразумение става ясно, към 29.12.2012г. за ответника
е възникнало задължение да заплати на ищеца сумата от 786 080 лева –
балансова стойност на дружествените му дялове. На 28.09.2015 г. между
ищеца и и „Титан Интернешънъл Холдинг“ АД, било подписано
споразумение за уреждане на финансовите отношения с прекратил участието
си съдружник, по силата на което „Титан Интернешънъл Холдинг“ АД, е
заместило в дълг „Титан БКС“ за сумата от 458 238,58лв. от общо дължима на
Г.Г. сума в размер на 786 080 лв., като остатъкът от общата дължима сума в
размер на 327 841,42лв. е бил опростен. По това споразумение Г. получил
сумата 150 000лв. Впоследствие споразумението било развалено по вина на
„Титан Интернешънъл Холдинг“ АД, (с настоящо наименование „Кръстев
Интернешънъл Холдинг“), поради неизпълнение от тяхна страна.
Тези констатации в споразумението разкриват наличието на
извънсъдебни и съдебни спорове между страните със значителна
продължителност, при което въпреки предходно постигнатото споразумение,
имуществените отношения не са уредени не по вина на ищеца. Въпреки
горното, ищецът опростил значителна част от съществуващия дълг на
ответника, поел е реципрочно задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задълженията вменени му със споразумението, не са
предвидени други обезпечения или обезщетения от неизпълнение на
задълженията на ответника. Поради изложеното съдът приема, че неустойката
не е нищожна защото не излиза извън присъщата и цел.
Ако съдът приеме за неоснователно възражението за нищожност на
неустойката, ответникът прави евентуално възражение по чл.92, ал.2 от ЗЗД,
за намаляването и поради изпълнение на задължението. На първо място
следва да се посочи, че са правилни принципните постановки заявени от
ответника, че търговец може да прави възражение за намаляване на
неустойката когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.
Разпоредбата на чл. 309 ТЗ не допуска намаляване на на неустойка за
търговци само поради прекомерност. Забраната въведена от цитирания текст
не включва хипотезите на неправилно или частично изпълнение. В
настоящият случай е налице забавено изпълнение, което според съда не е
разновидност на неправилно изпълнение или изпълнение отчасти. Забавеното
изпълнение е неточно задължение, ето защо съдът намира, че възражението
по чл.92,ал.2 от ЗЗД не следва да бъде разглеждано.
В обобщение, съдът намира, че по делото е доказано, че ответникът е
допуснал забавено изпълнение на поето със споразумението задължение,
8
клаузата за неустойка на валидна, т.к. възраженията за нищожността и са
неоснователни, а възражението по чл.92, ал.2 от ЗЗД недопустимо , което
води до извода, че предявеният иск е изцяло основателен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца извършените в настоящото и в заповедното произвоство
деловодни разноски. Тук единствено е необходимо да се отбележи, че в
настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар, но в представения от него списък по чл.80 от ГПК
фигурира единствено адвокатското възнаграждение, ето защо съдът дължи
присъждане само на тази разноска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Титан БКС“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул..... №58, представлявано от
управителя С.И.Д., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“...“ №10, ет.1, ап.60 дължи на
Г. СТ. Г., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“.... №9, ет.2,ап.3 , съдебен
адрес: гр.Шумен, пл.“....“ №1, ет.2, офис 5 – адв.Д.Н.-ШАК сумата 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева, представляваща частична претенция, цялата в
размер на 310 000лв., за договорна неустойка, поради неспазване на срок за
заплащане на такси по и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К. която е уговорена по
споразумение от 13.03.2018 г. между страните - чл.11 вр. с чл.8 от
споразумението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основан на документ № 48/08.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 650/21 г.
на ШРС, и изпълнителен лист № 7/08.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Титан БКС“, ЕИК ********* да заплати на Г. СТ. Г., ЕГН
********** - деловодни разноски в общ размер на 10 230 ( десет хиляди
двеста и тридесет) лева, от които 5 780 лева - в заповедното и 4 450 лева в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9