Решение по дело №3940/2015 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  

Номер ………..                          05.04.2016г.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският  районен съд                         V  граждански състав

На седми март                                                  година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

                                                                                                                                                   

                                                                                 Председател: Стела Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело №3940 по описа за 2015 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

 

Ищецът Н.Г.Н. твърди в исковата си молба, че с ответницата били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила решение по гр.д. № 2930/2010 г. по описа на Старозагорски районен съд. Родителските права по отношение на непълнолетния понастоящем син на страните Д. Н.Н. били предоставени на ответницата, като ищецът бил осъден да заплаща в полза на детето си чрез неговата майка издръжка в размер на 70 лв. на месец, считано от 04.06.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката.

От момента на възникване на изискуемостта на задължението на ищеца за плащане на издръжка, последният добросъвестно и в срок е заплащал определената издръжка на сина си, което продължило до края на м. юли 2012 г.

През месец август 2012 г. страните изразили желание за съвместно живеене, което станало реалност в края на месец август 2012 г., когато се събрали отново и започнали да живеят на съпружески начала заедно с детето си в бившето им семейно жилище, а именно в ***.

Твърди, че от този момент на съвместно съжителство той е полагал ежедневни грижи за семейството си, като е осигурявал цялостната му издръжка. След като страните заживели отново като семейство, което продължило до 01.06.2015 г. ищецът е изпълнявал добросъвестно родителските си задължения и пълноценно е участвал в издръжката и грижите за детето си. Нещо повече, единствен ищецът е работил през процесния период, предвид което е внасял всичките си доходи за задоволяване потребностите на детето и на семейството си. В този смисъл всички сметки за ток, вода, телефони, храна, развлечения, почивки били плащани от ищеца, който влагал доходите си в общото домакинство на семейството. Ответницата през по-голямата част от процесния период не е имала доходи от трудови/граждански правоотношения и не е можела да осигурява финансова помощ в семейството, с изключение на грижите, които е полагала в отглеждането и възпитанието на сина си. Сочи, че ежедневно е участвал във възпитанието, оглеждането и въобще в живота на сина си, задоволявайки всичките му нужди, който по това време е бил на 12 години, ученик в VI ОУ „Свети Никола" Стара Загора. През учебната 2013 – 2014 г., с оглед предстоящо кандидатстване в профилирана гимназия, се наложило детето на страните да получи сериозна подготовка по български език и математика, за което бил записан на частни уроци при учители. Таксите за предоставените му уроци по бълг. език и математика в размер на по 200 лв. месечно за цялата учебна година от м.септември 2013 г. до м.май 2014 г., което се равнявало на обща сума от 1800 лв., били плащани само от ищеца. След полагане на матурите след 7-ми клас, непълнолетният син на страните е бил приет да учи в Природоматематическата гимназия гр.Стара Загора, за което баща му направил подарък, като му дал сума от 400 лв. като награда за усилията му. Освен това ищецът е поемал и таксите за тренировките на сина си по бадминтон през 2013 г., които се равнявали на 30-40 лв. месечно. Твърди, че е осигурявал джобните пари на сина си, купувал му е дрехи както лично, така и чрез предоставяне на парични средства на ответницата за тази цел. С доходите от упражняваната от него търговска дейност като собственик на „Н. Строй" ЕООД Ст.Загора, ищецът е получавал високи доходи, които изцяло е влагал в семейството си, като е осигурявал сравнително висок стандарт на същото, независимо от обстоятелството, че ответницата е нямала принос във финансов аспект. Същата от м.май 2014 г. започнала да работи като самоосигуряващо се лице - фризьорка съвместно с друго лице в нает от тях фризьорски салон, като търговската им дейност била осъществявана с фирма „Тера 26" ООД, впоследствие преобразувано в „Теди 26" ЕООД Ст.Загора. Предвид разработване на търговския обект, при започване на работа през май, юни 2014 г. ответницата не е можела да реализира доходи в размер, достатъчен за внасяне на средства в семейството, през което време само ищецът издържал същото.

Твърди още, че е плащал изцяло всички почивки на семейството, които е организирал не само в страната, но и в чужбина. В този смисъл, в самото начало на съвместния семеен живот, през септември 2012 г. заедно със сина си отишли заедно на море. През м.юни 2013 г. семейството ходило на почивка в Гърция, която финансово изцяло била поета от ищеца. През есента на същата 2013 г. ищецът отново платил морската ваканция на семейството си на курортен комплекс Свети Влас.

Всички официални празници, рождени дни на детето и ответницата били за сметка на ищеца, който е имал възможност да осигури и задоволи изцяло потребностите на сина си в много по-висок размер от определеното му задължение за плащане на издръжка от 70 лв. месечно. Именно поради факта, че цялостната издръжка на семейството и детето били поети от ищеца, когато започнали съвместния си живот през 2012 г., ответницата закрила сметката си, по която бащата плащал издръжката на сина им. Вследствие на това страните се съгласили, че ищецът няма да извършва месечни периодични плащания за издръжка на сина си, а ще поеме обичайните и ежедневни нужди на детето и семейството си изцяло, като участва натурално в задоволяване на неговите физически и културно-битови потребности.

На 01.06.2015 г. страните се разделили отново, като ищецът напуснал семейното жилище.

На 17.07.2015 г. ответницата образувала изпълнително дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ рег.№ 869, с оглед на което ищецът на 03.08.2015 г. получил призовка за доброволно изпълнение, ведно с насочени срещу имуществото му принудителни мерки за удовлетворяване интереса на взискателката. Последната на 02.07.2015 г. се снабдила с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила бракоразводно решение за присъдените издръжки, дължими от ищеца в полза на сина им и образувала изп.производство като претенцията й към момента на получаване на съобщението от ищеца по изп.дело била в размер общо на 2 850,64 лв., от които 1680 лв. - главница за неплатени издръжки, считано от м. август 2012 г. и за в бъдеше, 716.87 лв. – лихви, 7 лв. присъдени разноски и 192 лв. разноски по и.д., както и такса по т.26 от ТЧСИ в размер на 254.77 лв.

Поради предприетото изпълнително производство, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, с който оспорва изпълнението, респ. дължимостта на сумите за издръжки за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., тъй като изложените обстоятелства, на които се основава настоящият иск се дължали на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С оглед изложеното счита, че не дължи издръжка на сина си, понастоящем действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Т.С. в размер на по 70 лв. на месец, за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., постановена с Решение № 662/24.06.2010 г. по гр.д. № 2930/2010 г. по описа па СтРС, тъй като след приключване на съд.производство, по което е издадено изпълнителното основание, настъпили промени, които погасили материалното право, установено с влезлия в сила съдебен акт, а именно - че след развода страните са продължили да живеят заедно и съвместно да се грижат за детето си, като ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си на баща чрез натурални грижи, така и с финансовото задоволяване на потребностите на сина си с оглед пълноценното му израстване.

Моли съда да постанови решение и да признае за установено по отношение на ответницата, действаща като законен представител на Д. Н.Н., че не дължи присъдената със съдебно решение по гр.д. № 2930/2010 г. на СтРС издръжка за периода м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., въз основа на което решение е бил издаден изпълнителен лист от 02.07.2015 г. по гр.д. № 2030/2010 г. на СтРС и за която е образувано изп.дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ рег.№ 869 в камарата на ЧСИ, както и да присъди направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т.Д.С., с който счита иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Счита, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба били неверни и тенденциозно представени.

Твърди, че действително в края на месец август 2012 г. приела Н. в жилището, в което живее в гр. Стара Загора, кв."Три чучура" бл.№ 2, ет.3, ап. 10. Това жилище било собственост на родителите й. Решила да направи опит в името на детето отново да опитат да заживеят заедно. Твърди, че не са имали уговорка да не се изплащат месечни периодични плащания на присъдената издръжка за отглеждането на сина им.

Сочи, че за периода, в който живели заедно, ищецът по никакъв начин не е полагал ежедневни грижи за семейството си, камо ли да е осигурявал цялостната му издръжка. Много скоро започнал с посещенията си в пунктовете за залагания на еврофутбол и игрални зали, където отивали почти всичките му доходи. Твърди, че не е вземал никакво участие във възпитанието и отглеждането на детето им. Започнал често да злоупотребява с алкохол и държанието му не само че не способствало по никакъв начин за възпитанието на детето им, но напротив - то имало обратен ефект. За периода на съвместния им живот не повече от пет пъти е осигурявал джобни пари на сина им и то в размер на по два лева.

За този период от време ответницата действително не е работила по трудов договор, но работила във фризьорски салон на часови график, на хонорар, като изкарвала достатъчно средства, за да може да издържа семейството си. Със собствени средства закупувала всички необходими продукти за домакинството и се грижила за неговата прехрана. Ищецът много рядко отделял средства за тези нужди. Родителите на ответницата почти ежемесечно й помагали с парични средства за издръжка на семейството и за посрещане на нуждите на сина им. Разноските за ползваното жилище, касаещи заплащането на консумативи като ток, разходена вода, телефон и други, били заплащани изцяло от нейните родители. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че е заплатил таксите на сина им за уроци по български език и математика, както и тренировки по бадминтон. Твърди, че по-голямата част от тези разходи били заплатени от нея.

С оглед на гореизложеното счита, че ищецът й дължи месечните периодични плащания на присъдената издръжка за отглеждането на сина им, за което е заведено изпълнително дело № 201558690400143 по описа на ЧСИ № 869.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

От представеното по делото решение № 662/24.06.2010 г., постановено по гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, се установява, че гражданският брак между Т.Д. Нейкова и Н.Г.Н. е прекратен по взаимно съгласие. Със същото решение са предоставени за упражняване родителските правата върху роденото от брака дете Д. Н.Н. на майката, а Н.Г.Н. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 04.06.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката /лист 8,9 от делото/.

 

            По делото е представен и изпълнителен лист от 02.07.2015 г. по горепосоченото гражданско дело, издаден на Т.Д.С..

 

            От приложеното изпълнително дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ И. Биволова с рег. № 869, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, се установява, че изпълнителното дело е образувано по подадена молба от Т.Д.С., въз основа на издаден по гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.И.М., Р.В.Ж., Д. С.М. и Р.П.С..

 

            От показанията на свидетеля М. се установява, че познава страните по делото, били семейни приятели. Заявява, че страните живеели заедно до 2010 г. като през 2012 г. отново се събрали. Сочи, че почти три години били заедно. През този период от време основно Н. издържал семейството, тъй като Т. не работила. Заявява, че майката на Н. *** гледала животни. Знаел, че детето ходило на уроци по английски език и математика. Знаел, че Н. давал джобни пари на детето и му купил „скъпа хилка за бадминтон, както и колело”. Сочи, че Н. завел съпругата си и детето си на почивка в Гърция и на Свети Влас, „като миналата Нова година бяхме на Клисура за 3 - 4 нощувки”.

 

            Свидетелят Ж. познавал страните по делото. Сочи, че след развода през август или септември 2012 г. Н., Т. и детето заживели отново заедно за около три години. Заявява, че Н. се е грижил за детето, купувал му е храна, плащал му е уроци, както и му е давал пари. Знаел, че Н. е водил семейството си в Гърция на почивка и на морето през лятото.

 

            От показанията на свидетеля М. /баща на ответницата/ се установява, че жилището, в което живеели страните и детето им е негова собственост. Н. и Т. заживели отново заедно през 2012 г. Сочи, че през този период от време „аз за тока и водата съм давал пари, плащал съм сметките”. Заявява, че за този период от време - около три години е давал пари на Т., както и пари на внука си, като му закупували и дрехи и обувки. От внука си знаел, че баща му рядко му давал пари. Внукът му ходил всеки ден у тях за обяд и вечеря. Сочи, че детето не искало да ходи при родителите си, защото постоянно „са в кавги и много пъти е преспивал вкъщи”. Знаел, че семейството е ходило в Гърция преди около две – три години.

 

            Свидетелката Стоева твърди, че страните се събрали след развода, заради детето. Сочи, че Т. купувала храната. През това време Т. работила при баща си. Знаела, че детето започнало да тренира бадминтон, като Т. плащала тренировките.  

 

Показанията на свидетеля М. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ответника по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

На основание чл.15, ал.5 от ЗЗДет. е изслушано непълнолетното дете Д. Н.Н.. Спомняло си, че преди около три години майка му и баща му отново се събрали след развода, като живеели в апартамента на дядо му. Заявява, че майка му се е грижила за него през тези години, като майка му „купува неща за вкъщи” и домакинствала. Уроците по математика и български език в VІІ клас ги плащали и двамата родители. През това време детето било основно при дядо си, тъй като „вкъщи много скандали имаше”. Заявява, че ходило на почивка с майка си и татко си в Гърция и на Свети Влас, като „за почивките и двамата даваха пари”.

 

            По делото е изготвен и приет социален доклад относно защита правата и интересите на детето Д. Н.Н.. От доклада се установява, че майката е родителят, който се грижи приоритетно за детето след раздялата.

 

            По делото е представено удостоверение от „М.п.” ЕООД – Стара Загора, от което се установява, че Т.Д.С. е била в трудови правоотношения с фирмата от 12.05.2008 г. до 02.01.2014 г. на длъжност „технически секретар”.

 

            По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че в „Прокредит Банк” ЕАД е съществувала банкова сметка *** Т.Д.С.. От експертизата се установява още, че за периода м. юли 2010 г. до м. юли 2012 г. по сметката са били внасяни в тази банкова сметка ***, подробни описани по вносители и основания. Посочено е още, че банковата сметка е открита на 09.07.2010 г. и е закрита на 12.12.2012 г.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

 

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното  основание.

По своето  естество искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили факти,  е престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила.

В настоящия случай, искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнителното производство, образувано въз основа  на влязло в сила решение №662/24.06.2010г. постановено по гр.дело №2930/2010г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което Н.Г.Н. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лева на малолетното си дете  Д. Н.Н., чрез неговата майка и законен представител Т.Д. Нейкова, считано от подаване на молбата за развод - 04.06.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради  което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които изключват, унищожават или погасяват  спорното право.

Изпълнителния лист от 02.07.2015г., издаден по гр.дело №2930/2010г. по описа на Районен съд – Стара Загора е съдебно изпълнително основание, което се ползва със силата на присъдено нещо. Тя изключва възможността да се оспорва изпълняемото право въз основа на факти преклудирани  от нея. Така длъжникът може да оспори изпълняемото право само чрез отрицателен установителен иск, който може да бъде основан само на факти, непреклудирани от силата на присъдено нещо /настъпили по правило след нейното възникване/.

Съобразно установеното в Семейния кодекс родителите са длъжни да се грижат за своите деца. Грижите за децата включва и материалното им обезпечение с жилище, прехрана, облекло и т.н., които се доставят от родителите обикновено в натура. Когато по една или друга причина, включително и при развод това нормално изпълнение на задължението за грижа на децата не може да се  осъществява от единия или от двамата родители, то се замества с определен от съда или по споразумение между родителите паричен еквивалент. Неполагащият непосредствено грижи за децата родител бива осъден да заплаща на своите деца парична издръжка.

В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение по гр.дело №2930/2010г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което при прекратяване на брака са уредени взаимоотношенията между страните във връзка с родителските права и издръжката, като упражняването но родителските права спрямо роденото от брака дете Д., е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 04.06.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката. Даването на издръжка по това решение е задължително, докато настъпи причина за прекратяването й, констатирана с ново влязло в сила решение. От това следва, че решението за издръжка остава изпълняемо при пропуск или закъснение да  се заведе иск към момента на настъпването на новите съществени обстоятелства. За да не се получи неоснователно обогатяване, длъжникът по изпълнението може да оспори самото изпълнение, чрез специалния за това иск. В такъв случай възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след  решението за издръжка и които засягат изпълнителното основание изцяло или отчасти. Такива факти могат за бъдат даването на издръжката в натура, каквито са на практика твърденията на ищеца в исковата молба, че е живял заедно с ответниците в едно домакинство през период месец август 2012г. до 01.06.2015, че е заплащал консумативи /сметки за ток, вода/ и че изцяло е обезпечавал финансово семейството.

Страните по делото не спорят, че след прекратяването на брака си са живеели съвместно, считано от месец август 2012г. до м. май 2015г.

С оглед предмета на предявения отрицателно установителен иск, че не дължи процесната сума, представляваща издръжка на ответника за посочения от него период, ищецът следва да установи, че задължението му за издръжка на ответника в този размер е погасено чрез неговото изпълнение, респективно поради погасяването му поради опрощаване, изтичане на погасителна давност , или друг погасителен способ, или поради това, че такова задължение не е възникнало. По делото безспорно е установено, че задължението на ищеца е определено с влязъл в сила съдебен акт, то изпълнението му е обвързано от условията за това, определено в същия акт. Съобразно това същият е следвало да заплаща на малолетния си тогава син Д., чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 04.06.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката. Касае се за негово безусловно алиментно задължение, което е приоритет пред други негови задължения, за чиято реализация законодателят е предвидил редица гаранции. Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага периодични ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането на други по вид извън определената издръжка не представляват изпълнение на задължението на ищеца за издръжка. Тук следва да се отчете факта, че независимо от това, че родителските права се упражняват фактически или поради предоставянето им по съдебен ред от другия родител, ищецът не е лишен от родителски права. Същият разполага с правата да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него и полага съответни непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка, заедно с майката или еднолично в случаите, когато осъществява контакти с детето. В този смисъл и предвид доводите в исковата молба съдът намира, че ищецът дължи родителски грижи на низходящия си, като едновременно с това полагането на такива не го освобождава от задължението да му заплаща издръжката, за която е бил осъден.

Тъй като задължението за заплащане на присъдена издръжка на непълнолетни деца е безусловно за периодични платежи, установени по размер със съдебно решение и по него е налице сила на пресъдено нещо, за да бъде уважен отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че за процесния период е доставял присъдения размер на издръжката по 70 лева за детето си в натура.

При съвкупната оценка и анализ на ангажираните и от двете страни писмени и гласни доказателства и предвид доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК ищецът не успя да докаже, че в натура ежемесечно и в дължимия размер е изпълнявал спрямо детето си алиментното задължение за доставяне на издръжката, така че ако сумите бъдат събрани в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ И. Биволова с рег. № 869, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора да е налице неоснователно обогатяване на ответниците. Доказаните в настоящото производство факти, че след развода ищецът Н.Г.Н. и Т.Д.С. е заплащал някои от сметките за консумативи на жилището, давал е периодично пари на детето си и е организирал почивки не презюмират изпълнение на паричното задължение и не са достатъчни, за да опровергаят изпълнителната сила на съдебното решение за претендирания период.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.254 ал.2 т.5 ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе направените от ответниците разноски по делото в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай само ищецът е представил списък.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

р   е   ш   и :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 13, чрез адвокат М. Г. против Д. Н.Н., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на законния си представител Т.Д.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 401, чрез адвокат Т. Т., иск да се признае за установено по отношение на Д. Н.Н., непълнолетен, действащ със съгласието на законния си представител Т.Д.С., че Н.Г.Н. не дължи сумата от 2850.64 лева на Д. Н.Н., непълнолетен, действащ със съгласието на законния си представител Т.Д.С., представляваща задължение за заплащане на издръжки и лихви за периода от м.август 2012 г. до 01.06.2015 г., присъдена по гр. дело № 2930/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за което е издаден изпълнителен лист от 02.07.2015 г. и образувано изпълнително дело № 20158690400143 по описа на ЧСИ И. Биволова с рег. № 869, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 13, чрез адвокат М. Г. да заплати на Д. Н.Н., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на законния си представител Т.Д.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 401, чрез адвокат Т. Т. сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                             

 

 

                                                                    

 

 

                                                              Районен съдия :