РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Велико
Търново, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 630 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с 228 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Р.Х. с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Заповед № РД22-1268/ 24.07.2017 г. на кмета на Община Велико
Търново. С оспорената заповед на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено спирането на незаконен строеж „Навес от
северна посока на съществуваща сграда“, находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново,
идентификатор 10447.504.407 по КК и КР, административен адрес гр. В. Търново,
ул. „България“ № 12, извършен от И.Р.Х. и Ш.С.Х., и е забранен достъпа до същия
незаконен строеж. В жалбата се твърди процесуална и материалноправна
незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при неизяснена фактическа
обстановка, а описаната в заповедта такава не отговаря на действителността.
Изтъква се, че в самия акт неясно и неточно са посочени фактическите и правни
основания за издаването му, като освен това същият не отговаря на изискванията
на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ – в него не е указано отстраняване на причините за
спиране на строителството и определяне на срок за това. По същество са развити подробни
доводи, че в посочения по-горе недвижим имот се извършва текущ ремонт на съществуващи
помещения, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1
от ЗУТ и е подадено надлежно уведомление до Община Велико Търново. С тези съображения от съда се иска да отмени изцяло
оспорената заповед като незаконосъобразна, не се претендира присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорването с направените
искания се поддържа от жалбоподателите, чрез пълномощника им по делото *** И.,
по съображенията, изложени в жалбата и допълнителни аргументи, развити в хода
на устните състезания.
Ответникът – кметът на
Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***В., оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Твърди формална законосъобразност на
оспорената заповед, издадена при правилно проведена процедура по констатиране на незаконно строителство и неговото
спиране. Изтъква, че спирането на строежа е разпоредено при безспорна
установеност на извършителя на строителството и времето на изпълнението му, а
наведените от жалбоподателя оплаквания намира за бланкетни и лишени от
конкретика. С тези аргументи, развити в хода на устните състезания и
по-подробно в писмена защита, ответникът моли съда да отхвърли
подадената жалба, претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Заинтересованата страна Ш.С.Х.,
редовно уведомена за съдебното производство и призовавана за открити заседания,
не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.
Във връзка са проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 148/ 01.11.2010 г. дело № 97/2010 г. на нотариус с район на действие
района на ВТРС, И.Р.Х. е придобил ½ идеална част от недвижим имот с
идентификатор 10447.504.407 и самостоятелен обект – втори етаж в сграда, с
идентификатор 10447.504.407.1.2, находяща се в ***. Съсобственик на недвижимия
имот и сградата е Ш.С.Х., която с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135/ 07.10.2010 г., дело № 85/2010 г. на нотариус с район на
действие района на ВТРС, е придобила ½ идеална част от недвижим имот с
идентификатор 10447.504.407, ведно със самостоятелен обект – първи етаж в
сградата, с идентификатор 10447.504.407.1.1, находящ се в ***. Съгласно Акт за
частна общинска собственост № 4762/ 25.11.2010 г. на основание чл. 56, ал. 1 и
чл. 59 от Закона за общинската собственост Община Велико Търново е собственик
на 80/576 идеални части от посочения по-горе
недвижим имот. С Уведомление вх. № 944-654-1/ 30.05.2017 г. в
деловодството на общината, И.Р.Х. и Ш.С.Х. *** за намерението си да извършат в
имота текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ в имота, ремонт на покрива и изпълнение
на ограда в рамките на поземления имот, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ.
Междувременно, преди подаването на цитираното уведомление, в общинската
администрация са постъпили жалби /някои препратени от РДНСК - гр. В. Търново/,
от живущи в съседните имоти относно извършвани ви имота на И.Х. и Ш.Х.
строителни работи. На 22.06.2017 г., след уведомяване на собствениците на имота
и в присъствието на И.Р.Х.,*** е извършена проверка, при която е констатирано
изграждане на строеж – навес от северна посока на съществуваща двуетажна
сграда, намираща се в УПИ ХІ-2713 от кв. 32 по плана на гр. Велико Търново.
Същият представлява рамка от три стоманени колони и греда от кутиообразни
профили, върху която са изпълнени дървени ребра, стъпващи и върху
съществуващата сграда, с дъсчена обшивка и покривно покритие от керемиди. От
проверяващите, е съставен Констативен акт № ВТ-2200-449/ 22.06.2017 г., с
окомерна скица на строежа, съгласно която строежът е с размери 815 см/ 210 см,
без отбелязана височина. Установено е, че строежът е бил изпълнен по описания по-горе
начин, без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж и без
учредено право на строеж от Община Велико Търново, в нарушение на чл. 142, ал.
1, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че същият е V категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ, вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и е изпълнен от И.Р.Х..
С оглед така установеното, на основание чл. 224а, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗУТ, от
извършилите проверката длъжностни лица е издаден Констативен акт № ВТ-2202-453/
22.06.2017 г., връчен на И.Х. на 12.07.2017 г. /л. 21 от делото/. Последният е
оспорил акта с Възражение рег.индекс 94-ИИ-654-6/ 17.07.2017 г., излагайки
доводи за издаването му при неизяснена фактическа обстановка, а по същество за
неверни констатации на съставителите, тъй като се касае за ремонт на съществуващи
помещения.Възражението е било разгледано от нарочна комисия, определена със
Заповед № РД-22-1235/ 19.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново. След
анализ на събраните в хода на административното производство доказателства и
приложимите законови разпоредби, комисията е дала становище за неоснователност
на направеното възражение, обективирано в Протокол № ВТ-2217/ 20.07.2017 година. Последвало е
издаването на процесната Заповед № РД22-1268/ 24.07.2017 г. от кмета на Община
Велико Търново, с която е наредено да бъде спряно изпълнението на строеж „Навес
от северна посока на съществуваща сграда“, находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново,
идентификатор 10447.504.407 и е забранен достъпът до него. От административния
орган е прието, че реализираният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, доколкото не представлява основен ремонт, подчинен на заявения
уведомителен режим, а нов строеж, като същевременно за него няма одобрен
инвестиционен проект, нито издадено разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а
освен това не е изпълнено и изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е
искано и не е учредявано право на строеж от страна на Община Велико Търново.
Преценено е, че процесното строителство е започнало през месец май 2017 г., при
което за него не са приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 година/. Заповедта е съобщена на И.Х. на
27.07.2017 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез административния
орган, на 08.08.2017 година.
В съдебната фаза
на производството от ответника
по жалбата са представени документите, съдържащи се в административната
преписка, от жалбоподателя не са ангажирани
писмени доказателства, извън тези документи. По искане на жалбоподателя е
назначена и изслушана техническа експертиза, чието заключение е прието по
делото без оспорване от страните и се цени заедно с останалите събрани
доказателства. Съгласно заключението на ВЛ
строителен инженер, което се кредитира от съда като компетентно и обективно, „Навес
от северна посока на съществуваща сграда“ е съществувал във вид и технически
характеристики, описани в констативни актове с № ВТ-2199-449/ 22.06.2017 г. и №
ВТ-2203-452/ 22.06.2017 г., съставени от извършилите проверката служители в
общинската администрация, към датата на издаване на посочените актове, както и
към датата на издаване на обжалваната заповед. Към датата на огледа от ***03.09.2018
г., въпросният навес съществува като напълно завършен, с конструкция, състояние
и степен на завършеност, подробно описани в пункт ІV.3.1 от експертизата. Към
дата 22.06.2017 г. за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и няма
издадено разрешение за строеж. По данни на Община Велико Търново няма преписка
и налични материали във връзка с намерения на жалбоподателя за премахване на
строежа, от състоянието на същия към дата 03.09.2018 г. не са установени
предприети физически действия за премахването му. ***дава и становище, че
въпросния строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваната заповед на кмета на Община Велико Търново е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, в приложимата редакция, заповедта за спиране на незаконен строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, а съгласно алинея шеста от същия член, със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа. Съобразно цитираните разпоредби, Заповед № РД22-1268/ 24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново е издадена при редовно упражняване на нормативно възложени правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен строеж, възложителя на строителството и строителя. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона.
При издаване на заповедта са спазени
съответните процедурни правила, като в хода на производството от служители на
Община Велико Търново е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ,
след оглед на процесния строеж на място, който констативен акт е връчен както
на жалбоподателя и на заинтересованата страна Х.. На установеното като
изпълнител на строежа лице е дадена възможност да се запознае с констатациите
на проверяващите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност И.Х. се е възползвал. Съдът намира, че при издаването на
административния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията
съществените, които да обуславят неговата отмяна.
Неоснователните са наведените оплаквания
за нарушаване на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, поради липса в заповедта на указания
за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете
за тяхното изпълнение. Производството по чл. 224а от ЗУТ се провежда за спиране
на строежи и забрана на достъпа до тях в две хипотези – при констатирани
нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или при установен незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. Оспорената заповед на кмета
на общината е издадена на основание чл. 224а, ал.5 от ЗУТ, която разпоредба
дава право да бъдат спирани строежи, както и отделни строителни и монтажни
работи, приети за незаконни при условията на чл. 225, ал. 2 от същия закон. За
разлика от чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, издадена при нарушения на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ не предвижда като задължително съдържание на
административния акт указания за отстраняване на причините за спиране на строителството
и срок за тяхното изпълнение. Това законодателно разграничение има своята
логика, доколкото строежите с нарушения по чл. 224, ал.1 от ЗУТ /какъвто не е
настоящият случай/ се спират временно, тъй като по презумпция не страдат от
толкова съществени недостатъци, че да не подлежат на отстраняване. Не така стои
въпросът с незаконните строежи, които по дефиниция не подлежат на поправяне, а
тяхното спиране е само временна мярка до издаване на заповед и премахването им.
Именно поради това и даването на указания за отстраняване на причините, довели
до спиране на строителството, е лишено от смисъл.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Събраните по делото доказателства
установяват по достатъчно категоричен начин, че строежът „Навес от северна
посока на съществуваща сграда“, находящ се в УПИ XI-2713,
кв. 32 по плана на гр. В. Търново, е извършен без одобрен инвестиционен проект
и без издадено разрешение за строеж. Такива не са били представени пред
административния орган, не се представиха и в съдебната фаза на производството,
като следва да се отбележи че от жалбоподателя не се и твърди да са били
издаване строителни книжа от вида на посочените. Обратно на поддържаното от
него, изпълнението на процесния навес не представлява текущ ремонт на
съществуващата на място жилищна сграда, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ЗУТ. Доколкото същият не може да бъде отнесен към никой от изчерпателно
изброените в чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ видове строежи, за него
било е задължително както одобряването на инвестиционен проект, така и
издаването на разрешение на строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което от своя страна е основание за
спирането му и за забрана на достъпа до него, съгласно цитираните по-горе
разпоредби на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. От наличните в делото писмени
доказателства, вкл. от констативни актове с № ВТ-2199-449/ 22.06.2017 г. и №
ВТ-2203-452/ 22.06.2017 г., които са официални свидетелстващи документи е видно,
че процесният строеж не е бил реализиран окончателно преди издаването на
заповедта. Изцяло в този смисъл е и заключението на назначената по делото
експертиза, а от жалбоподателя не се оспорва фактът, че строителството е
извършено именно от него. Отделно от това за строежа не са изпълнени и изискванията
на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ - няма искане от страна на жалбоподателя или на
заинтересованата страна Х. за съгласие от останалите съсобственици на имота за
построяването на въпросния навес, липсват и данни за учредявано право на строеж
за него.
Неоснователни
са изложените от жалбоподателя възражения за търпимост на строежа.
Доказателствения материал по далото сочи момент на изграждането на процесния
строеж далеч след крайните дати, установени в § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ,
а също и след 31.03.2001 г. - датата установена в §
127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, което
обуславя извод, че по отношение на него е неприложим режим на търпимост. Освен
това, за да бъде един строеж търпим, е необходимо при изпълнението му да са
спазени определените за това към него момент законови изисквания, или да
съответства на разпоредбите на ЗУТ /в конкретния случай това са едни и същи
норми/. Доколкото ***е категорично в заключението си, че в действащия от
придобиването на имота до издаването на процесната заповед ПУП на гр. В.
Търново не е предвидено изграждането на навес в контурите на
строежа, същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Поради това настоящият състав счита, че по отношение на процесния навес
е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото узаконяване по реда на
127, ал. 2 и сл. от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, вр. с § 184 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003 година/.
Настоящият състав счита, че оспорената заповед съответства и на целта
на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към незаконното
строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни
обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния
строеж.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспорената Заповед
№ РД22-1268/ 24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, е валиден, формално и процесуално законосъобразен
административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на закона. Същата
не страда от твърдяните от оспорващите пороци, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя
не следва да се присъждат. Основателно
е искането на ответника за присъждане в полза на Община Велико Търново на
сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се
присъди на ответника сумата от 100 лв. - минималния предвиден в наредбата
размер.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата, подадена от И.Р.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № РД22-1268/ 24.07.2017 г., издадена от кмета на Община Велико Търново.
Осъжда И.Р.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Велико Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: