РЕШЕНИЕ
№ 2673
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330101021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу С. П. Г. от гр. *****, с което се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1630,27 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за отопление, отдадена за сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект,
находящ се в гр. *******, ул. „********“ № ***, ет.***, ап.****, ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – ********* до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 153,74 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 1270/ 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2582 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, IV бр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. *******, като съгласно
чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на
собственик на обект, находящ се в гр. ********, ул. „***********“ № *****,
ет.***, ап.****, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че
за процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. била доставена от ищеца и
1
била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна
енергия, за отопление, отдадена за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване, на обща стойност 1784,01 лева, от които 1630,27 лева –
главница, и 153,74 лева – обезщетение за забава. Посочва, че за процесните
суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2582 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с. Заповедта била
връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното
уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С.
П. Г..
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка /л.92 от делото/, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не
се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в общ размер
на 374,53 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 85,68 лв., тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
П. Г., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от 1630,27 лева, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. *******, ул. „*********“ № ****,
ет.***, ап.****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ******** до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 153,74 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.01.2019 г. – 16.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1270/18.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 2582 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с-в.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 374,53 лева -
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 85,68 лв. – разноски в
заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 2582 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IV бр.с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3