О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80
Гр. Габрово, 27.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември,
през две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при секретаря ………………….., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 174/2013 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145- 178 от Административно процесуалния кодекс и е образувано по жалба Вх.№ 1154/25.10.2013г., депозирана от М.Д.К.,***, с която е оспорен мълчалив отказ на Началник РО “НСК” -Габрово, към РДНСК-СЦР-Русе, да и бъдат предоставени документите посочени в искания с Вх.№ Гб-310-01-062/09.10.2013г. и № Гб-310-01-061/09.10.2013г., приложени по делото и които документи е поискала на основание ЗДОИ. С последваща молба Вх.№ 1188/04.11.20013 г. е уточнила, че коригира жалбата си с Вх. № 1154/25.10.2013г., въз основа на която е образувано адм.д. № 174/2013г. по описа на съда, тъй като е получила изричен отказ от Началник РО-НСК Габрово, обективиран в писмо Изх.№ ГБ-310-00-384/23.10.2013г., да и бъдат предоставени на основание ЗДОИ строителни книжа по нейно искане Вх.№ ГБ-310-01-062/09.10.2013г., поради което да се счита, че с така депозираната жалба оспорва изричен отказ на Началник РО-НСК Габрово, обективиран в писмо Изх.№ ГБ-310-00-384/23.10.2013г., с което и е отказано да и бъдат предоставени исканите от нея строителни книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда.
С определение № 352 от 01.08.2014 г., производството по делото е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Така постановеното определение е обжалвано от К. и с определение № 11669 от 03.10.2014 г., постановено по адм.дело № 11814/2014 г. по описа на ВАС, обжалваното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му по същество, съобразно съдържащите се в мотивите на определението указания.
С така подадената бланкетна жалба, К. не сочи доводи и не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, а именно в какво се изразява незаконосъобразността на така обжалвания от нея отказ да и бъдат предоставени исканите от нея “строителни книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда”. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата си по същество и сочи, че исканите от нея строителни книжа следва да бъдат съставяни от страна на РО на “НСК” Габрово на основание Наредба № 13 от 27.07.2001 г., тъй като се касае за събаряне на малка част от жилищната и сграда, а не на цялата такава, поради което е следвало задължително да бъде съставен проект, в който да се укаже по какъв начин ще бъде съборена сградата, след като се запазва част от същата, както е в нейния случай и които именно книжа иска да и бъдат предоставени.
Ответната по жалбата страна – Началник РО”НСК”-Габрово, РДНСК-СЦР, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.П. изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на жалбата и моли съда за нейното отхвърляне като такава.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима за разглеждане.
Със заявление – искане Вх. № ГБ-310-01-062/09.10.2013 г., жалбоподателката М.Д.К. е поискала от Началник РО”НСК” Габрово да и да и бъдат предоставени строителните книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда в периода от 01 до 04.10.2013 г., което искане предвид повторната молба, с която К. е уточнила предмета на жалбата си, следва да се приеме, че е депозирано в РО”НСК” Габрово на основание чл.3 от ЗОДОВ. В отговор на така постъпилото искане от К., обективиран в писмо Изх. № ГБ-310-00-384 от 23.10.2013 г., Началник РО-НСК Габрово на основание чл. 33 от ЗДОИ е уведомил К., че съгласно разпоредбата на § 5, т.36 от ДР на ЗУТ, “Строителни книжа са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво”. Със същото писмо К. е уведомена, че “За принудително премахване на незаконни строежи, строителни книжа по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ, не се издават”. Недоволна от така получения отговор с отказ да и бъдат предоставени исканите от нея книжа, жалбоподателката К. е обжалвала същия в предвидения от закона срок пред настоящата съдебна инстанция, предмет на което обжалване е и настоящия правен спор.
С оглед посочените фактически констатации, съдът след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, каквито са и органите на ДНСК и по точно в случая РО на НСК Габрово. Също така съгласно чл. 3 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, а съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В случая действително се касае за обществена информация по смисъла на закона, каквато жалбоподателката е поискала от РО”НСК” Габрово, но така подадената жалба е неоснователна, тъй като липсва отказ за предоставяне на информация на К. по реда предвиден в ЗДОИ. В нормата на чл. 37 от закона са посочени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, каквито в случая не са налице. Правото на достъп до информация е право, ползващо заявителя, поради което и отказът от достъп би бил основателен, единствено когато с разкриване на исканата от молителя информация, реално е възможно да бъдат засегнати защитени законни интереси на други лица. Извън допустимите по закон ограничения предоставянето на информация е правило, а не изключение и задълженият субект следва да предостави такава информация по съответния начин и в съответния обем.
Предвид казаното, с отговора обективиран в цитираното Писмо Изх.№ ГБ-310-00-384 от 23.10.2013 г. по повод искането и до РО”НСК” Габрово, на жалбоподателката е отговорено писмено, че “Строителни книжа са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво”, като със същото писмо К. е уведомена, че “За принудително премахване на незаконни строежи, строителни книжа по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ, не се издават”. В тази връзка следва да се посочи, че в случай, че не съществува нормативно задължение за съставяне на подобни предписания и документи, не може да се изисква ответникът да ги предостави на жалбоподателката или да й предостави информация, свързана с тях или съдържаща се в тях. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ законът се прилага само за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, но при липса на създавана или съхранявана такава не може този орган да бъде задължен да я предостави на заявителите, поради което и отказът в тази му част следва да бъде потвърден като законосъобразен. В тази връзка следва да се посочи също, че правомощията на органите на ДНСК са изрично упоменати в разпоредбата на чл.222 от ЗУТ и същите са свързани с осъществяван административен контрол по устройство на територията и строителството и именно в изпълнение на тези си задължения същите в рамките на предоставената им компетентност осъществяват предписаните от закона правомощия, измежду които липсват такива, съобразно които да създават строителни книжа при принудително премахване на незаконни строежи, освен в случаи когато това е необходимо, какъвто настоящият не е. Актовете издавани от органите на ДНСК в изпълнение на правомощията им са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ, като същите подлежат на обжалване по реда предвиден в чл. 215 от с.з. След като липсва подобно задължение, по силата на което органите на РО”НСК” да съставят подобни книжа, то за същите не е налице и задължение да предоставят подобна информация по реда на чл.3 от ЗДОИ. Следва също да се посочи, че съгласно чл. 220 и 221 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол е орган за административен контрол по устройство на територията, с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Правомощията на органите на ДНСК, правата и задълженията на администрацията, включително специализираната такава и регионалните дирекции, освен в ЗУТ, са изчерпателно изброени и в Устройствения правилник на ДНСК и изцяло се припокриват с тези посочени в ЗУТ, но от същите никъде не е видно да е налице подобно задължение за тях по създаване на строителни книжа при премахване на незаконни строежи и подобни такива не са в правомощията на РО”НСК”. Действително съгласно § 4 от Наредба 13/2001 г., както жалбоподателката сочи в съдебно заседание, “При частично премахване на незаконен строеж, се изготвя становище от правоспособен инженер-конструктор за укрепване на строежа, придружено (при необходимост) от конструктивен проект”, но в случая не е налице подобна хипотеза, тъй като е премахнат изцяло незаконен строеж, каквато в действителност се е явявала тази част от жилищната сграда, която е изпълнена при извършеното от жалбоподателката преустройство на съществуващата жилищна сграда, но в отклонение от разрешеното такова и подобно становище не е изготвяно.Следва в тази връзка да се добави също, че поначало с оглед разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата, премахването на незаконния строеж се ръководи от представител на изпълнителя, който е технически правоспособно лице, и се извършва съгласно становище на инженер-конструктор и представен конструктивен проект, в случаите когато такъв е необходим, а очевидно в конкретния случай това не е било необходимо и такова становище не е изготвяно.
По делото е представена административната преписка по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № СК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 г., издадена от началник РДНСК-СЦР Русе, за премахване на незаконен строеж: “Основен ремонт по чл.148 от ППЗТСУ за подмяна дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилищна сграда”, изпълнен в УПИ ХІV-370, кв.110, по плана на гр. Габрово, с административен адрес, ул.”Ивайло” № 9, част от която са и поисканите от страна на К. документи съобразно Наредба № 13/2001г. – Протокол, прил. №1; Протокол, прил. № 4, без Становище /предписание/ на правоспособен проектант конструктор как да запази /съхрани/ останалата част от жилищната си сграда, тъй като подобно не е съставяно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, а съгласно чл.25, ал.1 от с.з. съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация следва да съдържа:1.трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2.описание на исканата информация; 3.предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4.адреса за кореспонденция със заявителя. Когато в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, съгласно ал.2 от същата разпоредба, то се оставя без разглеждане. В конкретния случай К. е поискала да и бъдат предоставени строителните книжа по принудителното премахване на незаконния строеж, без да е уточнила какво точно иска да и бъде предоставено. По тази причина заявлението-искането на К., е разгледано и на същата е отговорено писмено какво се разбира по смисъла на закона под понятието “строителни книжа” и че строителни книжа по събарянето на незаконния строеж извършен от нея не са съставяни, поради което и не могат и да и бъдат предоставяни, тъй като липсва задължение за РО”НСК” Габрово, да съставя в конкретния случай такива. В този случай съобразно разпоредбата на чл.33 от ЗДОИ, след като за РО”НСК” Габрово не съществува нормативно задължение за съставяне на подобни документи, не съществува и задължение за предоставянето на такива, поради което и не се явява задължен субект съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, но следва в 14 дневен срок от получаване на заявлението да уведоми писмено заявителя, че не разполага с исканата информация и което в случая е сторено от страна на административния орган, поради което и липсва отказ за предоставяне на исканата информация, както се твърди в жалбата. По тази причина обаче писмото, с което на К. е отговорено е с уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съответно не подлежи и на съдебен контрол.
На следващо място и с оглед пълнота на изложението следва да се посочи
и това, че с разпоредбата на чл.41, ал.1 и 2 от Конституцията на Р.Б. се
регламентира едно от основните човешки права – правото на достъп до информация,
което е безспорно. Правото на достъп до информация е част от т.н.
комуникационни права и свободи на гражданите, регламентирани в чл. 39, 40 и 41
от Конституцията. Тяхната значимост и по точно посочените конституционни
разпоредби и в частност значимостта на правото на достъп до информация, е
предмет на тълкуване и от страна на Конституционният съд, което същият е сторил
с решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. Отчитайки
изключителната значимост на правото на достъп до информация Конституционният
съд изрично сочи, че нормата на чл.41, ал.2 от Конституцията гарантира на
гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които
представляват за тях законен интерес. В посоченото решение според
Конституционният съд квалификацията „законен“ служи, за да обозначи правото на
отделните граждани въобще да търсят съответната информация и предоставя
нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи
на базата на конституционното изискване. С оглед на казаното в съответствие с
конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване,
законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с
оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти.
Така Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. Както
стана въпрос и бе посочено и по горе, в чл. 2, ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал
една легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която същият
този закон регламентира и по смисъла на същата тази дефиниция обществена е
всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение на задължените, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ правни субекти, да
я предоставят.
В същото време обаче законът за достъп до обществена информация не е средство
за получаване на всякаква информация от държавните органи. Разпоредбата на чл.4,
ал.1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация. Друг ред се съдържа в Административно-процесуалния кодекс и основен
принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в административното
производство – чл. 12, ал. 2. Нормата изрично сочи, че страните в
административното производство осъществяват правото си на достъп до информация
по реда на кодекса, а останалите лица – по реда на ЗДОИ. Тогава, когато лицето
няма качеството на страна в административно производство, или исканата
информация не е във връзка с административно производство, в което то е страна,
правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за
достъп до обществена информация, ако информацията има изискуемите от закона
характеристики. Но тогава, когато търсената от органа информация е във връзка с
образувано административно производство, т.е. във връзка с предходно сезиране
на органа, тя може да бъде получена в рамките на това производство, а не по
реда на Закона за достъп до обществената информация. Видно е, че законодателят
е предвидил различни способи за упражняване на правото на достъп до информация
по смисъла на чл. 12, ал. 2 АПК с оглед на качеството, което търсещото
информация лице има. Кодексът съдържа изрични разпоредби за правото на
участващото в административното производство лице на достъп до информацията по
административната преписка – чл. 34 и 68 АПК. Неспазването от органа на това
право е нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл.
146, т. 3 АПК. При така установения предмет на Закона за достъп до обществена
информация първата проверка, която съдът следва да извърши, когато е сезиран с
искане за проверка законосъобразността на акт, обоснован с приложението на този
закон, е да провери характера на исканата информация и едва когато установи, че
търсената от частно правния субект информация е обществена, по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗДОИ, и за нея не съществува друг ред за достъп, само тогава съдът следва
да премине към проверка за спазване на установените в закона предпоставки за
достъп до информацията. Ако проверката установи, че търсената информация касае
лични права или законни интереси, за защитата на които съществува друг правен
ред, следва да приеме, че не са налице юридическите факти, които обуславят
приложението на закона, т.е. следва да приеме, че търсената информация не е
обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
В случая жалбоподателката К. е сезирала началника на РО на “НСК” – Габрово, с искане да й бъде
предоставен, по реда на Закона за достъп до обществената информация, достъп до
точно определена информация, която информация е създадена или е трябвало да
бъде създадена от органа във връзка с констатирания в имота на жалбОподателката
от компетентните органи незаконен строеж. По делото е безспорно, че със заповед
№ ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 г. на началника на Регионална дирекция Национален
строителен контрол – Северен централен район, е разпоредено да бъде премахната
част от строеж в собствения на К. имот, която част се явява незаконно построена
и това обстоятелство сочи, че между К. и компетентният орган е проведено
административно производство по установяване на законността на процесния
строеж. В това производство К. е имала законовото право да бъде страна и
следователно е имала право на достъп до цялата информация, съдържаща се в
преписката, съгласно разпоредбата на чл.34 АПК, във вр. с чл.219 от ЗУТ.
Административно производство е било проведено и по повод на изпълнението на
влязлата в сила заповед за премахване на незаконно строителство. Именно в това
производство – по доброволно и съответно принудително изпълнение на заповедта,
провеждано по реда на дял пети от Административно-процесуалния кодекс във вр. с
чл. 225, ал. 4, 5 и 6 от ЗУТ, К. е имала право да поиска достъп до търсената
информация и по точно да и бъдат предоставени строителните книжа, въз основа на
които е бил премахнат незаконния строеж и които според нея е следвало да бъдат
създадени от административния орган. В случая цялата искана от К. информация е
във връзка с предприетото принудително премахване на незаконния строеж, като
част от нея се съдържа и в отделните протоколи - приложения към Наредба № 13,
създадени в хода на принудителното изпълнение по премахване на този строеж.
Това означава, че до цялата тази информация тя е имала право на достъп в
производството по изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на строежа.Тук
следва да се посочи и това, че в искането си К. е конкретизирала точно каква
информация иска, а именно “строителните книжа” създадени от ДНСК във връзка с
принудителното премахване на незаконния строеж, така че в случая за
административния орган не е било необходимо допълнително да уточнява предмета и
което същият да извърши по реда предвиден в разпоредбата на чл. 29, ал.1
от ЗДОИ.
Видно от изложеното за
исканата от К. информация законодателят е създал друг, специален ред. Това
изключва исканата от нея информация от приложното поле на Закона за достъп до
обществена информация. Щом като информацията, която К. е искала от
административния орган не попада в приложното поле на закона, актът, с който
органът се е произнесъл по искането, не е акт по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ
и следователно не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ.
Наличието
на подлежащ на обжалване акт е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Предвид
изложеното, в обжалваното писмо Изх. № ГБ-310-00-384/23.10.2013 г. липсва отказ
за предоставяне на обществена информация, изискана от жалбоподателката по реда
на ЗДОИ и не са налице твърдяните в жалбата и в съдебно заседание пороци,
поради което същата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото прекратено, а предвид този изход на делото, искането на
К. за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Присъждане
на разноски е поискала и ответната страна, чрез процесуалния си представител
юриск.П., което искане с оглед изхода на делото се явява основателно, предвид
на което на ДНСК-София следва да бъде присъдена сума в размер на 600.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение за оказана правна помощ, явяваща се минималната такава
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения протоколното определение на съда от 28.10.2014 г., с което е даден ход по съществото на спора, следва да бъде отменено, а жалбата като подадена срещу неподлежащ на оспорване административен акт, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, на основание чл.159, т.1 от АПК.
Водим от горното, Административен съд Габрово
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.10.2014 г., с което е даден ход по съществото на делото.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на М.Д.К. ***, ЕГН **********, с която е оспорен изричен отказ на Началник РО“НСК” Габрово, обективиран в писмо Изх.№ ГБ-310-00-384/23.10.2013 г., да и бъдат предоставени на основание ЗДОИ строителни книжа по нейно искане Вх.№ ГБ-310-01-062/09.10.2013 г., като недопустима за разглеждане и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА М.Д.К. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на ДНСК-София сума в размер на 600.00 /шестотин/ лева, на основание чл. 143, ал.4, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК за оказана правна помощ, явяваща се минималното адвокатско възнаграждение съгласно наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: