МОТИВИ към Присъда № 260102/04.08.2021 г. по НОХД № 1551/2020 г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: Е.П.Н.
с ЕГН: **********, И.Г.Т. с ЕГН: **********
и Е.Т.Д. с ЕГН: **********, с
който тримата за обвинени, че в съучастие, действайки като съизвършители, на 29.11.2015 год. в ресторант в с. Зидарово,
общ. Созопол, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари по главата и тялото,
причинили лека телесна повреда на Г.Д.Г.,
изразяваща се в порезни рани в лявата половина на главата и ушната мида;
рани по палеца на дясната ръка и сътресение на мозъка, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В първото
съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск
от пострадалия Г. срещу подсъдимите, с който се иска тримата да бъдат осъдени
да му заплатят солидарно сумата в размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението.
Съдът конституира
Г.Д.Г. като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
Пред съда производството протече по общия
ред, като бяха приобщени всички необходими, относими и достъпни доказателствени
материали.
И тримата подсъдими се възползваха от
възможността да не присъстват лично в по-голямата част от съдебното
производство, каквото право законът им дава (чл. 269, ал. 2 НПК), доколкото се
касае за обвинение за нетежко престъпление. Интересите и на тримата подсъдими
бяха защитавани от защитници.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Счита, че вината на тримата подсъдими е доказана по безспорен начин, поради
което и пледира за признаването им за виновни. Що се касае до наказанията,
които следва да се наложат, прокурорът отчитайки продължителния срок на
разследването и другите смекчаващи вината обстоятелства счита, че следва да се
наложат минимални наказания, а гражданският иск следва да се уважи в пълен
размер.
Частният обвинител и граждански ищец
заявява, че иска максимално наказание за подсъдимите, без да се ангажира с
конкретен размер.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец – адв. С.К. – БАК не се явява в съдебното заседание, в което
приключи разглеждането на делото.
Упълномощеният защитник на подсъдимия И.Т.
- адв. Т.Н. – БАК счита, че вината на неговия
подзащитен не е доказана по безспорен начин. Счита, че свидетелските показания са
разнопосочни, като от тях не се установява действително подс. Т. да е участвал
в причиняването на лека телесна повреда на пострадалия. Заявява, че се касае за
масов бой в селска дискотека, в който са участвали много лица и всеки е нанасял
и получавал удари, без обаче категорично да може да се докаже вината на Т..
Поради всичко това адв. Н. – БАК пледира
за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск по
отношение на неговия подзащитен.
Служебният защитник на подсъдимия Е.Н. - адв. * – БАК също счита, че вината на неговия клиент е
останала недоказана. Застъпва, че е останало неизяснено участието на всеки един
от подсъдимите в инкриминираното деяние, като не може да се установи кой кого е
удрял. Поради това се присъединява към позицията на адв. Н. – БАК и също
пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на Н. и
отхвърляне на гражданския иск спрямо него.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Е.Д.
- адв. П.Н. – БАК, подобно на своите колеги, застъпва
позиция за недоказаност на обвинението по отношение на неговия доверител.
Счита, че изначално обвинението е неправилно конструирано, както и че не се
доказва подсъдимите да са извършили деянието, в което са обвинени. Заявява, че
нараняванията на пострадалия не са получени чрез удари с ръце и крака, както се
твърди в обвинителния акт и срещу което фактическо обвинение Д. се е защитавал,
както и че дори пострадалият не може да посочи категорично, кой точно го е
ударил, а само гради предположения на база отрицателни факти. Счита, че са
налице съществени разминавания в заявеното от свидетелите, които пречат за
постановяване на осъдителна причина. В заключение заявява, че дори да се
приеме, че подс. Д. е участвал в инцидента, то се касае за „кръчмарско
сбиване“, което следва да бъде санкционирано по реда на УБДХ, а не да се търси
наказателна отговорност на участниците. Счита, че гражданският иск е недоказан,
поради което и следва да се отхвърли, както и че изначално претендираният
размер надхвърля значително установената съдебна практика за подобни случаи.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
1. Подсъдимият Е.П.Н. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин, неженен, работи като строител. Н. е със средно образование
и с постоянен адрес:***. До датата на инкриминираното деяние Н. е бил осъждан
веднъж, като по НОХД № 4454/2014 г. на
РС-Бургас, в сила от 04.11.2014 г. му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок от 3 години.
2. Подсъдимият Е.Т.Д. с ЕГН:
********** е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан. Д. е със средно образование и с постоянен адрес:***.
3. Подсъдимият И.Г.Т. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин, неженен, неосъждан. Н. е със средно образование и с
постоянен адрес:***.
На 28.11.2015 год. около 23.00 часа св. И.Д.
и св. Д.П. пристигнали в с. Зидарово, за да отидат на дискотека. Там вече ги
очаквали техните колеги - св. Ж.С. и св. П.Д.. Четиримата влезли в дискотеката
и се настанили на маса в дъното на заведението, в близост до стъклен прозорец.
По-късно около 01.00 часа на 29.11.2015 г. към тях се присъединили бащата на И.Д.
- св. С.Д. и негов колега - св. П.Р.. Около час по-късно пристигнали и св. Г.Г. и брат му - св. М.Г.. На същата маса се намирали още И.Н.
и свидетелите - Я.С., В.К. и С.Г.. По това време в заведението вече имало много
посетители.
На съседна до тяхната маса се намирали подс.
Е.Д., подс. Е.Н. и подс. И.Т.,
както и св. Г.Г.. Към тях постепенно се
присъединявали и други общи приятели.
Още с влизането си св. Г.Г. започнал да танцува на дансинга, който бил разположен в
центъра на самото заведение със св. И.Д.. И.Н. също танцувала, но близо до
масата, на която се била настанила.
По едно време възникнало напрежение между
танцуващите и компанията на подсъдимите, която се намирала на маса, в близост
до дансинга, което напрежение било провокирано именно от компанията на тримата
подсъдими. Подс. Е.Д. се опитал да танцува с И.Н.,
което не й се харесало и което не останало незабелязано за приятеля й – св. В.К.,
който се приближил към обвиняемия и го помолил да се отстрани от нея. В този
момент от масата се изправили подс. Т. и подс. Н., както и останалите момчета
от тяхната компания. Възникнал инцидент, който бил забелязан от пострадалия Г.,
който се приближил към момчетата и се опитал да издърпа подс. Е.Н.
настрани. В този момент зад него се
намирал подс. Е.Д., за когото на свидетеля направило впечатление, че е
единственият, който е с шапка в заведението. След това св. Г. получил удар с
бутилка отстрани на главата си и от там спомените му се губят.
По това време св. П.Р. бил излязъл извън
заведението, за да проведе важен личен разговор. Връщайки се в заведението видял,
че е възникнал бой, като в същото време няколко непознати лица се нахвърлили
върху него и започнали да му нанасят безпричинно удари. Въпреки това св. Р.
успял да види, че малко по-навътре в заведението се е сформирала още една група
от биещи се лица, сред които свидетелят видял, че едно момче, което носи шапка
на главата си, нанася удар с бутилка уиски по главата на пострадалия Г. (в
последствие това момче е разпознато от св. Р., като подс. Д.), както и че други
две момчета през това време му нанасят удари с ръце и крака по главата и
тялото. Свидетелят видял, че пострадалият се опитва да се предпази с ръце от
ударите, както и че се предвижва с гръб към стъклото и се подпира на него. В
следващия момент св. Р. видял, как подс. Д. нанесъл удар с крак в тялото на
пострадалия, който от удара политнал назад, счупил с гръб стъклото и паднал на
земята извън заведението.
Междувременно братът на св. Гичо Г. – св.
М.Г., забелязал боя и се опитал да предпази брат си, но не успял да го
достигне. Не успял да види, кой точно го удря, защото самият той получил
няколко удара, но чул женски писъци и викове, че някой е паднал през прозореца.
След това боят престанал и всички се насочили към падналото лице, за да видят
как е. Едва тогава св. М.Г. разбрал, че падналият е брат му и се втурнал да му
помогне.
Първоначално пострадалият не бил на себе
си и събралите се му дали вода. Св. В.К. намерил хавлиена
кърпа, която подложил под тила му. Направило му впечатление силното кървене от
задната и страничната част на главата. Обадили се на тел. 112. След около 30
минути пристигнала линейка, която откарала св. Г. в Спешния център на УМБАЛ -
Бургас.
Св. Г. Г. постъпил в Неврохирургично
отделение на МБАЛ - Бургас на 29.11.2015 год. с разкъсно-контузна
рана челно и към ляво ухо - скалп и с разкъсна рана
на ляво ухо и с рана на предмишницата. Изписан бил на
02.12.2015 год. в добро общо състояние, без актуални неврохирургични
проблеми, със стабилна хемодинамика и без ОНС (видно
от приложената епикриза). Въпреки това известно време
след случая изпитвал силни болки и бил затруднен в извършването на обичайните
движения, трудно спял и имал проблеми с говора. От нараняванията му останали белези,
видими и към настоящия момент (възприети от съдебния състав в хода на съдебното
следствие).
За случая било образувано досъдебно
производство и бил проведен оглед на местопроизшествието, при който били
фиксирани следите от кръв и счупените стъкла. Били разпитани всички установени
лица и били проведени няколко разпознавания. Била назначена СМЕ, която изляза
със становище, че причинените наранявания отговарят да са получени по описания
начин, както и че медико-биологичната им характеристика отговаря на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – т.е. „лека телесна повреда“.
Тримата подсъдими били привлечени като
обвиняеми, като в последвалите разпити подс. Н. и подс. Т. отрекли да имат
съпричастност с инкриминираното деяние, а подс. Д. се възползвал от правото си
да не дава обяснения.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: Х.С. (л. 112-113 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 21-22 от Том 1 на ДП); Г.Г. (л. 113
гръб – 114 от съдебното производство); И.
П /предишна фамилия Д./ (л. 223
гръб – 224 от съдебното производство), включително и от приобщените по ред на
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 46, л. 36, л. 44 и л. 52 от Том 1 на
ДП); П.Д. (л. 224 гръб - 225 от съдебното
производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 10 от Том 1 на ДП); Ж.С. (л. 225
гръб – 226 от съдебното производство), включително и от приобщените по ред на
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 11 от Том 1 на ДП); Я.С. (л. 226 гръб - 227 от съдебното производство), включително и
от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 12 от Том 1 на ДП); С.Д. (л. 227 от съдебното производство); П.Р. (л. 227 гръб – 228 от съдебното
производство); М.Т. (л. 229 от
съдебното производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 32 от Том 1 на ДП); Д.П.
(л. 266 от съдебното производство), включително и от приобщените по ред на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 8-9 от Том 1 на ДП); В.К. (л. 266 гръб - 267 от съдебното производство), включително и
от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 13 от Том 1 на ДП); И.Н. (л. 267 гръб - 268 от съдебното
производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 23 от Том 1 на ДП); О.Р. (л. 268
от съдебното производство); Н.М. (л.
268 от съдебното производство); Г.Г. (л. 300 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 19-20 и л. 57 от Том 1
на ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство (л. 31 от Том 1 на ДП) на
св. С.Г.; М.Г. (л. 301 гръб – 302 от
съдебното производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 18 от Том 1 на ДП) и частично от приобщените по реда на чл. 279,
ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на обвиняемите
Е.Н. (л. 53 от Том 2 на ДП) и И.Т. (л. 71 от Том 2 на ДП).
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 30 и л. 33-34 от съдебното
производство); копие от епикриза (л. 74 от Том 1 на ДП); съдебномедицинско удостоверение (л. 73 от
Том 1 на ДП) и документи по задържане по реда на ЗМВР (л. 78-85 от Том 1 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица ведно с фотоалбум,
при което разпознаване св. Д. разпознава подс. Т. (л. 37-39 от Том 1 на ДП); протокол
за разпознаване на лица ведно с фотоалбум, при което разпознаване св. П. разпознава
подс. Т. (л. 41-43 от Том 1 на ДП); протокол за разпознаване на лица ведно с
фотоалбум, при което разпознаване св. Д. разпознава подс. Н. (л. 45-47 от Том 1
на ДП); протокол за разпознаване на лица ведно с фотоалбум, при което
разпознаване св. П. разпознава подс. Н. (л. 49-51 от Том 1 на ДП); протокол за
разпознаване на лица ведно с фотоалбум, при което разпознаване св. Д.
разпознава подс. Д. (л. 53-55 от Том 1 на ДП); протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 65 – 68 от Том 1 на ДП); протокол за
разпознаване на лица ведно с фотоалбум, при което разпознаване св. Р.
разпознава подс. Д. (л. 228-232 от Том 1 на ДП) и протокол за разпознаване на
лица ведно с фотоалбум, при което разпознаване св. Р. разпознава подс. Н. (л.
21-24 от Том 2 на ДП).
От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 70-72 от Том 1 на ДП), включително и
от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 61 от съдебното
производство).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно. Предвид
голямото значение на показанията на разпитаните свидетели преди да пристъпи към
тяхната оценка, настоящият състав счита, че следва в сбит вид да обобщи
заявеното от тях по повод главния факт:
Св. С. заявява, че е настанал масов бой, в който е имало
счупени бутилки и чаши, както и че е видял, че пострадалият и брат му са бити
от 5-6 човека, но не може да конкретизира кой, какви удари е нанасял.
Категоричен е, че двамата братя не са нанасяли удари, но не може да сподели
повече подробности или да разпознае биещите се.
Св. Г. заявява, че когато е възникнал инцидентът е пускал
музика на компютъра и не е видял точния развой на събитията. Заявява, че е
видял, че две момчета от компанията на св. Г. са „натиснали“ на маса подс. Е.Д.
(категоричен е, че пострадалият не е бил един от тези двама), след което е
получил удар от неизвестно лице и повече не помни нищо, включително и как се е
развил боят.
Св. П /предишна
фамилия Д./ заявява, че е видяла два
обособени боя. Първият по-близо до врата, в който няколко души са биели св. Р.
и втори бой – по-навътре в заведението, където 7 човека са биели св. Г.. От тези
седем души свидетелката е успяла да разпознае трима души, а именно –
подсъдимите Д., Н. и Т., за които заявява, че са участвали в боя над Г.Г., но не може да индивидуализира точните им действия.
Категорична е, че пострадалият не е давал повод за възникване на сбиванията.
Св. Д. се е
намирал на бара по време на сбиването. Видял е че настава суматоха и е чул
падане през прозореца, но не може да конкретизира кой е участвал и какви са
били конкретните му действия.
Св. Ж.С.
заявява, че не е видял нищо от боя, защото е бил извън заведението по това
време, а брат му - св. Я.С. е бил в тоалетната и е излязъл едва когато боят вече е бил
приключил и пострадалият вече е бил паднал, поради което и не може да каже как
е протекло сбиването и кой е участвал в него.
Св. Д. заявява, че е отишъл до бара за напитки и е видял, че
няколко души са „натиснали“ св. Р. да го бият. Не е видял кой и как е участвал
в боя над пострадалия Г..
Св. Р. е категоричен, че след като е влязъл в заведението
непознати за него лица са се нахвърлили да го бия. Категоричен е още, че по
това време други няколко лица са биели неговия приятел – св. Г., както и че е
видял подс. Е.Д. да удря пострадалия с бутилка, а в последствие да го удря и с
крак, в следствие на което пострадалият е паднал през стъклото. Заявява още и
че в боя над Г. са участвали и две други лица, едно от което се е казвало Е.,
които са му нанасяли удари с ръце и крака, а той само се е пазил.
Св. Т. потвърждава, че в дискотеката е станал бой и едно
момче е паднало през прозореца, но не е видял конкретно нищо от самото сбиване
и не знае кой е участвал в него и какви са конкретните действия на лицата.
Св. Парашкевава
заявява, че е станало сбиване, в което св. Г. първоначално се е намесил, за да
разтърве сбиващите, без самият той да удря когото и да е, след което е настанал
масов бой и той е паднал през прозореца. Потвърждава, че пострадалият е бил
удрян по лицето, както и че в боя над него са участвали 5-6 човека, но тя е
разпознала само някои от тях (подс. И.Т. и подс. Е.Н.).
Св. К. в разпита си пред съда заявява, че е настанал бой, но
вече не си спомня кой е участвал и как се е развило сбиването. В показанията си
от досъдебното производство обаче, надлежно приобщени в процеса, свидетелят
заявява, че подс. Д. е започнал да дърпа приятелката му, поради което го е
отдръпнал от нея. Заявява, че в следващия момент всички от масата на подс. Д.
(сред които и другите двама подсъдими) са станали и са се нахвърлили да бият
двете момчета, приятели на И. и Д. (т.е. – пострадалия Г.). Заявява, че след
това е бил издърпан настрани и повече не е видял какво се случва, но е чул, че
някой е извикал, че има паднал човек и в последствие е разбрал, че това е едно
от двете момчета, които са били нападнати от компанията на подс. Д..
Св. Н. в разпита си пред съда също заявява, че е настанал
бой, но вече не си спомня кой е участвал и как се е развило сбиването. В показанията
си от досъдебното производство обаче, надлежно приобщени в процеса, заявява, че
е видяла, че подс. Д. досажда на приятелката на св. К. и двамата са си
разменили някакви реплики, след което от масата на подс. Д. са наскачали хора,
сред които и другите двама подсъдими и е настанал масов бой. Не може да посочи
кой, кого и къде е удрял, но разбрала, че вследствие на боя има паднал човек.
Св. Р. и св. М.
заявяват, че не си спомнян нищо конкретно от сбиването.
Св. Г.Г. заявява, че по
никакъв начин не е предизвикал сбиването, а се е опитал да предотврати
конфликта, като първоначално е издърпал подс. Е.Н. от „мелето“, след което е
получил удар с бутилка в глава, а след това не помни нищо. Не е видял със
сигурност, кой е нанесъл удара с бутилката, но предполага, че това е подс. Д.,
защото именно той се е намирал зад него по това време. Заявява, че в боя са
участвали със сигурност тримата подсъдими, които в последствие е разпознал в
РУ-Созопол.
Св. Г. заявява пред съда, че не е свидетел на самото
сбиване. След приобщаване на показанията му от досъдебното производство обаче,
той потвърди, че изложеното пред разследващия отговаря на истината, като тогава
той е заявил, че е възникнало сбиване, но не може да каже кой кого е удрял.
Св. М.Г. в разпита си пред съда заяви, че не е видял как точно
е възникнало сбиването. В приобщените показания от досъдебното производство
обаче този свидетел е категоричен, че брат му е отишъл да разтървава лицата,
които първоначално са се сбили, след което срещу него са скочили три-четири
момчета, които не може да разпознае и са започнали да го бият.
Видно от така обобщените свидетелски показания може да
се направи извод, че всички заявяват за възникнало сбиване в дискотеката. Повечето
от разпитаните не могат да конкретизират как точно се е развил боят и кой е
участвал в него, което има своето логично обяснение в динамиката на събитията,
факта, че в заведението е било тъмно, наличието на много хора, употребения от
присъстващите алкохол и изтеклото време. Именно поради това съдът се спира с
особено внимание на показанията на тези свидетели, които все пак са успели да
запомнят част от биещите се и техните действия. Това са св. П /предишна фамилия
Д./, св. Р., св. Парашкевава и донякъде - св. Г. Гадинов, св. Н. и св. К.. На база на тези показания,
разгледани съвкупно, може да се достигне до извода, че в боя над пострадалия са
участвали няколко лица, сред които и тримата подсъдими. Св. Р. е категоричен и
че ударът с бутилка е бил нанесен именно от подс. Д. (в която посока са и
подозренията на св. Г.Г.), както и че след това
именно той е нанесъл удар с крак в тялото на пострадалия, в следствие на което
той е паднал през прозореца. Категоричен е също, че другите двама подсъдими
също са нанасяли удари с ръце и крака спрямо Г., а той само се е предпазвал с
ръце. Показанията на този свидетел кореспондират със заявеното от св. П и св. П.,
поради което и съдът им се доверява напълно.
По делото не е събран доказателствен материал, който
да оборва заявеното от тези свидетели. Единствено св. Г. /приятел на
подсъдимите/ заявява, че първоначално подс. Д. е бил „натиснат“ на масата от
две лица от компанията на пострадалия, след което обаче е получил удар и не е
разбрал какво точно се е случило. Показанията на този свидетел са изолирани и
се оборват от всички останали свидетелски показания, които са категорични, че
сбиването е било инициирано именно от компанията на подсъдимите, а не от тази
на пострадалия, както и че именно подсъдимите са „наскачали“ и са предизвикали
масовия бой. Отделно от това този свидетел не заявява възприятия за развитието
на боя, които да влизат в противоречие със заявеното от Р., П. и П, поради
което и съдът не счита, че показанията на тримата са оборени по какъвто и да е
начин от св. Г..
Съдът отчита, че в показанията на всички свидетели има
известни разминавания, които обаче не влияят на цялостната им годност, а
по-скоро се отдават на специфичните и индивидуални възможности на всеки един
човек да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите. Не следва да се
подминава и че е изминал дълъг период от време, както и че се касае за
динамични и стресиращи събития, което прави напълно обяснимо дребните
разминавания във възприетото от свидетелите. Като цяло обаче всички свидетели
добросъвестно възпроизвеждат пред съда събитията, така както са ги възприели и
запомнили, като настоящият състав не съзира толкова сериозни разминавания,
които да водят до дискредитиране на показанията. Както вече стана дума повечето
от свидетелите не са възприели конкретните участници в боя и техните действия,
поради което и не са значим източник на информация за основния факт. Такъв източник
са показанията на св. Р., П. и П, които обаче са достатъчни на съда да достигне
до извод за доказаност на обвиненията спрямо подсъдимите. Именно поради това
съдът счита, че по безспорен начин се установява, че тримата подсъдими са участвали
активно в сбиването, като и тримата са нанасяли удари спрямо пострадалия,
поради което и правилно РП-Бургас е решила да ги привлече към отговорност.
По
отношение на приобщените по реда на чл. 279, ал. 3, вр.
с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на обвиняемите Е.Н. и И.Т., съдът следва да посочи
на първо място, че ги обсъжда само в частите, които се отнасят до повдигнатите
на всеки един от тях обвинения, но не и в частите, касаещи обвиненията на
другите съучастници. Това е така доколкото съгласно чл. 279, ал. 3 НПК когато
обясненията са дадени пред защитник и се отнасят до повдигнато обвинение на
друг подсъдим – прочитането им при условията на т. 2 е допустимо само със
съгласието на този подсъдими (каквото съгласие няма, предвид неявяването на
подсъдимите). Дори и в тези части обаче, съдът кредитира обясненията само
досежно това, че всеки един от двамата подсъдими е бил в дискотеката и че е
възникнало сбиване, доколкото в тези части обясненията се подкрепят от останали
доказателствен материал. В частите, в които подсъдимите отричат свое собствено
участие в боя, съдът счита, че обясненията са категорично оборени от обсъдените
по-горе доказателствени материали, поради което и не се възприемат от настоящия
състав. Неотклонно в теорията и практиката се приема, че обясненията имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за
упражняване на правото на защита. Именно поради оборването им от останалите
доказателствени източници, съдът счита, че в некредитираните части обясненията
на двамата подсъдими са опит за изграждане на защитна позиция, която обаче не
се възприема от съда.
Съдът
не кредитира показанията на св. Г.Г. от досъдебното
производство (л. 30 от Том 1 на ДП), приобщени в процеса. Това е така доколкото
протоколът за разпит на този свидетел не е подписан от полицейския служител,
провел разпита. При това положение съдът счита, че самият разпит е ненадлежно
проведен и документиран, което е процесуална пречка за приобщаване на
показанията на свидетеля от досъдебното производство.
Съдът
не кредитира протоколите за разпознавания извършени от св. Г.Г. (л. 58-60 и л. 62-64 от Том 1 на ДП), доколкото тези
действия са извършени в нарушение на чл. 171, ал. 1, вр.
с чл. 137, ал. 1 НПК – в отсъствието на поемни лица.
Липсата на поемни лица опорочава действието и то до
такава степен, че изготвеният протокол не може да се ползва като
доказателствено средство за извършеното действие (Решение № 38/22.05.2020 г. по н.д. № 1176/2019 г. на III н.о. на ВКС).
По отношение
на останалите писмени доказателствени средства съдът не намира причина да не ги
кредитира, доколкото намира, че съответните действия са извършени по
предвидения за това ред, а изготвените протоколи отговарят на изискванията на
НПК.
Настоящият състав цени и всички приложени по делото
писмени доказателства, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са
оспорени по никакъв начин от страните и напълно хармонират с останалите
материали.
Съдът кредитира и заключението на изготвената СМЕ,
която намира за пълна, задълбочена и обоснована. Вещото лице убедително защити
заключението си в съдебното заседание, като уточни, че нараняванията добре
отговарят да са получени по време и начин, така както споделя пострадалия.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е предаден на съд.
В конкретния случай от
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от тримата подсъдими с
активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и крака по тялото и
главата на пострадалия, в следствие на което той е паднал през прозореца на
заведението на земята и е получил порезни
рани в лявата половина на главата и ушната мида; рани по палеца на дясната ръка
и сътресение на мозъка. В случая се касае до задружна престъпна дейност, в
която участие са взели и тримата подсъдими (а и съгласно свидетелските
показания – още няколко лица), поради което и всеки един от участващите
отговаря за крайния престъпен резултат, без значение какви точно удари е
нанасял. Поради това съдът счита, че не е необходимо да се индивидуализират
точните удари, които всеки един от тримата е нанесъл на пострадалия (в случая
това е и обективно невъзможно), а е напълно достатъчно да се установи, че и
тримата подсъдими са взели активно участие в побоя и са нанасяли удари.
Видно от приетата СМЕ –
причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала
деянието като „лека телесна повреда“.
Престъплението е извършено и
по хулигански подбуди. Безспорно между подсъдимите и пострадалия не е имало
каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индикират
възможен „личен мотив” за нанасяне на ударите. На следващо място – признакът „хулигански
подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством
увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже
явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на
личността, което в общия случай изключва наличието на личен мотив (по аналогия
със съдебната практика за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11 (предишна т.
10) НК, напр. Решение № 600/1979 г., ІІ н.о. ВС). В конкретния случай подсъдимите
са действали с ясното съзнание, че инициирането на конфликт и нанасянето на
удари по тялото и главата на пострадалия в обществено заведение, пълно с хора, без
каквато и да е причина, безспорно представлява нарушаване на обществения ред,
т. е. – на установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Безпричинната агресия от страна на трима души е явна демонстрация на
превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на подсъдимите са
съвсем явен израз на унижение към пострадалия, като и тримата ясно са съзнавали,
че те ще станат достояние на всички присъстващи, но въпреки това са ги извършили.
Установеният правов ред в Република България не може да търпи такова унизително
и пренебрежително отношение към личността на отделния гражданин и към
обществения ред, като цяло. В случая се
засяга далеч не само личността на пострадалия, но се засяга и то грубо, самият
обществен ред, включително усещането у обществото за държавност. С
инкриминираното поведение тримата подсъдими показват изобщо на обществото, че те
не са обвързани с неговите правила на поведение, че няма да се съобразяват с
него, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите обществените
порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо. Демонстрацията
срещу установения ред е брутална, без подсъдимите да покажат изобщо свян в тази
насока, без да се церемонят. Чрез тази демонстрация се нарушава важен държавен
и обществен интерес във връзка с необходимостта у гражданите да съществува
усещане за държавност, усещане за ред и сигурност, за върховенство на закона и
за равнопоставеност на субектите пред него.
Изразеното от подсъдимите неуважение към обществото е явно. То не буди никакво
съмнение предвид безцеремонността на неговите действия и определено е израз на
висока степен на открито неуважение към личността (по смисъла на указанията по
т. I. 2 от от ППВС № 2/1974г.).
Поради всичко посочено по-горе
съдът счита, че в случая манифестираното поведение от подсъдимите правилно е било
квалифицирано от БРП като извършено по хулиганските подбуди, поради което и не
възприема възраженията на защитата в обратна посока. Действително боят може да
се окачестви като „кръчмарски“ (предвид мястото на извършване на деянието), но
това не означава, че на него следва да се погледне по-снизходително или че
спрямо него не важат правилата за държане в обществото. В случая пострадалият
не е инициирал конфликта, не е предизвикал по никакъв начин подсъдимите, не се
е познавал с тях и не са имали каквито и да е предишни взаимоотношения, а дори
се е опитал да разтърве спорещите и тогава е станал жертва на тяхната агресия. Подсъдимите не са се възпрели да нападнат Г.,
въпреки че в заведението е имало много хора, с което са демонстрирали явното си
пренебрежение към установените в страната порядки, поради което и правилно
поведението им е окачествено като извършено по хулигански подбуди.
При извършване на
престъплението всеки един от подсъдимите е действал умишлено при форма на
вината „пряк умисъл“. От интелектуална страна всеки един от тях е съзнавал, че
нанасяйки удари по тялото и главата на пострадалия, неминуемо ще засегне
физическата му неприкосновеност и ще му причини телесни увреждания. Съзнавал е
и че действията му могат да станат достояние на намиращите се в заведението,
както и че по този начин грубо ще наруши обществения ред и ще изрази явно
неуважение към обществото. От волева страна – всеки един от подсъдимте
е искал причиняването на телесната увреда на
пострадалия, както и грубото нарушаване на обществения ред. Подсъдимите са
съзнавали противообществения характер на своите действия и че посредством тях
демонстрира явното си неуважение към обществото и към отделната личност,
причинявайки безпричинно телесно страдание.
Също така, от субективна страна
е налице и общ умисъл (чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
НК), като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че при участва в изпълнението
на престъплението заедно с другия и иска от така съчетаната дейност да бъдат
предизвикани престъпните последици.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимите бяха признати за виновни, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до три години.
В случая съдът намира,
че по отношение на подс. Д. и подс. Т. са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Това е така, доколкото:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
подсъдимият не е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, нито са налице множество престъпления.
Доколкото практиката на
съдилищата е константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред,
то и настоящата инстанция намира, че в случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК - подс. Д. и подс. Т. следва да бъде
освободени от наказателна отговорност и да им се наложи административно
наказание.
В разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимите следва да се
отчете фактът, че те са в млада възраст, както и че до настоящия момент са
неосъждани и нямам каквито и да е данни за извършени противообществени прояви.
Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимите са лица с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота им. Съдът
отчита и продължителния срок на производството, като до момента са изтекли
близо 6 години, от който 5 години делото е било в досъдебната си фаза, не по
вина на подсъдимите. Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Поради тези съображение, съдът счита, че спрямо подс. Д. и Т.
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – глоба в размер
на 1000 лева.
Настоящият състав счита,
че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимите
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху тях и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на подс. Н.
съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
доколкото към датата на деянието той е бил осъждан по НОХД № 4454/2014 г. на
РС-Бургас, в сила от 04.11.2014 г., за което осъждане към онзи момент не е била
настъпила реабилитация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия Н. съдът определи наказанието при прилагане на чл. 55 НК, тъй като
намери, че в случая е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия Н. обстоятелство, съдът отчете обремененото му
съдебно минало и в частност обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия към датата
на деянието.
Същевременно обаче съдът
констатира, че производството е продължило около 6 години (при абсолютна преследвателска давност за това престъпление от 7 годни и 6
месеца), а подсъдимият е бил задържан още на 29.11.2015 г. на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР (като извършител на престъпление), т.е. – още в деня на
деянието държавните органи са демонстрирали, че третират Н. като извършител на престъплението,
макар че официално той е бил привлечен като обвиняем едва с постановление от
03.09.2019 г. Забавянето се дължи преимуществено на бездействията на органите
на досъдебното производство, без подсъдимият съществено да е допринесъл за
неразумния срок на производството със собственото си процесуално поведение.
Това обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от
ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на
ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка
е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено. За начина и вида
на компенсацията, чрез намаляване размера на наказанията, както практиката на
ЕСПЧ, така и трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция е
последователна и еднопосочна (вж. дело Д. и Х. срещу България, жалби №№ 48059/06
и 2708/09 от 10.05.2011 г; Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. №
100/2016 г., II н. о; Решение № 299/12.06.2013г. по н. д. № 906/2013 г. по
описа на ВКС, III н. о.). При всички случаи, констатацията за допуснато
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се „преценява като смекчаващо обстоятелство със
съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и
причините за допускането й, включително и като такова с изключителен характер“,
като компенсацията чрез редуциране на наказанието, следва да се прилага за
всички наказателни производства, без значение конкретната обществена опасност
на престъплението и неговата относителна тежест. Компенсацията е за подсъдимия,
тъй като целта й е постигането на справедливо обезщетяване на ограниченията,
неизбежно понесени от него по време на продължителния период на неяснота на наказателноправното му положение. В разглеждания случай,
неразумната продължителност на наказателното производство се дължи изцяло на
забавянето на процесуално-следствени действия, неизискващи неговото присъствие.
Забавянето не е по причини, произтичащи от поведението на подсъдимите или
защитата и е станало преимуществено в досъдебната фаза на производството. Ето
защо на подсъдимия се дължи компенсация за обстоятелството, че процесът срещу
него е продължил извън разумната си продължителност за подобен вид
престъпление, като компенсаторното
средство следва да бъде - намаляване наказанието поради наличието на
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, изразило се в
прекомерна и неразумна продължителност на воденото срещу него наказателно
производство.
С тези доводи съдът
счита, че наказанието на подс. Н. следва да бъде определено по реда на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и наказанието „Лишаване от свобода“, за което не е
предвидена долна граница, следва да бъде заменено с наказание „Пробация“,
включващо следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т.
1, вр. с чл.
42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от ЕДНА
ГОДИНА, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично и
- по чл. 42а, ал. 2, т.
2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК –„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Н.
и наред с това ще въздейства върху същия предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По гражданския иск:
По отношение на предявения солидарно срещу подсъдимите
граждански иск за обезвреда на причинените на пострадалия
неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление, съдът намери тази
претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание, предвид решението
по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дейците.
При индивидуализация размера на обезвредата
за неимуществените вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл.
52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както
и причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът
следва да посочи, че на Г. са причинени най-леките възможни съставомерни увреди
– лека телена повреда, но въпреки това последиците от нараняванията са
продължили един сравнително дълъг период от време. В този контекст съдът намери
гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди
в следствие извършеното престъпление за основателен и доказан, но само до
размер от 2000 лева, поради което и намери претенцията за горницата над 2000
лева, до пълния размер на предявения иск от 5000 лева за недоказана. В полза на
пострадалия следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на деликта – 29.11.2015 г., до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота
биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди,
поради което и размерът се явява справедлив.
По разноските:
По делото има сторени
разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимите бяха признати за виновни
в извършване на вмененото им престъпление, както и беше уважен гражданският иск
срещу тях - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по
делото държавни такси, а именно: 26,67 лева – припадащата се на всеки 1/3 от
държавната такса върху уважената част от гражданския иск, както и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК – сумата от по 6,67 лева – припадаща им се 1/3 част от разноските
в съдебното производство за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл.
190, ал.2 НПК и държавна такса в размер на от по 5.00 лева за всеки за служебно
издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК всеки един от подсъдимите следва да заплати в полза на ОДМВР-Бургас
сторените в досъдебното производство разноски в размер на от по 19,32 лева,
представляваща припадащата се на всеки от тримата 1/3 от сторените в
досъдебното производство разноски.
На горното правно
основание подсъдимите дължат солидарно и сумата от 500 лева на частния тъжител,
представляваща сторени от него разноски в производството (л. 278 от съдебното
производство), в който смисъл е и направеното от повереника искане в молбата на
л. 31 от съдебното производство.
По веществените доказателства:
По делото няма приобщени веществени доказателства, които
да изискват произнасяне в тази насока.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: