Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2021 г.
В
И
М
Е
Т
О Н А
Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14963 по
описа за
2019 година и
за
да
се
произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът П.В.Т., действаща
чрез своята майка и законен представител В.П.Т., излага следните обстоятелства
за обосноваване на исканията си: настъпило на 19.03.2019 г. ПТП в гр. София по
вина на водача на автомобил Алфа Ромео с ДК № ********деликтната отговорност на
който е застрахована по застраховка ГО при З.Б.И. АД, който не се е произнесъл
по претенцията в законоустановения срок; причинено й телесно увреждане като пътник
в автомобила, изразяващо се в супракондилна фрактура на ляв хумерус; проведени оперативни
интервенции, наложени от увреждането, от които е търпяла и продължава да
изпитва болки и страдания, справедливото обезщетяване на които възлизало на
35000 лева; претърпени в резултат от уврежданията имуществени вреди общо в
размер на 1925 лева. Претендира посочените суми, заедно с лихва за забава от
31.10.2019 г. и разноските.
Ответникът З.Б.И. АД в законоустановения
срок оспорва така предявените искове,
възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования
при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, а и липсвало
причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди, обезщетението за които
се претендира в противоречие с добрите нрави. Навежда възражения за
съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан и детско столче, предходни
заболявания и неспазване на предписаното й лечение, а при евентуалност и за прекомерност
на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представената преписка, по която е изготвен и констативен
протокол № К-157 от 20.03.2019 г., съставен от ОПП при СДВР, че на 19.03.2019
г., около 20.10 часа, автомобил Алфа Ромео с ДК № ********управляван от В.М.Т.,***
път в посока от ул. Симеоновско шосе към ж.к. Младост и пред автокъща Авто глас,
поради движение със скорост несъобразена със състоянието на пътя и на превозното
средство, самокатастрофира в бордюра на разделителен остров, след което отскача
и самокатастрофира в гараж до автокъща Авто клас. От съставителя на протокола е
констатирано, че от произшествието има трима пострадали – водача и двамата
пътници на автомобила, сред които и ищеца П.Т. на възраст 9 години, и че за водача
на автомобил Алфа Ромео с ДК № ******ВР е била сключена със З.Б.И. АД
задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/02/118002821726
от 2018 година, като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между
страните (а и се установяван от справка от Информационния център на Гаранционен
фонд). За настъпването на произшествието на водача на автомобила е съставен акт
за установяване на административно нарушение № 941386 от 23.03.2019 г. за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на него издадено наказателно
постановление.
По делото е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което
съдът възприема за достоверни, тъй като те са направени обективно и компетентно
от вещото лице. Установява се от заключението, че процесното ПТП е настъпило поради
самокатастрофиране на автомобила, видно от настъпилите му цялостни деформации
от всички страни, като той фабрично бил оборудван с предпазни триточкови колани
за всички места за пътници, включително и на задната седалка. Вещото лице изяснява,
че при настъпилите с автомобила удари с намаляване на скоростта се е
реализирало голямо отрицателно ускорение, което е предизвикало големи
инерционни сили върху пътниците в автомобила, и тъй като автомобилът се е
завъртял около оста си, са се реализирали ударни сили по различни направления
за посоката на движение на автомобила и същите сили са предизвикали движение на
телата на пътниците напред по посока на движението на автомобила и в напречна
посока. В заключението е посочено, че за процесното ПТП предпазният колан е
ефективен при ударите на автомобила в предната му част челно и не е ефективен
при страничните удари в крайпътни предмети (в тази насока и заключението на
съдебномедицинската експертиза).
Установява се от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представените
по делото протокол за ПТП и епикризи, фактури и фискални бонове за
остиосинтезен пакет (1035 лева), избор на екип (700 лева) и подходящи за състоянието
битови условия (190 лева) общо за сумата 1925 лева, всички съставени през релевантния
период, че в резултат от настъпилото ПТП поради внезапен силен удар в областта
на лакътя или в зоната над него ищецът П.Т. е получила травматично увреждане,
изразяващо се в супракондилна фрактура на лявата раменна кост, довела до трайно
затруднение на движенията на левия й горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
(в случая 4 месеца) и представляваща сериозна травма при деца поради близостта
на фрактурата до долната растежна зона на костта, която ако не се възстанови напълно,
може да доведе до ъглова деформация или нарушение на растежа на костта. За
лечението на увреждането на ищеца П.Т. е оказана спешна медицинска помощ и проведено
болнично лечение в Детска травматология на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Тя е постъпила
в задоволително общо състояние след произшествието и по спешност са й били извършени
различни изследвания и консултации, от които се установило увреждането и придружаващо
заболяване Варицела. Вещото лице изяснява, че под анестезия и под мониторен
контрол на ищеца П.Т. било извършено наместване на фрактурата на лявата раменна
кост и обездвижването й с две Киршнерови игли, като допълнително й била
поставена и моделирана гипсова лонгета. След гладко протекъл следоперативен
период детето било изписано на 23.03.2019 г. , като лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, а след сваляне на гипсовата
превръзка и Киршнеровите игли, започнало провеждането на рехабилитация за премахване
на контарктурата на лявата лакътна става. Раменната кост при ищеца П.Т. е
зараснала за срок до 2 месеца, след което Киршнеровите игли били оперативно
отстранени и детето започнало да провежда рехабилитация, като общо лечението е
приключило за срок до 4 месеца, през които тя е изпитвала болки и страдания - интензивни
през първите 2-3 седмици непосредствено след произшествието и проведената
операция и около 3-4 седмици по време на рехабилитацията, а извън посочените
периоди само периодично явяващи при преумора на левия лакът и рязка промяна на
времето, каквито при изминали 1 година и половина не би трябвало да получава в
зоната на фрактурата, тъй като счупената кост е зараснала окончателно и движенията
на лявата лакътна става е почти в норма. Поради възрастта на детето – 9 години,
и придружаващото й инфекциозно заболяване правилно детето било изолирано в
отделно осигурена персонална стая по време на стационарното лечение, а поради
невъзможността му да се обслужва само се е нуждаело и от придружител, което
несъмнено се отразявало върху психическото му състояние.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза възрастта на ищеца П.Т. и
нейните ръст и тегло налагали да пътува в детско автомобилно столче от III-та
група (за деца от 9 до 12 години), т.е. детска седалка и с поставен фабрично
предпазен колан на автомобила. Предвид полученото увреждане обаче, тя е пътувала
на задната седалка, без да е седнала в детско столче, тъй като по ръст и тегло
е била на границата, при която деца могат да пътуват с поставено частично
обезопасително устройство , т.е. седалка и ползване на оригиалния предпазен
колан. От претърпяното ПТП ищецът П.Т. получила само фрактура на лявата раменна
кост над лакътя, без да има получени някакви мекотъканни увреждания в областта
на главата, тялото и крайниците, което доказва, че към момента на удара на
автомобила, тялото на детето било частично обезопасено - не е било „свободно подвижно“
в купето, т.е. то е пътувало с поставен предпазен колан, но без допълнително
поставено детско столче. Предпазните колани не могат да ограничат движенията на
горните крайници, а процесното счупване се дължи на внезапно нанесен силен удар
в задната част на левия лакът от намиращите се в ляво на детето метални части
от интериора на купето - вероятно задната лява врата, като вещо лице посочва,
че детето пак би получило процесната фрактура, ако бе пътувало в специално за
възрастта му автомобилно детско столче на задната лява седалка (зад водача),
тъй като страничните движения на горните крайници не се ограничават от предпазния
колан. Изяснява се от заключението, че периодът на възстановяване на детето не
е повлиян негативно от придружаващото му заболяване и че той съвпада с
обичайния период на възстановяване при пострадали с подобни увреждания (около 4
месеца).
За установяването
на болките и страданията пред настоящата съдебна инстанция е разпитана св. В.Т.
– майка на ищеца. От показанията на свидетелката се установява, че детето е
било много изплашено от произшествието и същото е довело до нарушаване на съня
му, като и понастоящем то не можело да спи само и се страхувало да пътува. Състоянието
й след ПТП-то налагало постоянното й обгрижване в ежедневието за около 2 месеца,
тъй като гипсова лонгета обхващала ръката от китката до рамото, и то се отразило
върху възможността й да спортува, което тя правела преди произшествието. Рехабилитацията
на ръката продължила около 15 дни след сваляне на превръзката и иглите. Съдът
цени за достоверни показанията на св. В.Т. в тази част при преценката им
съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото. Показанията
на свидетелката в останалата част обаче съдът не възприема, тъй като те се
отнасят до последици от произшествието и увреждането, които не са резултат от
процесното ПТП и/или нямат твърдяното проявление (така данните, установени от
заключението на съдебно-медицинската експертиза).
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради
наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.
496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 19.03.2019 г. на ул.
Околовръстен път в гр. София пред автокъща Авто глас пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автомобил Алфа Ромео -В.Т., поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно подходящата
скорост на движение със състоянието на пътя и на превозното средство, управлявайки
автомобил Алфа Ромео с несъобразена скорост на движение със състоянието на пътя
– – бордюр на разделителен остров, и на превозното средство се удря в бордюра,
а след отскок на автомобила и в гараж до автокъща Авто глас, с което е причинил
на ищеца П.Т. - пътник на задната седалка (зад водача) в автомобил Алфа Ромео, травматично
увреждане. Доказа се по делото, че полученото от детето увреждане представлява супракондилна фрактура
на лява раменна кост, в резултат от което то е претърпяло неимуществени вреди.
Изпитвало е болки и страдания, особено интензивни през първите 2 - 3 седмици
след произшествието и оперативното лечение, неудобства от невъзможността да се обслужва
само за период от около два месеца, и страх от случилото се – нарушен бил съня
му и се страхувало да пътува. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин,
че претърпените от ищеца П.Т. увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на водача на автомобил Алфа Ромео, извършено в противоречие с
изискванията на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като виновното
им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази
презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от
ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и
причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска,
предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са
възраженията на ответника З.Б.И. АД, че не са налице годни доказателствени
средства в настоящото производство, които да установяват осъществяване на
виновно противоправно поведение на водача на автомобил Алфа Ромео. Протоколът
за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален
свидетелстващ документ. Когато е съставен при задължително посещение от
службите за контрол на МВР на мястото на ПТП, както е съставен и констативният
протокол за процесното ПТП, той се ползва с обвързваща формална доказателствена
сила не само относно авторството на протокола, но и относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от служителя на МВР факти, относими към
механизма на ПТП-то, като местоположението на участниците в произшествието,
характера и вида на причинените щети и пострадалите лица, вида и състоянието на
пътното платно, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
други, и неизгодните факти за лицето, чието изявление евентуално се
възпроизвежда в протокола. Удостоверените в констативния протокол № К-157 от
20.03.2019 г. обстоятелства, релевантни към механизма на процесното ПТП –
времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, състоянието на пътното платно
на ул. Околовръстен път, включително и за наличието на бордюр на разделителния
остров, участвалото в произшествието МПС и неговата посока на движение на
пътното платно, и характера и вида на причинените му щети, несъмнено
установяват механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на извършено
от водача на автомобил Алфа Ромео противоправно деяние, потвърдено в настоящото
производство и от фактическите изводи на заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, поради което и направеното от ответника
оспорване на истинността на констативния протокол се явява неоснователно.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца П.Т. срещу ответника З.Б.И.
АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Алфа Ромео. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените
протокол и справка.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този
смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът П.Т. е претърпяла
увреждане, което по своята медико-биологична характеристика представлява средна
телесна повреда, довела до трайно затруднение на движенията на левия й горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 4 месеца) и причинили й болки и
страдания, интензивни по своя характер през първите 2 – 3 седмици след произшествието
и проведените оперативни интервенции и толкова през време на рехабилитацията, а
през останалата част от възстановителния й период - периодични в областта на увреждането.
Процесът на лечение и възстановяване на ищеца П.Т. е продължил 4 месеца, като
предвид малката й 9-годишна възраст и състояние след произшествието тя е имала
нужда от постоянно обгрижване в ежедневието от свой близък през период от около
2 месеца, през които е била с поставени гипсова превръзка и Киршнерови игли. Съобразявайки
посочените обстоятелства, както и възрастта на ищеца П.Т. – дете на 9 години, чувствителността
на децата на тази възраст и лимитите на застрахователната отговорност по
задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната
към момента на настъпване на произшествието – м. март 2019 г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, неудобства
и страх възлиза на 20000 лева, до който размер искът за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 26000 лева
– отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през м.
март 2019 г. ищцата П.Т. е извършила разходи за медицински услуги, медицински
изделия и битови условия общо в размер на 1925 лева, които са били необходими и
използвани за лечението на полученото от процесното ПТП травматично увреждане.
Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована
при ответника, поради което искът за имуществени вреди също се явява доказан и
като такъв следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 1925 лева.
Възражението на
ответника за недължимост на претендираните обезщетения поради предявяването на
исковете от ищеца П.Т. в противоречие с добрите нрави е неоснователно не само
поради предвидената в закона изрична правна възможност за предявяване на пряк
иск от увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, срещу застрахователя
по застраховка Гражданска отговорност, но и поради правната същност на тази
задължителна застраховка. Обект на застраховане по задължителната застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. Малолетното дете на застрахования водач на
моторното превозно средство е също трето лице и в случай че застрахованият
отговоря за причинените му вреди - имуществени и/или неимуществени, липсва законово
основание за изключване на отговорността на застрахователя, при който е
застрахована деликтната му отговорност.
Неоснователно е също
и възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на процесните
вреди поради непоставяне на малолетното дете (ищец в настоящото производство) на
обезопасителен колан и/или в система за обезопасяване (столче) в зависимост от
неговото тегло в нарушение на чл. 137б и сл. от ЗДвП. От значение за намаляване
на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Законова регламентация на задълженията на водачите на МПС изисква полагането от
тях на завишена грижа, когато на пътя има деца или когато в превозното средство
пътуват деца, поради което от значение за преценката на приложението на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД са обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на
малолетното дете.
Съгласно чл. 137в,
ал. 2 и 3 от ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни
превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за
обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или
непълния клас съобразен с теглото на детето, в съответствие с класификацията по
чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП за системите за обезопасяване на деца в пет групи, в
последната група от които (група III, включваща детска седалка и поставен
фабрично предпазен колан на автомобила) попада пострадалото от процесното ПТП малолетно
дете (на 9 години с ръст до 129 см и тегло до 29 кг), а когато не са оборудвани
със системи за обезопасяване - децата на възраст три и повече години и с ръст
под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Автомобилът, в който е
пътувало пострадалото дете П.Т., управлявано от неговия баща, е категория М1
според класификацията в чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП (превозни средство
с не повече от 8 места за сядане), но не се установи по делото той да е бил оборудван
със система за обезопасяване по смисъла на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП, при липсата
на която детето е пътувало на задната седалка (зад водача) в автомобила с
поставен предпазен колан в съответствие с изискването на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, поради което не би могло да се приеме пострадалото дете да е допринесло
за вредоносния резултат. А и изискването за осигуряването на системата за
обезопасяване на превозваното дете е за водача на превозното средство, при
нарушаването на което съгласно л. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП той носи административнонаказателна
отговорност. Следователно водачът, превозвайки малолетното си дете, без да
използва система за обезопасяване на деца, включваща и детско столче,
съобразена с възрастта, теглото и ръста на детето, нарушава установеното в
закона изискване за неговото обезопасяване. Спазването на изискването за
оборудване на автомобила със система за обезопасяване включва и задължение на
водача при пътуване да осигури ползването на тази система - да монтира или да
следи за правилната експлоатация на системата според специфичните изисквания на
видовете системи; да постави или да се убеди, че детето е поставено правилно в
системата („детското столче“), включително дали предпазните колани са
закопчани. Тези изисквания за обезопасяване са израз на вменената на водача завишена
грижа, която той трябва да полага при управление на превозното средство, когато
в него пътува дете под определената в закона възраст и ръст, която има
по-голяма значимост над общото задължение на всеки родител да упражнява надзор
над малолетното си дете. Следователно неосигуряването на детска седалка на
детето, пътувало в автомобил Алфа Ромео, е резултат на противоправното
поведение на водача, деликтната отговорност на който е застраховане при ответника,
поради което и възраженията на ответника за принос на пострадалия се явяват
неоснователни. Последните са неоснователни и поради установяването по несъмнен
начин и на възможността травматичното увреждане на ищеца П.Т., която е била с
поставен обезопасителен колан, да бъде получено и при наличие на детска седалка
като част от системата за обезопасяване на деца от група III.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Частичната
основателност на главните искове в посочения размер води до основателност и на
акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните,
за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото
лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът намира, че
лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от
ищеца П.Т. – 31.07.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите й
обезщетения. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес,
акцесорните претенции следва да бъдат уважени, считано от 31.10.2019 г.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. М.Н.-Т. сумата – 1166.94 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на исковете въз
основа на възнаграждение от 1965.30 лева с включен ДДС. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 926.20 лева,
представляваща доказани по производството разноски за адвокатско
възнаграждение, редуцирано на 2000 лева с включен ДДС поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, и за възнаграждения за вещи лица и определени
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 972
лева, представляваща дължимата държавна такса (877 лева) и разноски за
възнаграждение на вещо лице (95 лева) по производството съобразно уважената
част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез своята майка и законен представител В.П.Т., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 20000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от причиненото й травматично
увреждане, изразяващо се в супракондилна фрактура на лява раменна кост, в
резултат от осъществено на 19.03.2019 г. на ул. Околовръстен път в гр. София
пред автокъща Авто глас пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на
водача на автомобил Алфа Ромео с ДК № ******ВР – В.М.Т., чиято деликтна отговорност
е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Б.И. АД,
заедно със законната лихва върху тази сума от 31.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 1925 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медицински услуги, медицински изделия и битови условия за
провеждане на лечението на причиненото й увреждане в резултат от посоченото
пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от
31.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 20000 лева до пълния предявен размер от 35000 лева.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. М.Н.-Т. от САК на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 1166.94 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за предоставената на П.В.Т. безплатна правна помощ
по производството.
ОСЪЖДА П.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
своята майка и законен представител В.П.Т., ЕГН **********, да заплати на З.Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 926.20 лева - разноски по производството.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата 972 лева - държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова