№ 1372
гр. С., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000501376 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. К. М.,
подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Н. срещу Решение № 121/26.08.2024г.
по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Р. К. М. за разликата от 55 000 лева до
пълния предявен размер от 80 000 лева.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в
обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.
Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на
съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Твърди
се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип
за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца Р. М. и като
последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат. Неправилно съставът на ОС Благоевград е приел, че в
процесния случай е налице съпричиняване от страна на Р. М. и като последица е намалил
определеното в негова полза обезщетение. Подробни съображения за неправилността и
незаконосъобразността на постановения съдебен акт са изложени в обстоятелствената част
на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № №
121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград в обжалваната
1
отхвърлителна част и да се постанови друго с което да се уважи иска за още 55 000лева, т.е
изцяло за пълния предявен размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва от 03.11.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по
делото съдебно-деловодни разноски за производството и пред двете съдебни инстанции,
вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна ЗК“Лев Инс“АД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е
неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият
счита, че постановеното решение на ОС Благоевград е правилно и законосъобразно в
обжалваната от насрещната страна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде
потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-
деловодни разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, подадена от
процесуалния представител адв. Д. Х., с която се обжалва Решение № 121/26.08.2024г. по
търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград, над сумата от 22 500 лева или за сумата
от 2500 лева, като моли да се постанови решение, с което да се отмени частично
първоинстанционното решение и да се отхвърли предявеният иск в обжалваната от
ответника част.
Жалбоподателят счита на първо място, че в първоинстанционното решение, съдът
неправилно бил оценил механизма на пътнотранспортното произшествие, отговорността за
неговото настъпване, както и приносът на всеки един от участвалите в ПТП водачи. Твърди
че от установените по делото факти и обстоятелства било видно, че вредоносният резултат
се дължи изцяло на действията на пострадалият Р. М., алтернативно сочи, че приносът на
ищеца- водач на мотоциклет марка Хонда е значително занижен.
Поддържа се, че при обсъждането на доказателствения материал и определянето на
степента на съпричиняването, съдът е взел предвид единствено превишената скорост, при
това е взел скоростта преди удара на мотоциклета, което също е неправилно. Счита че е
следвало да бъде собразена скоростта, с която се е движил ищеца по пътната лента, преди
настъпването на удара и преди навлизане в крръстовището, понеже именно тази
изключително превишена скорост не му е дала възможност да реагира със спиране ири с
отклоняване на мотоциклета от зоната на удара, като извършването на подобна „спасителна
маневра“ би било допустимо и не би било в разрез с чл. 20, ал.2 от ЗдвП.
Излага съображения, че напълно неверен бил и изводът на съда, че мотоциклетът е
бил технически изправен, понеже нямало данни за обратното. Счита че в пълно
противоречие бил изводът на съда, че мотоциклетът бил технически изправен, въреки че
същият не е преминал ГПТ в течение на четири години. Според жалбоподателя
мотоциклетът изобщо не е следвало да бъде на пътното платно, поради липсата на
технически преглед, което обстоятелство само по себе си в достатъчна степен допринасяло
за настъпването на вредоносните последици.
2
Напълно неверен бил и изводът на съда, че липсата на свидетелство за управление за
съответната категория, не била в причинно-следствена връзка с настъпването на процесното
ПТП и вредоносните последици от него.
Не е било правилно отчетено от съда при определяне на степента на съпричиняване и
установеното количество алкохол, което макар и да е било минимално сочело на
отношението на ищеца към безопасността на движението по пътищата- употребата на
алкохол преди управлението на МПС.
По отношение на признатите за действителни неимуществени вреди жалбоподателят
счита, че така определеният от първоинстанционният съд размер е необосновано
завишен.Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е преценил събраните в хода
на съдебното дирене доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни
изводи и заключения, релевантни за размера на претърпените неимуществени вреди.
Жалбоподателят намира определената с обжалваното решение парична сума за
изключително завишена и прекомерна с оглед на установеното относно морфологичния
характер на травматичните увреждания причинени на ищеца. При преценка на обективните
критерии, определящи приложението на принципа за справедливост, тази сума е била
несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите вреди, като същевременно е
в колизия с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при
приложението на чл.52 ЗЗД. Сочи се също така, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосноват
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, поради
което жалбоподателят намира, че постановеният съдебен акт в обжалваната от него част е
постановен в отклонение от задължителната практика на ВС- ППВС №4/1968г., като
конкретни съображения за това са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената
част на въззивната жалба.
Твърди че адекватният размер на обезщетението преди отчитане на степента на
съпричиняване, следва да бъде 30 000 лева за счупена бедрена кост и 15 000 лева за
счупената китка или общо 45 000 лева, преди отчитане на съпричиняването. Доколкото
изобщо следва да се дължи обезщетение жалбоподателят твърди, че същото не следвало да
надвишава сумата от 30 000 лева, след което да бъде отчетено значителното съпричиняване,
което да е в рамките на поне 90 %.
Искането към съда е да се отмени Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело №
227/2022г. на Окръжен съд Благоевград в обжалваната от ответника осъдителна част.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са
процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
3
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
ищеца Р. К. М., с която са предявени срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД обективно
съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на на 02.07.2022г. около 10:30ч., на път II-19, км. 32, при
разклона за гр. Банско е настъпило ПТП, в което ищецът е участвал и при което е пострадал.
Твърди се, че ищецът е управлявал мотоциклет Хонда, с рег.№ ********, когато внезапно л.а.
„Хонда“ с рег.№ ********, управляван от И. С. В. е предприела внезапна маневра завиване
на ляво към гр.Разлог, при суха асфалтова настилка, като е отнела предимството на водача
на мотоциклета, без да го пропусне да премине и така тя е станала причина за настъпилото
ПТП.
Твърди се от ищеца, че в резултат на ПТП е получил изключително тежки
травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания.Твърди се, че ищецът е
претърпял на 04.07.2022г. оперативно лечение на травматичните увреждания.Ищецът
твърди, че независимо от проведеното оперативно лечение все още не е излекуван напълно,
лечението му продължава.
Сочи се от ищеца, че собственикът на лек автомобил „Хонда“ с рег.№ ******** е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна
полица № BG/22/121002635549, валидна към датата на събитието, въз основа на която
ответникът е следвало да изплати обезщетение за изцяло деликтната отговорност на
виновния-застрахован водач.
Искането към съда е било да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
ЗК“Лев Инс“АД да заплати на ищеца Р. К. М. сума в размер на 80 000лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 05.08.2022г., до окончателното изплащане на дължимото.
Ответникът ЗК“Лев Инс“АД в срока за отговор на исковата молба, без да се оспорва
наличието на застрахователно правоотошение, е възразил срещу иска с твърдения, че
водачът на процесния автомобил „Хонда“ не е предприел всички възможни мерки, за
предотвратяване на ПТП. Събитието се дължало изцяло на обстоятелства, стоящи извън
контрола и възможностите на водача на МПС, застраховано при ответника. Не можело да се
приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени
елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение на деликвента,
каквито в настоящия случай не са били налице.
Наведени са с отговора на исковата молба твърдения за това че: настъпилите за
пострадалото лице увреждания не са последица на виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил.; че настъпилите вреди за пострадалото лице са
последица от виновно поведение на водача на мотоциклет марка „Хонда“, като се възразява
че претендираните увреждания на ищеца не са настъпили при процесното ПТП. В този
смисъл наведено е с отговора на исковата молба, оспорване на твърдението на ищеца за
4
наличие на причинноследствена връзка между търпените от ищеца болки и страдания и
настъпилото ПТП на 02.07.2022г. Развити са съображения, че няма доказателства за
уврежданията на пострадалия и претендираните в тази връзка от ищците болки и страдания,
в обема описан в исковата молба, да са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като в тази
връзка и на това основание се оспорва пряката причинно- следствена връзка между вредите
на пострадалия, респективно твърдените болки и страдания търпени от ищците и
настъпилото ПТП.
Оспорва се също така от ответната страна твърдението на ищеца, че в резултат на
ПТП, за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер
вреди, като се оспорват и твърденията за техния интензитет и тяхната продължителност.
При условията на евентуалност възразява се от ответната страна че с поведението си,
пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него
вредоносен резултат. Във връзка със своевременно наведеното възражение за
съпричиняване, твърди се с писмения отговор от ответника: наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че ищецът е управлявал
мотоциклета „Хонда“, който не е бил технически изправен и не е преминал задължителен
годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на
ПТП; поддържа се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се
твърди, че същият не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на процесното
събитие и поради липсата на ценз, респективно способности да контролира превозното
средство е станал причина за настъпване на ПТП; Поддържа се наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди от ответната страна, че
същият е управлявал мотоциклета при употреба на алкохол, което е способствало за
увеличаване на риска от настъпване на ПТП, тъй като употребеното количество алкохол
затруднявало възможността да направи адекватна преценка на конкретната пътна обстановка
и за начина по който да бъде предотвратено настъпването на ПТП.
Поддържа се от ответната страна и съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост надвишаваща нормативно определената
максимална такава, за процесния пътен участък, като пострадалото лице е било наясно с
този факт.
Излага се и довод, че ищецът не е бил правоспособен водач към момента на
настъпване на процесното събитие и поради липса на ценз, респективно способности да
контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП.
С писмения отговор е наведено възражение срещу претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, като се възразява, че същото е прекомерно завишено
и не съответства на обществените критерии за справедливост/чл. 52 от ЗЗД/. Поддържа се от
ответника, че заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания
не е доказано да отговаря на обективната действителност. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените от ищците болки и
страдания. Развити са съображения, че претендираните суми като обезщетение в общ размер
5
на 80 000лв. не кореспондират с претърпяното, че не са съобразени и със съдебната
практика, нито със социално-икономическата обстановка в страната.
От фактическа страна се установява следното :
Видно е от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 15/02.07.2022г. се установява, че на 02.07.2022г. около 10:30ч.,
на път II-19, км. 32, при разклона за гр. Банско е настъпило ПТП, при което л.а. „Хонда“ с
рег.№ ********, управляван от И. С. В. е предприел внезапна маневра завиване на ляво към
гр.Разлог, при суха асфалтова настилка, като с това е отнел предимството на водача на
мотоциклета „Хонда“, с рег.№ ********, управляван от ищеца Р. К. М..
Между страните не се спори, а и се установява, че собственикът на лек автомобил
„Хонда“ с рег.№ ******** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, със застрахователна полица № BG/22/121002635549, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение за
техническа изправност на МПС с рег. № ********, че мотоциклета „Хонда“, с рег.№
******** е преминал за последен път техническа изправност на датата 26.04.2018г.
Видно е от заключението на единичната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Ж.С., че преди самият удар, водачът на лек автомобил “Хонда“ е
предприел маневра завой наляво в посока към гр. Разлог, а водачът на мотоциклет „Хонда“ е
наклонил мотоциклета надясно, с цел избягване на удара. Лекият автомобил „Хонда“ се е
движил по път II-19 в посока гр. Благоевград- гр. Б.. На кръстовището за гр. Разлог е спрял
на лентата за престрояване за гр. Разлог и в един момент водачът е решил да потегли в
посока на това населено място. По това време водачът на мотоциклет на „Хонда“ се е
движел в обратната посока на движение от гр. Банско за гр. Благоевград.
Сочи се от вещото лице, че съгласно организацията на движението на кръстовището,
където е реализирано процесното ПТП, първоначално преминават МПС, движещи се в
посока гр. Банско-гр. Благоевград, след което движещите се в посока гр. Благоевград - гр.
Разлог. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, извън населено място, около 11.00
часа. Времето е било ясно, пътят гладък без дупки, асфалта сух. Поради релефа,
разстоянието на видимост на самото място е около 156м. Взаимно двамата водачи са могли
да се възприемат от тази дистанция. Имали са техническа възможност да възпримат
наличната вертикалната и хоризонтална маркировка преди навлизане в кръстовището.
Определената скорост на мотоциклет „Хонда“ от 47 км./ч. към момента на удара е била
съобразена с конкретната пътна обстановака.
Експерта сочи в писменото си заключение, че водачът на лек автомобил „Хонда“ е
трябвало да даде предимство на движещия се мотоциклет по пътя гр.Банско- гр.Благоевград.
Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на мотоциклета се е движил по
средата на пътната си лента или вдясно на пътната лента.
6
В писменото си заключение по делото, експерта инж. С. сочи, че при движение на
мотоциклет „Хонда” , със скорост от 47 км./ч., водачът е имал техническа възможност да
предотврати удара, при своевременно задействане на спирачната система, с максимално
спирачно закъснение, тъй като опасната зона от 30м. и е по-малка от разстоянието до удара
от 37м., на което се е намирал мотоциклета.
Сочи се в писменото заключение, че първоначално не е имало индикации за промяна
на посоката на движение наляво. На 0,5 секунди преди удара, автомобилът „Хонда“, е
навлязъл в насрещната лента за движение. В този момент водачът е започнал да завива
волана наляво и е възникнала опасност за мотоциклетиста. Мотоциклета се е намирал на
разстояние 6.5м до мястото на удара.
Това дава основание на експерта да даде заключение, че при движение на мотоциклет
„Хонда”, със скорост от 47 км./ч., водачът не е имал техническа възможност да предотврати
удара, при своевременно задействане на спирачната система, с максимално спирачно
закъснение, тъй като опасната зона от 30м. и е по-малка от разстоянието до удара от 6,5м, на
което се е намирал мотоциклета.
Експертът дава заключение също така, че при движение на мотоциклет „Хонда”, със
скорост от 50 км./ч., водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара, при
своевременно задействане на спирачната система, с максимално спирачно закъснение, тъй
като опасната зона от 30м. и е по-малка от разстоянието до удара от 6,5м, на което се е
намирал мотоциклета.
При определяне на опасната зона за автомобила, вещото лице съобразява, че
процесният автомобил „Хонда“ непосредствено преди настъпването на ПТП е бил спрял и
ударът е настъпил на малко разстояние след потеглянето му, като на него не се изчислява
опасната зона.
В писменото заключение експертът сочи, че водачът на лекия автомобил „Хонда“ е
имал възможността да възприеме като местонахождение мотоциклетиста, посоката му на
движение, да го пропусне или да спре до мястото на удара и да предотврати
произшествието.
С оглед оспорване изводите на първоначалата СТЕ първоинстанционният съд е
допуснал изслушването на повторна СТЕ в състав от три вещи лица.
В писменото заключение експертите от тройната СТЕ потвърждават изцяло
механизма на пътно-транспортното произшествие описан от оспорената единична
експертиза.
Същевременно експертите изготвили тройната СТЕ са използвали друг метод за
изчисляване на скоростта на движението на двете ППС преди настъпване на
удара/“Моментум 360“/. В писменото си заключение вещите лица сочат че скоростта на
движение на мотоциклета в момента на удара е била около 67,82 km/h . Не са фиксирани
спирачни следи от мотоциклета при огледа, а също няма данни и за ускоряване,
следователно се приема от вещите лица, че в района преди ПТП мотоциклетът се е движил
7
със скорост около 67,82 km/h.
Експертите са дали отговор в тройното си заключение могли ли са участниците в
ПТП да избегнат удара с оглед на тяхното местоположение, скорост и опасна зона. Сочи се в
писменото заключение на приетата тройна САТЕ, че ПТП е било непредотвратимо чрез
спиране при създалата се пътна ситуация и скоростите на движение на процесните МПС.
ПТП не би настъпило при движение на мотоциклета със скорост, по- ниска от максимално
допустимата с пътни знаци, а именно 50 км/ч. ПТП не би настъпило, ако водачът на лек
автомобил, марка и модел „Хонда“ беше пропуснал мотоциклета и след това да извърши
маневрата завиване наляво. В момента на потегляне на л. а. Хонда за водачът му е имало
обективна възможност да забележи движещия се от гр. Банско към кръстовището
мотоциклет.
При даденото заключение на скоростта на двете МПС- та преди настъпване на удара,
експертите от тройната СТЕ са посочили, че установената скорост на мотоциклета не е била
съобразена със скоростта, ограничена с пътни знаци. Също така вещите лица заключват, че
при огледа на местопроизшествието не са били открити спирачни следи, затова становището
на експертите по приетата тройна САТЕ е, че водачът на мотоциклета не е задействал
спирачната система за да извърши аварийно спиране. Няма данни да е предприел и
заобикаляща маневра за избягване на удара.
При разпита им в с.з. вещите лица поясняват, че към момента на удара между двете
МПС, лекият автомобил „Хонда“ е бил навлязъл на 1.90м. в платното за насрещно
движение, но се касаело според тях само за частично препречване, тъй като цялото платно за
движение в посока гр. Банско- гр. Благоевград е с широчина 3.21м., т.е. имало е част от
платното която да е била свободна за преминаване на мотоциклета.
От приетата в производството пред първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице А. С. след анализ на представената по
делото медицинска документация и след извършен личен преглед на пациента, се установява
че пострадалият е лекуван по спешност в УМБАЛ „С.мед”, където е извършена
стабилизация на фрактурата на бедрото с Fi Nail long и стабилизация на фрактурата на
гривнената става посредством помощта на преконтурирана плака. След изписването на
ищеца е продължило лечението му в гр. Гоце Делчев в домашни условия.
Към настоящия момент ищецът продължавал да се оплаква от болки и дискомфорт в
областта на цикатрикса на дясната гривнена става и болки, когато пренесе тежестта на
десния си крак.
Експертът сочи в писменото си заключение, че обективно пациента е в добро общо
състояние, ходи самостоятелно и без накуцване. Налице е хипотрофия на дясната бедрена
мускулатура; движенията в дясна тазобедрена става са запазени. Движенията в дясната
гривнена става остават запазени във всички равнини. В областта на дясна гривнена става
имало косо разположен разрез по радиалната страна на гривнената става. Движенията са
умерено ограничени, захват запазен. Дясно бедро с атрофична мускулатура. Движения в
8
пълен обем. Установено са добре зарастнали оперативни цикатрикси в областта на
трохантерен масив и в областта над коляното.
В писменото си заключение, експертът при отговора на поставените му въпроси сочи,
че ищецът в резултат на процесното ПТП е получил счупвания в областта на дясното бедро
и в областта на дясната гривнена става. Също е получил и мозъчно сътресение. Сочи се от
вещото лице, че възстановяването от подобни увреждания е между 6 и 10 месеца, при
положение, че не се получат усложнения. В случая ищецът Р. М. е започнал работа след
седмия месец, което означавало, че за седем месеца се е възстановил до степен, която да му
позволява да работи.
След претърпените травми при ищеца се наблюдавал дефицит в движенията на
гривнената става, умерено ограничени са за сметка на екстензията. Налице е била също така
и хипотрофия на бедрената мускулатура и слабост на крайника.
Вещото лице заключава, че при ищеца е налице остатъчен дефицит в движенията на
гривнената става, налице е също така и хипотрофия на бедрената мускулатура и слабост на
десния долен крайник. Прогнозите на вещото лице са че в скоро време се очаквало да
настъпи значително подобрение в състоянието на травмираните крайници на Р. М..
В резултат на изършения анализ на медицинската документация и непосредствен
преглед на ищеца общата преценка на експерта е че непосредствено при травмата и
последващо време от около 1 седмица след това Р. М. е търпял значителни по интензитет
болки и страдания, за което е приемал обезболяващи. Към настоящия момент съобщава за
дискомфорт и неприятни усещания в областта на цикатрикса на оперираната става и при по-
голямо натоварване на десния крак, когато пренесе рязко тежестта върху него. Не се очаква
според вещото лице ищецът да продължава да търпи болки и страдания, а очакванията за
бъдещото му цялостно оздравяване са положителни.
В производството пред първата инстанция като свидетел е разпитана участвалата в
настъпилото ПТП И. С. В., като водач на лекия автомобил „Хонда“ с рег. № Е
8207НА.Свидетелката в показанията си потвърждава, че на 02.07.2022г. е участвала в ПТП,
като водач на лек автомобил „Хонда” като сочи в показанията си, че около 10-11ч. в
светлата част на денонощието, при слънчево време и добра видимост, пътувала с дъщеря си
към гр. Разлог, като при отбивката за пътя към Благовеград се престроила за завиващите
наляво към гр. Разлог, като спряла, подала ляв мигач и се огледала за да премине, тъй като
следвало да пресече платното на насрещно движещите се ППС в посока към гр. Благоеврад.
Свидетелката сочи че изчакала преминаването на една кола, която се движела в насрещното
платно и след като се уверила че не идва ППС в насрещното платно, бавно започнала да
навлиза в насрещното платно, като почти застъпила разделителната линия и тогава с бясна
скорост, в рамките на около една секунда, срещу нея се появил пистов мотоциклет, като тя
само чула удара на мотора в нейния автомобил и видяла прелитащ над колата й човек.
Свидетелката е категорична в показанията си пред съда, че през цялото време гледала дали
не идва МПС в насрещното платно и била сигурна че няма насрещно движещ се автомобил,
като изобщо не видяла мотоциклета преди да се удари в нея. Спряла веднага, изключила
9
двигателя на автомобила и била в шок. Свидетелката при разпита си сочи, че
мотоциклетистът се и движел срещу нея със скорост от най- малко с 100км./час, като се
ударил в предницата на нейния автомоби- косо и в предната лява част на автомобила, тъй
като тя била започнала вече да завива и била навлязла леко в насрещното платно.
Свидетелката веднага след удара оставила МПС на място, като слязла и веднага
тръгнала да види какво се е случило с моториста. Сочи в показанията си, че той е бил със
специална екипировка, имал предпазна каска, като бил паднал на земята встрани от пътя от
дясната страна в посока към гр. Благоевград, на около 10 м. от удара, на нещо като островче.
В производството пред първата инстанция е разпитан като свидетел и Костадин С.,
който също е бил очевидец на настъпилото ПТП. Разпитан свидетелят сочи, че в деня на
настъпване на ПТП се е прибирал за гр. Разлог и също се е бил пристроил в средната пътна
лента, за изчакване на преминаващите в насрещното платно ППС, преди да предприеме
завой наляво към гр. Разлог. Срещу него имало ограничена видимост, тъй като на мястото
имало лек завой, а имало и буйна растителност, която ограничавала видимостта далеч
напред. Той обаче управлявал товарен автомобил и от височината на кабината видял, че в
насрещното платно се движил мотоциклет с видимо висока скорост, като неговата преценка
като дългогодишен шофьор е че скоростта е била по- висока от 100км./час. В момента в
който лекият автомобил пред него потеглил и навлязъл съвсем малко в насрещното платно,
моторът връхлетял върху колата и се врязъл в предната лява част на лекия автомобил.
Свидетелят твърди, че мокоциклета се е движел в собственото си платно, но твърде близо
до осевата линия. Свидетелят твърди че водачът на мотоциклета се опитал да спре- мотора
се надигнал, т.е. имало е задействане на спирачките, но не успял. Ударът на мотора в лекия
автомобил бил челен за мотоциклета и страничен за лекия автомобил. Свидетелят не можел
да си спомни дали лекия автомобил е подал светлинен сигнал- ляв мигач. След удара
пострадалия летял във въздуха около 15-20м., след което се установил на тревното островче
на кръстовището. Свидетелят слязъл от камиона и отишъл при мотоциклетиста, като той
бил зле и се обадили на тел. 112, а линейката пристигнала след около 10 минути.
Потвърждава също в показанията си на очевидец, че мотоциклетиста е бил с пълна
екипировка- с дрехи и с предпазна каска. Свидетелят потвърждава също така, че на мястото
на ПТП и от двете страни на кръстовището имало знак за ограничение на скоростта до 50
км./час. Свидетелят не помни към този момент дали е имало маркировка на пътя.
От показанията на свидетеля И. П. се установява, че същият е управлявал лек
автомобил който се е движил непосредствено след мотоциклета „Хонда“. Сочи в
показанията си, че мотористите били общо четирима, като ищецът карал най- отпред. Точно
на разклона, жена управляваща лек автомобил се бил пристроила за влизане в отбивката за
гр.Разлог. Свидетелят сочи, че в последния момент жената тръгнала да навлиза в
насрещното платно за да завие наляво и тогава моториста се ударил в нея. Свидетелят П.
сочи, че се движел след мотоциклетиста и карал с около 50-60 км./час. Свидетелят не знае
дали има ограничителен знак за скоростта в този участък. Твърди в показанията си, че
мотоциклета се ударил в предната дясна част на лекия автомобил, тъй като към момента на
10
удара тя вече се намирала в средата на платното за движение в което се движел моториста.
Забелязал че моториста наклонил на дясно мотора и се опитал да избегне по този начин
удара, но не успял. Свидетелят П. в показанията си не можел да прецени на какво
разстояние е бил мотоциклета и моториста след удара, но твърди че не се били на много
голямо разстояние. Свидетелят сочи моториста е бил изцяло екипиран- ботуши, ръкавици,
каска, отгоре с яке, което е издуто отзад на гърба.
От показанията на свидетелката Н. Г.- снаха на ищеца, се установява какво е било
състоянието на ищеца след уврежданията му от настъпилото ПТП. След злополуката
свидетелката е видяла за пръв път ищеца след свиждане в болницата.Бил е със счупени
дясна ръка и десен крак. Бил е обездвижен на легло и не е можел изобщо да става. Следвало
да бъде обслужван, тъй като не можел да ходи самостоятелно до тоалетната. След
изписването му бил транспортиран до дома му, където също останал на легло за около два
месеца, бил обездвижен и не можел да се обслужва сам. За него се грижели двамата му
родители, а свидетелката Г. помагала когато отивала в дома им. Изпитвал силни болки, не е
можел да спи, бил е в депресия, тъй като бил лишен от възможността за движение и
самостоятелно да се обслужва. Приемал болкоуспокояващи. След изтичането на два месеца
започнало раздвижване с патерици в къщи. На дясната ръка, която също била счупена около
дланта била поставена ортеза, която давала възможност да се използват патерици, тъй като
на десния крак му било забранено да стъпва. Свидетелката сочи, че пострадалият е стоял в
къщи около 6-7 месеца, като се е раздвижвал и през това време не е ходел на работа. Към
настоящия момент Р. продължавал да изпитва болки при натоварване както в ръката, така и
в крака. След инцидента пострадалият е станал съвсем друг човек- нямал въобще желание
повече да кара мотори, като често накуцвал, а при смяна на времето изпитвал силни болки и
се налагало отново да пие болкоуспокояващи. Заради болката и заради това че не може да се
натоварва, престанал да ходи на фитнес и да спортува.
При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:
По отношение на оплакванията и в двете въззивни жалби за неправилност на
съдебното решение, основани на твърденията, че съдът е нарушил принципа на
справедливост и оттам на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, въззивният съд намира следното :
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, съгласно
заключението на приетата и неоспорена СМЕ, чието заключение настоящият състав на съда,
11
кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено, се установява, че
вследствие на ПТП-то ищецът Р. М. е получил следните травматични увреждания : счупена
тазобедрена кост и счупена китка.
Както се установява от експертното заключение на вещото лице СМЕ- А. С., както и
от свидетелските показания на свидетелката Н. Г., които безпротиворечиво се допълват
взаимно, че ищецът вследствие на счупването на тазобедрената става е бил напълно
обездвижен на легло и е бил изцяло зависим от чужда помощ в течение на около два месеца.
Не е могъл самостоятелно да се храни, да става от леглото и да задоволява най-
елементарните си санитарни нужди. През първата една седмица от инцидента болките и от
двете получени травматични увреждания са били особено силни и интензивни, след това
постепенно те са стихнали, но не са изчезнали съвсем до края на възстановителния процес,
което е налагало и вземането на болкоуспокояващи медикаменти. Едновременно с това
свидетелката Г. потвърждава и това, че вследствие на продължителното залежаване и
зависимост от чужди грижи, както и неяснотата колко точно ще продължи и как ще протече
възстановителния процес са предизвикали у ищеца състояние на тревожност и
депресивност. Станал е апатичен, изгубил е интерес да поддържа социално общуване, вкл. и
с най-близките си приятели, като това състояние е продължило и след пълното му физическо
възстановяване. Към настоящия момент ищецът вече не карал мотор тъй като изпитвал
различни страхови представи от това, изгубил интерес и да практикува любимите си
спортове.
Наличието на множество по своя характер увреждания, както и претърпяната тежка
операция свързана с поставянето на специален медицински интрамедуларен пирон и два
застопоряващи винта, безспорно представляват фактори, които следва да бъдат взети
предвид при преценката за претърпените неимуществени вреди.
Същевременно обаче според заключението на вещото лице С. няма данни за
усложнения и отклонения при възстановителния процес, който е напълно приключил за
период от около 7 месеца, както и че към момента на прегледа от вещото лице движенията в
тазобедрената и глезенната става са били възстановени изцяло.
Констатирано е от вещото лице наличие на остатъчни болки при натоварване и
промяна на атмосферните условия, но е налице пълно възстановяване и на двата счупени
крайника. Ищецът се придвижва напълно самостоятелно и без накуцване, като очакванията
на експерта са за скорошно пълно възстановяване.
Действително както се твърди в жалбата на ищеца, инцидентът е повлиял
съществено и изключително негативно върху начина на живот на пострадалия, изпитвал е
силни болки и физически страдания, особено в първоначалния период на възстановяването,
но следва да се държи и сметка и на това, че видно от заключението на вещото лице
възстановяването му е продължило около седем месеца, като към момента на прегледа /една
година след увреждането/ възстановителният процес е бил напълно приключил и че той вече
е напълно възстановен физически от последиците на травматичното увреждане.
12
При анализа на характера и степента на претърпените травматични увреждания и
трайните неблагоприятни последици върху здравето и личността на ищеца Р. М., следва да
се има предвид и обстоятелството, че вследствие на претърпянато травматично увреждане-
счупване на тазобедрената става, за период от два месеца ищецът е бил изцяло зависим от
чужда помощ и това обстоятелство следва да има най-съществено значение при определяне
на размера на обезщетението за ниумеществени вреди. При това положение, отчитайки и
степента на възстановяване от претърпените травматични увреждания, настоящият състав на
съда намира, че адекватният размер на обезщетението преди отчитане на съпричиняване,
следва да бъде 55 000 лева, от които 50 000 лева за счупената бедрена кост и 5 000 лева за
счупената китка.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на
55 000 лева, а не на определения от първоинстанционния съд размер от 50 000 лева. Този
размер е съобразен и съответен на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във
връзка с конкретно установените факти по делото, изложени по-горе, както и че в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие и особеностите на случая.
По отношение оплакванията в жалбите отнасящи се до неправилно определеният и
според двамата жалбоподатели верен процент на съпричиняване от пострадалия,
въззивният съд намира следното:
Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, според които в процесния случай е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
това, че при избиране скоростта на движение/67,82км./ и при позволена скорост на движение
в конкретния пътен участък от 50км/ч ищецът е допуснал нарушение на императивната
разпоредба на чл.21 ЗДвП, което нарушение е преценено от съда като особено съществено за
настъпване на вредоносния резултат тъй като ако пострадалият е бил спазил ограничението
на скоростта в конкретния пътен участък произшествието би било предотвратимо. На базата
на този извод съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, което е
определено като значимо за настъпване на вредоносните последици, в размер на 50%.
Оплакванията в жалбите на ищеца и на ответника са за необоснованост в този извод
на съда- според ищеца изобщо не е налице каквото и да е съпричиняване тъй като той в
действителност се е движил със скорост, която не е превишавала максимално разрешената в
конкретния пътен участък, а според ответника въззивен жалбоподател съдът не бил отчел в
достатъчна степен значителното съпричиняване от страна на самия ищец, което се е
изразявало не само в движението с превишена скорост, но и управлението на мотоциклета
при липсата на правоспособност за съответната категория МПС; при липсата на проведен
технически преглед и след употреба на алкохол от ищеца непосредствено преди ПТП.
Вследствие на всичко това според ответника следвало да бъде приложен адекватен размер
на доказания принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като според
него той трябвало да бъде поне в рамките на 90%.
13
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съпричиняването на вредата при непозволено увреждане,
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай въззивният съд намира, че и от двете експертни заключения на
вещите лица- основна и повторна тройна СТЕ, както и от свидетелските показания
безспорно се установява механизма на настъпване на ПТП- че водачът на лек автомобил
“Хонда“ е предприел маневра завой наляво в посока към гр. Разлог, с което е отнел
предимството на движещия се по път с предимство в посока Банско- Благоевград водач на
мотоциклет „Хонда“, вследствие на което е настъпило и процесното ПТП.
Недоказани останаха твърденията на ответника, поддържани от него и в
производството по въззивното обжалване, че водачът на лекия автомобил не е имал
дотатъчно видимост да възприеме своевременно, преди да предприеме маневрата „ляв
завой“, движещият се срещу него по път с предимство мотоциклетист. Както е видно и от
двете експертни заключения в конкретния пътен учасък радиусът на завоя е достатъчно
широк, че дава досатъчна възможност да бъде възприето на разстояние от около 150 м. всяко
насрещно движещо се спрямо лекия автомобил пътно превозно средство. Експертите не
потвърждават наличието на странична растителност, която да затруднява видимостта на
пътното платно, такава не се установява да е съществувала и от показанията на свидетеля С.,
който също се е бил пристроил за ляв завой зад водача на лекия автомобил „Хонда“ и който
потвърждава, че е възприел навреме насрещно движещият се срещу двете превозни средства
мотоциклет. След като все пак свидетелят признава факта, че обективно е възприел
движещия се в насрещното движение срещу него мотоциклет, съдът намира за субективна
преценката на свидетеля, че това се дължало единствено на по-голямата височина на
управлявания от него товарен автомобил.
По отношение на предполагаемата скорост на движение на мотоциклета Хонда съдът
намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещите лица от тройната повторна
СТЕ, която е определена от тях да е на 67, 82 км/ч.
За да определят тази скорост вещите лица са обяснили, че са взели предвид метода,
базиращ се на съхранението на системата от двете моторни превозни средства, наречен
Momentum 360, който метод давал точна представа за ПТП, реализирано на кръстовище,
какъвто е и настоящият случай. При този метод според вещите лица няма значение редица
субективни показатели, като коефицент на възстановяване или скорост погасени при удар,
които са използвани при първата експертиза и които според експертите са причина да бъде
дадена от нея погрешна оценка на скоростта на движение на мотоциклета преди удара,
възлизаща на 47км/ч. Заключението на повторната СТЕ досежно предполагаемата скорост на
движение се потвърждава и от показанията на свидетеля С., който се е намирал в зоната на
кръстовището и непосредствено срещу навлизащия в кръстовището мотоциклетист и
14
следователно е могъл по-добре от движещият се зад пострадалия свидетел И. П. да определи
приблизителната скорост на движение на мотоциклета.
При така установената от повторната СТЕ скорост на движение на мотоциклета
Хонда от 67км/ч вещите лица са дали отговор в експертното заключение, че ударът е бил
напълно непредотвратим и същият не могъл да бъде избегнат от двамата участника с оглед
на тяхното местоположение, скорост и опасна зона. ПТП не би настъпило при движение на
мотоциклета със скорост, по- ниска от максимално допустимата с пътни знаци, а именно 50
км/ч., както и естествено, ако водачът на лекия автомобил, модел „Хонда“ е бил пропуснал
мотоциклета и след това да извърши маневрата завиване наляво.
При тези експертни изводи на вещите лица от повторната СТЕ, настоящият състав на
съда намира че по делото е доказано, че пострадалият като водач на мотоциклет с марка
„Хонда“ и той от своя страна също е допуснал нарушение на правилата за движение – по-
конкретно на императивната разпоредба на чл. 21 ал.1 ЗДвП, като с избраната от него
скорост на движение /67.82 км./ч./ е нарушил забраната да превишава максимално
разрешената скорост от 50 км./ч. за този участък от пътя. САС, също както и
първоинстанционният съд намира че това противоправно поведение на пострадалия
безспорно се намира в пряка причинно-следствена връзка както с настъпването на ПТП, таза
и за съпричиняване на вредоносните последици от деянието от страна на ищеца. Именно
поради нарушението на ограничението наложено със знак В 26 и поради избраната скорост
за движение от водача на мотоциклет „Хонда“ в района на кръстовище и налична отбивка от
главния път, към гр. Разлог, ищецът сам се е поставил в положение при което да не може
нито да спре, нито да избегне удар с МПС, внезапно предприело частично навлизане в
неговото платно за движение.Съдът намира нарушението на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП от пострадалия водач за особено съществено, тъй като от заключението на експертите
по приетата тройна САТЕ, което съответства на заключението на експерта по
първоначалната единична такава, ако пострадалият е спазил ограничението на скоростта и се
е движел с разрешената скорост от 50км./ч., той е можел да спре до мястото на удара и така
да предотврати настъпването на ПТП. Следователно, както е прието и от
първоинстанционният съд нарушението на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП се намира в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, като е допринесло съществено за неговото
настъпване, респ. за уврежданията на ищеца като водач на мотоциклет „Хонда“.
От гореизложеното следва извод за неоснователността на въззивната жалба на ищеца
Р. М. основана на оплакванията му за неправилно приетото от съда съпричиняване на
вредосния резултат от страна на пострадалия и срещу определеният от съда процент на
съпричиняване.
Основателни са обаче оплакванията в жалбата на ответника ЗК „Лев Инс“АД относно
верността на извода на съда, че липсата на свидетелство за управление на конкретната
категория, не е била в причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и
вредоносните последици от него. При формирането на този правен извод
първоинстанционният съд не е дал сметка на обстоятелството, че управлението на
15
мотоциклет изисква притежаването на специфични умения и преценка, различни от тези
изискващи се при управлението на лек автомобил или друга категория МПС и които се
свеждат най-общо до това, че поради конструкцията на самия мотоциклет като двуколесно
техническо средство и неговите технически характеристики и свързаните с това по-ниско
сцепление на пътното платно и устойчивост в сравнение с автомобила, както и липсата на
комфорта и защитата на каросерията на автомобила и които умения се придобиват при
провеждане на курсове за управление на мотоциклет и които успешно приключват с
придобиване на свидетелство за правоуправление на мотоциклет. Свидетелството за
управление сочи именно за наличието на специфични умения и познания, които служат на
мотоциклетиста да се движи правилно с управляваната от него машина, за да не създава
опасности както за себе си, така и за останалите участници в пътното движение.
В настоящия случай не се спори, а и се установява, че водачът на мотоциклета не е
имал свидетелство за управление на мотоциклет, което показва че на него като водач му
липсват умения за управление именно на този мотоциклет, като този извод се потвърждава
и от описания от вещите лица от тройната СТЕ механизъм на ПТП. Ищецът е навлязъл в
зоната на кръстовището със скорост значително превишаваща максимално разрешената
скорост на конкретния пътен участък, движел се е по осевата гранична лента на пътното
платно, а не възможно най-вдясно както се изисква по ЗДвП за двуколесните превозни
средства, каквото е и мотоциклета, при което не е успял да овладее своевременно
управляваното от него пътно превозно средство. Както потвърждават и вещите лица, дори и
при избраната от мотоциклетиста скорост на движение, с оглед обстоятелството че лекият
автомобил при предприемане на маневрата „ляв завой“ е бил навлязъл само частично,а не
изцяло в насрещното пътно платно, пак би съществувала хипотетична възможност за
предотвратяване на удара ако мотоциклетистът не се бе движил плътно по осовата линия,
разделяща двете пътни ленти, и ако е бил предприел своевременно маневра в дясно с цел да
заобиколи лекия автомобил, който при това само частично е бил препречил посоката му на
движение. Всичко това сочи на липсата на достатъчно умения за управление на двуколесно
пътно превозно средство, което в отклонение от изводите на първоинстанционният съд,
настоящият състав на съда намира, че се намира в причинна връзка с процесното ПТП и
също така е допринесло в допълнителна степен за настъпването на вредосния рузултат,
макар и да не е в такъв заничим размер като счита жалбоподателят. Това е така, защото в
конкретния случай все пак водещо значение е неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил, свързано с отнемане на предимството и неизчакване на правомерно движещото
се насрещно пътно-превозно средство, до настъпване на ПТП изобщо е нямало да се стигне.
Ето защо съдът намира, че в конкретния случай е напълно достатъчно вече определеният от
първоинстанционният съд процент на съпричиняване на резултата от пострадалия да бъде
допълнително завишен само с още 4,5 %.
Липсата на проведен технически преглед на управляния от ищеца мотоциклет към
момента на възникване на ПТП/доколкото безспорно последната регистрация за това е била
извършена през 2018г./ не води, както е приел и окръжният съд, автоматично до извода, че
16
мотоциклета е бил технически неизправен, ако не се докаже по безспорен и несъмнен начин
наличието на конкретна техническа неизправност, която да е в пряка причинно-следствена
връзка и с това да е допринесла за увреждането, а такава нито се твърди, нито се доказва
изобщо да е било налице. Липсата на редовен годишен технически преглед е основание за
понасяне на административно наказателна отговорност, но не може да бъде сама по себе си
основание за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат.
Не се установява и безспорно установеното по делото наличие на съдържание на
алкохол, възлизащо на 0.13 промила, да е станало непосредствена причина за възникването
на процесното ПТП. Както е посочил и първостепенният съд, нормата на закона,
предвиждаща налагането на административно наказание при над 0.50 промила на хиляда
количество алкохол в кръвта на водач на ППС не е случайно избрана, а съобразена с
научните изследвания и натрупания емпиричен опит, сочещи какво е минималното
съдържание на алкохол в кръвта, което може да повлияе на преценката и реакциите на
водачите на МПС и да доведе до намаляване на концентрацията и възможността за
адекватно поведение на пътя. В настоящия случай от една страна не е нарушена законовата
норма, за да се ангажира административно наказателната отговорност на пострадалия водач,
а от друга липсват обективни данни които да сочат че установеното ниско съдържание на
алкохол в издишания въздух, е повлияло на ищеца при преценката на действията му и при
реакцията на внезапно възникналата опасност на пътя. Следователно и настоящият съдебен
състав, също както и първият съд, намира за недоказано наличието на причинно следствена
връзка между установеното количество на алкохол в кръвта на пострадалия и настъпването
на ПТП, респ. на вредоносния резултат за пострадалия.
Въпреки че изрично не е посочен като довод и като оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение във въззивната жалба на застрахователя, само за пълнота на
изложението следва да бъде казано и това, че по делото не се установява по безспорен и
категоричен начин, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия
ищец, поради нарушение на разпоредбата на чл. 137 е от ЗДвП, според който водачите и
пътниците са задължени да използват защитни каски. Напротив, от показанията и на
тримата разпитани по делото свидетели- всичките непосредствени очевидци на пътно-
транспортното произшествие е че пострадалият е бил с поставена защитна каска.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства, вкл. и
при съобразяване с приетия от съда общ процент на съпричиняване/54,5 процента/,
мотивира въззивния съд да приеме, че макар и подходът на двете инстанции при
съобразяване на верния процент на съпричиняване и неимуществените вреди да не е съвсем
еднакъв, размерът на дължимото обезщетение все пак правилно е било определено от
първоинстанционния съд да е в окончателен размер на сумата от 25 000 лева. Този размер,
както се посочи вече, е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във
връзка с конкретно установените факти по делото, изложени по-горе и съобразно
установеният от въззивният съд действителен размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия. Според състава на Софийски апелативен съд не е налице
17
основание същият да бъде намален, респ. увеличен, при което оплакванията в и двете
въззивни жалби- на ищеца Р. К. М. и на ответника ЗК“Лев Инс“АД, че определеният размер
на обезщетението за неимуществени вреди е неправилно определен се явяват
неоснователни.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен
съд Благоевград, в обжалваната от ищеца Р. К. М., гр.С., бул.“Македония“№12, ет.3,
отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.432 КЗ за
неимуществени вреди за разликата от 25 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен
съд Благоевград, в обжалваната от ответника ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес гр.С., бул.“Патриарх Евтимий“№64, ет.3, ап.7, чрез адв. Д. Х. осъдителна част на
решението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18