Решение по дело №4185/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260409
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110204185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260409/19.3.2021г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4185 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „А.з.б.с.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № НП-158/23.09.2020 г., издадено министъра на земеделието, храните и горите, с което на въззивното дружество на основание чл. 73а, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по 23, ал. 1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС.

          Въззивната страна излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. И.А., която излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С.К.изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 30.01.2020 г. министърът на земеделието, храните и горите на основание чл. 22, ал. 4 от ЗПООПЗПЕС издал задължително предписание на всички контролиращи лица, получили разрешение по чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС да извършват  контрол и сертифициране на биологично производство, задължително предписание в срок до 10 февруари 2020 г. да изпълнят задължението си за въвеждане в Електронния регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, включително подизпълнители на контролиращите лица, на цялата информация, която е нужна за осигуряване на функционалностите, необходими за одобряване на кандидати за подпомагане и извършване на проверка на изискванията за плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР.

          Предписанието било обективирано в писмо с изх. № 91-111 от 30.01.2020 г. и изпратено до всички контролиращи лица, получили разрешение по чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, включително „А.з.б.с.“ ЕООД, чрез имейл на 31.01.2020 г.

          В тази връзка била извършена проверка от св. И.Й. П. - Б. в посочения по-горе електронен регистър и приела, че към 10.02.2020 г. въззивното дружество не е изпълнило задължението си за въвеждане в регистъра на цялата информация, която е нужна за осигуряване на функционалностите, необходими за одобряване на кандидати за подпомагане и за извършване на проверка на изискванията за плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони съгласно даденото от министъра на земеделието и храните задължително предписание. Св. П. - Б. приела, че липсват следните данни:         Оператор „А.П.“ – липсват договор и сертификат; Оператор „И.И.“ – липсва договор; Оператор „В.П.“ – липсват животновъдни обекти и сертификат; Оператор „Б.К.“ – липсват договор и сертификат;   Оператор „Д.Г.“ – липсват договор и сертификат; Оператор „С.С“ – липсва договор; Оператор „П.С.“ – липсват животновъдни обекти и сертификат.

          Св. И.Й. П. - Б. счела, че е нализце нарушение на чл. 23, ал.1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС, за което съставила АУАН срещу въззивното дружество, който бил връчен на 22.04.2020 г. на управителя на въззивното дружество Ж.П.Д., която в графата за възражения написала, че възразява срещу издадения АУАН, като подробни доводи ще изрази в писмено възражение в тридневен срок.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество подало писмено възражение срещу съставения АУАН, в който са изложени доводи за липса на административно нарушение.

          На 23.09.2020 г. министърът на земеделието, храните и горите издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. И.Й. П. - Б., и писмени доказателства: писмо с изх. № 91-111-30.01.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите; разпечатки от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС за оператори И.И., В.П., Д.Г., С.С и П.С.; екранни снимки (28 страници); писмо с изх. № 91-111/30.01.2020г., ведно с предписание на Министъра на земеделието, храните и горите; екранна снимка „Обекти на оператор „В.П.“; заповед № РД-11-2171/25.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ; искане за становище  с получен отговор; служебна бележка от д-р Венелин Желязков; уведомително писмо от А.з.б.с. ЕООД до директора на дирекция „Растениевъдство и биологично производство“; уведомление от И.И. до а.з.б.с. констативен протокол от Областна дирекция по безопасност на храните – Видин; три броя формуляри за несъответствие; писмо от Министерство на земеделието, храните и горите до Районен съд – Варна от 03.11.2020г.; заповед на Министъра на земеделието, храните и горите; доклад от Ч.М.- заместник министъра на земеделието, храните и горите; списък за разноските от гл. ю.к. Костова; писмо изх. № Х 1106-103/03.12.2020 г. на Главния секретар на Министерство на земеделието, храните и горите и приложеното към него копие от електронното изпращане на писмо предписание на Министъра на земеделието, храните и горите с изх. № 91-111/30.01.2020 г.; списък на разноските, изготвен от адв. И.А. и договор за правна защита и съдействие Серия Б № 373028 от 17.11.2020 г. между „А.з.б.с.“ ЕООД и адв. И.А..

          Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на св. И.Й. П. - Б., доколкото същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

          Съдът намира за достоверни посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви.  

                  

           От правна страна:

  Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН.

          НП е издадено от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва описание на нарушението, каквото се съдържа в АУАН. В наказателното постановление е посочено: „всички факти и обстоятелства, доказващи нарушението, са надлежно посочени в АУАН № 4 от 08.04.2020 г., с приложения, съставен от длъжностно лице на МЗХГ“.

          Първо - цитираният във обстоятелствената част АУАН не е този въз основа, на който е издадено наказателното постановление и второ – препращането към фактическите констатации на актосъставителя е недопустимо, доколкото законодателят изрично е предвидил самостоятелно задължение за наказващия орган да формира еднопосочни фактически изводи за осъществените факти, реализиращи състав на административно нарушение. В закона не е предвидена възможност за препращане от страна на наказващия орган към други актове и документи, съставени в хода на административнонаказателното производство. Изготвеният АУАН очертава фактическите рамки на обвинението и обвързва наказващия орган, но не го освобождава от задължението да направи преценка извършено ли е нарушението, описано в АУАН, и каква е неговата правна квалификация.

          Действително в издаденото наказателно постановление е посочено, че въззивното дружество не е изпълнило задължително предписание на министъра на земеделието и храните, изпратено с писмо № 91-111 от 30.01.2020 г., за изпълнение на задължението си за въвеждане в Електронния регистър на лицата, които извършват дейност по производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите, на цялата информация, която е нужна за осигуряване на функционалностите, необходими за одобряване на кандидати за подпомагане и за извършване на проверка на изискванията за плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони съгласно задължителното предписание на министъра на земеделието, храните и горите в качеството му на надзорен орган по чл. 18, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Въпреки това липсва позоваване на конкретна информация, която не е въведена от наказаното лице, което да обуславя и възникване на административнонаказателната му отговорност. Такова описание се съдържа в АУАН, където изрично са посочени липсващите данни за конкретни оператори.

          Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание.

          Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.

          На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

          Освен това със спазването изискването за описание на съставомерните факти се осигурява спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.

          По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

          Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).

          Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС контролиращите лица са длъжни да спазват предписанията на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 (министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица).

          В конкретния случай няма доказателства на въззивното дружество да са дадени предписания, които да не са спазени. Писмото на министъра на земеделието, храните и горите с изх. № 91-111/30.01.2020 г., с което са дадени задължителни предписания към въззивното дружество, е изпратено на различни електронни пощи, като няма доказателства за получаването му. Следователно за въззивното дружество не са възникнали задължения по предписанието, поради което и не е налице нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС.

          На следващо място към посочената в наказателното постановление дата дружеството все още е имало възможност да изпълни задълженията си по издаденото от министъра на земеделието, храните и горите предписание, поради което и ако има нарушение, същото е извършено на 11.02.2020 г. Следователно към 10.02.2020 г. контролиращото лице „А.з.б.с.“ ЕООД не е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което е още едно основание за неговата отмяна.

 

По разноските:

Предвид изхода от спора и отправеното искане от въззивната страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-158/23.09.2020 г., издадено министъра на земеделието, храните и горите, с което на „А.з.б.с.“ ЕООД на основание чл. 73а, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по 23, ал. 1, т. 8 от ЗПООПЗПЕС.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите ДА ЗАПЛАТИ на „А.З.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

                  

                            

                             СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: