Решение по КНАХД №2338/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител мл.експерт В. К., против Решение № 1005/18.08.2025г по АНД №1202/2025г по описа на РС - Варна, 36-ти с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №23-0003435/17.12.2024г и наложената на „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се излагат мотивирани доводи за неоснователност и незаконосъобразност на всяко от приетите от ВРС основания за отмяна на НП, като на първо място се твърди, че нарушението е осъществено и безспорно доказано. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на правилното и законосъобразно НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя М. Н., чрез процесуалния си представител ю.к.А. М. оспорва жалбата като неоснователна и настоява за оставяне в сила на решението на ВРС, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; подробни съображения излага в писмена защита.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на „Нишикли Травел“ ЕООД против горецитираното НП, са събрани допустими гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто анализ предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че с покана №11-47-10238#4/15.10.2024г служители на ОО „АА“ са уведомили за извършване на тематична проверка, касаеща транспортната документация за периода от 01.05.2024г до 30.09.2024г. В хода й компетентните длъжностни лица, сред които и св.В. П., установили, че дружеството притежава Лиценз № 0470 на Общността за международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 31.12.2026г. У. П. преглед на предоставените им документи проверяващите установили също, че на 30.05.2025г превозвачът е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.12 т.3 от Спогобда „Интербус“, тъй като не е попълнил надлежно и правилно ведомост №5/30.05.2024г, представляваща неразделна част от Интербус книжка №3003483. От съдържанието на същата е видно, че при попълването й по извършения превоз с МПС „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на ведомостта са налице несъответствия – списъците на пътниците са различни. Нарушението било квалифицирано по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС вр.чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“. За това нарушение компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 25.10.2024г, предявено чрез пълномощник и без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП от 17.12.2024г, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200лв

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна ВРС приел, че оспореното НП е незаконосъобразно на няколко основания. Някои от тях са процесуални – така например съдът посочил, че от съдържанието на акта и постановлението не става ясно кой е собственикът на МПС, нито кой е превозвачът, и как е достигнат извод, че именно „Нишикли Травел“ ООД е ЮЛ, отговорно за организиране извършването на международен случаен превоз на пътници с конкретно посоченото в тях превозно средство. Посочено е, че установяването на тези факти от съдържащите се в АНП доказателства не е достатъчно, за да се приеме, че правото на защита не е накърнено, понеже тези факти трябва да е съдържат в НП, за да може обвиненото лице да се защити срещу тях. На следващо място е посочено, че и материалният закон е приложен неправилно, тъй като според разпоредбата на чл.1 т.2 от Наредба №11/31.10.2002г е обща (тя гласи, международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които РБ е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът), и в случая тя е обвързана с нормата на чл.12 т.3 от Спогодбата „Интербус“, която визира отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист като част от контролните документи за случайните превози, освободени от разрешителни – обвинение, каквото не е възведено против дружеството-превозвач, а му е вменено несъответствие в списъците на пътниците в двата еднообразни екземпляра на ведомост №5/30.05.2025г (основен и дубликат), което обаче не изпълва фактическия състав на нарушение по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. Прието е, че тази фактология предполага друга правна квалификация по Спогодбата „Интербус“, напр. такова по чл.13 т.1 от Спогодбата „Интербус“ - неизпълнение на задължението на превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване, каквото обаче не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП. Не на последно място предвид липсата на описание на маршрута на извършения превоз в НП сдът приел за категорично недоказан правният извод на АНО, че в случая се касае за осъществен международен случаен превоз на пътници. По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, като осъдил АНО да заплати разноски на „Нишикли Травел“ ЕООД.

Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него.

На първо място несподеляемо е становището, че вмененото с АУАН и НП нарушение следва да бъде квалифицирано по чл.13 от Спогодбата „Интербус“ предвид липсата на каквито и да било данни и доказателства, че ведомост № 5 не е била попълнена в двата си екземпляра преди началото на съответния превоз.

Извън това касационният съдебен състав споделя изцяло крайния правен извод на ВРС, че при издаване на НП не е приложен правилно материалния закон, но с различни правни доводи.

Съгласно легалната дефиниция на §1 т.24 от ДР на ЗАвтПр „случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. При извършване на такъв вид превоз до страни, които не са членки на Европейския съюз (както е в настоящия казус) преди потегляне в двата екземпляра (основен и дубликат) в пътническата ведомост следва да се отбележи вида му според легалните дефиниции по §1 т.1 б.“а“, „б“ и „в“ от ДР на Наредба №11/31.10.2002г. в една от таблиците А (обиколен превоз при затворени врати), Б (превоз от вида „пълен-празен“), или В (превоз от вида „празен-пълен“), като отбелязването следва да е идентично в двата екземпляра.

Същевременно съгласно §1 т. 25 от ДР на ЗАвтПр „совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг. В конкретния случай въз основа на съдържанието на двата екземпляра на ведомост №5/30.05.2025г може да се направи извод, че осъщественият на посочената дата превоз от „Нишикли травел“ ЕООД е именно совалков такъв – извършен е по непрекъснато повтарящ се прав и обратен превоз – от България до Турция и обратно, като в двете посоки са превозени предварително съставени групи от пътници от единия отправен район до другия. Поради това списъците на пътниците в двата екземпляра на ведомостта са различни и никой от единия списък не присъства в другия; поради същата причина и в двата екземпляра липсва отбелязване на вида превоз в една от таблиците А (обиколен превоз при затворени врати), Б (превоз от вида „пълен-празен“), или В (превоз от вида „празен-пълен“) – защото така осъщественият превоз не представлява случаен автобусен превоз до страна, която не са членки на Европейския съюз, а представлява совалков автобусен превоз.

При тези фактически констатации се налага извод, че в настоящия казус е извършен совалков автобусен превоз под формата на случаен такъв, отчетен с ведомост №5/30.05.2024г от Интербус книжка №3003483. Това нарушение не е осъществено нито чрез „ненадлежно и неправилно попълване на ведомост №5/30.05.2024г“, нито чрез „несъответствие в списъците на пътниците в оригинала и в дубликата на ведомост №5/30.05.2024г“, т.е. не изпълва фактическия състав на нито едно от двете вменени с АУАН на дружеството-превозвач изпълнителни деяния, респективно – не съставлява нарушение по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС вр.чл.12 т.3 от Спогодбата „Интербус“.

Извършвайки совалкови автобусни превози и отчитайки същите като случайни такива чрез регистрирането им в Интербус книжка №3003483, „Нишикли травел“ ЕООД е осъществило обективния състав на административно нарушение по чл.96а ал.1 от ЗАвтПр, предвиждащ имуществена санкция 5 000лв. за този, който разпореди или допусне извършването на превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз. Както правилно е посочил и ВРС с проверяваното си решение (макар и за различно, несъставомерно нарушение) – такова обвинение в конкретния случай не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП, а с последното е ангажирана отговорността на „Нишикли травел“ ЕООД за неосъществено от него административно нарушение по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. вр.чл.12 т.3 от Спогодбата „Интербус“.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че проверяваното от ВРС НП е обременено със съществен процесуален порок, а именно – липса на пълно, точно, конкретно и вярно описание на елементите от фактическия състав на действително осъщественото от дружеството-превозвач нарушение, и санкционирането му за несъставомерно такова, която несъмнено представлява неправилно приложение на материалния закон. В случая с оглед липсата на описани в АУАН и НП релевантни факти както въззивният, така и касационният съд попадат под забраната за установяване на нови фактически обстоятелства и не разполагат н компетентност да изменят НП преквалифицирайки нарушението, още повече – по по-тежко наказуем състав на специалния ЗАвтПр.

В същия смисъл е и произнасянето на ВРС с проверяваното му решение, което налага извод за обоснованост, правилност и законосъобразност на същото. При постановяването му ВРС е приложил правилно материалния закон, спрямо него не е налице поддържаното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, а други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и в хода на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. При горните констатации следва извод, че липсват основания за отмяна или ревизия на проверяваното съдебно решение.

При този изход на делото претенцията на дружеството-ответник за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в специалния минимум от 130лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претенцията на касатора за разноски е неоснователна.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1005/18.08.2025г по АНД № 1202/2025г на РС - Варна, 36-ти с-в, с което е отменено издаденото от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0003435/17.12.2024г и наложената на „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, [ЕИК], имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, [ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.