№ 134
гр. Разград, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 във вр. с чл. 418, ал. 4
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "УниКредит Булбанк” АД с ЕИК
********* против Разпореждане № 200 от 25.01.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 20223330100120 по описа за 2022 година на Районен съд - Разград, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "УниКредит Булбанк” АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК срещу В.С. Ч. с ЕГН: **********, за:
договорна лихва в размер на 152,42 евро (сто петдесет и две евро и 42
евро цента) за периода от 27.04.2020 г. до 15.12.2021 г. и обезщетение за
забава върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното
плащане във връзка с Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице с № 286/0133/17881914 от 13.11.2012 г. между заявителя
и длъжника
искането за присъждане на разноски по делото в размер над уважените
суми.
В жалбата по подробни изложени доводи за неправилност на
разпореждането, се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в цялост за претендираните със заявлението суми.
Претендира разноски за настоящото производство.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК препис от частната
жалба не се връчва на насрещната страна.
Разградския окръжен съд, след като прецени доказателствата по
делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно
релевантни факти, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване
против подлежащ на обжалване акт, е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд на
основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща към
мотивите на обжалваното първоинстанционно определение. За пълнота на
изложението следва да се посочи следното:
За да постанови своя акт в обжалвана му част, съдът приел, че
заявителят претендира договорна лихва в размер на 152,42 евро за периода от
27.04.2020 г. до 15.12.2021 г. Същевременно от приложените документи става
ясно, че кредитът е станал предсрочно изискуем, а длъжникът е уведомен за
това обстоятелство на 06.08.2020 г. От съдържанието на извлечението става
ясно, че са претендирани дължими суми по падежирали вноски до 15.12.2021
г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 от 2017 г.
на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. С оглед горното и посоченото в т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 от 2017 г. на ВКС, искането за
издаване на заповед за изпълнение за договорна лихва по процесния договор
следва да се остави без уважение изцяло, поради невъзможността за
отграничаване размера на това вземане за периода преди и след обявяването
на договора за предсрочно изискуем на база съдържащата се в заявлението
информация.
Основният спорен въпрос, е кога е настъпила предсрочната
изискуемост на процесния кредит.
Частният жалбоподател сочи, че видно от представеното извлечение
2
от счетоводни книги е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
18.12.2020г. Действително, в извлечението е посочено, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на таза дата. Същевременно, видно от представената
от заявителя „Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал.2
от ЗКИ“, е че на 06.08.2020г. заявителя е връчил същата на длъжника, като
му указал че е допуснал просрочие при обслужването на кредита и към
20.01.2020г. Поканил го в 14 дневен срок от получаването на настоящото
писмо да погаси всички просрочени задължения в пълен размер. Предупредил
го, че при неизпълнение, на осн. чл. 60, ал.2 ЗКИ, непогасения остатък от
кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита за обявен от
банката за изцяло и предсрочно изискуем.
Частния жалбоподател не сочи, защо след като съобщението за
обявяване на предсрочна изискуемост е връчено на длъжника още на
06.08.2020г., то в извлечението от счетоводните книги е приета за дата на
предсрочна изискуемост едва около половин година след това – 18.12.2020г.
Предвид обявената предсрочна изискуемост още през м. август
2020г., то претенция за възнаградителна лихва след обявяването на
предсрочната изискуемост до 18.12.2020г. се явява неоснователна. С оглед
невъзможността за отграничаване размера на вземане за възнаградителна
лихва за периода преди и след обявяването на договора за предсрочно
изискуем, както и отграничването на възнаградителната лихва и
обезщетението за забава, то правилно първоинстанционния съд е отхвърлил
претенцията на заявителя.
С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението във връзка с искането за присъждане на разноски по
делото в размер над уважените суми.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната му
част следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба - да се
остави без уважение като неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 200 от 25.01.2022 г., постановено
3
по ч. гр. д. № 20223330100120 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград, в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно т.
8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4