Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1843/22.12.2023 година, постановено по НАХД № 20223110202915/2025 година по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № BG 2022/2000-94/НП/28.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на „Гроско“ ООД, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2695,42 лева /две хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Ответникът „Гроско“ ООД, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Позовавайки се на решение на Административен съд – Варна, потвърдено с решение на ВАС, твърди, че по категоричен начин е установено, че декларираният от дружеството тарифен код е правилен. Претендира присъждане на разноските по делото, въз основа на представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на административнонаказателното производство. В хода на въззивното производство е установено, че на 29.12.2021 г. на Митнически пункт Пристанище Варна „Гроско“ ООД е подало MRN: 21BG002005071911R8/29.12.2021 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на 3 /три/ броя стоки, две от които са описани както следва: стока № 1 е описана като „Гроздов сок екстракт Еноант – 1200 бр. в бутилки по 250 мл., с посочен код по ТАРИК **********, държава на произход Турция и преференциален произход – Турция, с мито по отношение на трети страни – 0,0 %“; стока № 2 е описана като „Горчив сок от глог – 120 бр. по 250 мл., с посочен код по ТАРИК **********, държава на произход Турция и държава на преференциален произход – Турция, мито по отношение на трети страни – 0,0 %“. За стоките са начислени и заплатени следните публични държавни вземания: за стока № 1 мито – 0,00 лв. и ДДС – 4552,50 лв., за стока № 2 мито – 0,00 лв. и ДДС – 427,33 лева. Поради възникнали съмнения по отношение на правилността на тарифното класиране от стоките са взети проби, които са изпратени за анализ в Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/. След изготвяне на митнически лабораторни експертизи и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ митническите органи са приели, че двете стоки следва да се класират в код по ТАРИК ********** с мито в размер на 9,6 %. С оглед на изложеното е прието, че дружеството следва да заплати по отношение на стока № 1 мито в размер на 2041,06 лв. и ДДС в размер на 4660,41 лв., за стока № 2 мито в размер на 205,12 лв. и ДДС в размер на 468,35 лева и е съставен АУАН № BG09042022/2000/М-111/09.04.2022 г. за извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Приемайки изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.

За да отмени атакуваното пред него НП, въззивния съд, позовавайки се на двете изслушани съдебно-химически експертизи, е приел, че съставът на стоките съответства на този, отразен в спецификациите на продуктите /а не на информационните листове/, както и че същите са получени чрез студено пресоване на плодове. Счел е, че експертите на ЦМЛ при определянето на вида на стоките, с оглед начина им на производство, са се подвели от данните в информационните листове, които според въззивния съд са погрешни и не отговарят на продуктовите спецификации за същите стоки, нито на тяхното действително съдържание. В заключение е приел, че липсват достоверни доказателства внесените стоки да са декларирани с неправилен код по ТАРИК и не е доказано избягването от страна на дружеството на частично заплащане на публични държавни вземания.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция от страна на ответника по касация е представено Решение № 3105/14.03.2024 г. по административно дело № 9608/2023 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1111/26.07.2023 г. по административно дело № 1583/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 32-201484/20.06.2022 г. на Директора на ТД на Митница Варна.

По касационната жалба.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените от въззивния съд мотиви са подробни и аргументирани, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 предл. посл. от АПК.

Неоснователно се оспорва изводът на въззивния съд, че при правилно определен от ЦМЛ състав на стоките, наказващият орган е достигнал до погрешни изводи за техния вид и приложимия спрямо тях код по ТАРИК. За да се определи правилният тарифен код на стоките, от съществено значение са техните обективни характеристики. Съгласно съдебно-химическата експертиза, изготвена от вещото лице Пашова, съставът и на двете стоки е убедително представен в протоколите на ЦМЛ и същият съответства на този, отразен в спецификациите на продуктите /л. 140 и л. 141 от КАНД № 2915/2022 г./. Както от експертизите, изготвени от ЦМЛ, така и от тези, изготвени в хода на съдебното производство, не се установява в състава на двете процесни стоки да е открита вода /минерална или газирана/, както и ароматизатор. Ето защо правилно първостепенният съд е приел, че посоченият от митническите органи код по ТАРИК от глава 2202 „Води, включително минерални води и газирани води, с прибавка на захар или други подсладители или ароматизирани, други безалкохолни напитки, с изключение на сокове от плодове, черупкови плодове и зеленчуци от № 2009“ е неправилен, след като тарифният код не отговаря на обективните характеристиките на стоките.

Видно от представеното пред настоящата инстанция съдебно решение на ВАС, с влязло в сила съдебно решение е установено между страните по настоящия спор, че митническата администрация незаконосъобразно е приела, че декларираният от дружеството тарифен код е неправилен. Горното води до единствения възможен извод, че дружеството не е извършило вменената му в отговорност „митническа измама“, наказуема по чл. 234, ал. 2 от ЗМ.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответната страна 648 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за неговото заплащане от страна на дружеството.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1843/22.12.2023 година, постановено по НАХД № 20223110202915/2022, година по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА ТД на Митница Варна да заплати на „Гроско“ ООД, [ЕИК], сумата от 648 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.