Р Е Ш Е Н И
Е
№ 548 02.10.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на eдинадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА
ВАСИЛЕВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1238
по описа за 2019 година.
Производството
е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на ЕТ „Джи Ай Г.И., подадена чрез собственика И.
С. против решение № 1388 от 31.12.2018 г., постановено по гр.дело № 818/2018 г.
на Старозагорския районен съд.
Въззивникът
е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да
заплати на Т.Г.Б. сумата 160 лв., представляваща платена цена по развален
договор за изработка, като и направените от него разноски. Намира, че решението
е неправилно и необосновано, тъй като съдът тълкувайки заключенията на
съдебно-техническата експертиза е стигнал до неправилни изводи, повлияли
решението му относно предмета на договора за ремонт, съгласието му относно
обема на извършените ремонтни дейности, както и отговорността за конкретната
техническа причина довела до повредата на ремонтирания климатик. Излага подробни
съображения.
Моли
съдът да отмени обжалваното решение като неправилно, поради недоказаност, както
и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна Т.Г.Б. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно и доказано, тъй като
кореспондира със събраните по делото доказателства и цялостното заключение на
съдебно-техническата експертиза. Излага съображения по всички оплаквания в
жалбата. Съобщава, че по договора му с жалбоподателя е заплатил 160 лв. за
напълване на климатик с фреон, смяна на капилярна тръба и монтаж. В резултат на
грешка при монтажа фреонът е изтекъл, а капилярната тръба се е наложило да бъде
заменена с нова, тъй като освен 20 % по-голям разход на ток, намира че
постоянната работа при претоварване нови риск от увреждане на уреда.
Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се
разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
Съдът,
след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по
делото:
Предявеният иск е с правно основание
чл.265, ал.2 от ЗЗД и във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно
за страните, а и от представените пред двете съдебни инстанции се
установява , че на датата 03.08.2016г. въззиваемият е подал жалба в Комисията
за защитата на потребителите, с изложение на обстоятелствата от исковата молба.
На 23.08.2016г. въззивникът е подал писмено становище, във връзка с жалбата, в
което е посочил, че в началото на 2016г. е получил заявка за ремонт на
процесния климатик, който въззиваемият току що бил монтирал в жилището си и
който не работил. Установил, че климатикът вдига ненормално високо налягане и
не топли. Това се дължало на запушване на капилярни тръби вследствие на
неправилен монтаж – невакумиране на системата. След демонтаж и ремонт в
сервизни условия климатикът заработил много добре. Ремонтът се състоял в смяна
на капиляри, зареждане с фреон, тестване и монтаж. След месец въззиваемият се
обадил, че климатикът е омаслен в долната предна част, но работи. На
12.07.2016г. по искане на ищеца въззивникът направил преглед на климатика. След
разглобяване на място се е установила и спукана тръба във външното тяло преди
крана М12, нямащо нищо общо с извършения преди ремонт и липса на фреон в
системата.
По делото пред
първоинстанционния съд, са били назначени, изслушани и съответно приети като
доказателства по делото две заключения на съдебно-техническа експертиза. От
първоначалното заключение на експертизата се установява, че на външното тяло на
процесния климатик, на мястото на снадката на свързваща медна тръба с диаметър
12 мм. /различна от капилярната тръба, предмет на ремонта/ към кран М12, има
шупла /малък отвор/, около който отвор са видими явни следи от теч на масло /смес
от масло и фреон/ от системата на климатика. Изтичащата под налягане смес от
масло и фреон по време на работа на климатика предизвиквала и следните
последствия: спадане на налягането на фреона в системата и намаляване на
количеството на циркулиращия фреон, омасляване на основата на климатика и кран
М12, тъй като по свързващата тръба изтеклото масло се стича към основата и към
крана, мирис на горещо масло, тъй като стичащото се масло минава на разстояние
от 25 мм. от нагорещената външна обвивка на компресора. Тези последствия водят
до неефективна работа на климатика, която става все по-ясно видима с течение на
времето, недостатъчно топлоотдаване в студените месеци, невъзможност за работа
в режим на охлаждане, мирис на прегоряло масло около външното тяло и
необичайно висока консумация на ел. енергия от климатика. Дефектите
в системата на климатика се дължат на следните фактори: При демонтаж на
климатик и преместването му от едно място на друго е задължително да се източи
наличния в системата фреон и същата да се вакуумира. При тази операция, при 0
бара налягане, остатъците от вода в тръбната система на климатика се изпаряват
и се предотвратява възможната корозия на вътрешните стени на тръбите и на
снадките им по време на престоя, транспорта и монтажа на новото място.
Задължително е и запушването на всички изходи и разкачени тръбни връзки, както
на вътрешното, така и на външното тяло, с цел изолирането им от околната
атмосфера, съответно от водните пари в нея. Ако тази операция не е направена
при демонтажа, задължително се извършва при монтажа на климатика на новото му
място. Така се гарантира липсата на влага в системата, която може да предизвика
корозия на вътрешните повърхности на тръбите, снадките и спойките им. Тази операция
не е изпълнена при демонтажа и монтажа на вътрешното тяло на климатика от
ищеца, при преместването му в апартамента в Стара Загора, което е предпоставка
за възникване на описаните дефекти – запушване на капилярна тръба или пробив
/шупла/ в свързващата тръба. При подмяна на капилярната тръба на климатик е
особено важно новопоставената капилярна тръба да има същия вътрешен диаметър
като оригиналната и същата разгъната дължина, за да се гарантира същата
пропускателна възможност и хидравлично съпротивление, предписани от
производителя. Ако новомонтираната капилярна тръба има по-голям диаметър и
по-малка дължина или по-малък диаметър и по-голяма дължина, ще предизвика
неефективна работа в първия случай и повишаване на налягането на фреона във
втория случай, което е предпоставка за пробив /шупла/ в свързващите тръби. В
процесния климатик фабрично са монтирани две капилярни тръби: първата - с
диаметър 1,2 мм. и дължина 950 мм. и втората – с диаметър 1 мм. и дължина 800
мм. При режим на затопляне се включва първата, а при охлаждане и двете
паралелно. Монтираната от ответника на тяхно място медна капилярна тръба има
вътрешен диаметър 1,4 мм. При правилно подбрана дължина /около 800 мм./, тя би
могла успешно да замести работата на двете оригинални капилярни тръби, както в
режим на затопляне, така и в режим на охлаждане, защото ще осигури
приблизително същата пропускателна възможност и хидравлично съпротивление,
както оригиналните тръби.
Въззивният
Съд възприема първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза като
компетентно и добросъвестно изпълнено, като вещото лице е дало изчерпателни и пълни отговори на
поставените от страните въпроси. Предвид направените от въззивника възражения,
касаещи правилността на заключението, първостепенният съд е назначил и допълнителна
съдебно – техническа експертиза.
От
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и заявеното от
вещото лице в съдебно заседание се установява, че след извършване на процесния
ремонт и последващо посещение на ответника след дефектирането и изпускането на
фреона, не е направена диагностика на новия дефект чрез напълването с азот и
напръскване с пенлива течност. Въззивникът е изказал предположение, че течът се
дължи на пробив /шупла/ в свързващата медна тръба към кран М12 само въз основа
на външен оглед. Ако диагностиката е била извършена, е щяло да се установи още
тогава, че изпускането на фреон се дължи на наранена /назъбена, деформирана/
конусна втулка на края на медната тръба, в мястото на присъединяването й към
крана М12. Експертизата не може да установи кой и кога е направил тази
конусна втулка на края на медната тръба към кран М12. Нараненият участък е
могъл да бъде диагностициран и премахнат и да бъде направена нова втулка на
място, при което, течът на фреон е щял да престане и климатикът да заработи – в
режим на охлаждане – с параметри в рамките на номиналните от табелката с
техническите му данни, а в режим на затопляне с параметри, превишаващи с 15-18
% номиналните параметри от табелката с техническите му данни. Връзката между
спирателния кран М12 и медната тръба към вътрешното тяло на климатика се
демонтира при свалянето на външното тяло на климатика за ремонт. При процесния
ремонт тази връзка е била развита и допълнително след приключване на ремонта
външното тяло е било върнато на мястото си и тази връзка – отново възстановена.
Вероятността нараняването на конусната втулка да е станало при последния
ремонт е голяма. При монтажа на външното тяло след ремонта е следвало
тя да бъде плътно притегната и да не изпуска фреон. Впоследствие се оказва, че
е изпускала малко количество фреон през срока на експлоатация. Констатираното
от вещото лице при повторното пълнене на климатика и изпитанието на налягане е
теч единствено и само от тази втулка.
На базата на
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено след
ремонт на уреда от сервизни специалисти и запълването му с фреон и проследяване
работата на климатика в режим на охлаждане и в режим на затопляне, съдът
приема, че дефектите в работата на климатика се дължат на некачествения
ремонт – нараняването на конусната втулка /съдът приема, че се е случило при
ремонта, предвид голямата вероятност за това – заявена от вещото лице – експерт
в тази област/, това, че не е била плътно притегната при монтажа на външното
тяло след ремонта и е изпускала фреон, неизвършената диагностика. Въззиваемият
е уведомявал ответника за некачествената работа на климатика непосредствено
след установяването на дефектите, а възражението за срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, не е направено в срока за отговор на исковата молба. След ремонта
климатикът е бил в невъзможността да
работи в режим охлаждане, следователно, недостатъците на поръчката са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното обикновено предназначение.
Завеждайки иска за връщане на заплатената за изработката сума от 160 лв. въззиваемият
е упражнил правото си за разваляне на договора, предвид което, съдът приема
искът за основателен и като такъв, същият следва да бъде уважен, като на ищеца
се присъдят направените разноски за възнаграждение на вещото лице – от общо 260
лв.
Настоящата инстанция приема, че в производството пред
първата инстанция безспорно се установи, че вредите по климатика на въззиваемия
Б. се дължат именно на некачествения ремонт – извършен от служителите на
предприятието на въззивника, довел и до нараняването на конусната втулка /съдът
приема, че се е случило при ремонта, предвид голямата вероятност за това –
заявена от вещото лице – експерт в тази област/, това, че не е била плътно
притегната при монтажа на външното тяло след ремонта и е изпускала фреон, и
същевременно с това и неизвършената диагностика.
Налага се
извода, че дефектите, повредите и неправилната работа са
причинени пряко от действията на монтажистите
и служители на ответника, като за това той следва да дължи и съответното обезщетение.
Съгласно чл. 265, ал.2,
вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, ако отклонението от поръчката или недостатъците
са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора.
Ето защо, изводите на
Старозагорския районен съд в този смисъл, съдържащи се в мотивите на решението,
са правилни. Въззивният съд намира, че е неоснователно и недоказано е твърдението във въззивната жалба,
депозирана от въззивника, че при постановяване на решението съдът е взел предвид единствено договорката, между
страните, която е била единствено за напълване на климатика с фреон, а последвалият
ремонт и
монтаж е извършен от него на самостоятелни начала и инициатива. След като се е
установило, че след напълване
с фреон климатикът не стартира, от монтажиста е било предложено той
да извърши и смяната на капилярната тръба и монтажа, като платената накрая
от въззиваемия сума възлиза на 160 лева и
е общо за трите манипулации, за което спор по делото няма.
Относно рекламацията
след установяване на датата 12.07.2016
год., че
услугата е некачествена и вследствие на това стоката не може да се ползва по обичайното си предназначение (до
този момент на
отопление климатикът е работел до средата на март) въззиваемият е подал
рекламация по чл.126, т. 1 от Закона
за защита на потребителите. Завеждането
на рекламация е било обаче отказано от служителка на жалбоподателя, по негово нареждане. Затова и въззиваемият Б. е подал жалбата си до КЗП
за нарушаване на чл. 127 от същия закон.
В заключение и въззивният съд намира, че по
договора си с жалбоподателя въззиваемият е заплатил общо сумата от 160 лева за
напълване на климатик с фреон, смяна на капилярна тръба и монтажа. Именно в резултат на некачествения ремонт
и грешка при неговото извършване при монтажа, фреонът е изтекъл, а капилярната тръба се е наложило бъде заменена с нова, тъй като
освен 20% по-голям разход на ток,
постоянната работа при пренатоварване носи риск от увреждане на уреда като
цяло.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват
изцяло на събраните по делото доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно решение,
с което на практика се оставя без уважение въззивната жалба, то разноските пред
въззивната инстанция следва да бъдат понесени от въззивника, но тъй като съдът
намира, че не налице искане от страна на въззиваемия за присъждането на
разноски в негова полза, а и не са представени доказателства в тази насока, то
разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1388 от 31.12.2018 г., постановено по
гр.дело № 818/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: