Решение по дело №180/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 183
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20214100500180
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров

Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:


Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град Л., ул.“В.Л.“ № .., чрез пълномощник – адвокат Д.Ц., против Решение №
389/23.11.2020г. по гр.дело № 626/2020г. по описа на Районен съд-Г.О. в частта, в която
първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени от И.
И. М. против дружеството с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ и чл.245 ал.2 КТ и
е осъдил последното да заплати на ищеца сума в размер на 464 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за м.март 2020г., сума в размер на 75 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за м.април 2020г. и сума в размер на 8.68 лв. – законна лихва върху
присъдените главници за периода 31.03.2020г. – 31.05.2020г. Със същото решение съдът е
отхвърлил иска по чл.245 ал.2 КТ до пълния предявен размер от 50.00 лв., като
неоснователен и недоказан. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт в
обжалваната му част е неправилен – постановен при нарушение на материалния закон, и е
необоснован. Излага, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи относно договорената между
страните по ТПО система на заплащане на труда. Прави искане за отмяна на решението в
обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени. Претендира направените разноски за първоинстанционното и въззивното
1
производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна не е подала отговор на въззивната жалба
и не е взела становище по нея.
В хода на проведеното въззивникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й на основание
изложените в нея доводи. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, заема становище за неоснователност на
жалбата, съответно за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част.
Излага подробни правни и фактически съображения в писмена защита, като счита, че
формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението в
атакуваната част – потвърдено, както и присъдени разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, последните
неоспорени от страните, районният съд е установил правилно и пълно фактическата
обстановка и по нея не се спори, поради което съдът не намира за нужно да я преповтаря.
Спорен между страните е въпроса за начина на определяне на трудовото
възнаграждение /по повременна, сделна или смесена система/, който има значение за
действително дължимия размер на същото. Видно от текста на чл.8 от двустранно
подписания трудов договор между страните, основното месечно трудово възнаграждение на
ищеца е било уговорено на 510 лв. при условията на чл.247 ал.2 КТ – според изработеното,
при спазване на КТД и Вътрешните правила за организация на работната заплата. С
допълнително споразумение № 3/01.01.2019г. към трудовия договор, също подписано от
страните по ТПО, в чл.8 от същото е уговорено основно месечно трудово възнаграждение на
работника в размер на 746 лв. при 100% изпълнение на утвърдените трудови норми и
определянето му при условията на чл.247 ал.2 КТ – според изработеното. На основание
заповед на работодателя, тъй като за ищеца не е уговорено трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата, установена за страната и същият членува в
синдикална организация, основното му трудово възнаграждение било увеличено с 50 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.247 ал.1 и ал.2 от КТ, размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното,
като трудовото възнаграждение за единица изработка /трудова норма/ се уговаря между
работника и служителя и не може да бъде по-малко от предвиденото в КТД. Видно е и от
сключения между страните трудов договор и допълнителното споразумение към него, че
страните ясно са уговорили системата на определяне на трудовото възнаграждение на ищеца
2
– според изработеното от него. Определянето на продължителност на работния ден в
трудовия договор, който е необходим елемент от съдържанието му, не променя този извод и
оплакването в жалбата в този смисъл е основателно. В представените по делото личните
отчети за процесните месеци, неоспорени от ищеца, и към който препращат Вътрешни
правила за организация на работната заплата, действащи в предприятието, са определени
трудовата норма и т.нар. разценка на трудовата норма, въз основа на които се начислява
възнаграждението на работника. Въз основа на посочените документи, приложени като
доказателство по делото, може да се направи извод как са определени конкретните трудови
норми за длъжността на ищеца, какви са те и каква е цената на единица изработена
продукция.
Съгласно разпоредбите на чл.266 ал.1 и ал.2 КТ, дължимото трудово възнаграждение
при непълно изпълнение на трудовите норми зависи от причините за неизпълнението – ако
тези причини не могат да се вменят във вина на работника, той получава не по-малко от
уговореното възнаграждение за пълно изпълнение, а при негова вина – той има право само
на трудово възнаграждение, съответстващо на изработеното. В настоящия случай по делото
не е доказано и дори не се твърди, че неизпълнението на приетите трудови норми се дължи
на обстоятелства извън поведението на ищеца. Напротив, не само не е спорно, но и има
доказателства с обратна насоченост, които установяват, че неизвършените от ищеца
операции са били възложени на други двама работници. Ето защо, тук не намира
приложение разпоредбата на чл.266 ал.1 КТ, обхващаща случаите, в които работникът не
изпълни трудовите си задължения за постигане на определени количествени показатели,
установени в трудовите норми, по независещи от него причини – липса на суровини,
възникнали аварии в машини и др., в които би получил трудово възнаграждение според
изработеното, но не по-малко от уговореното трудово възнаграждение за пълно изпълнение
на трудовите норми.
Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, за месеците март и април 2020г. няма неизплатено и дължимо
трудово възнаграждение на ищеца по делото.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.128 т.2 КТ се явява неоснователен
за претендираните за двата месеца суми, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на главния иск за заплащане на трудово възнаграждение, неоснователен
е и акцесорният иск за заплащане на законната лихва за забава.
Поради несъвпадане изводите на първата и въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, като
неправилно.
В тежест на ищеца, на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да бъдат възложени сторените
от ответника разноски в първоинстанционното и въззивно производство. Последният е
сторил такива за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, което видно от
представените пред двете съдебни инстанции договори за правна защита и съдействие е
изцяло заплатено, както и за държавна такса във въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ../23.11.2020г. по гр.дело № 626/2020г. по описа на Районен съд-Г.О.
в частта, в която „А.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град Л. ул.“В.Л.“ №
3
..е осъдено да заплати на И. И. М., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“А.К.“ № .., вх...,
ап..., сума в размер на 464 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2020г., сума
в размер на 75 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2020г. и сума в размер
на 8.68 лв. – законна лихва върху присъдените главници за периода 31.03.2020г. –
31.05.2020г., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. М., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“А.К.“ №
.., вх..., ап... срещу „А.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град Л. ул.“В.Л.“ №
.. искове с правно основание чл.128 т.2 КТ и чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на сума в размер
на 464 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2020г., сума в размер на 75 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2020г. и сума в размер на 8.68 лв. – законна
лихва върху присъдените главници за периода 31.03.2020г. – 31.05.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“А.К.“ № .., вх..., ап... ДА
ЗАПЛАТИ на „А.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град Л., ул.“В.Л.“ № ..
направените по делото разноски – в размер на 300 /триста/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство и в размер на 300 /триста/ лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и в размер на 46.49 /четиридесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4