О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 72
гр. Кюстендил, 17.02.2020 год.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА САВОВА
Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при секретаря М. С. и с участието на прокурора Пенков след като разгледа
докладваното от мл. съдия Навущанова ВЧН
дело № 69 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.
Делото е образувано по повод въззивна частна
жалба с вх. № 1955/12.02.2010 г., депозирана от Адв. П.Ч., в качестото му на
защитник на К.В.И. против определение от 10.02.2020 г. на
РС-Дупница, постановено по н.ч.д. № 135/2020 г. по описа на съда, с което е
оставено без уважение искането на РП-Дупница за вземане, по отношение на К.В.И.,
в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство с вх.№ 239/2020
г., ДП № 92/2020 г. по описа на РП -
Дупница, ДП № 62/2020г. по описа на РУ
град Дупница, на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
е взета по отношение на последния мярка за неотклонение "парична
гаранция", в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
В жалбата са
наведени доводи за неправилност на определението на ДнРС и се моли за неговата
отмяна. Наведени са твърдения, че липсват
законовите предпоставки за определяне за този вид мярка за неотклонение в
посочения размер. Направено е
искане за отмяна на обжалваното определение, като бъде изменена мярката за
неотклонение, взета по отношение на обв. И. в по-лека такава.
Депозиран е и
частен протест с Вх. № 1988/12.02.2020 г. от Районна прокуратура – гр. Дупница, с който се обжалва горепосоченото определние
изцяло с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че естеството на повдигнатото
обвинение - за престъпление против народното здраве и околната среда, разкрива висока
степен на обществена опасност. Районна прокуратура счита, противно на ДнРС, че
е налице
и втората от алтернативно предвидените в чл.63, ал.1 НПК опасности, а именно да
се укрие, като твърди в тази връзка, че първоинстанционният съд не е отчел приложените в досъдебното
производство докладни записки, телеграма за обявяване за издирване, протоколи
за претърсване, от които се установява, че обвиняемият е търсен многократно и
не е бил установяван. С оглед на така изложените доводи и на
основание на чл.64, ал.6 от НПК се иска отмяна на обжалваното определение и
вземане по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
В съдебно заседание обв.
И., лично и чрез защитника си - адв. Ч. моли за отмяна на атакувания
първоинстанционен акт и определяне на по-лека мярка, като излага подробни
съображения в тази връзка.
Представителят на
Кюстендилска окръжна прокуратура поддържа депозирания протест, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отменено определението
на първостепенния съд и да бъде определена най-тежката мярка за процесуална
принуда, тъй като са налице всички изискуеми
процесуални предпоставки налагащи вземането й.
Кюстендилски окръжен съд
след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на обвиняемия И.
и протестът на Районна прокуратура са подадени от процесуално легитимирани
страни, в срока по чл. 64, ал. 6 от НПК и са процесуално допустими. Разгледани
по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, като съображенията на
настоящия съдебен състав са следните:
На
05.02.2020г. е образувано досъдебно производство пр. вх. № 239/2020
г., ДП № 92/2020 г. по описа на РП -
Дупница, ДП № 62/2020г. по описа на РУ
град Дупница. С постановление на разследващия орган на 07.02.2020
г. К.В.И., ЕГН********** е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че от
неустановена дата до 05.02.2020 г., в землището на гр. ****, обл. Кюстендил, в
качеството си на *** на „****“ ООД с ЕИК ***, в поземлен имот с
идентификационен номер 20763.50.55 - по кадастралната карта на
с.*** и в поземлен имот 20763.51.11 - собственост на общ. Дупница,
управлява отпадъци от разнородни материали с неустановен към момента вид и произход,
не по установения от Закона за управление по отпадъците ред и с това е
създадена опасност за живота или здравето на другиго или са причинени
немаловажни вреди за околната среда - престъпление по чл.353б, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода" от 1
до 5 години.
С обжалваното определение
ДнРС е преценил, че съобразно целите на мерките за неотклонение
фиксирани от законодателя в чл. 57
от НПК адекватна и годна да изпълни същите, е мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 10 000 лева. Първоинстанционният съд е приел, че са налице
основанията по чл.63 ал.1 от НПК по отношение на обвиняемия, тъй като от
събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение,
че същият е извършили престъплението, за което е бил привлечен в това качество.
Обосновал е наличието на реална опасност обвиняемото лице да извърши
престъпление, като се е позовал на събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, от които се установява, че обвиняемият не е
преустановил, а е продължил извършваните от него нарушения по управление на
съхраняваните от дружеството отпадъци. Преценил е, че определеният размер от 10
000 лева ще обезпечи нуждите на воденото
срещу него наказателно преследване, като е взел предвид при определяне на
размерът му актуалното имуществено положение на обвиняемия.
Въззивната съдебна
инстанция намира атакувания съдебен акт за правилен като краен резултат, макар
и с по различни мотиви. Съображенията за това са следните:
Съдът, в преценката си за законност на наложената мярка на настоящия етап
от воденото разследване, възприе следното: Районният съд правилно и законосъобразно
е приел, че не са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража", а на по-леката по вид такава-
„парична гаранция“. Производството, пренесено пред въззивната инстанция, се
концентрира върху наличието (или липсата) на всички условия, обуславящи
законността на мярката, които са били предмет на разглеждане и пред първата
инстанция.
На първо място следва да се установи дали са налице всички кумулативни
предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно за предявеното обвинение против
обвиняемия да се предвижда наказание лишаване
от свобода или друго по-тежко наказание, данните по делото да сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да
се укрие или да извърши престъпление
и от доказателствата да може да се направи обосновано
подозрение, че обвиняемия е извършил престъпление.
Не е оборен направеният от
първоинстанционния съд извод относно наличието на обосновано подозрение обв. И. да е евентуално съпричастен към
деянието, за което му е повдигнато обвинение, което е умишлено престъпление, за което материалният
закон предвижда, в разпоредбата на чл. 353б, ал. 1 от
НК, наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години и „глоба“ от пет хиляди до тридесет
хиляди лева. Най-общия първоначален преглед на доказателствения материал, изготвен при
извършване на посочените по-горе процесуално-следствени действия, позволява на
настоящият състав да направи едно разумно предположение за възможността обв. И.
да е автор на вменяваното му деяние. Законосъобразни са изводите на проверяваната съдебна инстанция, че от
събраната в досъдебната фаза доказателствена съвкупност, въпреки изключително
ранния етап от развитието на производството, би могло да се изведе
предположение и то в достатъчна степен обосновано, че с поведението си
обвиняемият е участвал в извършването на повдигнатото спрямо него обвинение.
Доказателства пряко в насока съпричастност на обвиняемия, се съдържат в
гласните такива, събрани чрез разпитите на свидетелите Д., М., Й. и С., както и
въз основа на писмените доказателства: протоколи за оглед, изготвените въз
основа на тях веществени доказателства -снимки
и скици на процесните имоти, протокол за претърсване и изземване, одобрен от
надлежния ред, както и приложените по делото преписи от официални документи, издадени от РИОСВ - гр. Перник и МОСВ и констатираните въз основа на тях
факти и обстоятелства. Тази най-обща преценка на доказателствения материал съответства
на степента на доказване на предположението за авторството на деянието за
целите на настоящото производство по чл.
64, ал. 7 от НПК, без да опровергава принципа по чл. 16 от НПК. Вътрешното убеждение на съда за доказване на
обвинението по несъмнен начин се формира в друго съдебно производство, различно
от това по осъществявания съдебен контрол
върху налагането на мярка за неотклонение на обвиняем.
Настоящата въззивна съдебна инстанция не споделя изводите на ДнРС в насока
наличието на изискуемата от процесуалния закон опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия.
КнОС намира, че в настоящият случай е не е налице опасност от извършване на
престъпление, която понастоящем следва да бъде преценена като хипотетично съществуваща, а не като действителна
такава. Вярно е, че от събраната
доказателствена съвкупност, макар и на този ранен етап, се установява, че
обвиняемият И. не е преустановил извършваната дейност. Това само по себе си не
може да доведе до извод и не е достатъчно да се обоснове наличие на опасност от извършване на
престъпление по см. на чл. 63, ал. 1, предл. 2 от НПК. Извършените от него последващи
действия са квалифицирани като нарушения и са съответно санкционирани от
административнонаказващите органи, съблюдаващи специалните разпоредби на Закона
за управление на отпадъците и позаконовите нормативни актове, уреждащи тази
дейност. Непреустановяването на извършваната дейност по управление на отпадъци следва
и ще бъде отчетено от КнОС при определяне необходимостта от вземане на мярка за
неотклонение, при съблюдаване на целите предвидени в разпоредбата на чл. 57 от НПК. КнОС отчита и обстоятелството, че към настоящия момент са налице данни за образувано
и висящо към момента друго ДП от 2019
г. водено също срещу обвиняемия И., но наличността на последното не променя
статуса на обвиняемия на неосъждано лице.
КнОС намира за правилен извода на
ДнРС за липса към настоящия момент на втората алтернативно предвидена предпоставка
на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК- опасност
да се укрие и в тази връзка намира за неоснователно това възражение,
изложено в депозирания частен протест. За да обоснове този извод КнОС отчете
чистотото съдебно минало на обвиняемия, постоянното му местоживеене ***,
обстоятелство, че е е трудово ангажиран и че има изградени трайни социални и
родствени връзки в това населено място. Вярно е, че от доказателства по делото
се установява, че последният не винаги се е отзовавал, когато е бил търсен от
съответните органи, но този факт, сам по себе си не е достатъчен да обоснове
извод на съда, че опасността от откриване не е хипотетична, а е реална такава.
Обсъдените по-горе доказателства са достатъчни, за
да се приеме, че спрямо обвиняемия трябва да бъде определена мярка за
неотклонение сред посочените в чл. 58 от НПК. По своя вид съдът приема, че тя
трябва да бъде различна от предложената от прокуратурата. Най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража” не би била съобразена с целите, които
предвижда нормата на чл. 57 от НК. Наличните по делото доказателства спрямо
конкретния обвиняем не разкриват висока степен на обществена опасност на дееца,
с оглед чистото му и необременено съдебно минило. Опасност от укриване не
съществува, защото обвиняемият има адрес, на който може да бъде установен за
извършване на последващите ПСД. Той е лице с изяснена самоличност и с трайно
установени социални, родствени и трудови ангажименти на територията на гр. Дупница.
Отчита също така и, че за деянието за което е
привлечен към НО не е тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК.
С оглед на изложеното неоправдано би се явило прилагането
на най-тежкото процесуално ограничение „задържане под стража” или на следващото
по интензитет такова „домашен арест”, което по правни последици ЕСПЧ приравнява
към „задържането под стража”. Едновременно с това съдът отчете, че най леката
мярка за неотклонение „подписка” би била необосновано лека в конкретния случай
с оглед естеството на повдигнатото обвинение и конкретните действия, извършени
от обвиняемия. Адекватното процесуално ограничение спрямо него по убеждение на
този състав се явява „парична гаранция”.
След като установи
наличието на предпоставки за вземане на мярка за неотклонение, съдът провери
дали определената от първоинстанционния съд гаранция в размер на 10 000 лева е
съразмерна по вид и тежест на степента на обоснованост на предположението и на
опасността от извършване на престъпление. Мярката за неотклонение „парична гаранция''
представлява процесуално ограничение, въздействащо върху имуществото на
обвиняемия. Поради това индивидуализирането й по вид – в пари или ценни книжа,
както и по размер, следва да бъде извършено въз основа на доказателствата за
имущественото положение на обвиняемия, наред с останалите обстоятелства по чл.
56, ал. 3 НПК. В настоящия случай на първо място съдът отчете високата
обществена опасност на конкретното възведено в обвинението престъпление, а
именно такова против народното здраве и околната среда, а от друга страна –
всички индивидуализиращи личността на обвиняемия доказателства. На тази основа
съдът прие, че гаранцията, която е следващата по тежест след мерките,
ограничаващи правото на свобода, е законосъобразното и пропорционално
ограничение в личната сфера на обвиняемия. Доколкото последният има участие в
няколко търговски дружества, които видно от доказателствата по делото
притежават редица дълготрайни материални активи- сгради, недвижими
имоти, значително по стойност оборудване, МПС-та, съдът намира, че
гаранция в размер на 10 000 лева не е прекомерна и не създава за обвиняемия
по-големи затруднения за набавянето й от действително необходимите. ДнРС правилно
е преценил, че стойността й следва да е по-голяма от обичайните текущи разходи
на привлечения към отговорност, за да може да се обезпечат нуждите на
воденото срещу него наказателно производство. Така индивидуализирана
по вид и размер гаранцията е достатъчна, за да действа като възпиращ фактор
спрямо поведението на обвиняемия.
В обобщение, с оглед
събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и
личността на обвиняемия, настоящата инстанция счита, че целите предвидени в чл.
57 от НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с
налагането на мярка за неотклонение „парична гаранция“, а налагането на
по-тежка такава се явява неоправдано.
По изложените
съображения атакуваното определение на Дупнишкия районен съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така,
Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2020 г. на РС-Дупница,
постановено по н.ч.д. № 135/2020 г. по описа на съда, в частта, с която е
оставено без уважение искането на РП-Дупница за вземане, по отношение на К.В.И.,
с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, обвиняем по ДП вх. № 239/2020; ДП 92/20 г. на РП-Дупница, ДП № 62/2020г., по описа на РУ- гр. Дупница, мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е взета по отношение на последния мярка
за неотклонение „парична гаранция“, в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
ИЗМЕНЯ същото досежно началния
момент, от който тече определеният десетдневен срок за внасянето й, който да се
счита от влизане в сила на определението, с което мярката за неотклонение е
взета.
УКАЗВА на осн. чл. 61, ал. 5 от НПК, че ако гаранцията не
бъде предоставена в определения срок, съдът може
да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното
производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1 от НПК.
Определението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: