Определение по дело №2696/2020 на Районен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в закрито съдебно заседание на 04.12.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2696 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е образувано по искова молба вх. №262393/ 16.10.2020 г. от И.М.Г. с ЕГН ********** ***/със съдебен адрес *** пл.”Св.Неделя”№16 ет.6 офис 6/ против Г.М.Г. с ЕГН ********** *** и ТД на НАП гр.Велико Търново, съдържаща иск с правно основание чл.269 от ДОПК.

    Ищецът твърди,че на 23.09.2002 г. бил сключил с първия ответник предварителен договор за продажба на 1/2 ид. части от урегулиран поземлен имот,находящ се в *************,представляващ имот №293 парцел ХVІ от кв.111 по плана на гр.Криводол,с площ 739 кв.м. по скица и 736 кв.м. по нот. акт,заедно с 1/2 ид. части от построената в имота триетажна жилищна сграда,за сумата от 2 500 лв..

Ищецът бил заплатил сумата и бил получил владението. Ответникът многократно бил отлагал изповядването на продажбата.

Поради което,ищецът бил предявил установителен иск против него.По образуваното гр. дело №503/2020 г. на ВРС била одобрена спогодба между страните,по силата на която ответникът бил признал,че ищецът бил придобил дела на ответника по давност към дата 23.09.2012 г..

Междувременно ищецът бил установил,че против ответника било образувано изп. дело №**********-2013/ 05.02.2013 г. по описа на ТД на НАП гр.Велико Търново офис гр.Враца и били предприети изп. действия по отношение 1/2 ид. части от имота.От публичния изпълнител бил получил известие за изкупуване на ид. части.Бил обжалвал действията му пред директора на ТД на НАП,същият бил оставил жалбата му без уважение.

Ищецът твърди,че бил придобил по давност ид. части на ответника към дата 23.09.2012 г..Съответно иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че бил собственик на целия имот.

Съдът е намерил,че така поднесената искова молба не отговаря на изисквания за редовност по смисъла на чл.чл.127 и 128 от ГПК,при което същата е била оставена без движение с указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В определението си,Съдът е посочил,с оглед преценката за допустимост на предявения иск/доколкото при иска по чл.269 от ДОПК за разлика от иска по чл.440 от ГПК са налице преклузивни срокове/,следва да бъдат изискани гр. дело №503/2020 г. на ВРС и от втория ответник хронологична справка и в заверени копия документите по изп. дело №**********-2013/05.02.2013 г.,касаещи насочването на изпълнението по отношение на имота,както и обратната разписка за получаване на решение №145/ 01.09.2020 г..

От изисканото и приложено гр. дело №503/2020 г. на ВРС е видно следното : делото е било образувано на 18.02.2020 г. по иск от същия ищец със същия петитум,но предявен само против първия ответник,съответно квалифициран по чл.108 от ЗС.Исковата молба съдържа твърденията на ищеца вкл.,че за принудителното изпълнение всъщност е бил разбрал преди образуването на делото-когато на 27.01.2020 г. в имота били дошли представители на ТД на НАП за да го опишат за задължения на първия ответник.И въпреки,че ищецът бил заявил,че бил единствен собственик,описът бил направен.

От приложеното изп. дело се установява,че всъщност ищецът е разбрал за насоченото върху имота принудително изпълнение на 22.02.2013 г.,когато е получил съобщение от публичен изпълнител за наложена обезпечителна мярка-възбрана върху имота.Делото съдържа и доказателство за проведен на 27.01.2020 г. опис на имота,в присъствието на лице от адреса Цветана Димитрова Тодорова/майка/.Както и че ищецът е бил поканен да изкупи дела на първия ответник за сумата от 40 000 лв..С исковата молба,ищецът е представил доказателство,че е обжалвал това действие на публичния изпълнител и че директорът на ТД на НАП е отхвърлил жалбата.Изп. дело съдържа и доказателство за връчване на решението на ищеца на 15.09.2020 г..

При събраните доказателства за фактите по делото, Съдът намира предявения иск недопустим,при което производството по делото следва да бъде прекратено.

По аналогичен казус е било постановено определение №117/14.07.2020 г. по ч.гр. дело №1509/2020 г. на ВКС,ГК, I г.о..

В определението е направено сравнение между исковете по чл.440 от ГПК и чл.269 ал.1 от ДОПК,като са разгледани техните предмет,цели и предпоставки за предявяване.И двата иска предоставяли възможност за защита на трето за изпълнителното производство лице,когато негова вещ е предмет на принудително изпълнение за събиране на парично вземане.За разлика от иска по чл.440 от ГПК,който се предявява при висящ изпълнителен процес,но без предпоставки и срок за подаване на исковата молба, предявяването на иска по чл.269 ал.1 от ДОПК е обвързано с 30-дневен преклузивен срок,който съгласно чл.267 ал.2 т.4 от ДОПК започва да тече от получаване на препис от решението,с което се отхвърля подадената от третото лице жалба по чл.266 ал.1 от ДОПК.Подобно на чл.435 ал.4 от ГПК,правото на жалба по чл.266 ал.4 от ДОПК се поражда от момента на извършване на първото действие по насочване на изпълнението върху вещта,а срокът за третото лице започва да тече от първото узнаване на насочването на изпълнението.Недопустимо е всяко следващо изпълнително действие да поражда право на нова жалба по чл.266 ал.4 от ДОПК и съответно - нов 30-дневен срок за предявяване на иска по чл.269 ал.1 от ДОПК,тъй като това напълно би блокирало изпълнителното производство по ДОПК.В случай,че 30-дневният срок за предявяване на иска по чл.269 ал.1 от ДОПК бъде пропуснат,третото лице,което заявява собственически права върху недвижимата вещ,може да предяви правата си по реда на чл.239 ал.2 от ДОПК,като в 1-годишен срок от обнародване в ДВ на постановлението за възлагане предяви иск за собственост.Ако и този иск не бъде предявен в срок,правата на купувача от публичната продан се стабилизират.

В конкретния случай,ищецът е узнал за изпълнителното дело още през 2013 г. и не е заявил правата си в срок.Не е потърсил защита на претенциите си и след опита за опис на имота през м.01.2020 г.,когато твърди да ги е заявил на публичния изпълнител.Затова и настоящият състав на ВРС намира,че правото му на иск по чл.269 ал.1 от ДОПК е преклудирано и за него е останала възможност за защита само иска по чл.239 ал.2 от ДОПК.

По горните съображения,Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

    ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №2696/2020 г. по описа на Врачанския районен съд,поради недопустимост на предявения иск.

 

 

    Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред ВОС в 1 седм. срок от уведомяването на ищеца за изготвянето на определението.

 

 

    Препис от определението да се връчи на ищеца,заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: