РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе,19.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V-ти състав, в публично заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело №
757 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на "К. *** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 409-ФК/11.12.2020 г., издадена от в.и.д. Началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която по отношение на "К. *** е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – минимаркет,
находящ се в гр. Русе, ул. „Антим І“ № 2, стопанисван от дружеството и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Дружеството сочи,
че макар да е допуснало нарушение, незабавно след извършената проверка от
контролните органи на НАП била извършена корекция във фискалното устройство,
като във фискалния бон били добавени липсващите реквизити – наименование,
количеството и стойност на закупените стоки. Сочи, че в заповедта не са
изложени конкретни фактически основания и доводи при определяне на срока на
наложената ПАМ, която в конкретния случай не съответства според жалбоподателя
на целта на закона. Счита, че заповедта не е съобразена с принципа за
съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото дружеството е отстранило
несъответствието във фискалния бон още преди издаването на оспорваната заповед,
като не е допускало други нарушения на данъчния закон.
Моли
съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на разноски, съгласно приложен списък.
Ответната
страна - Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди,
че са спазени всички изисквания за законосъобразност на оспорения
административен акт, включително и по отношение на срока, за който е наложена
принудителната административна мярка, отчитайки, че нарушението засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина и този вид нарушение е от съществените
нарушения на данъчното законодателство.
Иска
от съда да постанови решение с което да отхвърли жалбата на „К. корект“ ЕООД.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 07.12.2020 г. в 17:05 ч. в търговски обект, по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – минимаркет, находящ се в гр. Русе,
ул. „Антим І“ № 2, при която е констатирано издаване на касов бон в нарушение
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ. За извършената контролна покупка на два броя обикновен
насипен фъстък по 0,300 кг всеки на обща стойност 4,80 лв., заплатена в брой от
проверяващия екип преди легитимация, е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS
DT 150, с ИН на ФУ: DT748540 и ИН на ФП: № 02708786, но същият не отговаря на
изискванията на наредбата, тъй като не са посочени задължителни реквизити –
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки,
съгласно Приложение № 1 към наредбата. При проверката била установена минимална
касовата разлика от 9 стотинки между наличните парични средства на касата,
възлизащи на 226,87 лева, съгласно приложен опис, и тези маркирани във
фискалното устройство – 226,96 лв. Установено било, че обектът работи от 08:00
ч. до 19:00 ч. от понеделник до събота и от 09:00 ч. до 17:00 ч. в неделя и в
него работи едно самоосигряващо се лице – собственика на дружеството. За
резултатите от проверката е съставен протокол, ведно със събраните
доказателства към него. Направен е извод, че дружеството е нарушило чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
На
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на
търговски обект" – минимаркет, находящ се в гр. Русе, ул. „Антим І“ № 2, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В
заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, а именно:
тежестта на нарушението и последиците от същото, което налагало да се осигури
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Посочена е целта на мярката - промяна в начина на дейността
в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на оборота от
продажби, а индиректния недопускане на вреда за фиска.
Заповедта
е съобщена на оспорващия на 21.12.2020 г., видно от отбелязването в нарочно
съставена за целта разписка.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е на 22.12.2020 г. т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице участвало в производството
по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта.
Атакуваната
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – в.и.д. началник
отдел "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния
секретар на НАП за заместване в рамките на предоставените му правомощия, при
условията на обвързана компетентност.
Видно
от мотивите на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни
е мотивиран единствено с тежестта на нарушението и последиците от същото, и
необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че извършеното
деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Становището на административния орган
е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално извършените
продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Съдът
намира, че така изложените мотиви са бланкетни и не кореспондират с вида на
конкретно констатираното нарушение, за което е приложена принудителната
административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС
за неизпълнение на задължението на оспорващия по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, да издаде фискален касов бон за извършената продажба, който да съдържа
задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Действително така
посоченото нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Нарушението обаче е
отстранено своевременно, за което жалбоподателят е представил като
доказателство издаден касов бон от датата на връчване на заповедта, от който е
видно, че съдържа необходимите съгласно 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ
реквизити.
В
този смисъл съдът приема, че изложените в заповедта мотиви са общо формулирани
формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и
фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта
на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от
него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и
предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин
не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои
обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Административният орган
не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай е бил издаден фискален бон
за извършената продажба на стойност 4,80 лв., макар и без изискуемите
реквизити, не е отчел, че своевременно е извършена необходимата корекция във ФУ
и нарушението е отстранено, че при проверката не е била установена разлика
между наличните парични средства на касата и тези маркирани във фискалното
устройство.
Независимо,
че законът не предоставя възможност за преценка на административният орган при
установено нарушение измежду изброените в чл. 186 от ЗДДС дали да наложи или не
ПАМ, при издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципът на
съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че
административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган, в конкретния случай, е издал индивидуален
административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между
личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се
налага.
Следва
да се отбележи, че констатираното нарушение е за пръв път и от този факт не
може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на
оборота. Липсват каквито и да е данни да са били констатирани никакви други
нарушения на фискалната дисциплина от страна на дружеството. Освен това
налагането в случая на ПАМ за отчетена продажба, но без нужните реквизити на
фискалния бон, при липсата на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта
на закона. Запечатването на обекта ще има за последица блокиране дейността на
търговеца, изнасяне на всичката налична стока от обекта, като по този начин ще
му бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се съдържа
в жалбата по делото.
Отделно
от изложеното липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за
запечатване на обекта, представлява винаги нарушение на изискванията за форма
на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за
неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед,
административният орган следва да обоснове продължителността на наложената
мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я
налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за
съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 13713 от
4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2020 г., I о., Решение № 8147 от
24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 7121 от
10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2020 г., VIII о., , I о., Решение №
12899 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2020 г., VIII о., , )
Както
съда посочи по-горе принудителната мярка, като всяка такава по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, има превантивно действие -
предотвратява настъпването на вредни последици и действа предупредително. За да
се наложи такъв вид мярка следва да е налице налична опасност от извършване или
от продължаване да се извършва нарушение. В конкретният случай тази опасност е
била ликвидирана веднага след извършване на проверката, тъй като дружеството е
преустановило нарушението си и е привело дейността си с изискванията на закона
– обстоятелство, което е констатирано и от проверяващите органи. В случая
запечатването на търговският обект и забраната на достъпа до него е разпоредено
от административния орган след преустановяване на нарушението. С отстраняване
на нарушението от дружеството целта на закона е постиганата и запечатването на
обекта е в противоречие с тази цел. Издаването на утежняващия административен
акт при тези обстоятелства е несъвместимо с превантивната функция на мерките,
проява е на превратно упражняване на властнически правомощия и е порок на
заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се
въздържи от издаването му. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в
Решение № 11421 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2018 г., I о.,
Решение № 12963 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13580/2016 г., I о. и др.
Предвид
изложеното съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да
изпълни законово предвидените превантивни цели и при установени отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
са представени, доколкото за договорената сума от триста лева е посочено, че е
заплатена в брой, при което договорът има и характер на разписка за извършеното
плащане. Ето защо на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските следва да се възстановят
от НАП, в чиято структура е издателят на отменената заповед.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на "К. *** против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 409-ФК/11.12.2020
г., издадена от в.и.д. Началник отдел "Оперативни дейности" гр.
Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която по
отношение на "К. *** е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – минимаркет, находящ се в гр. Русе, ул. „Антим
І“ № 2, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София
да заплати на "К. корект" ЕООД със седалище гр. Русе, ЕИК *********,
представлявано от управителя К.В.М., разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: