Р Е Ш Е
Н И Е
№ 236
Велико Търново, 22.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 652/2020г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба вх. № 4059/26.10.2020г. в АСВТ, подадена от името на
МБАЛ „Св. И. Рилски Горна Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, действаща
чрез упълномощения *** .
Оспорва се Заповед за
налагане на санкция № РД-09-964/07.10.2020г. на директора на РЗОК Велико Търново, в частта по т.I от същата,
с която е наложена санкция - „финансова
неустойка“ в размер на 200лв., на основание чл.292, т.6”б” от НРД за МД 2020-2022, във връзка с чл.55,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което осъществява състав на нарушение по смисъла на
чл.414, ал.3 от същия НРД.
Оспорващият твърди, че Заповедта е материално и процесуално незаконосъобразна
и необоснована, защото не е допуснато соченото нарушение на
диагностично-лечебния алгоритъм. АО необосновано твърди, че не е установена
тежестта на ***на пациента Цв. К. по ИЗ № 4334/2020г. Според алгоритъма на КП
№50.1”Диагностика и лечение на ***при лица над 18 години”/вж. Приложение №17
„Клинични пътеки” към НРД за МД 2020-2022г. / степента на тежест на исхемичен
мозъчен инсулт/ИМИ/ се определя чрез три
стъпки: първата е оценка по скалата Глазгоу-Лиеж, втората е оценка по NIHSS и
третата е преценка за наличие или липса на тежки соматични заболявания. Тези
действия в три стъпки имат за цел определяне на степента на тежест на мозъчния
инсулт. И всеки лекар невролог може въз основа на тези данин да разчете
извършените оценки, без изрично в ИЗ да е записана въпросната степен/лека,
средно тежка или тежка/. Според жалбоподателя диекторът на РЗОК прилага
буквално и формалистично тълкуване на разпоредбите на ДЛА по КП №50.1 като не
търси смисъла на тези процедури за определяне на оценката. В случая всички
действия в процеса на лечението са извършени с цел опазване живота и здравето
на пациена и това е постигнато. Дори да
е налице формално нарушение, АО не е изследвал изобщо дали е засегнало правата
и интересите на РЗОК или ЗОЛ. В заключение жалбоподателят изтъква, че следва да
се обърне внимание на ИЗ № 4736/2020г., което се отнася за същото ЗОЛ, но касае
мозъчен инсулт този път в дясно. Приложени са абсолютно същите стъпки, но РЗОК
не констатира нарушение, тоест АО няма ясни и единни критерии. Наложената
санкция е немотивирана. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК, в обжалванта част.
В открито съдебно заседание управителят на ЛЗ не се
явява. Представлява се от упълномощения ***, който поддържа жалбата, пледира за
отмяна на Заповедта, в съответната част, т.к. е издадена при съществено
нарушение на процесуални правила и противоречи на материалния закон. Позовава
се на приетата СМЕ, която подкрепя тезата им, че ДЛА на КП е спазен. Иска присъждане
на разноски за производството по представен списък.
Ответникът
по оспорването – директорът на РЗОК
Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са отразени в протокола
от о.с.з. и представени писмени бележки. Счита че, Заповедта е издадена от компетентен
орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процедурата за това. Съдържа
фактическите и правни основания за постановяването й. Налице е нарушение на
посочената материално правна норма от НРД, т.к. не е спазен ДЛА на клиничната
пътека. Трябвало е в ИЗ №4334/2020г. да се определи степента на МИ – лека,
средно-тежка или тежка, което не е сторено, т.к. точките по съответните
посочени скали не са сумирани. Действително неотразяването с словесно/с думи, а
не с цифри/ на степента на увреда е формално, без да са се осъществили
общественоопасни последици, но това противоречи на ДЛА, който пък е съобразен с утвърдените медицински стандарти
и е задължителен за изпълнение. По тези съображения ПП на ответника моли съда
да отхвърли оспорването. Претендира в полза на бюджета на РЗОК В. Търново да
бъде присъдено ***ско възнаграждение в размер, определен по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 200лв.
Жалбата срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико
Търново е подадена в преклузивния срок
по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 09.10.2020г./вж.
ИД на л.102/, а Жалбата е депозирана пред РЗОК на 21.10.2020г. Оспорващият е
надлежна страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като
адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия.
Издаденият индивидуален административен акт/ИАА/ представлява годен обект на
съдебен контрол, съгласно чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Делото е
подсъдно на АВТС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице
пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на ответника,
че следва да установи пред съда
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената Заповед,
както и
изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ. Доколкото се
касае за акт, с който се налага санкция, предвидена в НРД, то по общите
принципи на налагане на наказание, върху АО лежи тежестта да докаже, че е
установено нарушение, в какво се изразява същото и неговата адекватна правна
квалификация, както и да представи доказателства, които подкрепят констатациите
и изводите му. В случая следва да установи, че нее изпълнен ДЛА по КП №50.1 по
ИЗ № 4334/2020г. на ЗОЛ Ц.К.. От друго страна на жалбоподателя е указано, че
следва да представи доказателства за положителните факти, твърдени в жалбата. В
случая следва да установи, че е спазен ДЛА по КП № 50.1 по отношение на същия
пациент и ИЗ.
Делото е основано основно на писмени доказателства. Представените
с административната преписка и тези от жалбоподателя не са оспорени от страните.
По указание АП е попълнена с доказателства за компетентност на автора на
оспорената Заповед/вж. л.130 и сл./. В хода на съдебното следствие е изслушано
заключението на СМЕ/вж. л.169 и сл./. Същото не е оспорено от страните. Съдът
го кредитира с доверие, т.к. е дадено под угрозата от наказателна отговорност и
кореспондира с другите доказателства по делото.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички
събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът
намери за установено следното по фактите:
1. На 23.12.2019г. е сключен между Националната здравно
осигурителна каса/НЗОК/ и Българския лекарски съюз/БЛС/ Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020г.-2022г./обн. ДВ бр.7
от 2020г./, който е в сила считано от 01.01.2020г. Приложим за процесния
период.
2. Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК-ВТ/Възложител/
и оспорващия, действащ в качеството на Лечебно
заведение за болнична помощ МБАЛ „Свети И. Рилски“ Горна Оряховица“ЕООД, с ЕИК
********* представлявана от д-р И. Д. И.
е сключен индивидуален Договор за оказване
на болнична помощ по КП - №
040459/ 24.02.2020г.
2.1. Съгласно чл.85 от същия, Договорът е сключен за срока на
действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и е в сила до
приемането на нов НРД или анекс към него или при промяна на действащия НРД,
съответно на анекса към него.
2.2. Към момента на подписване на индивидуалния Договор, при
издаване на оспорената Заповед и при приключване на устните състезания,
оспорващото ЛЗ има редовна регистрация в Регистъра на лечебните заведения,
воден от МЗ при съответния Районен център по здравеопазване – рег. №
**********.
3. Със Заповед № РД
09-554/05.08.2020г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72,
ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена
тематична проверка на адреса на лечебното
заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален договор, в частност
относно предсрочно напуснали пациенти през м. юли 2020г. и проверка по Справка
от ИС на НЗОК.
4. Проверката е извършена в периода 05-06.08.2020г. и включва
документална такава в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК и проверка
на документи, представени на място в лечебното заведение/ЛЗ/.
5. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол БП № 150/06.08.2020г., подписан от четиримата
контрольори, участвали в проверката, от които един лекар. Управителят на ЛЗ е
запознат с констатациите. КП е връчен на ЛЗ на 18.09.2020г.
6. В протокола са
отразени констатации, които само в частта по т.2/вж. л. трети от КП.94 от
делото/ касаят настоящия спор, а именно:
6.1. Във връзка с прилагането на чл.357, ал.1 от НРД
2020-2022 е извлечена Справка от ИС на НЗОК относно медицинските дейности за
ЗОЛ Ц.К. с ЕГН ******.... по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на ***при лица
над 18 години” с ИЗ № 4334/2020 и ИЗ № 4736/2020г.
6.2. Установено е, че пациентът е приет за лечение на 23.06.2020г.
в 19:20ч. по посочената КП № 50.1 „Диагностика и лечение на ***при лица над 18
години” с ИЗ № 4334/2020, с диагноза I 63.5. касае се за пациентка, която постъпила за лечение в НО по спешност чрез СМП, поради смущение в походката и трънене в
десните крайници, смущения говора и повръщане. Консултирана е с невролог,
проведен КТ на мозъка съсъ заключение ”... КТ данни за ИМИ в басейна на лява
АЦМ”. Извършена е скала за оценка по Глазгоу-Лиеж – 20точки, NISS скала
съгласно изискванията ан КП, извършено е ЕКГ и Доплерова сонография, извършени
са параклинични изследвания, извършени са и терапевтични порцедури 99.18 и
99.29. Изписана с подобрение. В последствие на 11.07.2020г. същото ЗОЛ е прието
отново, но този път с ИМИ в дясната мозъчна половина – по ИЗ № 4736/2020г.,
което не предмет на настоящото производство.
6.3. Заключението на проверяващите е, че в посоченото ИЗ №
4334/2020г. на ЗОЛ не е установена степента на тежест на мозъчния инсулт,
съгласно ДЛА.
7. Описаните обстоятелства проверяващите квалифицират като
нарушения на чл.292, т.6”б” от НРД за МД
2020-2022, във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което осъществява състав
на нарушение по смисъла на чл.414, ал.3 от
същия НРД.
8.По преписката няма данни за подадено възражение срещу КП БП
№150/06.08.2020г. ЛЗ не се е възползвало от правото си по чл.74, ал.4 от ЗЗО.
Поради това не е реализирана процедурата пред Арбитражна комисия, съгласно
чл.75 от ЗЗО. Директорът на РЗОК се произнесъл в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
9. Административното производство, по което е образувано
настоящото дело, е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за
налагане на санкции № РД-09-964/ 07.10.2020г., с което упражнил правомощието си
по чл.74, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване, във връзка с контролните му функции по чл.72, ал.2 от ЗЗО. За
констатираното нарушение, подведено под
санкционната норма на чл.414, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. на ЛЗ е наложена санкция
– „финансова неустойка” в размер на 200,00лв./минимален предвиден размер в
НРД/.
10. От фактическа страна оспорената Заповед е основана на
констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, че не е спазен
диагностично-лечебният алгоритъм по КП № 50.1, т.к. не е установена степента на
тежест на мозъчния инсулт. Посочените от АО правни основания са за нарушение на
нормата на чл.292, т.6”б” от НРД за МД 2020-2022, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗЗО, което е санкционирано по чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г.
В заключение при анализа на доказателствената съвкупност
съдът намира, че релевантните за спора факти са доказани и по тях страните не
формират спор. Последният е съсредоточен върху тълкуването и приложението на
материалния закон.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор
с административно естество, който се
поражда в отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от
директора на РЗОК В. Търново и ЛЗ – изпълнител на болнична медицинска помощ. По
повод изпълнението на сключения индивидуален договор на ЛЗ. Касата има контролни
функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната Заповед за налагане на
санкция, директорът на РЗОК действа като административен орган, в хипотезата на
§1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със закон/в случая ЗЗО и
НРД/ властнически правомощия.
Със ЗИД на АПК/обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / е
регламентиран нов институт за националното ни право – "административният
договор". С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. / е изменена
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и е
предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е административен договор. Разпоредбата на чл.
19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В случая както НРД
2020-2022,така и индивидуалният Договор на ЛЗ са сключени при действието на
посочените разпоредби.
Предвид горното процесният индивидуален договор с НЗОК е
административен договор, чието изпълнение в случая следва да се прецени от
настоящия административен съд. Спорните правоотношения се развиват на територията на страната и са
изцяло в юрисдикцията на националния съд. Не е налице от фактическа страна
привръзка, осбосноваваща прякото приложение на норми на Европейското право към
конкретния казус.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим
материален закон при издаване на акта е Закона за здравното осигуряване/обн. ДВ
бр.70/1998г./ Правните норми са съобразени от съда в приложимата към датата на
постановяване на оспорения акт редакция, съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Рамката
на правоотношенията между страните е дефинирана освен това с Националния рамков
договор за медицински дейности за
2020г.-2022г./и приложенията към него/, който е източник на правни норми. Понастоящем
това е изрично закрепено в чл.4а от ЗЗО,
която норма го определя като нормативен административен акт. Същият е сключен
между НЗОК и БЛС на 23.12.2019г. и е в сила от 01.01.2020г. Страните по
правоотношението са обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор за оказване на болнична медицинска
помощ № 040459/ 24.02.2020г.
Приложимото процесуално право при издаване и обжалване на
оспорения акт е АПК/обн. Дв бр.30 от 2006г./.
При дължимата
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК
съдът следва да прецени дали при издаването на административния акт са спазени
изискванията за законосъобразност, във вр. с чл.146 от АПК. Дали органът,
постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това; дали е спазил
изискването за писмена форма и реквизити на акта, т.е. мотивиран ли е актът от
фактическа и правна страна; спазени ли процесуалните правила при издаването му;
правилно ли е приложен материалния закон;
разпоредените с акта последици съобразени
ли са с целта на закона.
В резултат на този анализ съдът прие, че оспорената по делото Заповед №
РД-09-964/ 07.10.2020г. /л.98/ е издадена от материално компетентен орган
предвид нормата на чл.74, ал.5 от Закона
за здравното осигуряване и чл.414, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. Същите
предоставят на директора на съответната Районна здравноосигурителна каса
правомощието да налага санкции на ЛЗ за неизпълнение/нарушение по Договора с
Касата.
Представените по
делото Заповед №РД-09-920/30.09.2020г./л.131/на управителя на НЗОК, сочи, че П.Р.,
като автор на оспорената Заповед за санкция е имал качеството на директора на
РЗОК В. Търново при постановяването й. Поради това, подкрепят извода за
валидност на оспорения акт, което не се оспорва от жалбоподателя.
Не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Фактите от значение за
случая са изяснени, като конкретно са посочени тези от тях, които са установени
и са послужили на административния орган да приложи своето правомощие като наложи
санкцията.
Съдът намира, че е спазена процедурата при извършване на проверката,
направени са необходимите справки от ИИС на НЗОК, извършена е проверка на място
в ЛЗ. Съставени са необходимите документи, които са връчени на ЛЗ, на което е
предоставена възможност да възрази, от което право последното не се е
възползвало. Заповедта е издадена в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Оспорващият не инвокира оплакване за нарушение на процесуални правила,
ограничили правото му на защита. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че
не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при постановяване на оспорения административен акт. Същият е издаден
при безспорно изяснена фактическа обстановка, която не е спорна между страните.
В непосредствена връзка с горното съдът прие, че не са налице отменителни основания по чл.146, точка първа до трета вклч. на АПК.
По отношение съответствието на Заповедта с приложимия материален закон съдът прие следното:
Нормата на чл.292, т.6”б” от НРД гласи, че клиничните пътеки се състоят
от няколко основни компоненти, които са задължителни
за изпълнение от лечебните заведения, като в случая т.6“б“ визира диагностично-лечебният алгоритъм. При
това, диагностично-лечебният алгоритъм е
съобразен с утвърдените медицински
стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение.
Разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО делегира властта именно
чрез НРД да се уредят правилата за оказване на медицинска помощ – по видове и
условията и реда за указването й. Според чл.11, т.3, б.“в“ от НРД болничната
медицинска помощ включва диагностика и лечение в болнично ЛЗ по т.нар. „клинични пътеки“, определени по
приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. КП са посочени в Приложение
№17 към НРД. Условията и редът за
диагностика и лечение по клинични пътеки е разписан в чл.288 и сл. от НРД.
Разпоредбата на ал.1 на посочената норма гласи, че клинична пътека е система от
изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти
при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на
пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен
престой не по-кратък от 48 часа. Дейностите и услугите в обхвата на
диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги по време на
хоспитализацията съгласно ДЛА на съответната КП се осъществяват незабавно или
се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на
съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план.
Според Епикризата, приложена на л.106 от делото пациентът
Цв. К. е изписана с окончателна диагноза I 63.5 – Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена
оклузия или стеноза на церебрални артерии. Същото заболяване/мозъчен инфаркт/
попада в рамките на КП №50.1 по Приложение №17 към процесния НРД. Видно е от съдържанието
на Клинична пътека № 50.1, че ДЛА на същата изисква да бъде направена оценка на
тежестта на мозъчния инсулт. Според посоченото т ам диагностиката и лечението
се осъществява, съгласно Националния консенсус за диагностика и лечение на
мозъчно – съдови заболявания 2013г.“ в тази връзка диагностичният процес в
болничното заведение включва установяване на:
вида на острото разстройство на мозъчното кръвообращение (ОРМК); локализацията – топична диагноза; етиологията – етиологична диагноза; тежестта
на мозъчния инсулт; придружаващите
заболявания (сърдечно-съдови и други соматични); оценката на рисковите фактори.
Пак според изискванията, посочени в КП степените на тежест на МИ са посочени
така:
Критерии за исхемичен мозъчен инсулт
(ИМИ) - лека степен:
1. Оценка по скалата на
Глазгоу - Лиеж - 20 – 17 точки;
2. Оценка по NIHSS – до 14
точки;
3. Липса на тежки соматични
заболявания.
Критерии за исхемичен мозъчен инсулт
ИМИ - средно тежка и тежка степен:
1. Оценка по скалата на
Глазгоу - Лиеж ≤ 16точки;
2. Оценка по NIHSS – над 14
точки;
3. Наличие на тежки соматични
заболявания.
Оценката на тежестта на състоянието по съответните
скали задължително се отразява в „История на заболяването“ на пациента и се
регистрира при приемане, по време на болничния престой и при изписване, според
посоченото в КП.
В случая от приложените към ИЗ № 4334
документи е видно, че са правени комплексни оценки на МИ и по двете посочени
скали/вж. л.107 и 108/ и то динамично е проследявано състоянието, както сочи и
ВЛ. Така по скалата на Глазгоу – Лиеж в
дните от 23-27 вклч. оценката е била 20 точки, а по NIHSS – съответно в
интервала от 8-5 точки. Всичко това сочи на критерии за лека степен на МИ, т.к.
по първата скала е в интервала от 20-17т./в случая 20т./, а по втората скала до
14 т./в случая най-високата оценка е 8т. в първия ден на приема в БЗ/.
При тези факти, безспорни между страните, АО счита, че
е налице нарушение на чл.292, т.6“б“ от НРД, т.к. не е спазен ДЛА на клиничната
пътека. Трябвало е в ИЗ №4334/2020г. да се определи степента на МИ словом –
лека, средно-тежка или тежка, което не е сторено, т.к. точките по съответните
посочени скали не са сумирани.
Обстоятелството, че не са сумирани точките и словесно
не е записано лека степен на МИ е факт, който се вижда от приложената
медицинска документация и се потвърждава от ВЛ. Според експерта диагностичният
процес в ЛЗ включва установяване на тежеста на мозъчния инсулт, което е сторено
в случая и то неколкократно, динамично наблюдение по време на целия лечебен
процес. ВЛ е категорично, че ДЛА задължителен по КП № 50.1 е спазен и не са
допуснати грешки при лечението/вж. ЕЗ на л.177 и 178 от делото/. Освен това
изтъква, че тези точкови оценки са динамична величина и не определят пряко
терапевтичния подходи и лечението.
Предвид това като се довери на изводите на ВЛ за
правнозначимите факти, съдът приема, че сочената от АО липса на словесна оценка
на тежестта на МИ в ИЗ е допусната, но същото е формално нарушение, което
следва да се квалифицира по др. санкционна разпоредба, а не като нарушение на
ДЛА. Безспорно според изискванията на посочената КП №50.1 степента на ***следва
да е определена/качествено/ с думи като лека, средно-тежка или тежка, а не да
се посочва само с цифри/количествено/. В случая имаме само сборуваните точки по
двете посочени скали за оценка на МИ, но няма записано словом крайния извод - заключението за степента на тежест на МИ. Но доколкото с помощта на ВЛ бе изяснено,
че този пропуск не съставлява нарушение на ДЛА и по никакъв начин не е повлиял
неблагоприятно на диагностиката или лечението на ЗОЛ, то съдът намира, че не са
доказани твърденията на АО, че не са изпълнени указанията за клинично поведение
на ЛЗ съгласно ДЛА на КП. Пациентът е бил диагностицирани лекуван според посочения Национален консенсус
за диагностика и лечение на мозъчно – съдови заболявания 2013г. Пропуските в
документалното оформление на ИЗ са друг вид нарушение, което не се санкционира
по посочената норма на чл.414, ал.3 от НРД, т.к. не се касае до нарушение на
условията за оказване на медицинска помощ, а
за нарушение при формалното оформяне на медицинската документация/вж.
напр. чл.416, ал.1 от НРД/. В тази връзка съдът приема, че макар да са доказани
твърдените от РЗОК факти, то същите са неправилно квалифицирани. Поради това,
санкцията е неправилно определена. Съдът не разполага с правомощието да наложи
такава, т.к. се стига до изменение на „обвинението“ по която теза оспорващият
не е имал възможност да се защити, поради
което се следва отмяна на незаконосъобразния ИАА.
По изложените мотиви съдът намира, че оспорването е основателно. Обжалваната
Заповед е валиден, но материално незаконосъобразен ИАА. Разпоредените с нея
последици са несъразмерни на соченото нарушение, което не е получило
адекватната си правна квалификация. Следва Заповедта да бъде отменена, в
оспорената част.
При този изход на делото на оспорващия, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски по делото. Същият е защитаван
от *** и своевременно е направено искане за това. Претендират се 50лв. за ДТ и
450лв. депозит за СМЕ, които са доказани по размер. Размерът на ЮКВ съдът определи
по реда на чл.37 от ЗПП и на основание чл.25, ал.1 от НЗПП счита, че сумата от
100,00лв. е съразмерна на вида и количеството на осъществената процесуална
защита, т.к. делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предл. 2-ро
от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на санкция № РД-09-964/07.10.2020г., издадена от директора
на РЗОК Велико Търново, В ЧАСТТА по т.I от същата, с която на МБАЛ „Св. И. Рилски Горна
Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200,00лв., за нарушение на чл.292, т.6”б” от НРД за МД 2020-2022, във връзка с чл.55,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, на основание
чл.414, ал.3 от същия НРД, свързано с ИЗ № 4334/2020г.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса- Велико Търново да заплати на лечебно заведение МБАЛ „Св. И.
Рилски Горна Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р И.
Д. И., разноски за производството в
размер на 600,00лв./шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: