РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. П. , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаил А. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил А. Алексов Гражданско дело №
20201720104754 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл.124, вр.чл.439 от ГПК от Е. П. В. с ЕГН
********** и М. С. Д. с ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр.П., ул. "***", б***,
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АДЕИК ********* Гр.П. 2303 кв.„ Мошино ” ТЕЦ
„Република”представлявано от Изпълнителния директор с искане за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат солидарно на „Топлофикация-
П.” ЕАД- гр.П. сумата от общо 2345.61 лв. /Две хиляди триста четиридесет и пет лв.и 61
ст./, от която главница в размер на 1900.35 лв./Хиляда и деветстотин лв.и 35 ст./,
представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес
гр.П., ул. "***", б*** за периода от 01.09.2007г. до 30.04.2009г., както и сумата 308.98 лв.
/Триста и осем лв.и 98 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за
периода от 30.10.2007г. до 07.01.2010г. и сумата 136.28лева, направени разноски по
заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
2475/04.05.2010 и изпълнителен лист от 22.06.2010 г. по частно гр.д. № 3159/2010г. на
Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2010г., въз основа на издаден по ч. гр. д. №
3159/2010г. по описа на Районен съд П. изпълнителен лист от 22.06.2010г., е било
образувано изпълнително дело № 628/2010г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие –
Окръжен съд - П.. В исковата молба се твърди, че по отношение на процесните вземания е
изтекла погасителната давност, поради което същите не се дължат.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
1
В съдебно заседание, страните се явяват и подържат исковата молба, респ. оспорват
исковата молба, сочат, че нямат възражения относно проекто-доклада на
съда .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени
доказателства, че по ч.гр. д. № 3159/2010г. по описа на Пернишки районен съд, е бил
издаден изпълнителен лист от 22.06.2010г., с който Е. П. В. с ЕГН ********** и М. С. Д. с
ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр.П., ул. "", б***, (ищци по настоящото дело)
са осъдени да заплатят на ответника “Топлофикация” АД П., сумата от общо 2345.61 лв.
/Две хиляди триста четиридесет и пет лв.и 61 ст./, от която главница в размер на 1900.35
лв./хиляда и деветстотин лв.и 35 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за
топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр.П., ул. "Отец Паисий", б*** за периода от
01.09.2007г. до 30.04.2009г., както и сумата 308.98 лв. /Триста и осем лв.и 98 ст./,
представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.10.2007г. до
07.01.2010г. и сумата 136.28лева, направени разноски по заповедното производство, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.05.2010г. до окончателното й
изплащане.
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано
изпълнително дело № 628/2010г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие Окръжен съд
П., взискател по което е ответника, а длъжник – ищеца по настоящото дело. Между същите
страни и въз основана на същия изпълнителен лист на 19.10.2017г. е образувано второ
изпълнително дело № 1641/2017 при ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд П..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 22.06.2010г., издаден по гр. д. №
3159/2010г. по описа на Районен съд П., поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните отрицателни установителни искове, ПРС
извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№ 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с
обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изпълнително дело),
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
2
Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът
намира следното:
От фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че
в полза на ответника “Топлофикация П. ” АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен
лист на 22.06.2010г. по ч. гр. д. № № 3159/2010г. по описа на Пернишки районен съд за
сумата в размер на - главница в размер на 1900.35 лв./Хиляда и деветстотин лв.и 35 ст./,
представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес
гр.П., ул. "***", б*** за периода от 01.09.2007г. до 30.04.2009г., както и сумата 308.98 лв.
/Триста и осем лв.и 98 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за
периода от 30.10.2007г. до 07.01.2010г. и сумата 136.28лева, направени разноски по
заповедното производство436.17лв., ведно със законната лихва върху главницата от
1900,35лв. , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед -
04.05.2010г. до окончателното изплащане на вземането.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищците са получили
издадената по ч. гр д. № 3159/2010г. заповед за изпълнение, при което, в предоставения от
закона двуседмичен срок същите не са подали възражение за недължимост. С оглед това
обстоятелство, заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на “Топлофикация П.”
АД, е образувано изпълнително дело № 628/2010г. по описа на ЧСИ А. В., с район на
действие Окръжен съд П., взискател по което е ответника, а длъжници – ищците по
настоящото дело. Между същите страни и на същото основание на 19.10.2017г. е образувано
второ изпълнително дело № 1641/2017 при ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд П..
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се
държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната
давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров
„съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на
даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР,
3
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия
смисъл са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд П.,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд П., както и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
4
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С извършения по реда на чл. 146 ГПК доклад по делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че следва да докаже,
че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на
твърдяната давност. Т. е. следа да докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В
хода на производството, обаче, ответникът не е ангажирал каквито е да е било
доказателства, които да сочат, че са извършени действия, годни да прекъснат течението на
давността, поради което съдът намира, че релевантното изпълнително производство е
прекратено „по перемция” на 13.10.2012г. Липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства за прекъсване течението на давността (предвид обстоятелството, че с
образуване на изпълнително дело /освен ако в молбата не е посочен конкретен изпълнителен
способ, за което по делото не са ангажирани доказателства/ и изпращане на ПДИ, за които
факти са събрани доказателства, давността не се прекъсва), мотивират настоящия съд да
приеме, че новата петгодишна давност е започнала да тече от влизане в сила на издадената
по ч. гр. д. № 3159 /2010г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение на парично задължение.
Към 02.09.2020г., когато е депозирана иницииращата настоящото производство
искова молба, давността, досежно процесните вземания е изтекла на 13.10.2017г., тъй като
са изтекли необходимите 5 години от установяване на вземанията със съдебно решение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен
иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца. Същият е доказал
такива в размер на 496.82лева, от които: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, 93.82
лева за държавна такса и 3,00лв. такса превод.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. П. В. с ЕГН
********** и М. С. Д. с ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр.П., ул. "***", б***
НЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АДЕИК ********* Гр.П. 2303
кв.„ Мошино ” ТЕЦ „Република”представлявано от Изпълнителния директор сумата от
общо 2345.61 лв. /Две хиляди триста четиридесет и пет лв.и 61 ст./, от която главница в
размер на 1900.35 лв./Хиляда и деветстотин лв.и 35 ст./, представляваща стойност на
топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр.П., ул. "***", б*** за
периода от 01.09.2007г. до 30.04.2009г., както и сумата 308.98 лв. /Триста и осем лв.и 98 ст./,
представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.10.2007г. до
07.01.2010г. и сумата 136.28лева, направени разноски по заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2475/04.05.2010 и изпълнителен лист
от 22.06.2010 г. по частно гр.д. № 3159/2010г. на Пернишкия районен съд, ПОРАДИ
5
ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АДЕИК ********* Гр.П. 2303 кв.„ Мошино ”
ТЕЦ „Република”представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. В. с
ЕГН ********** и М. С. Д. с ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр.П., ул. "***",
б*** сумата от 496.82 лева , представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6