Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 17.07.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 19.06.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                              Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                          Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                                ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                  

И секретаря Стойка Стоилова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1204 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Й.И., с ЕГН ********** против Решение №34/21.01.2019г. по гр.дело №3030/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение на И.Й.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на “О.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, като частен правоприемник-цесионер на „Б.” ЕАД - цедент) по Заповед за изпълнение № 369/25.03.2015 г. по ч.гр.д. № 593/2015 г. по описа на PC-Казанлък следните суми: 7 665,36 лева /седем хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, главница, ведно със законна лихва от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва от 18.07.2014г. до 24.03.2015г. включително - 783,58 лева, наказателна лихва от 17.08.2014 г. до 24.03.2015г. включително - 11,30 лева, заемни такси - 160,00 лева, произтичащи от Договор за кредит текущо потребление 29.09.2006 г. и Договор за поръчителство от 29.09.2006 г„ Анекс към договора за кредит от 24.04.2013 г. и Договор за поръчителство от 24.04.2013 г., Допълнително споразумение от 17.12.2013 г. към Договор за кредит текущо потребление от 29.09.2006 г. и Договор за поръчителство от 29.09.2006 г. и се осъжда И.Й.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на “О.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** по Заповед за изпълнение 369/25.03.2015 г. по ч.гр.д. Х° 593/2015 г. по описа на PC-Казанлък сумата от 704,10 лева разноски по заповедното производство и 727,20 лева разноски на ищеца в първоинстанционното производство за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата се поддържа, на първо място, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства, районният съд е приел, че договор за потребителски кредит, сключен на 29.09.2006 г., изменен с допълнителни споразумения от 24.04.2013 и 17.12.2013 г. е действителен. От съдържанието на договора било видно, че същото не отговаря на установените с императивни правни норми изисквания. Недействителността на процесния договор за кредит влечала и недействителност и на договора за поръчителство, с който този кредит е бил обезпечен.

Така изложените възражения не могат да бъдат споделени. Съдът не констатира противоречие на процесния договор и анексите към него с императивни правни норми, действащи към датата на сключването им. Такива не са конкретно релевирани и във въззивната жалба.

Въззивникът поддържа също, че неправилно и в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съдът е приел, че както кредитополучателката, така и поръчителя (ответник по делото) са били уведомени за предсрочната изискуемост по кредита. Посочва, че писмата, отправени до главния длъжник и поръчителя не съдържат необходимата информация, както изисква чл. 60 от Закона за кредитните институции. Не били посочени дължимите по кредита суми - нито размер на главница, нито размер на договорна лихва, нито размер на лихва за забавено плащане, нито такси и разноски по кредита, нито поне общо дължимата сума. Още повече, че към датата на писмата е имало просрочени редовни вноски.

Освен това, счита, че всички условия по кредита са били изцяло предоговорени от страните с две допълнителни споразумения - от 24.04.2013 и 17.12.2013 г. В писмата, обаче, тези допълнителни споразумения не се споменавали, което означавало, че банката е имала предвид само първоначалния договор.

Възразява също, че представените уведомителни писма са подписани от лицето С.К. - по пълномощно, което обаче не е представено по делото. В тази връзка, счита, че превръщането на кредита в предсрочно изискуем може да бъде извършено само от лице, което може да представлява банката. Ищецът обаче нито е твърдял, нито е събирал доказателства за наличие на фактически състав по чл. 301 от Търговския закон. Въззивникът счита, че това е самостоятелен фактически състав за извършване на волеизявление, който изисква да се установи моментът, в който лицето, представляващо дружеството - кредитор, е узнало, за да може да се прецени дали се е противопоставило.

Така изложените възражения също не могат да бъда споделени, по следните съображения:

По делото безспорно се установява, че банката е уведомила надлежно кредитополучателя Р.П.Г. за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката е обективирано в Уведомление № 12-20-00592 от 12.03.2015 г., връчено й лично на 13.03.2015г. Независимо от установения в първоинстанционното производство факт, че подписът и ръкописният текст, поставени за получател в потвърждението за получаване на същото уведомление, изпратено й до поръчителя И.И., не са поставени от него, съдът намира, че с достигането на волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до кредитополучателя, такава е настъпила от датата на получаването на уведомлението, поради което е без значение, че същото не е връчено и на поръчителя. Не би могло да се приеме, че неуведомяването му е пречка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, въпреки надлежното уведомяване на кредитополучателя, тъй като задължението на поръчителя е акцесорно. Потвърждение за правилността на тази теза е и възприетото в постоянната практика на ВКС – решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 23 от 24.03.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., а именно: Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Неоснователно е възражението, че писмата, отправени до главния длъжник и поръчителя не съдържат необходимата информация, както изисква чл. 60 от Закона за кредитните институции. Видно от съдържанието й, в същата се урежда минималното необходимо съдържание на извлечението от счетоводните книги, въз основа на което банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. В тази връзка, в практиката си, ВКС приема следното: „Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.

В настоящия случай, в изпратеното до кредитополучателя и поръчителя уведомление, банката е посочила ясно, че поради забава в погасяване на задълженията по договор за банков кредит от 29.09.2006г., отпуснат в размер на 10000 лв, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на уведомлението, цялата непогасена главница по договора кредит става дължима. Следователно, волязиявлението отговаря на горепосочените, възприети от съдебната практика изисквания. Както се посочи, не са налице законово уредени задължителни реквизити на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит.

Следва също да се посочи, че неспоменяването на двете допълнителни споразумения - от 24.04.2013 и 17.12.2013 г., към договора за кредит в уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост не опорочава обективираното волеизявления на банката, тъй като същите нямат самостоятелен характер отделно от самия договор, по който е и самото задължение, обявено за предсрочно изискуемо.

Възражението на въззивника, че е налице порок на волеизявлението на банката за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, тъй като липсвали доказателства, че лицето, подписало уведомлението, може да представлява банката, на първо място е преклудирано, тъй като такива факти не са наведени в отговора на ИМ пред първата инстанция. Освен това, възражението е неоснователно, тъй като очевидно банката, след като е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем и е завеля заповедно производство не е оспорила извършените от нейно име действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Без значение за изхода на делото се явява възражението на въззивника, че според представеното в заповедното производство извлечение от сметки на банката, предсрочната изискуемост е изчислена от 21.03.2015 г., а в същото време ищецът твърдял, че уведомлението било получено от длъжника по кредита на 13.03.2015 г. Дори да се приеме, че вземанията си банката е изчислила спрямо 21-ви март, а в действителност е следвало да ги изчисли спрямо 13-ти март, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, това е допустимо. Факт е, че предсрочната изискуемост настъпва от датата на достигане на изявлението за обявяването й до кредитополучателя, т.е. в случая на 13.03.2015г. Независимо че банката счетоводно е приела малко по-късна датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 21.03.2015г., това не се отразява на крайния размера на задължението.

По въпросите относно основанието и размера на задължението на ответника, в жалбата няма други възражения, като въззивният съд приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 29.09.2006 г. „Б.“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателят Р.П.Г. с ЕГН **********, кредит за текущо потребление в първоначален размер от 10 000,00 (десет хиляди) лева, със срок на издължаване на кредита 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата за издължаване на месечните вноски - 29-то число на месеца, при лихва и условия подробно описани в договора, което вземане е обезпечено с поръчителство на И.Й.И. с ЕГН **********, съгласно Договор за поръчителство от 29.09.2006 г.

Съгласно неоспореното заключение на приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, банката е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като е предоставила искания кредит текущо потребление в първоначален размер от 10 000 (десет хиляди) лева на кредитополучателя, усвоени изцяло от последния на дата 29.09.2006г. Според ССЕ, размерът на задължението на ответника към датата на подаване на ИМ е 7 665,36 лева /седем хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, главница, ведно със законна лихва от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва от 18.07.2014г. до 24.03.2015г. включително - 783,58 лева, наказателна лихва от 17.08.2014 г. до 24.03.2015г. включително - 11,30 лева, заемни такси - 160,00 лева.

Установява се по делото, че поради допусната забава в плащанията, към процесния договор за кредит е сключен Анекс от дата 24.04.2013 г., с който остатъка от задължението се разсрочва и крайният падеж се определя на 24.04.2023 г. Изпълнението на анекса е обезпечено с поръчителство от страна на И.Й.И. съгласно представен по делото договор за поръчителство от същата дата. Поради допусната нова забава, на 17.12.2013 г. е сключено Допълнително споразумение към договора за кредит, както и към договора за поръчителство. С него неиздълженият остатък отново се разсрочва, като крайният падеж се изменя на 17.12.2023 г. Допълнителното споразумение е подписано от кредитополучателя и поръчителя.

Видно от приетите доказателства по делото и заключението на ССЕ,  е налице неплащане на 7 бр. падежирали месечни погасителни вноски в периода 17.08.2014г.-17.02.2015г., поради което „Б.“ ЕАД надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

От доказателствата по делото се установява и че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 15.07.2015г., ищецът „О.” ЕАД е придобил вземанията на „Б.“ЕАД към Р.П.Г. по договор за банков кредит от 29.09.2006 г., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности, в т. число лихви, неустойки и др. (§.6.4) Следователно, по силата на договора, а и съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, ищецът е придобил вземането, обезпечено с поръчителството на И.Й.И., поради което и доколкото последният е уведомен надлежно за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, същата му е противопоставима съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Доколкото въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция по тези въпроси и не намира за необходимо да ги преповтаря, на основание чл.272 ГПК, препраща към същите.

Предвид горното, предявеният иск за установяване по   отношение на И.Й.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на “О.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, като частен правоприемник-цесионер на „Б.” ЕАД - цедент) по Заповед за изпълнение № 369/25.03.2015 г. по ч.гр.д. № 593/2015 г. по описа на PC-Казанлък следните суми: 7 665,36 лева /седем хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, главница, ведно със законна лихва от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва от 18.07.2014г. до 24.03.2015г. включително - 783,58 лева, наказателна лихва от 17.08.2014 г. до 24.03.2015г. включително - 11,30 лева, заемни такси - 160,00 лева, произтичащи от Договор за кредит текущо потребление 29.09.2006 г. и Договор за поръчителство от 29.09.2006 г„ Анекс към договора за кредит от 24.04.2013 г. и Договор за поръчителство от 24.04.2013 г., Допълнително споразумение от 17.12.2013 г. към Договор за кредит текущо потребление от 29.09.2006 г. и Договор за поръчителство от 29.09.2006 г., се явява основателен и доказан. Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, решението му ще бъде потвърдено изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Й.И. с ЕГН ********** ще бъде осъден да заплати на “О.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 300 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция

 Мотивиран от горното, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №34/21.01.2019г. по гр.дело №3030/2018г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА И.Й.И. с ЕГН ********** ще бъде осъден да заплати на “О.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 300 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                    

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                

      

 

           2.