Решение по дело №2427/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 2289/14.12.2023г.

 

гр. Пловдив, 14.12.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                                                                                                                                                          ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2427 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

 

Образувано е по жалба на Б.Д.И. чрез адв. С.Ж.П., против Решение № 1468/20.08.2023 г., постановено по АНД № 5476/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІV н. с., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението в тази му част. Според касатора неправилно и необосновано съдът е приел за доказано соченото нарушение за превишение на скоростта. Иска се от съда отмяна на решението на ПРС и отмяна на оспорения ЕФ, издаден от ОД на МВР – Пловдив. Алтернативно се иска отмяна на оспорваното решение и връщането му на друг състав на РС, поради липса на мотиви и несъбиране на достатъчно доказателства, касаещи релевантни за извършеното нарушение обстоятелства. Претендира се присъждане на  разноски по делото за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

Ответникът - ОДМВР-Пловдив редовно призован,депозира писмено становище ,подадено от юрисконсулт Гергана Белова ,в което се поддържа,че касационната жалба е неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и сочи, че решението на РС, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред Районен съд-Пловдив е обжалван Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е установено авторството на деянието, както и че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на забранителен знак със скорост, надвишаваща разрешената. Това обстоятелство, според районния съд е установено по категоричен начин, чрез приложените по делото доказателства- удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническо средство. Първоинстанционният съд е приел също, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред в ЕФ и че нарушението безспорно е установено от приложения по делото снимков материал от техническо средство. Действително в протокола по чл.10 от Наредбата има известна техническа грешка относно отбелязването дали измерването се извършва в стационарен режим както е изписано буквата С в съответната клетка и това е обсъдено от съда,който приема,че не е налице  опорочаване издаването на ЕФ. Като неоснователно е прието възражението,че не е установено местоположението на техническото средство,тъй като същественото е местоположението на автомобила.На всички доводи на жалбоподателя,които са преповторени и в касационната инстанция,районният съд е дал пълен и изчерпателен отговор.

По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Решението е правилно.

В същото са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон,които изцяло се възприемат и от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Относно доводите,наведени в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се в това ,че е налице противоречие между мотивите на оспореното решение и диспозитива,доколкото в първите е посочено,че са касае за глоба в размер на 300 лева , а е потвърден друг размер на глобата в размер на 100 лева,то настоящата съдебна инстанция намира,че се касае за техническа грешка.Видно е,че съдът навсякъде в решението правилно е посочил ,че се обжалва Електронен фиш серия К № 4212013, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Б.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.Диспозитивът на решението също съвпада с предмета на обжалване,казания ЕФ,поради което няма противоречие между мотиви и диспозитив.В никакъв случай не може да се  приеме,че са налице неясни и противоречиви мотиви и горното дотолкова е объркало касатора,че правото му на защита да е нарушено.

Относно доводите в касационната жалба ,че липсват данни за прекъсване на 3-годишната давност чрез връчване на ЕФ срещу разписка,то следва да се посочи ,че връчването на разписката не е процесуално действие,което е насочено за преследване на дееца и не прекъсва течащата давност,която тече от извършване на деянието. Давността се прекъсва с издаването на ЕФ,след което сме в хипотезата на абсолютната давност от четири години и половина,която не е изтекла към настоящия момент.

Ето защо съдът намира,че не е налице нарушение на материалния закон. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на  спора в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН  във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1468/20.08.2023 г., постановено по АНД № 5476/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІV н. с.

ОСЪЖДА Б.Д.И.,егн **********,с адрес:с***, чрез адв. С.Ж.П.,***,пл.“***“№*,ет.* , да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                   2.