РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5787
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205920 по описа за 2023 година
след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Делото е образувано по жалба на “А.....“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ....., ул. „...“ №7, вх.А, ет.4, ап.9, представлявано от управителя
М. Х. Б. против издадено срещу дружеството-жалбоподател Наказателно
постановление №14-0000965/09.12.2022 г. от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Перник. Жалбата е била подадена до Районен съд
- Перник, където било образувано НАХД №00.../2023г. по описа на същия
съд, което е било насрочено в открито съдебно заседание за 28.02.2023 г., в
което е даден ход на съдебното следствие, разпитани са трима свидетели и са
приобщени писмени доказателства. За събиране на допълнителни писмени
доказателства, делото е отложено за 25.04.2023 г., в което заседание не е
даден ход на делото, а производството по същото е прекратено служебно от
съда и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Съдът е приел, че
в обжалваното НП мястото на деянието не е изрично посочено, но е било
посочено, че лицето е полагало труд в гр. София, поради които факти,
съдебният състав е приел, че „не е компетентен да вземе отношение по
същество на делото за деяние, извършено в гр. София“.
Настоящият състав на СРС изразява несъгласие с горния извод, касаещ
местната подсъдност на настоящето дело, доколкото при извършената
проверка по чл.59, ал.1 от ЗАНН, констатира, че в обстоятелствената част на
обжалваното НП действително не е посочено изрично мястото на извършване
на нарушението. При това положение, валидно е правилото, предвидено в чл.
1
42, ал.1 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, съгласно което при произнасяне по въпроса
за подсъдността съдът изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В
конкретния случай обаче, в обвинението липсва твърдение за място на
деянието, като се поддържа, че лицето е имало издадено от Агенция по
заетостта разрешение за работа, с място на работа в „А............“ ООД гр.
К......., но в попълнена от него декларация е посочил, че е полагал труд в гр.
София. При това положение не може да се изведе твърдение на наказващия
орган, че нарушението е извършено в гр. София, до какъвто извод е достигнал
колегата от РС-Перник, доколкото такова твърдение липсва. Единствено с
оглед на изпълнителното деяние в състава на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят може да се направи извод за мястото на
същото, с оглед на събраните по делото доказателства, което изисква
преценка по същество, каквато е недопустима при определяне на местната
подсъдност на делата. В случая, именно такава преценка е направена на
„новопостъпилите документи“ и въз основа на установените на тях факти е
направен извод за местната подсъдност, който считам за неправилен. В
случая, при липса на изрично посочено или ясно изводимо от изложените в
НП факти място на извършване на нарушението, валидна е подсъдността по
чл.36, ал.3 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, при съответно приложение на разпоредбата
и доколкото НП е издадено от ДИТ-Перник, то и делото е подсъдно на РС-
Перник.
Отделно от това, считам, че с оглед изобилната практика на ВКС в този
смисъл, включително и по наказателни дела от общ характер, доколкото
местната подсъдност за разлика от родовата такава, не е абсолютна /не влече
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, при липса на изрично
направено възражение от страните/, то с даване хода на съдебното следствие
по делото от РС-Перник, без наличие на възражения от страните досежно
местната подсъдност, същата се е стабилизирала, дори и да се приеме, че с
оглед на останалите правила за определяне на местната подсъдност,
предвидени в ЗАНН и НПК, делото да не е било место подсъдно на РС-
Перник.
Всичко това налага извод за наличие на основание за прекратяване на
производството по НAХД №5920/2023г. по описа на СРС, НО, 129 състав и
повдигане на спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на
Република България.
2
Така мотивиран и на основание чл.44, ал.1 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НAХД №5920/2023г. по описа на
СРС, НО, 129 състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност с РС-Перник и ИЗПРАЩА делото на
ВКС за решаване на спора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3