Р Е Ш Е Н И Е

№

 

26.09.2019г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1435 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № ***/11.06.2019г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ***при ОДМВР - ***, на А.П.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва правилността на Наказателното постановление като счита, че не е извършил нарушението, за което е административно наказан, тъй като съобразно чл.50 ал.3 ППЗДвП е спрял управляваното от негова страна МПС извън зоната на действие на знак В27. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП като неправилно.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ ***/25.11.2018г. от страна на И.Т.И. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля П.И.К. и нарушителя – А.П.П.. Съставен е за това, че на 31.05.2019 г. около 11:30 часа в гр. T., ул. „***“ до ***извършва неправилно паркиране на л.а. „***“ с рег. № ***в зоната на действие на пътен знак В-27 – нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е възразил, че не е извършил нарушение, тъй като съобразно чл.50 ал.3 ППЗДвП е паркирал МПС извън зоната на действие на знак В27. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са постъпили допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган е възприел отчасти изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е възприел възраженията на нарушителя. Вместо отразения в АУАН час на нарушението – около 11:30 часа, административнонаказващия орган е отбелязал, че същото е извършено в 12:31 часа на 31.05.2019г. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.П.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.6 – 7 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, без съображения, административнонаказващият орган е възприел различно от актосъставителя време на извършване на твърдяното нарушение. Несъмнено, отразеното в АУАН време – около 11:30 часа, дори приблизително не може да бъде приравнено на посочения в Наказателното постановление час - 12:31 часа. Налице е противоречие между фактите на нарушението в съставения АУАН, от една страна и в издаденото НП – от друга, което затруднява упражняването на правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата отговорност.

На второ място, както съставеният АУАН, така и издаденото НП страдат от недостатъчна обстойност при описание на мястото на извършване на твърдяното нарушение. При положение, че се твърди нарушение на пътен знак, поставя се въпроса за неговата зона на действие, а оттук – доколко деянието на нарушителя попада именно в тази зона. Ето защо, следвало е в АУАН и НП да бъдат посочени номера на улицата, в близост до който е извършено твърдяно неправилно паркиране, включително – от коя страна на улицата е разположено превозното средство, при отчитане посоката му на движение, а при необходимост – да бъде отразено и дали улицата е с еднопосочно или двупосочно движение. В контекста на изложеното, явно недостатъчно се явява отнасянето на местонарушението като извършено в гр.T., на ул. „***“ до ***. Поради това Съдът приема, че актосъставителят и административнонаказващият орган не са изпълнили надлежно задълженията си респективно по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН като са допуснали съществени нарушения на тези процесуални правила, ограничавайки правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата отговорност.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че гореспоменатите липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая и противоречието между АУАН и НП, резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия. На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде направен извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази насока следва да бъде изтъкнато, че показанията на разпитаните свидетели И.Т.И. и П.И.К., макар небудещи съмнение в добросъвестността на свидетелите, същевременно и не се отличават с необходимата обстойност и убедителност. Все пак, от недотам подробните и конкретни техни показания може да се извлече, че около 11:30 часа на 31.05.2019г., жалбоподателят е спрял управляван от негова страна л.а. „***“ с рег. № ***в гр. T., ул. „***“ до ***, като би следвало да се допусне, че спирането е осъществено откъм страната на самата аптека и след находящата се в непосредствена близост пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17. На следващо място, видно от представения препис-извлечение от схема на действащ регулационен план на гр.T. /л.34 от делото/, обхващащ района на ***, в близост и от страната на същата, на ул.“***“ е налице пътен знак Д17 "Пешеходна пътека" – непосредствено до самата пешеходна пътека, обозначена с пътека тип „зебра“, след което, на известно разстояние от споменатата пешеходна пътека, от същата страна на улицата – пътни знаци А18 "Пешеходна пътека" и В27 "Забранени са престоят и паркирането". Съобразно чл.50 ал.3 ППЗДвП, „Когато знак за въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак за опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се отнася опасността.“, а чл.43 ал.2 ППЗДвП гласи, че „Пътен знак А18 предупреждава за обозначена с пътен знак Д17 пешеходна пътека.“. При отчитане на цитираните законови разпоредби, в светлината на обсъждания случай е видно, че забраната, въведена със знак В27 обхваща частта от ул.“***“ в гр.T., от страната на ***, т.е. дясната страна на улицата, при посока на движение от пътни знаци А18 и В27 към същата аптека – до обозначената със съответна пътна маркировка пешеходна пътека, разположена известно разстояние преди сградата на аптеката. При положение обаче, че А.П. е спрял управляваното от него МПС след отбелязаната пешеходна пътека, т.е. – извън коментираната зона на действие на пътен знак В27, следователно е административно наказан на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, което не е извършил. Тук е мястото да бъде специално подчертано, че е ноторно известен задълбочаващия се в последните години проблем с паркирането и престоя в населените места в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, а паркирането на места, на които това не е изрично забранено с пътен знак, не винаги е уместно по други причини, били те юридически и/или житейски. Извън всяко съмнение, при наличието на данни за паркиране и престой в участъци от населени места, в които това създава затруднения, вкл. – опасност от настъпване на произшествия – следва да бъдат предприети необходимите за това мерки, в т.ч. – промени в зоната не действие на вече поставени пътни знаци и/или поставяне на нови пътни знаци; тези въпроси обаче излизат извън пределите на произнасяне по настоящия съдебен акт и поради това – не следва да бъдат обсъждани.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № ***/11.06.2019г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ***при ОДМВР - ***, с което на А.П.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: