Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
П. АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно
търговско дело №1280 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК-Застраховане““ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано заедно от А П Л и Р К Д, действащи чрез адв.С.С., със
съдебен адрес:***, против Решение №1748/24.04.2019г. постановено по
гр.д.№15993/2018г. по описа на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от
застрахователят иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Община Аксаково, с Булстат *********, с
административен адрес: гр.Аксаково, ул.“Георги Петлешев“ №58б, представяната от
Кмета А.С., да заплати на въззивника сумата от 303.48лв., съставляваща
изплатено от ищеца, в качеството му на застраховател, обезщетение по образувана
Щета №00209000724/2014 и сумата от 62.39лв., съставляваща мораторна лихва върху
главница за периода от 13.10.2016г. до 22.10.2018г.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение на РС Варна, е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалният закон. Поддържа
се, че като е отказал да уважи доказателственото искане на ищеца за разпит на
свидетел, първоинстанционният съд, е нарушил императивни процесуалноправни
разпоредби, както и принципа на равенство на страните в процеса. Твърди се, че
ищецът своевременно е заявил искане за събиране на гласни доказателства за
установяване на механизма на ПТП, чрез разпит на водачът на застрахованото МПС
към датата на пътния инцидент, което неправилно, е оставено без уважение от
съда. Твърди се, че недопускането до разпит на свидетел, е довело до непълнота
на доказателственият материал, респективно до неправилност на атакуваният
съдебен акт, като са развити подробни съображения. На следващо място се
поддържа, че съдът не извършил обстоен анализ на всички събрани доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, а е формирал убеждението си, избирателно
върху част от тях. Сочи се, че неправилно съдът е игнорирал Протокол за ПТП
№1302777/08.05.2014г. по описа на ОД на МВР-Варна и САТЕ, като по този начин, е
достигнал до погрешни изводи за това, че пътният инцидент е настъпил, поради
действията на водача застрахован по застраховка “Каско“, респективно че не
следва да бъде ангажирана отговорността на Община Аксаково, за репариране на
претърпените вреди, предвид липсата на сигнализация и обезопасяване на пътния
участък, с оглед извършваните ремонтни дейности. Твърди се, че независимо от
факта, че според ангажираните от ответника доказателства, че към датата и на
мястото на настъпване на процесния инцидент, е бил предприет ремонт на
ул.“Капитан Петко войвода“, за изграждане на трасе на битов канализационен клон
№3 в гр.Аксаково, съответно е била въведена временна организация на движението,
включително с поставени пътни знаци, указващи предприетата дейност, от
изслушаната по делото САТЕ се установява, че увредите констатирани при лек
автомобил марка “Мерцедес“, модел “Е 250“, с рег.№ ***, са получени при
попадане в дупка със специфична дълбочина. Твърди се, че според обясненията на
в.л., въпреки представените писмени документи, установяващи предприети мерки по
обозначаване на извършваните ремонтни дейности в процесния участък, то това не
означава, че действителното положение, е било такова. Поддържа се, че събраният
доказателствен материал установява механизъма на настъпилото събитие и вреди,
както и наличието на причинна връзка между двете обстоятелства. Поддържа се
още, че посочените доказателства установяват, че увредите се дължат на
провежданите от ответната страна ремонтни дейности на пътното платно, които не
са били надлежно обозначени. Моли се въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявеният иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание
жалбоподателя, чрез писмена молба от процесуалният му представител, поддържа
въззивната жалба и изложените в нея доводи. Моли за уважаване на жалба и за
присъждане на разноски.
Ответника по
жалбата, чрез пълномощник, поддържа становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение, респективно за неоснователност на жалбата. Претендира
деловодни разноски.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на Община Аксаково да заплати на “ЗАД “ОЗК-Застраховане““ АД, сумата
от 303.48лв., съставляваща изплатено от застрахователят обезщетение по Щета
№00209000724/2014 във връзка настъпило ПТП на 08.05.2014г. в гр.Аксаково, при
което е увредена предна дясна гума на л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, след
преминаване през дупки в пътното платно на ул.“Капитан Петко Войвода“, в
близост до кръстовището с ул.“Георги Кондолов“.
Твърди се в
исковата молба, че за гореописаният инцидент е съставен протокол за ПТП
№1302777/08.05.2014г. по описа на РУП Аксаково. Твърди се, че към момента на
настъпване на ПТП, л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, е бил застрахован при ищеца
по застраховка “Каско“. Твърди се, че за получените увреждания по вина на
ответника, който не е обезопасил и обозначил пътният участък, е заведена Щета
№0020-900-0724-2014, като е изготвен съответен протокол и е определено
обезщетение в размер на 288.48лв., които в последствие са изплатени в полза на
застрахованото лице. Поддържа се, че за образуване на застрахователната
преписката, са сторени разноски по ликвидация на щета в размер на 15лв.
Поддържа се, че с покана получена на 18.07.2016г., ищеца е поканил ответника за
заплати процесната сума. Поддържа се още, че ответната община има задължение да
осигури безопасно движение по пътната мрежа, респективно че като не е
обезопасила и обозначила процесния пътен участък, носи отговорност за
претърпените вреди в резултат от недостатъците на пътното платно. Претендира се
осъждане на ответника да заплати общо сумата от 303.48лв., ведно с мораторна
лихва за периода от изтичане на срока за доброволно изпълнение-13.10.2016г. до
22.10.2018г. в размер на 62.39лв. и законна лихва върху главница, считано от
депозиране на исковата молба в съда-24.10.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
С постъпилият
отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска,
като се сочи, че по отношение на процесният пътен участък от уличната мрежа в
гр.Аксаково, към датата на инцидента е имало въведена временна организация на
движението, поради осъществяване дейност по изграждане на градска
инфраструктура. Сочи се, че към момента на настъпване на процесното ПТП, въпросният
пътен участък, е бил затворен за движение. Поддържа се, че водачът на
увреденото МПС, е преминал неправомерно през този пътен участък, респективно
носи вината за настъпилите увреждания. Оспорват са твърденият от ищеца
механизъм на настъпване на уврежданията върху застрахованото имущество, както и
че са били налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение,
съответно обосноваващи правото на регрес. Моли се за отхвърляне на претенцията
и присъждане на разноски.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ищец в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответната община. Въпросното оспорване, не съставлява
новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От представените по
делото заверени преписи от Свидетелство за регистрация на МПС, Удостоверение за
техническа изправност на МПС, Свидетелство за управление на МПС и Контролен
талон, се установява, че към 08.05.2014г. П.М.П., е бил правоспособен водач и
че л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, е
бил технически изправен.
В приетия по делото
препис от Протокол за ПТП №1302777 от 08.05.2014г. издаден от РПУ Аксаково, е
посочено, че същият е издаден по заявление на пострадалият, т.е. без посещение
на мястото на инцидента от органите на пътна полиция, като е отразено, че на
08.05.2014г., около 15.00 часа гр.Аксаково е настъпило ПТП, при което е
увредена предна дясна гума на л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***. Към протокола за
ПТП е приложено Заявление рег.№3935 от 08.05.2014г. от П.М.П., в което е
посочено, че същия като водач на гореописаният л.а. се е движил със скорост от
10 км/ч и след преминаване през серия дупки по пътното платно на ул.“Капитан
Петко Войвода“, в близост до кръстовището с ул.“Георги Кондолов“, е установил
увреждане в предна дясна гума на автомобила.
Установява се от
приетия препис от Застрахователна полица №********** от 08.05.2013г., че
л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№* **** ** застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ за периода от
09.05.2013г. до 08.05.2014г.
Видно е от
представените преписи от Уведомление за щета от 08.05.2014г., Опис и Доклад по
щета №00209000724/2014г., че ищецът е уведомен за процесното ПТП и уврежданията
по л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, както и че е определено застрахователно
обезщетение в размер на 288.48лв. и
ликвидационни разходи в размер на 15лв., или общо 303.48лв.
От представеният
препис от Многоредово платежно нареждане от 15.06.2016г. от ищеца до “Общинска
банка“ АД, се установява, че на посочената дата по банковата сметка на
собственика на л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, е преведена сумата от
288.48лв., с посочено основание “застрахователно обезщетение“.
По делото е
представена преписка от Инвестиционен проект за “Подобряване на градската
инфраструктура за питейни и отпадъчни води в гр.Аксаково“, с възложител Община
Аксаково, част от който е Обяснителна записка за “Временна организация на
движението“, обхващаща пътното платно на ул.“Капитан Петко Войвода“. Според
представеният препис от Констативен протокол от 07.03.2014г., нарочна комисия е
дала положителна оценка на действията по временната организация на движението
на процесната улица, респективно е разрешила изпълнение на обекта.
От заключението на
назначената САТЕ, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че
уврежданията по процесният автомобил, могат да бъдат получени по
посоченият от ищеца начин, както и че сумата за отстраняване на уврежданията по
средни пазарни цени възлиза на 564.60лв.
В показанията си
разпитаният пред въззивният съд свидетел П.М.П., сочи, че живее в гр.Аксаково,
като на 08.05.2014г., след обяд е управлявал процесният автомобил. Сочи, че след
извършен на десен завой от главният път в една от пресечките, последвал удар на
предна дясна гума на автомобила в ръб образуван при отрязване на асфалтовото
покритие на пътното. Сочи, че в следствие от удара била увредена предна дясна
гума на автомобила. Сочи, че преди и по време на инцидента, се извършвал ремонт
в цяло Аксаково, както и че той е минавал по този път почти всеки ден. По
думите на свидетеля скоростта, с която можело да се шофира с 5-10 км/ч, както и че към датата на процесното ПТП, не е имало
обозначение за извършваният ремонт, а то било поставено 2-3 по-късно.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира, следното:
Уреденото, в
действащия към датата на увреждането, чл.213 от КЗ /отм./ право, по своя характер е регресно, суброгационно
право. Ето защо ищеца, по иск
с такава квалификация, в хода
на производството, следва
да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно към датата на
деликта застрахователно правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията си по застрахователно правоотношение, в полза на пострадалия. На следващо място следва бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания случай отговорността на ответника е обективна /безвиновна/, по реда
на чл.49 от ЗЗД,
в качеството му на възложител на работа на трето лице, от чиито
действия или бездействие, като пряка и непосредствена последица, са настъпили
имуществени вреди.
Анализа на
събраните по делото доказателства, налага извода, че разглежданият случай, не се установява нито
една от горепосочените предпоставки, респективно че предявената претенция се
явява неоснователна. На първо място, видно е от ангажираните от ищеца
доказателства, че увреждането е настъпило на 08.05.2014г. около 15.00 часа, към
който момент по отношение на л.а.“Мерцедес Е250“, с рег.№***, не е имало
сключена застраховка “Каско на МПС“, тъй като според представената
застрахователна полица едногодишният срок на действие на договора започва да
тече в 00.00 часа на 09.05.2014г. Ето защо към датата на процесното ПТП по
отношение на автомобила, не е имало валидно и действащо застрахователно
правоотношение, респективно
извършеното плащане от ищеца, не е в изпълнение на задължение по такова правоотношение. След като плащането, не е извършено в изпълнение на застрахователен
договор, то ищеца не се е суброгирал в правата на увредения по смисъла на
чл.213 от КЗ /отм./, респективно не е легитимиран да претендира репариране на
платеното по този ред.
На следващо място
не се установиха всички елементи на фактическия състав на деликта. Съгласно
чл.2 от ЗОС, чл.8, ал.3 и чл.31 от ЗП общинските пътища са публична общинска
собственост и изграждането, ремонтът и поддържането им, се осъществява от
общините. Като нормата на чл.167, ал.1 от ЗДв.П задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират
незабавно за препятствията по него. Ето защо ответната община има задължение да
поддържа безопасни условия за движение по общинската пътна мрежа, включително и
чрез сигнализация на съществуващи неравности по пътната настилка. В случая от
ангажираните от ответника доказателства, който имат качеството на официални
свидетелстващи документи, се установява, че в процесният пътен участък, са извършвани
строително монтажни работи, като за същия към датата на настъпване на
увреждането, е имало създадена временна организация на движението, включваща
предупредителни знаци. Дадените от свидетелят Пл.П. показания, предвид тяхната
заинтересованост, не са годни да опровергаят доказателствената стойност на
горе-коментираните документи. Дори обаче да се приемат за достоверни, гласните
доказателства, не установяват, че увреждането е настъпило по вина на ответната
община, а че то е резултат от виновно поведение на водача на увреденият
автомобил. Това е така защото съобразно чл.20, ал.2 от ЗДв.П водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа па местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че същите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Според казаното от свидетелят ремонтните
дейности в гр.Аксаково, са се извършвали повсеместно и в период от преди
настъпване на процесното ПТП, като по негови думи безопасната скорост на
движение е била 5-10 км/ч. В този смисъл наличието на нарязан асфалт по пътното
платно, при движение в светлата част от денонощието, не съставлява непредвидимо
препятствие на пътя, което водача не е очаквал и не е могъл да избегне, а
напротив. Ето защо се налага извода, че увреждането, е настъпило не по вина на
общината, а в резултат от поведението на водача, който се е движил с
несъобразена скорост спрямо състоянието на процесният пътен участък.
Изложеното води
до извод за неоснователност на претенцията за репариране на заплатеното от
застрахователя на увреденото лице, както и на акцесорните такива за заплащане
на мораторна лихва за забава в плащането на главницата и на законна лихва от
предявяване на иска.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до извод за
неоснователност на претенциите на ищеца, първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемият искане, на основание чл.78, ал.8 от ГПК в негова полза, следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което според материалният интерес
и правната сложност на делото, съдът определя на 150лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1748 от 24.04.2019г.
постановено по гр.д.№15993/2018г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Застрахователно
Акционерно Дружество “ОЗК-Застраховане““ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано
заедно от А П Л и Р К Д, да заплати на Община Аксаково, с Булстат *********, с адрес:
гр.Аксаково, ул.“Георги Петлешев“ №58б, представяната от Кмета А.С., сумата от 150лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.