Решение по дело №289/2016 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  27.ХІІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно, субективно и комулативно съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл.128, чл. 245 ал.2 и  чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и искове за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

 

В исковата си молба ищеца П.Т.К. ЕГН ********** *** твърди, че работил при ответното дружество „***”ЕООД  гр. С., като „охранител – невъоръж.” считано от 05.ХІ.2014г., с място на изпълнение РПЦ - гр. Харманли, от която длъжност бил уволнен на основание чл.325 т.1 от КТ (”по вза-имно съгласие”) със Заповед № 6610 / 05.V.2015г.

Сочи се , че съгласно сключения трудов договор, възнаграждението на ище-ца било определено в размер на минималната работна заплата към момента на сключването му, а от 01.І.2015 г. - в размер на 360лв. бруто. Макар до датата на уволнението ищеца да е отработил определеното по трудов договор, в сроковете по чл.270 ал.2 от КТ не получил съответната на това заплата. Не му било изплатено цялото трудово възнаграждение за м. март и м.април 2015г. Дължимите суми като трудови възнаграждения били съответно по 360.00лв. за месец, или общо 720.00лв. Не било изплатено и полагащото се трудово възнаграждение за отработените два дни от м. май на 2015г. в размер на 38.28лв.

Ищецът счита , че тъй като трудовото възнаграждение представлява периодично парично плащане, до завеждане на настоящата искова молба се дължи и съответната лихва за закъснение: за първото по време трудово възнаграждение- за м.март 2015г.- лихвата се дължи от 01.ІV.2015г. и до завеждане на исковата молба, която лихва определил на 40.96лв. Същото се отнасяло  и за трудовото възнаграждение за м. април 2015г., като лихвата,считано от 01.V.2015г. била 37.96лв., а за тр.възнаграждение за м. май, считано от 01.VІ.2015г. - 3.70 лв.. Претендира лихви в размер общо на 82.62лв.

Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ всеки работник има право на платен годишен отпуск, чийто размер съгласно т.10 от тр.договор е 20 работни дни годишно. При прекратяването на трудовия договор, работникът имал право на обезщетение за неизползувания отпуск съгласно чл.224 ал.1 от КТ, каквото на ищеца не било изплатено. Поради тази причина работодателят дължал обезщетение и за неползуван платен годишен отпуск за периода от 05.ХІ.2014г.до 05.V.2015г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал. 2 обезщетението изчислено по реда на чл.177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, ищеца определил  в размер на 180.00лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца :

- сумата от  758.28лв. представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.март, април и май 2015г., както и законоустановената лихва в размер на 82.62лв., считано от датата на изискуемостта за всяко от вземанията съответно от 01.ІV. 2015г., 01.V.2015г. и 01.VІ.2015г. , както и със законоустановените лихви върху сумата от датата на завеждане на исковата молба и до нейното окончателно изплащане;

- сумата от 180.00лв. представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода 05.ХІ.2014г.-05.V.2015г., ведно със законоустановените лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор от ответника „***”ЕООД  ЕИК **, гр.С., представлявано от управителя Т. Н. Т., в който е заявено, че се оспорва размера на претендираните суми.

Изразено е  становището, че ищеца е назначен на МРЗ за страната, но след приспадането на дължимите суми за социално, здравно осигуряване и данък, чистата сума за получаване е в размер на 282.20лв. месечно.

Оспорва се претенцията по чл. 224 ал.1 от КТ по размер .

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори между страните, че ищеца П.Т.К. *** е заемал длъжността “ охранител – невъоръж.”, в ответното дружество и че със Заповед № 6610/05.V.2015г. на управителя на ответника  трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 05.V.2015г., на осн. чл. 325 т.1 от КТ- по взаимно съгласие .

 

Не се спори, че работодателят не изпълнявал задълженията си по трудовия договор като не изплащал навреме и изцяло дължимите трудови възнаграждения.

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищцата е назначил съдебно счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за исковия период: м.март, април и май 2015г.включително са в общ размер, както следва: брутно трудово възнаграждение – на 738.95лв. или чиста сума за получаване – 579.25лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, изчислена за всеки месец поотделно, считано от 01.V.2015г. до 13.V.2016г. е в общ размер  на 74.64лв. Определен е и размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск  за периода 05.ХІ.2014г.-05.V.2015г. -10дни – 180лв.

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетите по делото заключения на вещото лице е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на служителя. Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил в пълнота такова плащане срещу подпис на служителя, с превод по банкова сметка ***. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размера  установен от вещото лице - 738.95лв. - брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 14.V.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 758.28лв., иска като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира и този иск за основателен и доказан. Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изискуемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищеца не е получил своето възнаграждение за исковия период - м.март, април и май 2015г.включително, а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер на лихвата възлиза на сумата 74.64лв. за периода от 01.V.2015г. до 14.V.2016г.според заключението на вещото лице. Именно до този размер иска следва да бъде уважен, като в останалата част – до пълния предявен размер от 82.62лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между ищeца и ответното дружество, е останал не ползван платен годишен отпуск за периода 05. ХІ.2014г.-05.V.2015г. - 10дни, което обстоятелства не е оспорено от страните. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че това обезщетение  възлиза на 180лв. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.V.2016г. до окончателното й изплащане.

 

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400.00лв.-адвокатско възнаграждение – съгласно приложения договор за правна по-мощ.  Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове в размер на 150.00лв., държавна такса в размер на 5 лв. - за издаване на изпълнител лист, а така също и сумата  от 80лв. за възнаграждение на вещо лице, тъй като с поведението си ответника е дал повод за направата на тези разходи .

Съгласно чл.242 ал.1 хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСЪЖДА „***”ЕООД ЕИК *** гр. С., представлявано от управителя Т.Н. Т., да заплати на П.Т.К. ЕГН ********** ***, сумата от 738.95лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.март, април и май 2015г.включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.V.2016г. до окончателното й изплащане, като иска за заплащане на трудово възнаграждение за сумата над 738.95лв., до пълния предявен размер от 758.28лв. ,като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „***”ЕООД ЕИК *** гр. С., представлявано от управителя Т. Н. Т., да заплати на П.Т.К. ЕГН ********** ***, сумата от 74.64лв. представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.V.2015г. до 14.V.2016г., като иска за сумата над 74.64лв., до пълния предявен размер от 82.42лв.,като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „**”ЕООД ЕИК ** гр. С., представлявано от управителя Т. Н. Т., да заплати на П.Т.К. ЕГН ********** ***, сумата 180лв.-представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 05.ХІ.2014г.-05.V.2015г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.V.2016г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА **”ЕООД ЕИК ***, гр. С., представлявано от управителя Т. Н. Т., да заплати на П.Т.К. ЕГН ********** ***, сумата от 400.00лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА**”ЕООД ЕИК **, гр. С., представлявано от управителя Т.Н. Т., да заплати по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 150.00лв.по предявените искове, държавна такса в размер на 5 лв. - за издаване на изпълнител лист и 80лв. разноски за вещо лице .

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................