РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Силистра, 29.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 22 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 34 / 17.02.2021 г. по АНД № 580 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 20-1099-001171 / 07.08.2020 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра.
Касаторът Х.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение, излагайки доводи за необоснованост и за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът ОДМВР – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 20-1099-001171 / 07.08.2020 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра, на касатора са наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
СРС е потвърдил наказателното постановление, възприемайки следната фактическа обстановка: «На 27.07.2020 г. жалбоподателят Х., управляващ собствения си л.а. ***, спрял колата в ранните часове по ул. *** в гр. Силистра. При спирането ударил задната част на автомобила във вратата на гаража си, като л.а. останал разположен едновременно на тротоара и на улицата. [...] към 10,08 ч. [...] на посоченото място отишли св. А. и св. К. – полицаи към РУ – Силистра. Двамата възприели, че процесния автомобил е с включен двигател, водачът спи на волана, задницата на колата е блъсната във вратата на гаража и надрана, бронята отзад вдясно била откачена и стопът бил счупен. Видели, че на задната седалка има оръжия и ножове. Чукали по стъклото на прозореца, докато жалбоподателят се събуди. Възприели, че същият не е адекватен и бил потен. За да може да излезе от колата, тъй като била с десен волан, и била опряна в дясната си страна до ограда, същият я придвижил. Дал противоречиви обяснения на служителите – че бил заспал от пет минути, че спял от пет часа, че оръжието носел, за да плаши хора да не го крадат. След като преместил колата на улицата и си взел документите, жалбоподателят бил отведен в РУ за изясняване на въпроса досежно държането на установените в автомобила му оръжия. Там св. В. – мл.автоконтродьор, предложил на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, но същият отказал. Отказът му бил възприет от св. А. и св. К.. На място св. В. съставил АУАН № 1300 / 27.07.2020 г., бл.№ 588317, за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДВП, като било описано, че на водача е била предложена проверка за употреба на наркотични вещества с Drug test 5000, която същият отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0060947 от същата дата, което било отразено в акта. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който удостоверил с подписа си, че му е връчен и талона, в който също било отразено, че Х. отказва да му бъде извършено изследване с техническо средство. Жалбоподателя не се явил в указаното в талона време – 45 минути, за извършване на медицинско изследване на кръвта».
Не са налице основания за уважаване на касационното оспорване. 1/ Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съответства на фактическото описание на нарушението, тъй като в нея се съдържа следния текст: „Водач на моторно превозно средство [...], който откаже да му бъде извършена проверка [...] с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за [...] химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство [...] за срок от две години и глоба 2000 лв.“ 2/ Нормативните фрази, уреждащи състава на процесното нарушение, се установява от съпоставката между фактическото описание на деянието и разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да се означат тези фрази, не е необходимо посочването на предложения от текста на разпоредбата, тъй като чл. 26, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката – от букви. Това е легалната структура на нормативната разпоредба и съобразно тази структура се извършва нейното посочване. Всички допълнителни индивидуализиращи признаци на нормативен текст (изречения, предложения) са факултативни и тяхното неизползване (в случая – при индивидуализацията на нарушената разпоредба) не може да се третира като нарушение. 3/ Би могло да се спори кое точно е „пр. 1“ на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (съставляващо част от конкретизацията на санкционната разпоредба). Дори обаче да се приеме, че „пр. 1“ касае само употребата на алкохол, това би било основание за изменение по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, но не и за отмяна на наказателното постановление. Въпросното изменение обаче не би променило с нищо размера и вида на наложените административни наказания, поради което не се касае за въпрос от съществено значение за изхода на правния спор. 4/ Населеното място на извършване на нарушението е правилно отразено в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Точното място в рамките на населеното място в случая не е от решаващо значение за състава на нарушението, още повече като се има предвид, че на ул. „Балчик“ касаторът е обективирал поведение, детерминиращо качеството му на водач на моторно превозно средство, а именно това негово качество е определящо, за да се релевира процесният отказ за проверка се цел установяване употребата на наркотични вещества. 5/ Дали за две минути е обективно възможно касаторът да се придвижи от ул. „Балчик“ до Районно управление на МВР– Силистра, е въпрос, касаещ съблюдаването на опитните правила от СРС. За да бъде извършена проверка за спазването на тези правила, е необходимо законът да урежда необосноваността като касационно основание. Необосноваността обаче не фигурира в списъка с касационни основания по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.). Поради тази причина в касационното производство е недопустимо да се ревизират фактическите констатации на предходната инстанция, а напротив – съгласно чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) касационният съд е обвързан от тези фактически констатации и единствено спрямо тях извършва контрол за материална законосъобразност. 6/ Съгласно ППВС № 1 / 17.01.1983 г., „в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици“. Не става дума обаче, както счита касаторът, за съставомерни последици, които биха могли да настъпят от процесното нарушение, тъй като горепосоченото ППВС тълкува не чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а чл. 342 – 343 НК и визира последиците на престъпленията, уредени в горепосочените пенални разпоредби. Колкото до опасността от настъпване на тези последици, трябва да се отбележи, че такава опасност е била налице, тъй като процесният автомобил е бил с включен двигател, задната част на автомобила е била увредена поради неудачното му спиране и самият водач е бил във видимо неадекватно състояние. С оглед на това трябва да се приеме, че, от една страна, касаторът е имал качеството на водач на моторно превозно средство, а, от друга страна, не би могло деянието да се окачестви като маловажен случай. 7/ Недопустимо е в касационното производство да се иска ревизия на фактическите констатации, съдържащи се във въззивното решение, тъй като, както вече се изтъкна по-горе, необосноваността не е касационно основание в административнонаказателния процес. 8/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) към мотивите на обжалваното решение.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 / 17.02.2021 г. по АНД № 580 / 2020 на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.