Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 22.05. 2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: : ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Eлка
Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1143 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу Решение №
755/26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 16097/2017 г. на ВРС, с което се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД ЕИК ********* , че М.Г.Я. с ЕГН ********** не дължи сумата от
7381.77 лева, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за периода 26.01.2016г. – 25.01.2017г. в обект, находящ се в
гр.Аксаково, ул.”Михаил Иванов”14, с клиентски № **********, аб. №**********,
за което е издадена фактура №********** от 29.08.2017г., на основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
“ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Я. с ЕГН ********** сумата от 999,39 лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост,
тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск, в евентуалност за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Претендира се обезсилване на решението
като недопустимо и прекратяване на производството, в евентуалност отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството
е образувано по предявен от М.Г.Я. с ЕГН ********** срещу “ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД ЕИК ********* иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 7381.77
лева, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за периода 26.01.2016г. – 25.01.2017г. в обект, находящ се в
гр.Аксаково, ул.”Михаил Иванов”14, с клиентски № **********, аб. №**********,
за което е издадена фактура №********** от 29.08.2017г.
Ищецът
твърди, че в качеството си на ползвател с учредено вещно право на ползване се
явява единствен потребител на ел.енергия в процесния обект на потребленние, за
който след извършена контролна проверка на средството за търговско измерване е
констатирано измерване на консумирана ел. енергия в невизуализиран регистър,
поради което на основание Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД е коригирана сметката за използвана
ел.енергия, като е начислена посочената сума. Оспорват се констатациите
отразени в констативния протокол за проверка. Поддържа се, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията и че не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия и за виновно поведение на
потребителя.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
„Енерго-про продажби” АД, в който се оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Поддържат се доводи за липса на активна процесуална легитимация,
тъй като процесната сума не се претендира от ищцата, а от нейния наследодател.
Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество
електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите
условия. За проверката е съставен констативен протокол, извършена е
метрологична експертиза, установяващи външна софтуерна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. и 1.8.4., след
което е изготвено становище за начисление на ел.енергия, поради което е
начислена процесната сума. Фактурираната сума е начислена на основание чл.50 от
ПИКЕЕ и представлява корекция, но въз основа на реално доставена и потребена
ел.енергия, натрупана в невизуализиран регистър на електромера.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
С констативен протокол №1701127 от 25.01.2017г. е установуно,
че на посочената дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД след техническа
проверка на електромер №1114021262423393, монтиран на обект, находящ се в гр.Аксаково,
ул.”Михаил Иванов”14, са установили натрупани показания в регистър 1.8.3. – 050949
кВч. Средството за търговско измерване е демонтирано, съхранено е в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №ЕК03/083 и изпратено за експертиза.
От протокол за монтаж №0422083/ 06.06.2013г., се
установява, че при монтирането на електромер №1114021262423393 на обекта на
потребление същият е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. Липсват
данни за показания по върхова тарифа.
С Констативен протокол от експертиза на електромер от 21.08.2017г. на Български институт по
метрология е удостоверено ,че е осъществена външна намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно четене се констатира наличие на преминала електрическа
енергия на тарифа 1.8.3. – 0050949,948 кВч., която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката „Енерго-Про
Мрежи” АД е съставил становище за начисление на електрическа енергия от 28.08.2017г.
за обекта за периода 26.01.2016г. – 25.01.2017г. Същевременно за този период е
издадена фактура №********** от 29.08.2017г. на стойност 7381.77 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, в случая при проверката е констатирана
неотчетена енергия, записана в търговския регистър 1.8.3., който е за върхова
тарифа. В процесния обект отчитането е двутарифно, абонатът е битов.
Показанието за върхова енергия, записано в регистър 1.8.3, не е фактурирано и
не е остойностено, но е реално потребено и доставено. Наличието на показания в
регистъра 1.8.3 означава, че е налице неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на процесния електромер. Схемата на свързване на електромера не е
променена. Електромерът е в класа на точност и в метрологична годност.
Показанието, записано в регистър 1.8.3, не фигурира в редовния отчет, тъй като
показанията в този регистър не се визуализират на дисплея – налице е
вмешателство в параметризацията на СТИ. Допълнително начисленото количество
ел.енергия не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на
сметка. Не е възможно да се определи точният момент на вмешателството, т.е. от
кога е започнало натрупването в регистър 1.8.3. Технологично не е възможно
електромерът да бъде манимулиран без да е бил включен в електрозахранващата
мрежа. Видно от нулевите показания за дневна и нощна тарифа, към момента на
монтажа електромерът е бил нов, от което следва, че показанията по върхова
тарифа също са били нулеви. Натрупаното в скрития регистър количество
ел.енергия е остойностено по цена за технологични разходи, като извършените
изчисления са аритметически точни.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
приема следното:
По отношение допустимостта на предявения иск :
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал. 1 от ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила
на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните, във
връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на
устните състезания.
Настоящият въззивен състав изцяло
споделя изводите на ВРС относно допустимостта на предявения иск. Настоящият
въззивен състав възприема извода на ВРС, че
интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител,произтичащо
от правото му на ползвател учредено с представения по делото нот. акт
196/17.11.2015г и от обвързаността му с Общите условия на ответника,
регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. Правилно, ВРС е посочил, че учреденото правото на ползване
представлява правопораждащ факт на качеството ползвател и поражда облигационното
правоотношение с ответника. Нещо повече, ищцата по делото, освен като ползвател, е и наследник на лицето, на
името на което е издадена фактурата, поради което липсата на уведомяване за
настъпила промяна в собствеността или ползването представлява неизпълнение на
договорно задължение, но не води до запазване на правоотношението с предходния
потребител, още повече след като в случая последният е неправоспособен субект. Правилно
ВРС е приел,че след като липсват данни ответникът да е предприел действия по
сторниране на фактурата, издадена срещу несъществуващо / починало / данъчно задължено лице, по този начин заявява
и поддържа претенцията си за заплащане на фактурираната сума от действителния
потребител на електроенергия за процесния период, който в случая видно от
представените писмени доказателства се явява ищцата,в качеството и на
потребител и в същото време и на наследник на починалото задължено лице..
Горното обосновава извод за наличие на спор между страните относно
съществуването на вземането.
По основателността на исковата
претенция:
Настоящият въззивен състав изцяло
възприема изводите на ВРС, изложени в мотивите че по предявения отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК ответникът не е доказал по пътя на пълното и
главно доказване факта, от който
произтича вземането му, а именно наличието на предпоставките за начисление на
процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия,като
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В процесния случай не е налице
никоя от посочените хипотези за корекция на сметката на потребителя.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на про цесния електромер
са отчетени показания в регистър 1.8.3./скрит/, които не са визуализирани на
дисплея и не са били отчетени при редовния отчет. Тъй като абоната не ползва
подобна върхова тарифа, то този регистър не е активен и по него не следва да се
отчита ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично становище
дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през
СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Натрупаното в
регистър 1.8.3 количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след
неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ.
В хода на производството, ответника не
е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да
обосноват извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил
ел.енергия в размера посочен в издадената фактура.,
съдържащата се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане.
Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 скрит регистър на електромера към
датата му на монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на
електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за
потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за
минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Процесният електромер не е от типа смарт, т.е с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва,същия
няма регистри за памет, които да определят с точност началната дата на
въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена
в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от
ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1
ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система.
По делото не е проведено пълно и
главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и предявения иск за недължимост на претендираната сума
е основателен и по него следва да се постанови положително решение .
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено
Предвид изхода на спора пред
въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски-за адвокат- в размер на 700
лв,съобразно представения по делото списък за разноски .
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
755/26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 16097/2017 г. на ВРС,.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик”258, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Я. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 700 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: