Определение по дело №301/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 330
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20205000600301
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л  № 330

 

 гр. Пловдив, 09.07.2020 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                                                

    

при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на прокурора Николай Божилов сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА ВЧНД № 301  по описа за 2020 година.

 

 

         На именното повикване в 10:50 часа в залата се явиха:

 

        

В залата присъстват адв. П. Б. Х. - защитник на обвиняемия А.А.. 

 

Въззивно дело е образувано във връзка с жалба на адв. П. Х., защитник на обвиняемия А.А..

 

Обвиняемият понастоящем се намира в Ареста в гр. П., като производството е било насрочено за разглеждане чрез осъществяване на видеоконферентна връзка чрез системата Skype.

 

При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста гр. П. се намират жалбоподателят - обвиняемият А.Й.А. 
в изпълнение  разпореждане  на съдията докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка чрез Skype.

 

За Апелативна прокуратура се явява прокурор БОЖИЛОВ.

 

         В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд  – Пловдив – Валентина Нончева.

         СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТА. А.: Съгласен съм да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се частната жалба от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда.

 

Адв. Х.: Нямам искания за отводи на състава на съда. Поддържам жалбата. Нямам искания за доказателства.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Поддържам жалбата.

 

С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ.

 

Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените мярката, взета от Окръжен съд - Стара Загора спрямо моя подзащитен А.А.. Моля да я измените в по-лека, поради това че тежестта на наказанието, по което е повдигнато обвинението, не отговаря на взетата мярка, а именно най-тежката „задържане под стража“. Спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение, за което няма долна граница и при едно по-нататъшното развитие на делото, ако евентуално се докаже неговата вина, то би следвало да сключи споразумение, както съм му обяснил, за една пробация, алтернативно може и условна присъда, тъй като до настоящия момент той не е осъждан. Така че, при предвидените от закона такива наказания, не би следвало да бъде тази мярка. Наистина тепърва предстои да се извършат следствени действия, но той по никакъв начин не може да попречи на досъдебното производство. Няма опасност да се укрие или извърши ново престъпление, тъй като има постоянен адрес, на който може да получава всички призовки и съдебни книжа. Същият има съпруга и, тук искам да отбележа най-вече, че се грижат двамата за дете, за което сме представили удостоверение за раждане – Г. А. Й., родена на *** г., няма навършена една година. Той е основен източник на доходи на семейството, тъй като са само двамата със съпругата си. В момента тази женица с това малко дете изнемогва отвсякъде. Моля да имате предвид, че подзащитният ми е от малкото роми, които не са осъждани до момента, няма никаква криминална регистрация или други висящи производства. От малкото роми е, като си е признал детето, за да не ощетява държавата, като всички останали и да взимат помощи като самотни майки и на такъв съвестен човек, сега да му накараме това добро семейство да страда и да изнемогва - не е редно, още повече при условие че скандалът е станал случайно, не е  отивал с намерението да извършва никакво престъпление, нито да принуждава, а просто да отиде да не набият леля му, станал е скандал в момента между двете страни, разменили са някакви удари - той с М. Колкото удара единият, толкова и другият. Относно нещастния случай, при който е загинал човек, той няма никаква намеса. Той там не е удрял, доказано е изцяло, нито е възпрепятствал синът да не помогне на баща си, да го държи да не помага, просто е станало за едно кратко време. Разменили са си конфликтни удари за кратко време.

Моля да бъде изменена мярката за неотклонение, за да може да работи, а именно „подписка. Алтернативно, ако смятате, че не споделяте мнението на Окръжен съд – Стара Загора, че той евентуално би потърсил допълнителна разпра с пострадалия М., то моля, за да може поне жена му да работи, да наложите мярка „домашен арест“, да може жена му да работи, тъй като поставяйки му гривна, за проверка от кварталния, от полицията, ще бъдат ограничени всякакви контакти,  така че би било избегнато той да навреди нещо на по-нататъшно досъдебно производство.

Имайки предвид всички факти, които изложих, то Ви моля да приложите една от тези две мерки. Благодаря ви за вниманието!

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от моя защитник. Моля да ми бъде променена мярката „задържане под стража“. Аз нямам никаква вина спрямо този човек. Имам предвид М.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии! Колегата ме облекчи, като на практика каза, че е налице обосновано предположение, че именно обвиняемият е автор на деянието, но спести част от фактите, които са от значение при вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, а именно Задържане под стража.

Абсолютно целенасочено А., С. и А. са се появили в дома на по-късно починалото лице И. и М., като вие самите ще видите от разпитите на М. и на останалите свидетели - очевидци, как са били разпределени ролите. Обвиняемият е оказал физическо насилие върху М., а в това време А. и С. са оказали физическо насилие върху И., който, впоследствие от травматичните увреждания, след няколко дни е починал.

Това са като цяло фактите по досъдебното производство.

Безспорно, към настоящия момент повдигнатите обвинения не са изключително перфектни, но, както и колегата каза, ние сме  все още в един начален етап на разследването. Вярно е и това, което каза, че до настоящия момент лицето не е осъждано. Но съдът изключително добре се е мотивирал по отношение на обстоятелството, че обвиняемият може да извърши друго престъпление, като е акцентирал върху това на л. 3, че при А.А. е налице реална опасност да извърши друго престъпление спрямо пострадалия М. М., тъй като е упражнил физическа сила и принуда, с цел да въздейства върху него, за да промени показанията си, уличаващи го в извършване на тежко умишлено престъпление по настоящото досъдебно производство. Мисля, че съдът е бил изключително категоричен, никаква хипотетичност няма в случая може ли не може ли да се извърши друго престъпление и именно с това е обосновал втората хипотеза, а именно, че може да бъде извършено престъпление, а не толкова да се укрие.

Колегата е прав, обвиняемият е с чисто съдебно минало, с постоянен адрес, с данни, че е лице, което работи. Но това не може да се противопостави на обстоятелства, които са изтъкнати в предходното определение на Старозагорския окръжен съд.

На следващо място взето е отношение и по представените документи, че той е баща на малолетно дете. А не на последно място колегата посочи една чисто специфична за този етнос традиция -  традицията на отмъщението, той сам го вмъкна в своята теза, че спрямо него може да бъде въздействано и от другия род по същия начин, по който той е въздействал спрямо тях. Безспорно това няма как да се оцени от настоящия състав, но е факт, който съществува в реалния живот, и моля да бъде взето също под внимание.

Отчитайки горното, моля да потвърдите протоколното определение на Окръжен съд - Стара Загора, като правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбата да оставите без уважение.   

 

Адв. Х. /реплика/: Уважаеми съдии, непосредствено след инцидента пострадалият М. е отишъл в полицията и видимо е нямал никакви белези от побой, тъй като е щял да бъде забелязан там, при обработването и подписването на документи относно задграничния паспорт на детето.

На второ място, няколко дни след инцидента моят подзащитен въобще не е търсил контакти с него или с негови близки в каквато и да е връзка. Той няма интерес за това дете, нито пък е участвал в убийството, че да тръгва да въздейства върху него, или обратно, както посочи прокурорът. Затова изрично се спрях на Домашен арест, където ще бъдат ограничени тези контакти. За някоя опасност, ако се спираме на това, окръжният съд и обвинението би трябвало да посочат конкретни факти. ТР № 1 на ОСНК на ВКС е категорично. На предположения не трябва да се обосновава, а на реални факти. Такива реални факти до момента не са посочени. Така че моля да измените мярката на подзащитния ми от Задържане под стража в по-лека.

 

         Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

        

         ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Моля да отмените определението на окръжния съд. Моля да ми измените мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Моля мярката да е различна от задържане.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

След тайно съвещание, съдът намира следното:

 

Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК. 

Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на ОС-Стара Загора, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционният съд е дал подробен отговор на въпроса за наличието на обосновано предположение за авторството на вмененото деяние, което се явява първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение за нуждите на воденото разследване, като страните не спорят за неговото наличие пред настоящия съд. Правилно е било отбелязано, че към момента обвиняемият е бил привлечен  за деяние принуда, осъществена в съучастие с други лица. Наред с това особеност на инкриминираното престъпно посегателство се явява и личността на пострадалото лице /аргумент от Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС относно правото на неизбежна отбрана/, спрямо което е била упражнена принуда /във формата на сила/, като в случая упражнената принуда е била интензивна, спрямо лице, изненадано в дома си.

Въззивният съд споделя като напълно  обоснован и извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана в  хода на разследването, може да се изведе извод за разпределение на ролите при осъществяване на инкриминираната дейност, а дали дейността на настоящия съпроцесник  следва да се квалифицира като помагаческа, е въпрос в прерогативите на обвинението, който следва да се решава според конкретни факти в хода на разследването. Настоящият съдебен състав се солидаризира и със застъпеното становище от СтЗОС по отношение на преценката на останалите предпоставки, свързани с наличие на опасност от извършване на престъпление, като нейната адекватна неутрализация би могла да стане чрез изпълнение на мярка за неотклонение – задържане под стража. Правилно е преценено, че реалната опасност обвиняемите да извършат престъпление, е налице предвид характеристиките на дееца, изводими от самото деяние, които индикират риск от повторяемост на престъпната дейност. Наличието на реална опасност от извършване на престъпление е изводима чрез всички релевантни фактори, сред които и характера, морала и житейският стереотип на съпроцесниците, които са заявили склонност да решават възникналите си житейски проблеми с обединени усилия за саморазправа.  

Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че към настоящия ранен етап на разследването са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна на воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е  мярката за неотклонение „Задържане под стража“,  която ще способства за бързото му и своевременно приключване.

Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на СтЗОС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 400, постановено в съдебно заседание на 30.06.2020 г. по ЧНД № 285/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което по отношение на А.Й.А., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № … ……/… г. на Второ ПУ – С. З. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“

Определението е окончателно.

 

 

 

            Протоколът изготвен в съдебно заседание.

            Заседанието се закри в 11:20 часа.                  

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

 

                                                                           2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: