Решение по дело №672/2021 на Административен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

гр.Плевен,10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –Плевен в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор….. като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело № 672 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с  чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба подадена от   Ц.С. *** лично и като законен представител на С.Ц.С. *** против Агенция за социално подпомагане София, ул.“Триадица“2  с цена на иска 100000 лв, от която сумата 60 000 лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца С.С. и 24 000 лв за представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищеца Ц.С. и 16 000 лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца Ц.С. . В исковата молба се твърди, че Ц.С. и С.С. са баща и син. Твърди се, че проблемите с ответника започват през 2016г, когато бащата Ц. и майката на С. С. Ц. са били страни по дело за определяне на родителските права. Твърди се, че до приключване на делото са допуснати привременни мерки по чл.127 ал.3 от СК, с които на бащата е предоставено упражняването на родителските права.Твърди се, че с решение по дело 984/2016г. съдът е присъдил родителските права на майката. Решението е обжалвано пред ПлОС и с решение по дело 811/2016г. решението на ПлРС е потвърдено. Твърди се, че за периода от началото на производството 2016—2020г. въпреки предоставените и родителски права майката не ги е упражнявала и детето е живеело при баща си, тъй като детето не е желаело да се среща с майка си. Твърди се, чe изпълнението на съдебното решение от страна на служители на ответника не следва да води до причиняване на психически травми у детето. Твърди се, че с решение постановено по гр. д. 8221/2019г. по описа на ПЛРС съдът е възложил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата. Твърди се, че по отношение на ищеца С.С. намесата на служителите на ответника и на организации в системата на агенцията в живота на С.С. са довели до възникване на различни проблеми в психическото и физическото му развитие.Считано е било, че е налице синдром на родителско отчуждение към майката. През периода юни-октомври 2016г. С. е преминал през няколко психологически оценки в ЦОП Плевен и срещи с представители на органите по закрила на детето, което е довело до засилена тревожност и категоричен отказ на детето за участие в подобни ситуации. Твърди се, че е станал неспокоен, самовглъбен и дистанциран, при задаване на въпрос към него е реагирал с внезапно сковаване на тялото и избягване на зрителен контакт, появили са се нервни тикове с очи. Твърди се, че в разговор с училищен психолог С. е споделил, че намесата на лица извън семейството- Отдел Закрила на детето и ЦОП предизвикват тревожност, провокират чувство на вина и безсилие и са причина за повишена раздразнителност. Споделил е, че е притискан от непознати хора /представители на институциите/ да прави неща, които силно го тревожат. Твърди се, че училищния психолог е отбелязал в заключението си, че при оказване на продължителен натиск върху детето в посока на законово обосновани, но неприемливи за него дейности е възможно да се създаде базисна тревожност, имаща негативно влияние върху всички аспекти от живота, за неопределен период от време. Твърди се, че е препоръчал да се ограничат контактите на детето с лица, представители на институции, провокиращи стрес и тревожност в него. Твърди се, че тези препоръки са направени през м. 11.2016г. Твърди се, че независимо от препоръките на училищния психолог  контактите на детето с институциите са продължили. Твърди се че на 24.11.2016г. е изготвен противоречив доклад от ОЗД в ОС Плевен, без да се спомене в експертизата думите „родителски капацитет“, без да бъде включен доклада от училищния психолог, избирателно цитиране на експертизата на „Малки стъпки“, като има и невярно заменени противоположни думи.Твърди се, че на 09.01.2017г. майката е нахлула в класната стая и се е опитала да вземе детето, а С. се е обадил за помощ на горещ телефон 116111 , но „помощ“ е дошла на 22.06.2017г. в лицето на служител от РДСП и служител от ОЗД, на 25.01.2017 г. доброволно предаване на дете в кантората на ЧСИ В. С., на която видно от протокола заедно с представителя на ОЗД обсъждат как да стане предаването на детето на майката, на 24.02.2017г., среща при ЧСИ без детето, а представител на ОЗД е приятелка на майката – г-жа Р.В., последва насочване на детето към психолога М.Р., през март 2017г. бащата води детето С. в „Институт за психично здраве и развитие“ , където с него се опитва да работи психолога М. Р., после го прехвърля при психолога С.Л., после трети психолог и накрая е заведен при проф.д-р В.М., която е констатирала, че е опасно за психоемоционалното състояние на детето всичко това, прочита експертизите на бащата, майката и детето и е заявила че в това нещо тя няма да участва.Твърди се, че пред този период е починал началника на ОЗД Плевен и работещ по случая Св.С. и е назначен нов такъв – Е.С., и новия социален работник по случая Ц.Г. са излъчени като такива от бившия зам. началник на ОЗД Плевен Р.В., която след това е преместена в РДСП Плевен. Твърди се, че на 26.05.2017г. бащата е извикан на среща в ОЗС при Е.С. и Ц.Г. и е информиран, че възобновяват работа с детето заради неговото позвъняване на спешния телефон. Твърди се, че по-късно бащата е написал заявление, в което е поискал Ц.Г. да се оттегли от случая, поради това че голямото дете на С. /майката на С./ и сина на Г. са приятели, но тя е отказала.Твърди се, че на 22.06.2017г. в жилището на ищците са дошли Д. Й./ РДСП Плевен/ и Ц.Г. ОЗД, във връзка със сигнала подаден от детето на 09.01.2017г. на тел. 116111. На 05.07.2017 е изготвен План за действие с подписите на майката, соц. Работник, началника на ОЗД и на Директора на АСП Плевен, който не е подписан от бащата поради  желанието му да се запознае с него преди да подпише, на 07.07.2017г. становище относно план за действие без изходящ номер и без дата на неговото изготвяне, на 11.07.2017г. покана от ЦСРИЖДПН за работа с детето по направление издадено им от ОЗД/ в този център работи една друга близка на майката- психолога М.Т., опит за натиск от тяхна страна с устни заплахи. Твърди, че са проведени нееднократни срещи в ОЗД, че на 27.09.2017г. С. заедно с по-големия си син К. да влезли в училището, минали са покрай охраната, появил се е зам. директора, психолога и са извели С. в коридора, а той е заявил че не желае да говори с тях и влиза в клас/ ОЗД са уведомени писмено, но няма реакция/, на 11.10.2017г. майката С. е стояла в двора на училището, а детето твърди, че се страхува/ уведомени са ОЗД писмено, няма реакция/ На 12.10.2017г. ЧСИ Ц.Н., Началника на ОЗД Ел.С., соц. работник Цв.Г. са отишли в ОУ „Й.Йовков“ и са обяснили на зам. директора, че бащата е „психопат, опасен и т.н.“, после двете са отишли в жилището на ищците да видят детето. Твърди се, че  всички действия на служителите на ответника са довели до трайно влошаване на психическото и физическото състояние на С.С. за дълъг период от време, че отбелязаните от училищния психолог проблеми са се задълбочили, увеличил е телесното си тегло, не е искал да излиза и да комуникира с други хора, както и да спи сам в стая или да стои сам в къщи. Твърди се, че ситуацията се е променила постепенно едва през настоящата година, когато С. си е възвърнал нормалното за едно дете на неговите години психическо и физическо състояние. Твърди , че бащата многократно е подавал заявление до АСП София, до ОЗД Плевен, с искане да му бъде предоставена информация относно случая на детето  за да може адекватно да бъде информиран  относно предприетите действия на институциите, която информация му е била отказвана многократно. Твърди се, че с писмо изх СЛ/Д-ЕН/475-041/17.09.2020г. Директорът на АСП Плевен бащата е уведомен, че работата по детето в ОЗД Плевен е приключила. Твърди се, че създалата се ситуация с  детето С.С. е повлияла отрицателно и на ищецът Ц.С.. Промените в здравословното и психическо състояние на детето е наложило неговото присъствие неотлъчно до него, в часовете когато не е бил на училище. Твърди се, че се е наложело да спи с детето на едно легло тъй като С. се е чувствал несигурен, че са излизали само заедно навън по същите причини. Твърди, че несигурността за бъдещето, притесненията за сина му,  възникнали от дейността на служителите на ответника са оказали негативно влияние на Ц.. Твърди се, че е бил принуден да прекрати дейността си като земеделски производител обработващ близо 70 дк земя и отглеждащ животни.Твърди се, че през 2017г. му е предложен едногодишен трудов договор като Изпълнителен директор на район Северен, от А. Консулт ЕООД със заплата от 2000 лв и поради необходимостта да бъде неотлъчно до сина си, ищецът не е могъл да заеме предлаганата длъжност и на 07.04.2017г. предложението е било оттеглено. Твърди се, че с това ищецът е претърпял преки имуществени вреди.  В допълнителна писмена молба ищецът С.С. е уточнил, че конкретните действия, от които са причинени неимуществените вреди е оказван нееднократен вербален натиск от представители на ответника за провеждане на срещи и консултации, въпреки неговото изрично нежелание затова. Твърди се, че нежеланието на детето е породено от първоначално проведените срещи и отношението на служителите на ответника към него, въпреки негативното му отношение и отрицателните резултати, представители на ответника са продължили с действията си, което е довело до влошаване на състоянието му. Посочил е конкретно датите

– 03.06.2016г. – среща в ЦОП между детето и майката в присъствие на психолога С. М..Присъствал е и ищеца Ц.С., на когото са казали да остане в стаята докато психолога прецени, след което да излезе, когато психолога даде знак. След напускането на бащата детето също е поискало да излезе, но е било задържано против волята му.

-на 12.07.2016г. Среща в ОЗД с Я. П., на която С. не е пожелал да остане насаме с нея и вече е бил недиалогичен и с нея, срещата е организирана под натиск.

-на 03.10.2016г. е проведена едночасова среща в ЦОП Плевен, на която са присъствали бащата, майката, С.С.-заместил Я. П., психолога С. М. и директора на ЦОП Плевен- А.Д., на която майката се е държала неадекватно, агресивно и вулгарно, обиждайки бащата и нападайки го вербално, а останалите са я подкрепили, като са го обвинявали за ситуацията на висок тон, с обяснението че трябва да кара едва ли не детето да се вижда с майката. Бащата не е взел отношение, взето е решение детето да бъде подложено на поредното изследване, след което отново да се работи с него в неприятния за него ЦОП-Плевен, без да се интересуват от емоционалните нужди на детето и мнението на ищеца Ц..

-на 11.10.2016г. оценка на детето в СПСС „Малки стъпки“-Плевен, извършена по заявка на Отдел „Закрила на детето“ гр.Плевен. С цел да се даде възможност на детето да се възстанови от травмите получени от натиска оказан върху него от страна на институциите са направени препоръки да се прекрати въвличането на участието на детето С.С. в процедури и експертни оценки, свързани със ситуацията на раздяла между двамата родители за период между три и четири месеца.За същия период е препоръчано да не се правят опити за провеждане на медиирани или директни срещи на детето с майката, включващи принуда, освен ако детето не пожелае това“. Твърди се, че тази задълбочена и обстоятелствена  оценка на психоемоционалното състояние на детето не е била представена в съда, нито адекватно включена в социалния доклад от ОЗД, като препоръките написани в нея са били пренебрегнати от поръчителя и Св.С., който е дал направление отново към ЦОП Плевен /мястото, на което детето е било държано против волята му в една стая с майката/ и е провел две неприятни за детето срещи с него в ОЗД- 28.10.2016г. и 31.10.2016г.На 07.11.2016г. Св.С. заедно с друг психолог от ЦОП Плевен са посетили дома на ищците за неуговорена среща, на която Св.С. е избутал детето от вратата и са  влезли за разговор с детето, в който му е обяснено, че трябва да се вижда с майката.

По отношение на ищеца Цв.С. е твърди, че неимуществените вреди произтичат от това, че на ищеца Цв.С. е вменявана вина за състоянието на детето, което всъщност е било следствие от действията на представителите на ответника.подложен е бил на системен тормоз по телефона или на лични срещи, на които е бил убеждаван да се държи с детето по начин, който да го убеди в правилността на действията им. Привикван е в полицията по сигнали  на служители на ответника. Не са били съобразявани неговото мнение и физически възможности  нито срещите, нито останалите действия на ответника. 

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца С.С. обезщетение в размер на 60 000 лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от действия на ответника изразяващи се в оказан продължителен натиск върху детето, в посока на обосновани от съдебното решение, но неприемливи за детето дейности, довели до трайни проблеми във всички аспекти от живота, за периода януари 2016г.- 21.08.2020г., датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени родителските права върху детето С.С. на ищеца Ц.С. и откогато ответникът е прекратил всякакви дейности, свързани с детето, както и да осъди ответника АСП Плевен да заплати  на ищеца Ц.С. сумата 40 000 лв, от която сума 24 000 лв  обезщетение за имуществени, представляващи пропуснати ползи от незаемането на предлагана длъжност за периода 02.2017г.- 01.2018г и 16 000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди- действия и бездействия на ответника изразяващи се в нееднократно отказан достъп до информация свързана с действията на ответника, касаещи ищеца С.С. .  

Ответникът Агенция за социално подпомагане София в дадения срок е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск.Прави възражение, че исковата претенция на малолетното дете е недопустима, тъй като същото не може да формира воля, предвид достигнатото от него ниво на психофизическа зрялост. Оспорва, че вредите са причинени от служители на АСП. Излага доводи, че упражняването на родителските права, определяне на издръжка и осъществяване на режима на лични контакти не представляват мерки за  закрила, че при определяне упражняването на родителските права, съдът е постановил и контакти на другия родител с детето. Твърди, че двамата родители носят споделена отговорност за гарантиране на спокойна и безопасна среда за правилното развитие на детето, както и правото на общуване с другия родител, на когото не са определени родителските права. Твърди, че неизпълнението на съдебното решение се санкционира по реда на процесуалните закони, като участието на социалните работници при изпълнение на режима на контакти между родител и дете е регламентирано в чл. 528 от ГПК и не е в правомощията и в компетенциите на ДСП да осъществяват контрол по изпълнение на съдебното решение.  Сочи, че при всеки постъпил сигнал за нарушени права на дете, социалните работници от ОЗД към ДСП по настоящ адрес на детето извършват необходимото социално проучване при спазване разпоредбите на чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и в зависимост от установеното в хода на оценката, от ДСП са предприемат мерки за закрила с оглед гарантиране правата и интересите на детето, както и мерки в подкрепа на родителите. Твърди се, че ангажиментите на служителите от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане “ при решаване на семейни спорове, са свързани с провеждане на социално-консултативна и психологическа работа със семействата, с цел оказване подкрепа на детето, оптимизиране на връзките родител- дете и в тази посока от изключително значение са и съществуващите възможности за насочване към доставчици на социални услуги.излага доводи, че със съдебно решение №  1210/25.07.2016г. на РС Плевен, влязло в сила на 07.12.2016г. родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е бил определен режим на лични контакти с детето. Твърди се, че въпреки съдебното решение детето е продължило да живее при баща си, тъй като не е пожелало да живее при майка си. Твърди се, че по искане на РС Плевен от ЦОП Плевен са извършени две психологически оценки на детето и констатациите от извършената психологическа работа с детето са отразени в психологическите оценки от 08.06.2016г. и 05.07.2016г., както и в Протокол от оценка на детето изготвен на 25.10.2016г. от  Център за психологическо консултиране и подкрепа към Сдружение „Малки стъпки“ Плевен. От страна на ОЗД са спазени препоръките дадени от психолога на сдружението да се прекрати въвличането и участието на детето в процедури и експертни оценки, свързани със ситуацията на раздяла между двамата родители за определен период от време.Твърди се, че поради нежелание на детето да посещава ЦОП Плевен и да ползва услугите на психолог, ОЗД към ДСП Плевен е провел само две срещи с него.Твърди се, че с цел  прилагане на чл. 23 ал.2 и а6 от ЗЗД са планирани мерки и дейности за подкрепа на детето и семейството, като и осигуряване на спокойна и сигурна среда за живот, гарантираща правото му да поддържа контакти и с двамата родители и предотвратяване на синдрома на родителско отчуждение. Проведени са многобройни срещи  и разговори с двамата родители , а поради отказа на детето С. да контактува със служители от институциите срещите с него са били значително по-малко.Твърди се, че поради това че бащата и детето не са посещавали социална услуга за консултация и поради изтекъл срок на предоставената социална услуга и непосещаването и от страна на бащата и детето, същите са били поканени от работещите по случая социални работници за провеждане на разговор относно необходимостта от подновяване предоставяне на социалната услуга. Твърди се, че след разговор с родителите на детето и изразено съгласие на двамата родители и направен избор за работа с детски психолог в Дневен център към ДМСГД Плевен, на 05.09.2018г. са издадени направления, с които същите са насочени за ползване на социалната услуга. От представен на 14.03.2019г. доклад за ползване на посочената социална услуга е видно, че родителите са посещавали социалната услуга, но детето С. не е. В заключение прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните поделото доказателства, становището на страните и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения от малолетния ищец иск поради липса на процесуална дееспособност е неоснователно, тъй като малолетните участват в процеса чрез своите законни представители – родителите. Законния представител е лицето, чиято представителна власт не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона. Чрез законния представител участват в исковия процес недееспособните, както и  дееспособни лица в определените от закона случаи. В случая предявения иск е предявен от малолетното дете чрез неговия баща, който е и негов законен представител поради което предявения от С. Цв.С.  чрез неговия законен представител иск е допустим.

По делото не се спори, а и това се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, че детето С.Ц.С. е родено на ***г. и родители на детето са С. К. Ц.-майка и баща Ц.С.С.. 

По делото не се спори, а това се установява и от приложеното гр.д.№ 6842/2015г.е, че по молба на майката на детето С. Ц. с решение № 654/25.04.2016г. е постановил мярка за закрила на осн. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН като е задължил Ц.С.С. да се въздържа от упражняване на домашно насилие върху С. Ц., забранил е на Ц.С. да приближава  С. Ц. местата за социални контакти, отдих и жилището в което живее, както и  го е отстранил от съвместно обитаваното със С. Ц. жилище.

Видно от представеното по делото решение № 1210/25.07.20216г., влязло в сила на 07.12.2016г. е, че съдът е предоставил упражняването на  родителските права върху малолетното дете С. на майката С. Ц., определил е местоживеене на детето С. при майката С. Ц., определил е режим на лични контакти на детето С. с баща му Ц.С. и е осъдил Ц.С. да заплаща на малолетното си дете С. чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 105 лв. Решението на ПлРС е оставено в сила с решение на ОС Плевен по дело 811/2016г. По делото е представен/стр.242/ изпълнителен лист, издаден на 12.12.2016г по гр.984/2016г. по описа на РС Плевен в полза на майката С. Ц., относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката

 По делото не се спори, че с решение №992/27.07.2020г. упражняването на родителските права върху малолетното дете С.С. е предоставено на бащата Ц.С. и е определено местоживеене на детето при него. Осъдил е майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 152,50 лв, както и е определил режим на лични контакти на майката с детето.

Видно от приложеното гр.д. 984/2016г. е, че в хода на производството по делото, съдът е  постановил определение за привременни мерки, като до влизане в сила на решението по делото упражняването на родителските права върху малолетното дете С. е предоставено на бащата,  определено е местоживеенето на детето при бащата, определен е режим на лични контакти на детето с майката С. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от 10 до 17ч.и е осъдил майката да заплаща издръжка.С определение от 17.05.2016г. съдът е изменил определените на 19.04.2016г. привременни мерки, като е постановил в частта относно осъществяване на личните контакти на детето С.С. с майката да бъдат осъществявани всеки петък от 10 до 17 часа в присъствие на социален работник от ЦОП Плевен. Със същото определение съдът е постановил социалния работник присъствал на контактите на майката с детето да се яви за изслушване в следващото съдебно заседание, и е назначил съдебно-психологическа оценка, която да бъде изготвена от психолог към ЦОП Плевен. 

Видно от приложената по делото психологическа оценка на детето С.Ц.С./стр. 350/, изготвена от Международна социална служба-България, ЦОП Плевен, е че на 03.06.2016г. на територията на ЦОП гр.Плевен  са проведени две индивидуални срещи с детето С.С. / на 01.06.2016г. и на 06.06.2016г. / и една среща между детето и майката/ на 03.06.2016г./ Видно отразеното в оценката е, че броят на срещите е ограничен, тъй като бащата не е осигурил присъствието на детето според определението на РС Плевен от 17.05.2016г.Видно от отразеното е, че  по време на провеждане на срещите детето С. е било на 6 години. Първата среща е била проведена на 01.06.2016г., като на детето му е било обяснено какво предстои, но още в началото детето категорично е заявило, че не желае да  се среща с майка си, защото тя „постоянно го биела“, когато живеели заедно, през цялата среща детето е повтаряло, че ще стане каквото той каже и ще живее при баща си, защото той иска така.

Втората среща се е провела на 03.06.2016г.Тя е била между детето и майката. При нея първите 15 минути са се провели в присъствието на бащата, тъй като детето категорично е отказало да остане само с майка си. Отразено е, че докато бащата е бил в стаята детето е търсило постоянен физически контакт с него, бил е неспокоен, повтарял е, че иска да си тръгва, думите които е отправял към майката са били „Не ми говори“,“защото аз решавам така“, отказал е да приеме подаръците и за деня на детето. След напускането на бащата детето е допуснало майка си по-близо до себе си, без да го докосва, но и е позволил да седи близо до него, на 20-та минута от срещата е започнал да си играе с една от играчките и е приел подаръците, с интерес е разгледал заедно с майката списание, което тя е донесла. Внезапно е започнал да търси сметка на майка си защо го е била за много малки неща, не е успял да разкаже конкретна случка и е прекратил разговора с друга тема. В началото е отказвал да види снимки от бала на брат си, но впоследствие ги е разгледал с голям интерес и до края на срещата е говорил напълно спокойно и естествено с майката.Направен е извод, че отношението на детето към неговата майка е по-скоро положително, въпреки че двамата не са се срещали продължително време и детето е ядосано, емоционалната връзка между двамата не е изгубена и поведението на С. показва, че емоционалната връзка между двамата не е изгубена и поведението на С. показва, че има потребност от контакти с майка си. Психологическата оценка е изготвена от психолога С. М..

Видно от приложената по делото административна преписка е, че във връзка с производството по гр.д 984/2016г. от Международна социална служба-България, от психолог от ЦОП С. М. е изготвена  психологическа оценка на детето С.С./стр.360/.Видно от същата е, че за изготвяне на оценката е проведена среща с детето и бащата Ц.С..  Видно от протокола / стр.2 /е, че детето е отказало да остане в стаята без баща си и бащата е останал в помещението. Констатирано е, че по време на срещата отношението на детето към майката е  негативно. Детето е използвало изречения като „От теб не искам нищо“, „не искам да ме докосваш“ и „Не ми говори“ . Психолога е констатирал, че е налице синдром на родителско отчуждение на детето към майката С. П..  Оценката е изготвена на 05.07.2016г

Видно от протокола от проведеното на 13.07.2016г съдебно заседание по гр.д. 984/2016/стр. 343 / е, че психолога е заявил, че една от срещите е била 15-20 минути и не мисли, че е имало задържане на детето със сила. Убедила е детето да остане, и е възможно поради това  че е задържала детето против волята му с метод на убеждаване да остане в стаята да е причина за фрустрацията на детето.Видно от протокола е, че последната среща е била отменена от психолога, за да не се разстройва детето. Според психолога когато е влизало през вратата детето е било спокойно, неспокойно е ставало различно,понякога след 5 минути, понякога след 10-15 минути.

По делото е представено писмо от Директора на ОЗД до Координатора на сдружение „Малки стъпки“ с искане за съдействие да бъде извършена оценка от психолог на детето С.С. относно налице ли е оказвано манипулативно въздействие от страна на бащата по отношение на детето, с цел формиране у него на негативно отношение спрямо майката, какво е отношението на детето към двамата родители и какви са причините, поради които детето не желае да посещава консултациите в ЦОП.

Видно от представения по делото протокол от 25.10.2016г./стр.90/ от оценка на детето С.С. изготвен от Сдружение на подпомагащи специалисти в социалната сфера“Малки стъпки“ Плевен Център за психологическо консултиране и подкрепа, изготвен по заявка на ОЗД Плевен във вр. с посоченото по-горе писмо е, че срещата с детето е проведена в помещение на СПССС“Малки стъпки“ Плевен. Видно от изводите в доклада е, че не е установено да има манипулативно въздействие от страна на бащата по отношение на детето, с цел формиране на негативно отношение спрямо майката.Установено е, че детето има амбивалентно поведение и към двамата си родители, като обаче в резултат на интензивността на събитията през последните десет месеца и тяхното субективно преживяване като загуба е предпочело да се свърже по-близко с баща си като достъпна и налична постоянна фигура.  Препоръчано е за период между три и четири месеца да се прекрати въвличането и участието на детето С.С. в процедури и експертни оценки, свързани със ситуацията на раздяла между двамата родители за период между три и четири месеца и др.

По делото е представено заявление от Ц.С.С. вх.№ -1506-94Ц-00-2692/04.11.2016г. до Началник отдел „Закрила на детето“ , с което са представени документи които са относими към случая и работата с детето С.С..

По делото е представен доклад от училищния психолог на Училище „Йордан Йовков“, от който е видно че детето в разговор с психолога е очертало една силно усложнена семейна обстановка, касаеща взаимоотношенията между него и майка му.Споделило е, че намесата на други лица извън семейството споменавайки ОЗД и ЦОП в тези взаимоотношения предизвикват в него тревожност, провокират чувство на вина, безсилие и са причина за повишена раздразнителност , която понякога се изразява в автоагресия.В заключение училищния психолог е препоръчал да се ограничат контактите с лица, представители на институции, провокиращи стрес и тревожност у детето, да се осигури подкрепяща среда, както в семейството, така и в училище с цел да се формира и утвърди усещането за сигурност и предсказуемост на ежедневието, да се стимулират доверителните отношения на детето със значими за него възрастни, да се използват услугите на медиатор, с когото С. е създал доверителни отношения, за  да се избегне рискът от фрустрация и отказ за сътрудничество.

По делото е представен социален доклад изготвен от С.С.-Началник  ОЗД във връзка с гр.д.№ 811/2016г. по описа на ПлОС/стр. 327/,  от който е видно че на 03.10.2016г. е проведена екипна среща в ЦОП Плевен на която са присъствали родителите, представител на  ОЗД и психолог от центъра, при която е било  договорено работата на детето да продължи с цел изясняване на  причините, поради които детето не желае да посещава центъра, както и да се мотивира детето да разговаря с майката.Първата среща е била договорена на 07.06.2026г., но бащата се е обадил в отдела и е споделил, че детето е неспокойно и е направило категоричен отказ да отиде на консултацията в центъра. Бащата е помолил  оценката да бъде извършена от друг външен психолог. За нуждите на ОЗД Плевен, оценката е изготвена от сдружение „Малки стъпки“.

По делото е приложен/ стр. 298/ протокол за оценка на детето С.Ц.С. изготвен от Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера“Малки стъпки“ Плевен  в състав В.С.-психолог и Д.Г.- консултант, които са дали препоръка да се прекрати въвличането и участието на детето в процедури и експертни оценки, свързани със ситуацията на раздяла между двамата родители за период между три и четири месеца, за същия период да не се правят опити за провеждане на медиирани или директни срещи на детето с майката, включващи принуда, освен ако детето не пожелае това.Изрично е посочено,   ч това не изключва възможността на майката да търси контакт със сина си. Препоръчано е детето да ползва услуга свързана с работа с психолог,в посока укрепване на сигурността му и повишаване на самооценката му, като е необходимо и двамата родители да подкрепят работата с психолог, за което те са информирани за възможните последици за детето, ако това не се случи.

Видно от представения социален доклад по делото е, че посочените по-горе препоръки са възпроизведени в социалния доклад и е отразено, че поради нежеланието на детето да посещава ЦОП , с детето са проведени две срещи в ОЗД, при които е направило впечатление, че по теми които са свързани с ежедневието му детето е спокойно. Видно от доклада е, че детето е заявило, че не желае да ходи в ЦОП поради това, че е му харесва там, защото е мястото където го карат да се среща с майка си, а то не желае. Във връзка с това изявление на детето ОЗД е договорил с бащата на детето консултациите да се провеждат в дома на детето от друг психолог, заедно с представител на ОЗД.Такава среща е проведена на 07.11.2016г. в 15.00 ч., когато друг психолог и представител на ОЗД са посетили дома на детето. В доклада е посочено, че след позвъняване входната врата е била отворена от детето и след кратко колебание те са били допуснати от детето в домът му. По време на срещата детето е отговаряло с нежелание, непрекъснато е питало …“кога ще си тръгвате“, ….“моля ви тръгвайте си“ и в един момент е отказало да продължи разговора, като е отишло в другата стая.  Отразено е пасивното поведение на бащата във връзка със създалата се ситуация,това че на практика той е оставил детето само да вземе решение дали иска  да се среща с майката, което натоварва детето с отговорности неподходящи за неговата възраст, и по този начин бащата макар и несъзнателно насърчава детето да отхвърля майката.  

По делото е представена жалба от Ц.С.  до Председателя на ДАЗД и до Изп. директор на АСП София,  в която се е оплакал от начина на работа с детето С.С. от страна на отдел „Закрила на детето“ към ДСП Плевен и ЦОП Плевен.Видно от изложеното в сигнала е, че  бащата е заявил, че детето  С. в негово присъствие и на майката е заявило на психоложката Ст.М., че е гадна тъй като го кара насила да се среща с майка си. Също така е посочил, че от двете работещи с детето институции ЦОП и ОЗД , детето е желаело да се среща и комуникира  единствено и само с г-жа Я.П., която  е умеела да го предразполага към спокойни разговори.Заявил е, че на 12.07.2016г. Я. П.  ги е поканила в отдела за да проведе среща с детето, след работата в ЦОП и независимо от факта, че детето е обичало да комуникира с Я.П., детето е било изключително притеснено, като на срещата се е блъскало със стола в стената, не е позволило бащата да излезе от стаята и категорично е поискало да си тръгне, като г-жа П. не ги е задържала и те са си тръгнали.В жалбата се прави оплакване  от смЯ.та на  соц.работник Я.П. със Св.С., както и поради това че са проведени нови срещи с детето от страна на ОЗД, някои от тях проведени в ЦОП Плевен.От представеното по делото / стр. 66/ писмо от ДАЗЗД писмо  до бащата Цв.С. е видно, че по повод на жалбата му ДАЗЗД е поискала от Община Плевен и ДСП Плевен да извършат проверка по компетентност.

По делото е представено становище от Св.С.-Началник ОЗД във връзка с подадения сигнал, в който е оспорено че от страна на ОЗД не са спазени препоръките дадени от психолога на Сдружение „Малки стъпки“ Плевен за период от три- четири месеца. Заявява се, че такива оценки не са правени, а бащата на детето е нарушил тази препоръка, като на детето е направена още една експертна оценка, този път от училищния психолог. Излагат, че е спазена и друга препоръка да не се провеждат медиирани или директни срещи на детето с майката включващи принуда, в тази връзка майката е завела дело при съдия изпълнител, което е прекратено за да не се травмира детето.

Видно от приложения по делото/ стр. 307 / сигнал за дете в риск е, че    на 12.01.2017г. на Националната телефонна линия за деца в няколко разговора между 9,22 и 14,57ч.  е постъпила информация, предполагаща риск за дете на територията на гр. Плевен.Видно от сигнала е, че  обаждането е направено от Ц.С., който се е представил като баща на детето С.Ц.С., който се е обадил в силно афектирано състояние, твърдейки, че бившата му партньорка упражнява „емоционален тормоз“ над общото им дете, тъй като има намерение да вземе при себе си С. от училище, а детето не желае това да се случва.Цв. С. е звучал много припрян в първи яразговор, изисквайки да му се даде конкретно и незабавно решение как да защити сина си, без самият той да е разказал подробности около семейната им история.  В разговора е станало ясно, че на 11.01.2017. бившата му партньорка му се е обадила за да го предупреди, че ще вземе сина им от училище и по твърдения на баката детето силно се е разстроило от този факт, тъй като не иска да живее с майка си.В  разговора С. е обяснил, че е насърчил детето да се обади на националния телефон и да потърси съдействие, ако майка му  отиде в училището, тъй като не е знаел по какъв друг начин да помогне на детето. Отразено е, че на линията са проведени два кратки разговора с детето, в които то е звучало разстроено и объркано и е използвало думи нетипични за възрастта му, посочвайки че има проблем с майка си, тъй като иска да го вземе от училище, а той иска да живее при баща си. В следващ разговор бащата е разказал, че бившата му партньорка е отишла да вземе сина му, който е отказал да тръгне с майка си,  В заключение е посочено, че получената информация е предадена по телефона на началник ОЗД Плевен-  г-н С., указано е да се  предприемат действия за проучване на сигнал за дете в риск по смисъла на ЗЗД и според преценката в случай на наличие на риск да се предприемат мерки за закрила. Видно от отбелязването е, че сигналът е входиран на 18.01.2017г. в ОЗД .

Следва да се посочи още, че по делото е налице изпълняемо право по 984/2016 г. по описа на РС Плевен, по което е издаден изпълнителен лист и по молба на майката е било образувано изпълнително производство за предаване на дете при ЧСИ В.С.. Дирекция "Социално подпомагане" не разполага със съдебно изпълнителни функции за осъществяване на принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни актове. В хода на изпълнително производство, съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК съдебния изпълнител може да поиска съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи-вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Именно в това производство е уредена и възможността за предаване на детето. По делото са представени писма от ЧСИ В.С. до ДСП Плевен, ОЗД, с които е поискал във връзка с образувано изпълнително дело от майката за предаване на детето С., на 25.01.2017г., на 01.02.2017г. и на 24.02.2017г, в кантората му в гр. Плевен следва да се яви служител на ОЗД. Видно от представения по делото протокол/ ст 52/ за предаване на дете е видно, че на срещата на 25.01.2017г са присъствали представител на ОЗД- Св. С., родителите на детето и детето, което е седяло на стол до баща си, а майката е била приклекнала до него и се е опитвала да го прегърне и целуне, но детето я е избутало и е прегърнало баща си. ЧСИ се е опитал да проведе разговор  с детето,  което в началото е се е държало затворено и отказвало да говори, като единствено е демонстрирало желание да си тръгне, но след това се е отпуснало и е започнало да говори, но при всяко вмъкване в разговора за среща с майка му, то е демонстрирало несъгласие и се е затваряло в себе се. По този повод ЧСИ и представителя на ОЗД са  провели разговор, при който са се съгласили че детето е отчуждено от майка му и предаването на детето трябва да стане постепенно, като се провокират няколко такива срещи между детето и майка му за да се извърши предаването на детето плавно и максимално щадящо за психиката му. Видно от протокола е, че на 25.02.2017г. в кантората на ЧСИ са се явили родителите на детето без детето, както и представители на ОЗД.      

По делото е представен протокол/стр.204/ от който е видно, че по повод образуваното изпълнително делото страните по делото са се споразумели първоначалните срещи на детето с майката да се провеждат в контролирана среда в ОЗД Плевен, за което ще бъде изготвен план.Представено е и съобщение/стр.202/ от ЧСИ В.С. до ОЗД Плевен, с което е поискал да бъде уведомен възможно ли е да бъде изготвен план за контролирани срещи в ОЗД Плевен на детето с майката, както и е поискал да бъде уведомен при създаване на пречки от страна на бащата.По делото е представено/ стр. 199/ във връзка с постъпилото в отдел Закрила на детето съобщение от ЧСИ В.С., бащата е поканен да се яви на 20.11.2017г. в ОЗД за провеждане на разговор относно детето. Видно от представения по делото протокол/стр.198/ от проведена среща на соц.работник Цв.Г. и бащата на детето , на която той отново е заявил че иска на детето да бъде осигурен детски психолог, като му е предоставена информация относно Детски контактен център.Видно от представеното по делото писмо от ОЗД до ЧСИ В.С. е, / стр.195/ че от страна на ОЗД са положени усилия да стартира работа с детето, с оглед необходимостта от провеждане на контакти с майката и възстановяване на връзката помежду им са останали без успех, тъй като бащата винаги намира оправдания като се крие зад фигурата на детето и прехвърля отговорността за решенията на детето, за което заявява че то не желае. Посочено е,  че бащата на детето му възлага неспецифични за възрастта му отговорности да взима решение вместо него.ОЗД е посочил, че не е в интерес на детето да бъде прекъсната връзката с майката, но с течение на времето детето е променило поведението си спрямо нея. Първоначално детето е имало положителна емоционална връзка с майката, но впоследствие е започнало да отказва да се среща и дори да разговаря с нея. Посочено е, че към момента детето има само негативни представи за майка си, дори то да не е умишлено настройвано против майката, представите които баща му е изградил за отношенията им го възпират да я приеме като родител и значим за него човек.

Видно от представеното по делото писмо от ДАЗД до Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен /стр. 270/ вх.№ 1506-12-00-1220/13.04.2017г е, че е комисия от служители на ДАЗД е извършила планова проверка в ДСП Плевен относно спазване правата на детето.  Дадени са препоръки с цел подобряване работата на служителите от ОЗД Плевен, както и указания относно  работата с деца в риск. Видно от представените по делото/ стр. 272/ методически указания и механизъм за взаимодействие между отговорните институции относно работа с деца, между които С.С. , включително е указано при отказ за сътрудничество от страна на родител на дете, въвлечено в родителски конфликт, по предложение на социалния работник водещ случая, директора на дирекция „Социално подпомагане“ да приложи правомощието си по издаване на задължително предписание, регламентирано в чл. 18 ал.4 от ППЗЗД. При неизпълнение на влязло в сила задължително предписание социалния работник да упражни правомощията си съгласно чл. 46 ал.4 т.1 от административно наказателните разпоредби на ЗЗД, който да бъде съставен в 10 дневен срок след влизане в сила на задължителното предписание Указано е при липса на заявено желание от страна на родител и невъзможност да се постигне договореност с него за ползването на социална услуга, да се приложи правомощието на директора на дирекция „Социално подпомагане“, регламентирано в чл.20 ал.4 т.1 от ППЗЗД, с оглед издаване на заповед за ползване на услугата- в 10 дневен срок след влизане в сила на задължителното предписание. Предписано е да се организира и проведе семейна конференция по случаите на децата К.Й., Д.Д., С.С., В. и Н.Р. съгласно с доставчиците на социални услуги в общността и родителите, като бъдат поставени точни и ясни граници на родителите, с цел предотвратяване въвличането на детето в родителския конфликт-  срок 30 дни след влизане в сила на задължителното предписание.

Във връзка с горното, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен е издал заповед, с която е наредено да се отворят случаите за работа в отдела за закрила на детето, като се планират мерки и дейности за подкрепа на децата и семействата, с цел осигуряване на спокойна и сигурна среда на живот на децата, гарантиране правото им да поддържат контакти и с двамата родители  и предотвратяване на синдрома на родителското отчуждение на децата въвлечени в родителски конфликт, като за детето С.С. е определен да работи социален работник Ц.Г.. , като е даден срок  22.07.2017г./ 20 дни след влизане в сила на задължително предписание/. Наредено е да се организира и проведе семейна конференция по случаите на децата вкл. детето С.С. съвместно с доставчици на социални услуги в общността и родителите, като бъдат поставени точни и ясни граници на родителите, с цел предотвратяване въвличането на децата в родителския конфликт- срок 01.06.2017г./ 30 дни след влизане на задължителното предписание/Наредено е в срок до 22.05.2017г  да се предостави писмена информация до директора на ДСП Плевен за предприетите действия по изпълнение  на задължителното предписание от страна на социалните работници ангажирани с работата по случаите-в случая на детето С.С. от соц.работник Ц.Г.. Директора на ДСП е възложил контролът по изпълнението на заповедта на главен социален работник в „ОЗД“ Р.В..

По делото е представена заповед 1506-ЗЗД-0777/25.04.2017г. издадена от Директора на ДСП Плевен, с която Ц.Г. на длъжност социален работник в ОЗД е определена като водещ по случая на детето С.Ц. С..

Делото е представен формуляр за приемане на устен сигнал от 22.05.2017г., от който е видно че поради данни за наличие на синдром на родителско отчуждение ОЗД се е самосезирала по случая с детето С.С..

Видно от представените по делото протоколи / ст 265,266/ е видно, че социалните работници са провели н 30.05.2017г. и на 26.05.2017г срещи с родителите на детето .

Видно от представения/стр. 263/ социален доклад от 01.06.2017г. е, че във връзка с извършеното социално проучване е направено заключение, че се касае за дете в риск по смисъла на ЗЗД, тъй като е налице риск от родителско отчуждение, поради което е предложено за детето С.С. да се отвори случай.Видно от доклада е, че не е провеждана среща от ОЗД с детето,  тъй като бащата е обяснил, че е необходимо време за да  подготви среща на детето със социалните работници.

По делото е представено заявление от бащата Ц.С. *** от 21.06.2017г., с което е поискал информация от ОЗД относно проверката. От представения по делото отговор/ стр. 238/ е видно, че на Цв.С. е предоставена информация относно „отварянето“ на случая, както и му е разяснено, че по отношение предоставяне на преписката е необходимо да подаде заявление за достъп до информация, което да бъде изпратено на ръководния орган АСП, които единствено са оправомощени да предоставят такава.

По делото е представена молба от Ц.С. до Директора на ДСП, с което е поискал цялата кореспонденция и уведомяването за насрочване на срещите по повод работата с него и детето С.С. извършвана от ОЗД  да бъде в писмен вид, и е посочил адрес за кореспонденция.

По делото е представено становище от 11.07.2017г. от ищецът Ц.С. относно представения план за действие, в което е заявил че не отказва съдействие и не отказва да подпише и плана за действие след като му се даде възможност да се запознае с материалите по проверката.

По делото е представено заявление от Ц.С.  подадено до АСП за достъп до обществена информация.

От представените на стр.41,44,48по делото/ том 1/ отговори от АСП до бащата във връзка с искането му за предоставяне на информация по случая с детето С.С.- жалби, заявления, доклади, планове и други приложени по преписката на детето и изготвени в хода на работата и присъединени документи е отговорено, че в качеството му на родител на детето С.С. бащата има право да бъде консултиран и информиран за всички мерки и действия предприемани по ЗЗД, както и за  защита правата и интересите на детето. Посочено е, че не могат да му бъдат предоставени исканите документи поради това, че на децата се полага специална защита на личните данни.Отговорено е, че е налице невъзможност за разкриване на личните данни на детето пред трети лица, които не са субекти на данните без съгласието на субектите на данните или носещите родителска отговорност/ Към този момент родителските права върху детето С. съгласно съдебното решение са упражнявани от майката С. Ц./.

По делото/стр.220/ е представен доклад-предложение относно издаване на направление към ЦСРИЖДПН-Плевен за детето С.С. за ползване на социална услуга.

По делото /стр.218/ е представено направление за ползване на социални услуги № НП8Д-ЕН-139/14.07.2017г., с което детето С.С. е насочено към Сдружение „Център Отворена врата“ за предоставяне на социална услуга Център за социална реабилитация и интеграция за деца.

Представен е план за грижи на С.С. изготвен от Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца претърпели насилие-сдружение „Център Отворена врата“ от 24.07.2017г.

Видно от представеното/стр.212/ писмо от ДСП Плевен, е, че бащата е уведомен, че е необходимо да осигури присъствието на детето в Сдружение „Център Отворена врата“, за да стартира работата с него за възобновяване на връзката с майката. Уведомен е, че следва на 27.09.2017г. бащата да заведе детето С. на адрес ***.

Видно от представения по делото/ стр 211/ протокол от проведена на 20.09.2017г.среща с бащата е, че бащата е  заявил, че отказва да подпише плана за действие, докато не дойде информация от АСП, заявил е, че желае друг доставчик на социална услуга за него и детето, тъй като има конфликт на интереси.   

По делото е представено/стр. 209/ писмо от Директора на ЦСРИЖДПН-Сдружение „Отворена врата“, от което се установява, че от издаване на направлението до 15.09.2017г. детето не е водено от бащата за консултация, на 15.09.2017г. е проведен разговор с бащата, който е поканен да доведе детето на консултация, но той е заявил че не разполага с информация по този въпрос и след като се осведоми ще се свърже с центъра.

По делото е представено заявление от Цв.С. до Началник отдел Закрила на детето, в което е заявил, че не отказва съдействие, но детето не желае да посещава центъра. Поискал е да бъде изпратен специалист в областта на детската психология, който да мотивира детето да посещава центъра и писмено да поеме отговорност за евентуалното въздействие на  работата му върху психоемоционалното състояние на детето/ стр.208/. Същото заявление бащата е изпратил и до ръководителя на ЦСРИЖПН.

По делото е представена жалба от Цв.С. до Началник отдел Закрила на  детето /стр. 205/, с която е поискал съдействие относно поведението на бабата на детето, която на 10.10.2017г. отново е стояла в двора пред входа на училище „Й.Йовков“, като с присъствието си и странното си поведение за пореден път е предизвикала у  детето тревожност и несигурност. Видно от писмото, че бабата на детето единствено  се е намирала в училищния двор за да види отдалеч внука си, в него не се съдържат данни бабата на детето да е опитвала дори да говори с него, което поведение не е укоримо доколкото бабата на детето няма забрана да вижда внука си. 

Видно от представения по делото протокол/ стр. 259/ от проведена среща с ищеца Ц.С. е видно, че е заявил че е зем. производител, и получава възнаграждение около 1000лв.

По делото е представен доклад за оценка на случая изготвен на 23.06.2017г.   от социалния работник Цв.Г., от който е видно че към момента няма актуална информация за психическото състояние на детето, тъй като детето не желае да води комуникация със служители или специалисти.

По делото е представен план за действие от 23.06.2017г., от който е видно, че са планирани дейности с детето и с родителите.  Планът за действие е подписан от майката на 04.07.2017г. и не е подписан от бащата. По делото е представен протокол/стр. 241/ от среща проведена на 05.07.2017г. в ОЗД между Ц.С. и Цв.Г.-соц.работник, относно представения план за действие

По делото е представен социален доклад / стр.250 / от който е видно, че е направена препоръка от социалния работник за предприемане на мярка за закрила спрямо малолетното дете, а именно  закрила в семейна среда.

По делото е представен протокол от преглед на оценката на случая /стр.190/ от който е видно , че детето не е посещавало социалната услуга към която е било насочено, за ползването на която е издадено направление по молба депозирана от майката, тъй като бащата желае то да ползва такава предоставяне от външен доставчик.  Видно от посоченото на стр.3 от оценката е, че психологическото състояние на детето не може да бъде изследвано, тъй като детето не желае да провежда разговори със служители или специалисти.

Видно от представеното по делото съобщение от ЦСИ В.С. до бащата е, че бащата на детето е уведомен че следва да се яви в кантората на ЧСИ В.С. на 17.07.2018г./стр.188/ Видно от представения по делото протокол издаден от ЧСИ В .С. е, че на проведената среща между майката и бащата на детето ЧСИ е дал месечен срок на страните да представят план за закрила на детето, за което следва да укажат нужното съдействие и инициативност, ако не бъде изпълнено горното, ще бъде приложен чл. 528 ал.5 от ГПК. Видно от отбелязването върху протокола е, че като представител на длъжника Ц.С. протоколът е подписан от адв.М.Б.. Видно от представеното по делото / стр.186/ заявление от бащата Ц.С. е, че във връзка с посочения по-горе протокол е поискал съдействие от Началник отдел „Закрила на детето“ да бъде изготвен план за контролирани срещи. Поискал е лицата, които участват в изготвяне на плана и реализиращи контролираните срещи да декларират в писмен вид , че поемат персонална отговорност за евентуалните последици от своята дейност върху емоционалното състояние на детето, както и да бъде определен специалист- детски психолог, който да мотивира детето за участие в контролираните срещи.

По делото е представен план за действие изготвен от ОЗД относно работата с детето, с който са запознати на 08.08.2018г. бащата и на 09.08.2018г. майката на детето.

По делото / стр. 144/ е представено заявление от Ц.С., с което е поискал да ползва социална услуга – работа с психолог в дневен център към ДМСГД Плевен.

Видно от представения по делото доклад- предложение /стр. 172 и 168/ е, че е предложено да бъде издадено направление, с което бащата Цв.С.  и детето С.С. да бъдат насочен за работа с психолог към Дневен център при ДМСГД Плевен.По делото/ стр.171 и 167/ са представени и издадени на 05.09.2018г. направления. По делото/стр.166/ е  представено заявление от бащата,  с което е поискал съдействие за запознаване и мотивиране на детето от специалист относно прилагането на плана за действие изготвен от ОЗД Плевен.На 09.11.2018г. бащата отново е поискал съдействие във връзка с изготвения от ОЗД Плевен план за действие за детето С.. На 09.11.2018г. бащата е поискал да бъде своевременно информиран за предстоящите действия във връзка с изпълнение на плана. По делото е представено писмо/ стр.160/ , к което ОЗД е информирал ищеца Цв.С., че той като родител следва по подходящ и разбираем за детето начин да му поднесе информацията относно необходимостта от посещение при психолог.
Видно от представения по делото отговор от 17.01.2019г. е, че бащата е уведомил ОЗД, че детето С. отказва да посещава психолог. Заявил е, че детето се чувства добре, доволен и щастлив и извършва разнообразни дейности.

По делото е представен стр. 148 доклад за извършена психологична дейност във връзка с издадените на родителите и детето направления за използване на социални услуги е, че родителите на детето са посещавали психолога, но детето не е посещавал услугата, като бащата при който детето живее е описал като негативни нагласи от минал опит при срещи с психолози и институции, липса на желание /мотивация/ за работа или контакт на детето.

 Видно от представения по делото протокол за оценка от 17.09.2020г. / стр. 138/ е че от почти четири години детето не е виждало майка си, не желае да се вижда в нея и вече не е търсено от нея. Отразено е, че от нейна страна е налице пасивност за възстановяване на контакта и детето.

Представено е и писмо  от ОЗД, с което майката на детето е уведомена, че работата с детето следва да бъде прекратено, тъй като съгласно съдебно решение № 992/27.07.2020г. при когото детето живее упражнява родителските права. С писмо/ стр. 136/ от 17.09.2020г.  бащата на детето е уведомен, че работата  по случая в ОЗД приключва.

Видно от представения по делото социален доклад/ стр. 135/ е, че от край на 2018г. майката на детето е напуснала трайно гр. Плевен и се е установила да живее в гр.Пловдив. Оттогава до момента тя не се интересува за неговото развитие и отглеждане.

По делото е представена ученическа книжка на детето С.С., за учебната 2019/2020г. , от която е видно че детето има отличен успех. Представено е и свидетелство за завършен първи клас с отличен успех и за завършени втори и трети клас. Представени са и многобройни грамоти и награди на детето за периода 2017-2019г. Представена е и служебни бележки, от които е видно, че детето е записано на тренировки по айкидо, уроци по плуване. 

От представената по делото годишна данъчна декларация за 2016г. е видно, че облагаемият доход на  ищеца е в размер на 10 446,92 лв

         Видно от представената по делото годишна данъчна декларация / стр. 108 е, че за 2017г. облагаемия годишен доход  на ищеца е в размер на 6191,62лв

По делото е представена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ/101/, е видно, че за 2018г., облагаемия доход на ищецът е в размер на 1289,29 лв.от която е видно че ищецът е декларирал годишен доход в размер на 6120 лв или месечен доход в размер на 510 лв.

По делото е представено удостоверение от 17.10.2019г., от което е видно, че за периода 01.-09.2019г. ищецът е получил доход в размер на 5040 лв или 560 лв месечно.

По делото е представена /стр.97/ регистрационна карта на земеделски производител  Ц.С., от която е видно, че той е регистриран като такъв за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.2018г. и 2019г.

По делото / стр. 68 от първи том/ е представено писмо  от „Антея Консулт“ от което е видно, че бащата на детето е уведомен, че е одобрен за позицията „Изпълнителен директор “ на район Северен при месечно възнаграждение 2000 лв. и следва да се яви на 31.03.2017г. за подписване на договор за трудово правоотношение. Видно от представеното по  делото писмо от 07.04.2017г. е, че поради това, че Цв.С. не се явил  в уговорения ден за подписване на трудов договор позицията „Изпълнителен директор“ район Северен не е актуална вече .

Представено е и писмо от Делта груп от 30.07.2019г., от което е видно, че на ищеца Цв.С. е предложена постоянна работа в отдел „Логистика“ , като предложението е стартова заплата 35000 паунда, осигурена квартира и служебна кола. Предложението е подписано от Д.М..Видно от представеното писмо от 01.11.2019г. е, че поради липса на отговор на ищеца в уговорения срок позицията вече не е вакантна.

По делото е представено писмо от прокурор в РП Плевен, от което се установява, че във връзка с жалба на майката на детето, в която се съдържат данни за евентуално извършено престъпление по смисъла на чл.182 ал. 2 от НК е образувана преписка,и от ОЗД е поискана цялата информация във връзка в случая. 

По делото са разпитани две групи свидетели- М.Б. и П.С. и Ф.М. от страна на ищците и Е.С. и Цв. Г. от страна на ответника.

Видно от показанията на св.М. Б. е, че от 2016г. когато е започнал случая с родителските права  най-интензивните срещи са провеждани за период от около година. Свидетелката твърди, че в началото когато са започнали тези срещи детето  е споделяло , че при срещите със социален работник „леля Я.“ детето е било спокойно, но след като с него са започнали работа различни социални работници след година, година и половина детето не е искало да ходи на тези срещи, но баща му е обяснявал, че трябва да отиде, защото това е задължение, постановено е, че трябва да ходи на тези срещи, защото ако детето не отиде има някакви санкции/л. 467 на гърба./ Свидетелката твърди, че детето в един момент е станало много нервно, даже агресивно, и е отказвало да ходи на такива срещи. Свидетелката твърди, че е присъствала в дома на детето, когато като позвъни звънеца детето се е скривало под леглото или някъде другаде. Свидетелката твърди, че детето е изпитвало панически ужас, че социалните ще дойдат и ще го вземат. Твърди, че на една среща на социалните с детето то е заявило, че не иска да говори с тях, няма да говори с тях и да си заминават. Свидетелката заявява, че при тази среща социалните не са реагирали, не да го дърпали , след като са видели че детето не иска да говори с тях са съставили документ и са си отишли.От показанията на свидетелката е видно, че социалните работници не са се държали грубо с детето.Свидетелката заявява, че детето е споделяло с нея , че при срещите в ЦОП , където е трябвало  да седи сам със социалните работници е поискало да излезе отвън при баща си и не са го пускали. От показанията на свидетелката е видно, че бащата се е опитвал да говори с детето, да му обясни, че това е етап през който трябва да се мине, че има определение или разпореждане или препоръки.Твърди, че през периода от 2016 до 2020г., когато са се разредили тези срещи детето е станало по- спокойно. Свидетелката твърди, че ангажиментите на бащата по воденето на детето от училище, вземането от училище, честите срещи, които в един момент са били доста интензивни са ангажирали голяма част от неговото време и той е бил в абсолютна невъзможност да започне каквато и да е била работа. Свидетелката твърди, че бащата на детето е разчитал на помощта на родителите си и на сестра му, която живее в чужбина.  Свидетелката твърди, че по същия начин детето се е криело от майка си, когато е идвала да го види в дома му.

Св. П.С. - баба на единия ищец и майка на другия в показанията си пред съда твърди, че в периода от 2016- до 2021г. са живели в един апартамент. Твърди, че първоначално е идвала една от социалните работници- Я. детето се е чувствало добре с нея. След това от ЦОП е идвал социален работник и детето е казало, че са го държали насила  в стаята в ЦОП и е заявило на бащата, че не желае да ходи повече там.Свидетелката твърди, че след посещенията в ЦОП детето е отказало да ходи на шах. Свидетелката твърди, че като минавала с детето покрай сградата детето е казвало, че за него това е лоша сграда, когато на свидетелката се наложило да подпише документ при социалните детето е започнало да дърпа баба си и да иска да си замине, тъй като е заявило че там е стаичката, където са го мъчили. Твърди се, че веднъж когато е излизала от жилището си, на стълбищата е срещнала социалната работничка Ц. и шефката и , които са искали да подпише свидетелката документи, детето е  познало гласа на соц. работници и е поискало да заключат вратата да не влизат в домът им.  Свидетелката твърди, че през това време детето е виждало майка си, която е идвала в домът му, но детето не е искало да стои с нея. Свидетелката твърди, че от 2016-2018 са две години, които са се отразили зле на детето, бащата е бил принуден да напусне работа, защото детето е отказало да ходи на училище и е искало да го вижда през прозореца. Детето се е чувствало несигурно и е искало да вижда през цялото време баща си през прозореца. Според свидетелката  имало е посещения на социални работници и в училище.

От показанията на св. Ф.М. се установява, че е била свидетелка, когато майката е дошла и е поискала да говори с детето, но то се е скрило зад учителката и се е обадило на социалните да търси помощ.Според свидетелката, майката е искала да говори с него и да го прегърне, но детето се е дърпало, плачело и е почти крещейки е казвало  „върви си“. Свидетелката не е  виждала социални работници да идват в училището и да говорят с детето.

По делото е разпитана като свидетел Ел. С.-***, от показанията на която е видно, че във връзка с гражданските дела с детето са работили социалните работници Я.П. и Св. С..Свидетелката е присъствала на една среща с детето осъществена с Цв. Г., която се е състояла много кратко. Свидетелката твърди, че когато са отишли в дома на детето, то  е подготвяло уроците за следващия учебен ден, било е спокойно и е отговаряло, не се е крило под леглото.Било е спокойно, усмихнато, съставили са протокол, провели са разговор с бащата в другата стая и са си отишли. Според свидетелката по времето, когато е била подкрепяща водещия социален работник детето не е водено в ОЗД. Свидетелката заявява, че не знае да има случай дете да бъде насилвано от социален работник да се провежда с него разговор против желанието му. Свидетелката твърди, че не са оказвали вербален натиск върху бащата, че  са провеждали разговори с него и той е консултиран за необходимостта и за целта за работата с детето, но бащата не е съдействал да се постигне тази цел.Свидетелката твърди, че от детето не е чувала, че отказва да се среща със социални работници, а баката е заявявал,че детето не желае срещи със социални работници.

От показанията на св. Г. се установява, че работи в ДСП , ОЗД като главен социален работник, а по случая работи от 01.06.2017г. Свидетелката твърди, че от започването и на работа по случая до края е виждала детето само един път в семейната му среда, когато то си е готвило уроците за следващия учебен ден. Свидетелката твърди, че срещите с бащата са протичали нормално, че не се оказвала вербален натиск към бащата, както и че сигналът на детето е подаден по телефон към фондация „Анимус“ и други колеги са работили по него. През периода, през който тя е започнала работа с детето, други служители на Агенцията не са работили с него, само тя и началник отдела Ел. С..

Съгласно чл. 15 от ЗЗД, детето беше изслушано от съда в „Синя стая“ в присъствието на психолог Т. А.. По време на изслушването детето беше спокойно и отговаряше на зададените от психолога и съда въпроси. Детето заявява, че според него ще го питаме за проблемът, който е бил преди четири години  и вече е свършил.Детето твърди, че докато са живели с майката е било обект на насилие от страна на майката, за което не е споделял с баща си защото го е било страх. Детето заявява, че знае от баща си че причината да се изнесат от жилището в кв. Дружба е изпратено от майка му писмо до баща му, в което пише че тя не иска повече да живеят заедно , всл. с детето в жилището в кв. Дружба. Детето споделя, че първоначално баща му е искал то да се вижда с нея, но след като е видял, че не му е комфортно е спрял да го кара. Детето твърди, че майка му всеки ден е идвала при него там където живее, говорела му е нещо и е искала да отиде с нея, даже един път е започнала да го дърпа. Детето заявява, че  е започнало да не излиза от вкъщи и да не отваря вратата защото е мислило, че  звъни майка му.  Според детето винаги когато някой е звънял на вратата той се е стряскал, защото е мислел че идва майка му да го вземе и се е притискал и гушкал в баща си, който му е бил голяма опора.  Според детето майка му се е обаждала на баща му по телефона, заплашвала го е и баща му е оставил телефона на високоговорител, като според детето е чул че майка му е казвала че отпред има полицаи и ще  отведат баща му в затвора, но после баща му си е сменил телефона и  обажданията от майка му са престанали. От изслушването на детето се установява, че детето се е чувствало зле и не му е било приятно в ЦОП, където е имало една психоложка С.. Според детето тази психоложка го е карала да се вижда с майка му,  въпреки че това не му е било приятно, както и че го е карала да стои в стаята до края на определеното време, а той не е искал. Твърди, че там в стаята са били С., майка му и адвоката на майка му и са го нападали психически. Детето заявява, че накрая без да говори е излязъл от стаята и е казал на баща си да си тръгват. Твърди, че на срещите в ЦОП не се е чувствал приятно. По отношение посещенията му в ОЗД детето заявява, че там е говорил с една жена, с която си е говорил и тя е казала всичко според него честно на делото, но след това са я премахнали /визира соц. работник Я. П./.  Според детето след това в домът му са идвали социални работници, които са започнали да му говорят, че трябва да се вижда с майка си, но  на него това не му е било приятно, твърди че не се е чувствал добре при срещите с тях, защото не иска да бъде при майка си. Твърди, че ги е помолил да си тръгнат и те са си тръгнали. Детето споделя, че се е криел от майка си когато е идвала в училище, било го е страх тя да не го вземе и се е чувствал некомфортно, поради  което е искал баща му да седи винаги до училище.  Твърди, че ако баща му не е бил там е щял да бъде под голям стрес. Детето заявява, че в „Закрила на детето“ е ходило  пет – шест пъти при „Я.“ и не му е било неприятно. От изслушването на детето се установява, че е ходил на всички дела и затова знае какво е станало, знае за взетото решение на съда да живее при майка си, но не иска. През цялото време баща му е мълчал и нищо не е казвал за да не го използват срещу него.На зададения въпрос дали е виждал писмото, в което майка му е написала, че не желае да живее с него и баща му детето отговаря, че не е виждало това писмо, а това го знае от баща му.

Следва да се отбележи, че такова писмо не се съдържа в кориците на делото, нито е представено по другите дела водени между родителите на детето, а бащата е напуснал жилището в което са живели с майката, детето С. и другото дете на майката в кв. „Дружба“ след издаване на заповед за защита по подадена от майката на детето молба за упражнено от страна на ищеца Цв.С. домашно насилие, като  Цв.С. е взел със себе си детето и оттогава бащата и детето живеят заедно с бабата и дядото на С. в жилището на бащата в гр. Плевен, на ул.“Босилеград“ .

След изслушване на детето психолога Т.А. е направила заключение, че детето е спокойно, леко притеснено предвид ситуацията и всичко което му се случва, но разбира подадените въпроси и е отговорило адекватно.

Съдът дава вяра на свидетелите, които имат преки впечатления от случващото се  след раздялата на родителите на детето в частта, в която заявяват че с детето са работили освен социални работници, служители на ЦОП и други сдружения, че детето е било притеснено от цялата ситуация, която се е случила след раздялата на родителите му.  Съдът не дава вяра на показанията на св. Б. и С., в частта в която се твърди че в ОЗД върху детето е оказван натиск, включително че е държано насила в стая, от която то е искало да излезе, които противоречат на останалите писмени и гласни доказателства, както и на показанията на детето, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства и  дадените обяснения от детето, от които се установява, че детето е убеждавано да не напуска стаята в която се е намирало от психолог Ст.М. в ЦОП. Дори тогава от обяснението на детето е видно, че то е излязло от стаята и си е тръгнало заедно с бащата. С оглед на това съдът не кредитира показанията на св. С. и в частта, в която заявява че самото минаване покрай сградата на ОЗД предизвиква у детето неприятни чувства, тъй като при изслушването на детето, то заявява че там е разговаряло с „Леля Я.“ и това не му е било неприятно. Съдът не кредитира показанията на св. Б. и С. и в частта, в която заявяват че детето е изпитвало страх от социалните работници при посещението им в домът на детето, тъй като те са опровергани от думите на детето, че е изпитвало страх от позвъняване, защото е мислило че звъни майка му.

По делото е назначена съдебно- психологическа експертиза изготвена от ВЛ проф.Д.Т., от заключението на която се установява, че при проведеното психологическо изследване не се установява наличие на психическо заболяване у  ищеца С. Цв.С.. ВЛ е посочило, че детето има добър ръст на психосоциално развитие, че притежава много добри умения за комуникация,дава отговори на поставените въпроси и има съответно на темата на разговора невербално поведение.В емоционалното поведение на детето липсват симптоми за клинична депресия и тревожност. През време на беседата детето е демонстрирало емоционална устойчивост и адекватност в емоционалните и поведенческите си реакции.

Според ВЛ детето е споделило открито, че е бил раздразнен от срещите си с представителите на ОЗД , ЦОП, съдия изпълнителите, адвоката на майка си и директора на училището, които авторитарно са настоявали той да се върне при майка си. Според него служителите на ответника са неглижирали многократно фактите за наличие на физическо насилие в отношенията майка-син. И към момента на изследването на рационално равнище детето е потвърдило своята емоционална отчужденост от майка си, като декларира с категорични понятия / гадна е, дразни ме, не се харесваме с майка ми/ отрицателното си отношение към нея. От друга страна демонстрира положително отношение към себе си, баща си, към  семейството на баща си, към учителя си по гайда и приятелите.Подобни рефлекси категорично детерминират наличие на вътрешен психически комфорт и са индикатор за актуално емоционално здраве на С.С.. Според ВЛ отрицателното отношение на детето спрямо служителите на ответника за периода 2016-2020г. вероятно се дължи на преживяно физическо насилие от страна  на майка му и преживения психически тормоз, свързан с вмешателството на представителите на ОЗД , ЦОП, съдия изпълнител и адвоката на майка му, които по думите на детето е израз на пренебрегване на истината и налагане на тяхната воля да се върне при майка си. Според изразеното в съдебно заседание при изслушване на ВЛ раздразнението на детето идва от това, че от всички които са се опитвали да му предложат някаква форма на подкрепа, никой не се интересувал какво точно се е случило в неговите отношения с майка му и той  се е усещал наистина неразбран, отхвърлен, пренебрегнат от гледна точка на функциите на тези институции и поведението на тези служители.

Съдът кредитира заключението на ВЛ, като вярно обективно и компетентно, с изключение на отговорът на въпрос № 3 тъй като той почива на предположения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Предявени са искове с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК. Претендира се обезщетение от ищците за причинени неимуществени вреди, и обезщетение за причинени имуществени вреди от ищеца Цв.С. вследствие на твърдени осъществени незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Претенциите са заявени срещу процесуално легитимиран, с оглед чл. 205 от АПК ответник, от граждани /физически лица/ твърдящи, че са понесли вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на държавен орган. С оглед на изложеното, исковете са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техните органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. От сочените нормативни разпоредби следва, че за да бъде уважен един такъв иск, следва да са налице кумулативно следните предпоставки : 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Приложимата нормативна уредба не дава легално определение на понятията “действия“ и “бездействия“, поради което с оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика, следва да се приеме, че “действията“ на административните органи предполагат извършване на определени фактически действия, а “бездействията“ им, предполагат неизвършването на фактически действия при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищците е да докажат наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и/ или неимуществени вреди, като те могат да ползват всички допустими по АПК, вкл. на субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния закон ЗОДОВ, доказателства и доказателствени средства. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение /ТР/ № 3/ 22.04.2005г. по т. Г. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС “държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми“. Отношенията между държавата и общините и виновното длъжностно лице се уреждат съгласно чл. 9 от ЗОДОВ. Действието/ бездействието, за да породи основателна претенция за обезщетение, следва да противоречи на установения законов ред и да е извършено при или по повод административна дейност.

В исковата молба се твърди, че незаконосъобразните действия и бездействия на служител на АСП, се изразяват в следното : по отношение на ищеца Ст.С.- през периода юни- октомври 2016г. е преминал през няколко специализирани психологически оценки в ЦОП Плевен и срещи с представители на ОЗД  Плевен.  В допълнителна молба е конкретизирано, че на  03.06.2016 е проведена среща в ЦОП между детето и майката в присъствието на психолога Ст.М., на 12.07.2016г.- среща в ОЗД с Я. П., на 03.10.2016г.- среща в ЦОП Плевен, на 11.10.2016г.- оценка на детето в СПСС Малки стъпки Плевен  като и че не са спазени препоръките в социалния доклад детето да не се среща повече с представители на институции и Св.С. е дал направление отново към ЦОп Плевен, и е провел две неприятни срещи на детето с него в ОЗД на 28.10. 2016г. и на 21.10.2016г. На 07.11.2016г. Св.С. заедно с друг психолог от ЦОП Плевен е посетил дома на ищците , на която е избутал детето от вратата и са влезли в разговор с детето, в който му е обяснено че трябва да се вижда с майката. По отношение срещите на детето със Св. С. в домът му, съдът намира, че видно от жалбата на бащата до АЗЗД / стр. 325/ при нея когато са били помолени да си тръгнат от дома на детето Св. С. и психоложка, която е представена като С. са си тръгнали. Бащата заявява, че е бил в стаята и не е участвал в разговора им, като след като служителите на ОЗД са тръгнали са провели разговор с него навън/не пред детето/, където са обяснили, че бащата с неутралната си позиция носи отговорност за тяхната невъзможност за работа с детето. Следва да се отбележи, че срещите на детето   през този период със служители на ОЗД са във връзка с изготвянето на социални доклади и психологическа оценка във връзка с образуваното гражданско дело в РС Плевен  по подадена от  бащата против майката искова молба с правно основание чл. 127 ал.2 от СК, вр. ч 143 ал.2 и чл. 149  от СК и предявен от майката против бащата насрещен иск с правно основание чл. 127 а от СК.  От представените по делото доказателства е видно, че на тези дати с детето е работил социален работник Я. П., с която детето само заявява че се чувствало спокойно. В тази връзка, както беше посочено по-горе съдът не кредитира показанията на св. С., която заявява че  приближавайки сградата в която се намира ОЗД детето е заявило, че това е гадна сграда, тъй като в нея са го задържали против волята му. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че ако има неприятни впечатления от срещи със социални работници, то те са се провели в ЦОП и са фокусирани около срещи с психолога Ст.М.. Сградата, в която се намира ЦОП е различна от тази в която се намира ОЗД, поради което съдът приема че показанията на св. С. са опровергани и от  детето при изслушването му в синята стая. Съдът намира, че ДСП, ОЗД –Плевен, като административен орган по закрила на детето, и в изпълнение на функциите си по чл. 21 от ЗЗДет., е предприел необходимите по закон действия, като във връзка с подадени до него искания за изготвяне на социални доклади по делата, сигнали и жалби от страна на майката и бащата относно осъществяване на лични контакти, съобразно влязло в сила съдебно решене, с което е поставено “в риск“ по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗДет., като са предприели мерки, изготвен е не един план за действие, които не са осъществени освен поради нежеланието на детето и поради пасивното поведение на бащата. От показанията на св. Б. се установява, че бащата на детето го е мотивирал, като му е казвал че трябва да се срещне със социалните защото това е задължение, постановено е и ако детето откаже може да има други санкции. Според съда по този начин изначално детето е свързвало срещата със социалните работници с негативни последици, тъй като бащата е употребил думата санкция.  От друга страна детето заявява, че майка му е идвала, звъняла е на входната врата и то се е чувствало уплашено, че може да го вземе, поради което е изпитвало страх да отваря вратата и се е стряскало при всяко позвъняване. При изслушването на детето, то споделя, че при разговор между родителите му баща му  е оставил  телефона на високоговорител и майката го е заплашила, че ако не изпълни решенето на съда баща му ще отиде в затвора.  Всичко това  води до извод, че родителите на детето не са направили нищо за да го успокоят в ситуацията, в която то е поставено - от една страна упражнено домашно насилие от страна на бащата върху майката,за което има издадена заповед за защита, от друга страна последвалата раздяла  на родителите и настъпилото отчуждение на детето от майката, което е видно от отразеното при първоначалните срещи на детето с майката наскоро след раздялата между родителите при която то заявява, че майка му е гадна, не иска да я вижда и ще стане това, което то реши. По делото не са представени доказателства служители на ответника да са упражнявали някакъв вид насилие върху детето, да са ограничавали по някакъв начин неговите права, единственото което детето споделя е, че не са му били приятни срещите с тях, тъй като те са му говорили, че трябва да се вижда с майка си, което  според съда не представлява противоправно поведение. Единственото по отношение на твърдението, за задържане на детето в стая против волята му съдът намира, че по делото са представени доказателства, но това поведение е осъществено от психолог към ЦОП, който не е служител на ответника, но дори и тогава детето не е било принудено със сила да остане в стаята, а е било убеждавано да остане в стаята за да приключи срещата, но тъй като не е пожелало по неговите думи е излязло от стаята, отишло е при баща си и са си тръгнали/видно от дадените от дадените обяснения при изслушването му/  Следва да се отбележи, че ЦОП и ЦНСТ са част от ЮЛ Комплекс за социални услуги  за деца. Доставчик на социалната услуга е Община Плевен. В този смисъл те не се намират в структурата на АСП и служителите на ЦОП не са служители при ответника, поради което  ответникът не следва да носи отговорност за действията и бездействията на трети лица.  Съдът намира, че по делото не се доказа твърдението на ищците, че е нарушена препоръката с детето да не се провеждат срещи , оценки и т.н. дадена от доклада на сдружение „Малки стъпки“ за период от 6 месеца. Напротив, видно от доказателствата по делото след м. ноември 2016г. първата среща на детето с представители на институции във връзка с работата на ОЗД по случая се е случила на 22.06.2017г. когато са били посетени от соц. работник в дома на детето. Повод за тази среща е отварянето на случая по указания на АЗЗД след  извършена проверка  на ОЗД Плевен във връзка с подаден от бащата сигнал до АЗЗД. От  момента в който случая е отворен след проверката на АЗЗД са провеждани срещи с бащата, на които той е предявявал искания до ОЗД, след което не са изпълнявани дадените направления за работа на детето с психолози, поради отказ на детето по думите на бащата да участва в работа с психолог и в резултат на което не е изпълнен планът за действие, но това не се дължи на бездействие на служителите на ответника. От представените по делото протоколи, които са подписани от двамата родители е видно, че в тях  не са отразени възражения на бащата относно  осъществяване на натиск и др. при работата с детето. Видно от съдебно психологичната експертиза е, че детето е психически здраво, адекватно на възрастта си, но на рационално равнище е потвърдило и в настоящото емоционална отчужденост от майка си, и отрицателното си отношение към нея.  Единствено през този период среща на детето с представители на институции се е провела в кантората на ЧСИ В.С., но представителите на ОЗД са присъствали там по искане на ЧСИ във връзка с образуваното пред него изпълнително дело от майката и от представения протокол е видно, че след разговор с присъстващия соц. работник и установеното че детето не желае да отиде да живее при майката е взето решение, че не може да бъде изпълнено решението на съда насила и следва да се работи с детето.По делото обаче не са представени доказателства такава работа с детето реално да е проведена, поради изложените по-горе причини- нежелание на детето по думите на бащата. Поради това, съдът приема, че не е налице бездействие от страна на ответника, а  предприетите съгласно плана действия са били осуетени. В тази ситуация, в която детето е било поставено е нормално да има промЯ. в поведението му изразена както емоционално, така и физически, но съдът приема че това не е резултат от действията и бездействията на ответника. Видно от представените по делото свидетелства е, че въпреки това което му се случва детето е било отличен ученик, получило е много награди и грамоти, свири на музикален инструмент, плува, посещава айкидо т.е. както самото то споделя прави много неща, които обича.  В крайна сметка може да се направи извод, че по делото не се доказа противоправно поведение на служители на ответника, което да е причинило на детето твърдяните неимуществени вреди на детето С., поради което  исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди причинени  на Ст.С.  в размер на 24 000 лв в резултат на твърдяните действия и бездействия на ответника е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 По отношение  претенцията на ищеца Ц.С. за причинени неимуществени вреди в резултат от  действия и бездействия на ответника -  оказван вербален натиск  от представители на ответника за провеждане на срещи и консултации на детето със социални работници, както и му е вменявана вина  за състоянието на детето, което е било вследствие  от действията на представителите на ответника, подложен е бил на системен тормоз по телефона и на лични срещи, на които е бил убеждаван да се държи с детето по начин, който да го убеди в правилността на действията им не са ангажирани доказателства. От представените  писмени доказателства  се установява, че бащата е уведомяван за всяко действие на социалните работници във връзка със случая на детето. Както беше посочено по-горе в началото срещите с него и детето са осъществени по разпореждане на съда във връзка с назначени съдебни експертизи и социални доклади, а последващото  отваряне на случая е вследствие на негова жалба до АЗЗД и разпореждане за започване на работа с детето с конкретни указания дадени при проверката на АЗЗД. Следва да се отбележи, че при всеки опит на социалните да изпълнят дадените указания, изготвян план за действие или направят опит да осъществят контакт с детето бащата е бил или пасивен, или е поставял изисквания към  социалните те да мотивират детето да участва в разговори с тях. По делото се доказа, че издадените направления за работа на детето с психолог не са изпълнени. От друга страна по делото не са представени доказателства, че бащата е направил каквото и да е усилие, за да улесни комуникацията на детето със социалните или с майка му, като в един случай му е заявил на детето, че това е задължително и ако то не стори това следва санкция,  а в друг случай по думите на детето е заемал пасивна позиция, като не го е карал да се вижда с майката, а му е казвал „Виж тя ти е майка, не искаш ли да отидеш да се видиш с нея“.  Съдът намира, че действията на служителите на ОЗД във връзка с изпълнение на задълженията им, не могат да бъдат квалифицирани като „тормоз“. На бащата е известно постановеното съдебно решение относно упражняване на родителските права върху детето С. и  това, че той не е направил нищо за да го изпълни доброволно, въпреки че влязлото в сила решение е задължително за страните по делото. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая представлява неизпълнението на съдебното решение от страна на бащата. Не следва да бъде приемано като неправомерно поведение и действията, които майката е предприела за изпълнението на съдебното решение относно упражняването на родителските права, за които е търсила съдействие от ОЗД, както и чрез образуваното изпълнително делото при ЧСИ. Освен това, тук следва да се спомене че в мотивите на приложеното съдебно решение по в.гр.д №811/2016г. съдът в мотивите е посочил, че и двамата родители следва да осъзнаят, че освен тяхната собствена съдба се решава съдбата на тяхното дете, която зависи и от техните действия и поведение. Изложил е мотиви, че всички засегнати страни по делото следва да възприемат за своя основна задача успокояването на детето, доказване пред него на вниманието и обичта на родителите му,  за да възприеме спокойно настъпващата промЯ. в неговия живот и семейна среда. По делото са представени доказателства, че бащата само формално е съдействал на социалните работници да изпълняват задълженията си, аргумент в която посока е и обстоятелството, че след отваряне на случая е проведена само една среща в дома на детето. Напротив, социалните работници са направили необходимото за да не стане факт родителското отчуждение на детето към майка му - проведени са консултации на родителите относно правата и задълженията им, екипна среща, разяснена е възможността да ползват различни социални услуги, вкл. психолог, осигурено е присъствие на социален работник включително при съдия изпълнител, издадено е направление за ползване на социална услуга, съобразено е възражението на бащата социалната услуга на де бъде предоставЯ. от ЦОП, но поради причини седящи само и единствено в самите родители, предприетото от страна на ОЗД, не е дало резултат. В този случай не може да се приеме, че е доказано действие или бездействие на служители на ответника, с което да са причинени вреди на ищеца Цв.С.. Следва също така, за пълнота на изложението да се посочи, че дори самите ищци, не сочат твърдените извършени действия, съответно неизвършени такива /бездействия/ на кои конкретни правни норми противоречат, и какво е следвало, да бъде според тях, дължимото и липсващо поведение от страна на ОЗД, което също сочи на несъстоятелност на тезата им. Поради посоченото, следва да се приеме, че не са налице доказателства, въз основа на които да се изведе в достатъчна степен извод за незаконосъобразност на предприетите от  служители на АСП действия и/ или бездействия в казуса. Видно от представените по делото доказателства за всички действия на служители на ОЗД ищецът Цв. С. е бил уведомяван или лично при участието си в действието с подписване на съответния протокол или е уведомяван с писмено.Това, че заявленията, жалбите и исканията на ищеца Цв.С. не са удовлетворени в цялост, не води след себе си извод за незаконосъобразно поведение на когото и да било, поради което и съдът приема, че липсва първият кумулативен елемент за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ- незаконосъобразни действия и/ или бездействия на негови служители.

На второ място, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ “държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“, поради което и във връзка с чл. 1, ал. 1 от същия закон, следва да се установи наличието на причинно- следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразните действия и/ или бездействия. Вредата представлява отрицателна последица от увреждането, което засяга неблагоприятно защитени от правото неимуществени права на увредените, както и техните законни интереси. В случая липсва каквато и да е причинно- следствена връзка между твърдените претърпени вреди от ищците и действия и/ или бездействия на служители на ответника. Не се спори по делото, а това се установява и от представените по делото доказателства, че са налице влошени отношения между родителите на детето С., като за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за упражняване на родителските права от майката и  осъществяването на лични контакти от майката се е наложило да се  намесят представителите на институциите- в случая ОЗД, което е било съпроводено със страх от създаденото от бащата у детето усещане, че това е нещо задължително, което ако не бъде изпълнено ще бъде съпроводено със санкция. Освен това видно от обяснението на детето у него се е породил страх, че ще бъде взето от майка му без негово съгласие, което го е карало да се страхува при позвъняване от който и да е на входната врата на жилището, при пребиваването му в училище и контактите му със социалните работници и като резултат от това, са възникнали и други проблеми при детето - стрес, заекване, чувство на агресия, забавяне в усвояването на преподавания материал в училище и др., които  в никакъв случай не се дължат на действия и/ или бездействия на служители на ДСП, ОЗД –в т. ч. и на соц. работници Св.С., Я. П., Цв.Г. и Р.В..  От обясненията на детето, св.Б. и показанията на св. С.-баба на детето се установява, че постепенно детето е станало нервно, стресирано, агресивно и изпитвало страх и безпокойство от срещи със социалните работници. Съдът намира, че това не се дължи и по никакъв начин, не са предизвикани от действия и/ или бездействия на служители на АСП, а същите са резултат само и единствено на насложилите се с времето усложнени взаимоотношения между родителите, и техните действия и бездействия по повод изпълнението на съдебното решение и осъществяването на личните контакти между детето и майката. Единственото лице, за което детето споделя, че не му е позволявало да излиза от стаята когато е поискало и то не насила, а по метода на убеждението е психолога Ст.М., която не е служител на АСП, а на ЦОП, което сдружение не е в структурата на АСП. Отново следва да се отбележи, че детето заявява, че не му е било приятно това, че социалните работници са му говорили че трябва да се вижда с майка си. Детето дори не заявява, че някой от социалните работници е говорил с него, че следва да живее при майката и да вижда баща си съгласно определения режим с посоченото по-горе съдебно решение.

По отношение твърдяните имуществени вреди причинени на баща изразяващи се в пропуснати ползи в резултат от това, че не е сключил трудов договор, поради това че е трябвало да провежда срещи със социалните, да води детето на училище, да бъде неотлъчно до него с оглед създалата се ситуация  съдът намира, че исковата претенция е недоказана. По делото са представени две уведомления до бащата, с които той е уведомен, че следва да се яви в определен срок за да сключи трудов договор за позицията, за която е одобрен. По делото не са ангажирани доказателства за това, че ищецът С. не се е явил за да  сключи трудов договор по изтъкнатите от него причини. Видно от двете уведомления е, че и в двата случая ищецът С. е имал в единия случай един месец, във втория три месеца за да се яви и сключи трудов договор.  В рамките на този период той е имал възможност да отговори на  предложенията. По делото не е представена кореспонденция изходяща от бащата, от която да е видно че той е приел да се яви и сключи трудов договор с посочените работодатели, а от получените от него уведомления е видно единствено, че ищецът Цв. С. не се е явил в дадения срок за да сключи трудов договор, поради което позициите вече не са свободни.

В заключение, при така установените факти настоящият съдебен състав намира предявените искове за неоснователни и недоказани, тъй като ищците не са установили наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които следва да са налице в условията на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата. Съдът приема, че ищците не  доказаха наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия и/ или бездействия на служители на ответника, пряка причинно- следствена връзка между тях и твърдените като причинени неимуществени и имуществени вреди, което обуславя отхвърляне на предявените искове в цялост.

При този изход на делото ищецът Ц.С.С. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 200 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

       Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ц.С. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Ц.С.С.  ЕГН ********** ****  против    Агенция за социално подпомагане Република България, София, ул.“Триадица“ 2 , иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК, за заплащане на сумата сума 60 000лв представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца С.С. в резултат от действия на служители на АСП изразяващи се в оказан продължителен натиск върху детето, в посока на обосновани от съдебното решение, но неприемливи за детето дейности, довели до трайни проблеми във всички аспекти от живота, за периода януари 2016г.- 21.08.2020г., датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени родителските права върху детето С.С. на ищеца Ц.С. и откогато ответникът е прекратил всякакви дейности, свързани с детето като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.С.  ЕГН ********** ****  против    Агенция за социално подпомагане Република България, София, ул.“Триадица“ 2 , иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК за  сумата 24 000 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди представляващи пропуснати ползи от незаемането на предлагана длъжност за периода 02.2017г.- 01.2018г  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.С.  ЕГН ********** ****  против   Агенция за социално подпомагане Република България, София, ул.“Триадица“ 2 , иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК за  сумата 16 000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди- действия и бездействия на ответника изразяващи се в оказван вербален натиск  от представители на ответника за провеждане на срещи и консултации на детето със социални работници, както и му е вменявана вина  за състоянието на детето, което е било вследствие  от действията на представителите на ответника, подложен е бил на системен тормоз по телефона и на лични срещи, на които е бил убеждаван да се държи с детето по начин, който да го убеди в правилността на действията им, нееднократно отказан достъп до информация свързана с действията на ответника, касаещи ищеца С.С. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  Ц.С.С.  ЕГН ********** ****  да заплати на ответника Агенция за социално подпомагане Република България, София, ул.“Триадица“ 2 сумата 200 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                    СЪДИЯ: