Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 08.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря
Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното
от съдията Милкова Гр.д. № 2323 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 28.01.2019г.
– датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане
на задължението.
Ищцата Д.И.И., в качеството и на майка и законен
представител на малолетният й син И. К.И., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК,
излага твърдения в ИМ, че на 13.09.2018г., около 10,00ч. в гр.*, на кръстовище ул."*"и
ул"*", срещу сервиз на "*", водачът А.И.Ю. при управление
на МПС - л.а. "О. К." с рег№*, поради неспазване на правилата за
движение, допуснала ПТП, като не пропуска пресичащия на пешеходна пътека син на
ищцата И. К.И., удряйки го. Твърди, че в резултат на ПТП на сина й са причинени
телесни повреди - кръвонасядания по двете подбедрици, кръвонасядане по дясно
бедро, отоци по двете коленни стави, спонтанни и палпаторни болки при движение
в двете коленни стави, като освен претърпените физически болки и страдания и до
момента у малолетния пострадал от ПТП е налице пост - психомоторно напрегнат,
емоционално тревожно дистимен, наличие на свръхценностни депресивни изживявания
и хипохондрични интерпретации, хипобуличен. Твърди, че периода на търпене на
болки и страдания от претърпените от ПТП физически травми е около 25 дни, а
именно до 08.10.2018г., респ., че възстановяването му от получената, вследствие
на ПТП, психотравма е продължило около 6 месеца. Сочи, че виновния за ПТП водач
А.И.Ю., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
"ГО" - полица ***,
валидна от 10.08.2018г. до 09.08.2019г., в т.ч. и към датата на процесно ПТП,
издадена от ответния застраховател, за управлението на л.а. "О. К."с
рег№*. Твърди, че при спазване на чл.380 ал.1 от КЗ е предявена застрахователна
претенция пред ответния застраховател, с посочена банкова сметка, ***, по която
е образувана ликвидационна преписка №**********, като не е нареждал суми по
посочената банкова сметка. ***, да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника да й заплати, в качеството й на майка и законен представител на малолетният
й син И. К.И., сума в размер на 3500лв., представляваща обезщетение за
претърпени от сина й неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП,
реализирано на дата 13.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2019г. – датата на предявяване на застрахователната претенция,
до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ
ищцата, в качеството й на майка и
законен представител на малолетният й син И. К.И., лично и чрез пълномощника си
адв.Д.Д. от ВТАК, поддържа предявеният иск по съображения, изложени в писмена
защита. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ответника адв. възнаграждение.
Ответникът ЗД "*" АД със седалище гр.*, в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника му адв.Ш.от РАК, депозира писмен
отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на
предявеният иск, поради ненадлежно упражнено право на иск, доколкото ИМ не е
предявена и от двамата родители на малолетния ищец, както и за недопустимост на
предявеният пряк иск на увредено лице за разликата над 2500лв., в който размер
е предявена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380
ал.1 от КЗ, до пълният предявен размер от 3500лв., поради неспазване
изискването на чл.380 ал.1 от КЗ като специална процесуална предпоставка за
допустимост на иска, отхвърлено от съда на наведените основания за
недопустимост като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество
оспорва предявеният иск по основание и по размер. Признава факта на сключена с
ответния застраховател за л.а. "О. К."с рег№* задължителна
застраховка ГО на автомобилистите, валидна към датата на процесно ПТП. Оспорва
изложеният в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, вкл., че мястото на
съприкосновение между малолетния ищец и автомобила, е на пешеходна пътека, като
не подкрепен с доказателства. Оспорва твърдението, че вината за настъпване на
ПТП е на застрахованото при ответника лице - водач на л.а. "О. К."с
рег№*. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалото лице и/или неговите родители с твърдение, че родителите не са
проявили необходимата грижа и непрекъснат надзор спрямо малолетното си дете и с
поведението си са го поставили в завишен риск, като са съпричинили вредата,
която е можела да бъде избегната. Релевира възражение, че доколкото детето не е
пресичало пеша на пътното платно, а е карало колело, същото е
"изскочило" на пътното платно внезапно, без да се огледа, което е
основната причина за настъпване на ПТП. Релевира възражение, че не всички
твърдяни в ИМ вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Оспорва твърдяния период на възстановяване с твърдения, че същият е много
по-кратък. Оспорва предявеният иск и по размер, като силно завишен и не
отговарящ на действително претърпените вреди. Оспорва началният момент на
акцесорната претенция за лихва, тъй като ответният застраховател е определил
размер на справедливо обезщетение от 800лв., неизплащането на което се дължи на
бездействие от страна на родителите, непосочили на застрахователя, въпреки
уведомяването им за това, банкова сметка, ***, както и пълномощно за
представителна власт на пълномощника и за двамата родители. Навежда, че
предоставянето пред застрахователя на банкова сметка, ***, не изпълнява
изискването на чл.17 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане
по застраховки ГО" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците
в средствата за обществен превоз.
В СЗ
ответникът, чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, и пълномощника си адв.Ш.от
РАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена
защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ПК.
Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца адв. възнаграждение.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от удостоверение за раждане от ***г***.*, малолетният И. К.И., роден на ***г.,
на 13г. и почти 10г. към момента на приключване на устните състезания, е с
родители: Д.И. Б. /И./ и К. Б. И..
От
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. КП за ПТП №463/13.09.2018г. с
пострадали лица и цялата преписка по
съставянето му и издаване на АУАН с.Д, №560905/13.09.2018г. и издаденото въз
основа на него НП №18-1275-001539/02.10.2018г., изд. от Началника на ОД на МВР
В.Т., „Пътна полиция“, както и от изслушаната САвТЕ, безспорно се установи, че
на 13.09.2018г., около 10,00ч. в гр.*, на кръстовището с кръгово движение на ул."*"и
ул."*", срещу сервиз на "*", в посока гр.* водачът А.И.Ю.
управлява собственият си л.а. "О. К."с рег.№*, сив на цвят, като
идвайки от ул."*"на пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак
„Д17“ и пътна маркировка М8.1 не пропуска пресичащия от дясно на ляво по
посоката й на движение малолетен ищец И. К.И., който се е движил по пешеходната
пътека като водач на двуколесно МПС – управлявал колело, а не го бутал, като
близо до него се е движила майка му Д.И.И., вследствие на което Ю. го блъска и
реализира ПТП. За настъпилото процесно ПТП е съставен КП за ПТП
№463/13.09.2018г. с пострадали лица, в който малолетният ищец е вписан като
участник в ПТП №2 като пешеходец и пострадал с охлузвания в областта на
краката, майката Д.И.И. е посочена в КП като свидетел, респ. като обстоятелства
и причини за ПТП са посочени: участник №1 А.И.Ю. като водач на л.а. "О. К."с
рег.№*, не пропуска движещият се по пешеходната пътека пешеходец и малолетен
ищец от дясно на ляво по посоката й на движение и го блъска, за което допуснато
от водача А.И.Ю. нарушение на правилата
по ЗДвП й бил съставен АУАН с.Д №560905, за нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП,
при връчване който Ю. не е направила възражения и въз основа на който й било
съставено НП №18-1275-001539/02.10.2018г., с което за виновно нарушаване на
чл.119 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП й
било наложено адм. наказание, като НП, с необжалването му в срок, е влязло в
законна сила на 23.10.2018г.
От
обясненията на майката на малолетния ищец като негов законен представител,
дадени в първо СЗ по реда на чл.177 ал.2 от ГПК, от обясненията на малолетното
дете по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, изслушано в присъствието на соц.
Работник Тодорова от ДСП В.Търново, както и показанията на баща му К. Б.И.,
разпитан като свидетел, се установи, че при преминаване през пешеходната пътека
и по време на ПТП детето е карало колело.
Видно
от писменото заключение на ВЛ инж.Ст.С. по
изслушаната САвТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и оглед на мястото на ПТП, неоспорено от страните и
възприето от съда като компетентно и обосновано, ПТП е настъпило на пешеходна пътека М8.1,
непосредствено преди кръстовище с кръгово движение, л.а. "О. К."с рег.№*
се движи по ул."*"в посока към кръстовището, по траектория, лежаща в
лявата пътна лента, считано посоката на движение на автомобила, по време на ПТП
е имало интензивно движение на ППС, като в дясната пътна лента на платното за
движение към кръстовището, непосредствено преди пешеходната пътека е имало
спрял микробус, а след него и други МПС, изчакващи преминаващи пешеходци по
пешеходната пътека в посока от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на
ППС по платното за движение /към кръстовището/. Видно от САвТЕ, малолетният
ищец като велосипедист се е движил по пешеходна пътека М8.1 в посока от юг на
север към радиотехникума, мястото на удара лежи по средата на пешеходната пътека,
по широчината на платното за движение, МУ лежи на – 4,8м. от началото на
пешеходната пътека, считано посоката на движение на пешеходеца, по характер
ударът за л.а. е челен ексцентричен, а за пешеходеца /велосипедист/ -
страничен, като първоначално в контакт влиза дясната част от предната броня на
автомобила и левия крак на велосипедиста и лявата страна на велосипеда в района
на левия педал. Видно от САвТЕ, скоростта на движение на л.а. "О. К."с
рег.№*
Според
т.2 от заключението на ВЛ по САвТЕ, причина за настъпване на ПТП от
експлоатационно – техническа гледна точка е неправилната преценка на пътната
обстановка и действие с органите за управление от водачката на лекия автомобил,
изразяваща се в: 1/навлизане на автомобила на пешеходна пътека М8.1 в условия
на ограничена видимост, обстоятелство, ограничаващо възможността за
своевременна реакция и спиране при внезапно появила се необходимост; 2/не
осигурява предимство на движещите се по пешеходната пътека М8.1. момче на
велосипед – малолетен ищец, придружаван от майка му, вследствие на което
реализира удар с велосипеда и момчето; 3/не своевременно и аварийно задействане
на спирачките на автомобила, за което водачката е имала възможност да
преустанови движението на автомобила преди МУ. Видно от т.3 от заключението на
ВЛ по САвТЕ, при своевременно осъществен контрол от майката на малолетния ищец,
същите са имали възможност и време да преустановят движението си преди МУ, при
наличната обстоятелствена възможност да възприемат визуално идващия автомобил,
когато е бил на – 9,26м. от МУ, а те са се намирали на - 3,5м. от МУ. Разпитано
в СЗ ВЛ по САвТЕ потвърди заключението си, че първата причина за ПТП е
поведението на водача на л.а. „Опел Корса“, а втората е контролът на движението
на детето върху пешеходната пътека; че ударът е централен, при което трябва да
бъде в ляв педал и ляв крак, а доколкото травмата е в десния крак, то
същинският удар е настъпил първо в педала, после в крака на малолетния ищец. ВЛ
по САвТЕ в СЗ установи, че не е налице внезапност на пресичане, защото са имали
възможност и двете страни да предотвратят удара.
Видно
от писмо изх.№94-31/09.11.2018г., мястото на ПТП е посетено от екип на ЦСМП гр.*,
по повод регистрирано под №12640 в 10,22ч. повикване за И. К.И. на 12г., с
диагноза: Контузия на левия крак. Реакция на стрес, същият е обслужен от екип в
състав:фелдшер Ж., отказал е транспорт до Спешно отделение. Приет като писмено
доказателство по делото е съставения Фиш за спешна медицинска помощ, в който е
вписана гореопосочената диагноза на детето и че линейката на мястото на ПТП е
била в 10,24ч., отпътувала е в 10,28ч. Видно от приетото извлечение от Книга за
повикване на ЦСМП гр.*, поводът за повикването под №12640 досежно малолетния
ищец И. К.И., е „блъснато с колело“. По делото е прието като писмено
доказателство Съдебно – медицинско удостоверение №Г-84/14.09.2018г., изд. от
д-р Н.Г., специалист по съдебна медицина и деонтология, видно от което, при
извършения на 14.09.2018г. преглед на малолетния ищец И. К.И. по желание на
баща му К. Б.И., са установени: кръвонасядания по двете подбедрици,
кръвонасядане по дясно бедро,отоци по двете коленни стави, спонтанни и
палпаторни болки при движение в двете коленни стави, както и че описаните
травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан
от лицето /на 13.09.2018г. около 10,00ч. И. И. е бил ударен от лек автомобил
като колоездач на пътното платно, след удара е паднал на земята, в момента на
удара с болки в дясно коляно/, е възможно да са получени.Видно от съд. –
медицинското удостоверение, изд. от д-р Г., телесните увреждания са причинили
на И. И. болки и страдания.
По
делото е назначена СМЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ д-р Н.Г.,
неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, на И.
К.И., на 12г., вследствие на процесното ПТП от 13.09.2018г., е причинено:
кръвонасядания по двете подбедрици, кръвонасядане по дясно бедро, отоци по
двете коленни стави, спонтанни и палпаторни болки при движение в двете коленни
стави, като по делото няма данни да е провеждано оперативно или медикаментозно
лечение, като с оглед на получените травматични увреждания такова не е било
наложително на всяка цена. Видно от СМЕ, възстановяването на малолетния ищец, с
оглед на получените травматични увреждания, е продължило около 10 дни, като
през първите 2-3 дни болките са били със среден интензитет, като постепенно са
отшумели, не се очаква за в бъдеще, с оглед характера и интензитета на
травмите, да останат трайни последици за здравето. Видно от СМЕ, не е извършен
преглед на пострадалия, но с оглед характера и тежестта на травмите, не е
необходимо, тъй като не се очаква да останат трайни последици за здравословното
му състояние, вследствие на процесните увреждания. Изслушано в СЗ ВЛ по СМЕ
заяви, че хипотетично, ако детето не е било с велосипед, се променя самия
механизъм, защото левия крак става опорен.
Разпитан
в СЗ в качеството на свидетел бащата на малолетния ищец К. И., чийто показания
съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, установи, че е посетил мястото на ПТП
10 минути след настъпването му, при пристигането на линейката, синът му и
майката на детето, негова съпруга, били значително уплашени, доста стресирани,
че със съпругата му и детето живеят в едно домакинство, травмите били в
областта на краката, кръв нямало, но имало натъртвания, буквално синът му не
можел да танцува в часа по хореография, физическите травми продължили не
по-малко от 3месеца, първият месец на сина му е било по-трудно, бил освободен
от часовете по физическо, но не и от тези по хореография, според И. синът му е
претърпял от ПТП и психическа травма – той спи сам, но се събужда през нощта,
инцидентът дал отражение в характера на детето – уплашен и реагира
по-агресивно, с родителите си е по-нервен, не иска да минава все още на
процесната пешеходна пътека, след ПТП синът му не е карал колело, казвал, че в
града не му се кара, не кара колелото и на друго място, не смята, че синът му е
станал по-затворен, след ПТП не са водили сина си на друг лекар, само за
медицинска бележка.
От
обясненията на майката, като законен представител на малолетния ищец, дадени по
реда на чл.177 ал.2 от ГПК, се установи, че сега детето се страхува да се движи
само, да пресича, първият срок имал слаба оценка по хореография, което се
отразило на самочувствието му, иска майка му да остане в стаята, докато заспи,
с времето по-рядко споменава инцидента, колелото му било ежедневно занимание,
сега не иска да го кара, според майката синът й все още продължава да е
травмиран, по време на ПТП синът й бил на колелото, тя вървяла и той се движел
бавно до нея, карал до нея бавно, внимателно, не е излязъл внезапно към
пешеходната пътека, при ПТП имало повече коли - колона, не само един бус,
спрели преди линията на пешеходната пътека.
Изслушано
по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствие на соц. Работник Т. малолетното дете И. И. заяви, че по време
на ПТП е карал колело, преди да тръгне да пресича се огледал и да стане
по-бързо се качил на колелото, с което пресякъл по пешеходната пътека, имало
цяла колона с коли и жената, с колата излязла от колоната, той не я видял,
колата го блъсната с предната си част, първо паднал на капака на колата, след
това на земята, бил леко уплашен и му било странно, не е сънувал инцидента, той
не го безпокоял и не се връщал много често към него, но не събуждал през нощта,
след ПТП имал болки около месец, не са го водили на лекар, но майка му купила
хапчета против стрес и те го успокоили, когато се случил инцидента го обсъждали
вкъщи, сега - не.
По делото
е приет като писмено доказателство Амб. лист №20/09.01.2019г., издаден от
психиатъра д-р Кр. Ч., почти 4 месеца след ПТП, видно от който, на малолетния
ищец И. К.И. е поставена основна диагноза: „Смесено тревожно депресивно
разстройство“, данните от снетата анамнеза са: през м.09.2018г. претърпял
травма при ПТП; От нея станал тревожен, страхувал се да остава сам, да пресича
улиците, не се справял пълноценно със задачите си, бил повърхностен, трудно се
съсредоточавал, съответно отразеното в амб. лист обективно състояние на ищеца
е: Психомоторно напрегнат. Емоционално тревожно дистимен.Наличие на
свръхценностни депресивни изживявания и хипохондрични
интерпретации.Хипобуличен, назначена терапия: съвет.
По
делото е приет като писмено доказателство соц. доклад за положението на детето,
изготвен от ДСП В.Т., видно от който е извършена соц. анкета с майката и
детето, при която са установени обстоятелствата, изяснени с обясненията на
майката в СЗ по реда на чл.177 ал.2 от ГПК. При соц. анкета пред соц. работници
детето е заявило, че като последица от ПТП трудно се съсредоточава върху
учебния материал в училище, при ПТП се уплашил много и болката е била голяма,
станал е раздразнителен и нервен, по притеснителен и според него е преживял
минимален стрес, и до сега не желае да говори да инцидента, защото го преживява
отново. Заключението на соц. доклад е, че процесното ПТП се е отразило на
психо-емоционалното състояние на детето – с по-силен интензитет по време и след
инцидента, и по-слаб към момента.
За
управлявания при процесното ПТП от водача А.И.Ю. л.а. "О. К."с рег.№*
е налице сключена между нея в качеството й на собственик и застраховащ и
ответното ЗД "*" АД задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите
под формата на застрахователна полица №* със срок на действие от 1г. – от
00,00ч. на 10.08.2018г. до 23,59ч. на 09.08.2019г., валидна към датата на
процесно ПТП, настъпило на 13.09.2018г.
Ищцата,
в качеството й на майка и законен представител на малолетния си син И. И., е
предявила пред ответния застраховател на 23.01.2019г. /видно от пощенското
клеймо, л.40/ извънсъдебно застрахователна претенция до ответния застраховател
вх.№011-56655/25.01.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2500лв., като при предявяването й е посочена
банкова сметка *** Д.И.И., по която при ответника е образувана преписка по щета
№*********. С Решение, прието от Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ на
ответния застраховател на 13.03.2019г., е одобрено по преписка по щета
№********* изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 800лв. /без
съпричиняване/, във връзка с което по делото е прието като доказателство писмо
изх.№НЩ-2112/20.03.2019г., адресирано до пълномощника на ищцата с копие до нея
като родител и законен представител на малолетния И. К.И., че за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на сина й И. И.
е необходимо представянето на лична актуална банкова сметка *** И., за което по
делото липсват доказателства да е получено и връчено на адресатите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
от малолетния ищец, чрез неговата майка и законен представител пряк иск на
увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от
28.01.2019г. /твърдяна дата на предявяване на претенцията/ до окончателното
изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му. Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск по чл.432
ал.1 от КЗ е предпоставена и от спазване от ищеца като увредено лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението му по чл.498 ал.1
от КЗ преди предявяване на настоящият иск да отправи към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за
ПТП, от което е претърпял неимуществени вреди, водач, писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от ГПК, получена от ответния застраховател, видно
от пощенското клеймо върху плика, на 23.01.2019г., /л.40/. Налице са и
специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на
предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице и доколкото същият предявява
претенцията си за плащане пред съда, доколкото застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от КЗ, изтекъл преди предявяване на иска. Наведените от
ответника с писмения отговор възражения за процесуална недопустимост на
предявеният иск са неоснователни. Предявеният иск не е процесуално недопустим,
поради ненадлежно упражнено право на иск от ищеца, поради непредявяването му от
двамата родители на малолетния ищец, доколкото, съгласно чл.123 ал.1 от СК,
родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата
родители заедно и поотделно. Неоснователно е и релевираното от ответника
възражение за недопустимост на предявеният иск на увредено лице за разликата
над 2500лв., в който размер е предявена
застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 ал.1 от КЗ, до
пълния предявен размер от 3500лв., доколкото изискването на чл.380 ал.1 от КЗ
като специална предпоставка за процесуална допустимост на предявеният пряк иск
на увредено лице е спазено с предявяване на застрахователната претенция първо
пред застрахователя, което в случая е налице и не е обвързано с размера на
предявената претенция пред застрахователя.
Разгледан
по същество прекият иск на ищеца с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45
ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан.
На
основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.432
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно
деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в
срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса
неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от физически
травми и в увреда на психическото му здраве /претърпяна психотравма/, както и
иска си по размер. Отговорността на ответника е функционална и предположена от
тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.
В
процесният случай от ищеца в хода на процеса е проведено пълно и главно
доказване на всички посочени по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за
основателност на предявеният пряк иск на увредено лице, обуславящи доказаност
на същия по основание. Безспорно по делото след съвкупен анализ на всички
събрани писмени и гласни доказателства, в т.ч. и САвТЕ, се установи, че в срока
на действие на сключена с полица №BG/02/118002283341
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за л.а.“Опел Корса“ с рег.№*, застраховано лице по която по смисъла на чл.477
ал.2 от КЗ е неговия собственик и водач А.И.Ю., по нейна вина е настъпило на
процесната дата 13.09.2018г. около 10ч. в гр.*, на кръстовище ул."*"и
ул."*", срещу сервиз на "*" ПТП, при което застрахованото
при ответника лице А.И.Ю. като водач на л.а. "О. К." не пропуска
пресичащия на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка тип М8.1
/тип “Зебра“/ и вертикална пътна маркировка пътен знак Д 17 малолетен ищец И.
К.И. в качеството му, противно на ищцовите твърдения в ИМ, не на пешеходец, а,
в качеството му на водач на двуколесно ППС /велосипед/, доколкото по делото
безспорно се установи, че детето е навлязло на пешеходната пътека не бутайки
велосипеда си, а карайки го, т.е. управлявайки го, в резултат на което настъпва
удар, при който на малолетния ищец са причинени физически травми и увреда на
психическото му здраве.
Съгласно
легалното определение за „пешеходец“, дадено в чл.107 от ЗДвП, пешеходец е
всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство /ППС/ и не извършва работа по пътя. Съгласно чл.107 т.2 от ЗДвП за
пешеходци се считат и лицата, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет. В
процесният случай пострадалият при процесното ПТП малолетен ищец по време на
ПТП се е намирал на пешеходната пътека не извън пътно превозно средство, а карайки
колело, а не бутайки го, поради което и не е „пешеходец“ по смисъла на чл.107
от ЗДвП, а е участник в движението като водач на двуколесно ППС. Нормата на
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП предвижда задължение на водач на ППС да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. Доколкото увредения при
процесното ПТП, макар и реализирано на пешеходна пътека, няма качеството на
пешеходец, то в случая нарушението от страна на водача на л.а. "О. К."А.Ю.
на правилата по ЗДвП, явяващо се причина и довело до настъпване на процесното
ПТП, не се свежда до виновно нарушаване разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП,
визираща поведение на водача при приближаване към пешеходна пътека към
пешеходците, какъвто не е увредения водач на двуколесно ППС, изразяващо се в
задължение да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, а се свежда до виновно нарушаване от
страна на застрахованото при ответника лице А.Ю. като водач на ППС на нормата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно, на задължението й като водач на ППС при
избиране скоростта на движението да се съобрази с изброените в нормата
обстоятелства, вкл. с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Видно от САвТЕ, виновния за ПТП водач на л.а.“ Опел Корса“ А.Ю. не
е пропуснала навлезлия на процесната пешеходна пътека увреден при ПТП малолетен
ищец като водач на двуколесно ППС, като е имала възможност и време да
преустанови движението на автомобила преди мястото на удара, налице е от нейна
страна несвоевременно и аварийно задействане на спирачките на автомобила, за
което като водач Ю. е имала възможност да преустанови движението на л.а. преди
мястото на удара, с което е нарушила правилата за движение по ЗДвП /чл.20 ал.2
от ЗДвП/ и е допуснала настъпването на процесното ПТП, поради което деянието й
е противоправно и е виновно извършено, с оглед презумпцията за виновност по
чл.45 ал.2 от ЗЗД, която не е оборена. Макар и увредения при ПТП ищец да е дете
/малолетно/, същият се е намирал на пътя, в частност на процесната пешеходна
пътека, но не като пешеходец, а като водач на двуколесно ППС, поради което и
съдът приема, че виновния за ПТП водач на л.а. "О. К."в случая е
нарушил общата норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а не специалните норми на чл.119
ал.1 от ЗДвП, респ. чл.117 от ЗДвП, намиращи се в раздел ХХII от ЗДвП
„Поведение на водачите към пешеходците“ и визиращи поведение на водача на ППС
спрямо пешеходец, какъвто малолетният ищец не е бил при настъпване на ПТП, а е
участник в движението, съответно участник в ПТП и пострадал при ПТП като водач
на двуколесно ППС. За пълнота съдът излага, че процесното ПТП е реализирано на
дата 13.09.2018г., при което възрастта на увредения малолетен ищец е над 12г. –
12г.
Безспорно
от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. изготвена въз основа на
тях СМЕ, се установи, че малолетният ищец в пряка причинно - следствена връзка
с реализираното по вина на застрахованото при ответника лице по задължителна
застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "О. К."А.Ю. ПТП е
претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди - болки и страдания от получените
увреждания на физическото му здраве – кръвонасядания по двете подбедрици;
кръвонасядане по дясно бедро; отоци по двете коленни стави; спонтанни и
палпаторни болки при движение в двете коленни стави /лека телесна повреда/,
както и увреда на психическото му здраве /претърпяна психотравма/,
диагностицирана като смесено тревожно – депресивно разстройство. Налице са
всички елементи от ФС на непозволено увреждане, ангажиращи деликтната
отговорност на застраховането при ответния застраховател лице по задължителна
застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "О. К."А.Ю. при
процесното ПТП, от където следва, че са налице елементите по чл.432 ал.1 от КЗ
за ангажиране и функционалната от нея отговорност на ответния застраховател по
прекия иск на малолетния ищец - увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, с което предявеният иск се явява доказан по основание. Фактът, че
претърпените от малолетния ищец телесни
увреждания, съставляващи лека телесна повреда, посочени в съдебно – медицинско
удостоверение №Г-84/14.09.2018г., са в пряка - причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП, съответстващи на установения му механизъм, се доказва
безспорно от писменото заключение на ВЛ по СМЕ.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи и че в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП малолетния ищец е претърпял и
неимуществени вреди, изразени и в увреда на психическото му здраве – преживяна
психотравма, а именно преживени уплаха и стрес, доказателство за което е и
поставената на ищеца диагноза, вписана в Книга за повикване на ЦСМП гр.В.Т. –
Реакция на стрес. От свидетелските показания на бащата на малолетното дете К.И.,
преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира като
обективно дадени, възпроизвеждащи непосредствени, преки възприятия,
кореспондиращи и на обясненията на детето по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и
на обясненията на майката като законен представител на детето по реда на чл.177
ал.2 от ГПК, макар и за изгодни факти, доколкото не се опровергават и от други
събрани по делото доказателства, а се подкрепят и от поставената на детето
диагноза от психиатър почти 4 месеца пред ПТП в Амб. лист №20/09.01.2019г.
„смесено тревожно – депресивно разстройство“, се установи, че малолетния И. И.
в резултат и в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП е претърпял
неимуществени вреди, изразени и в преживени уплаха ,стрес, страх да заспива сам
вкъщи, нежелание да кара колело, продължаващо и към момента на приключване на
устните състезания, което е било негово ежедневно занимание, страх да се движи
сам, да пресича, дало е отражение на самочувствието му във връзка с получена
ниска оценка по хореография за първи учебен срок след инцидента, в характера му
– станал напрегнат, по-нервен. Фактът, че диагнозата на детето „смесено
тревожно – депресивно разстройство“ му е поставена от психиатър почти 4 месеца
след реализиране на ПТП доказва, че психотравмата на детето е продължила в
период от 4 месеца, при заявен период за възстановяване от същата в ИМ от около
6 месеца, като продължаващо и понастоящем проявление на същата е нежеланието да
кара колело и да се движи сам и да пресича сам. Социалният доклад, съставен въз
основа на извършена социална анкета с майката и детето за изгодни за тях факти,
при липса на други безспорни доказателства, не е годен да послужи като
доказателство за твърдяния от ищеца период на търпене на психотравмата у детето
от 1г. и 3г. /към датата на съставяне на соц. доклад/, при заявен и такъв в ИМ
от 6 месеца. Самооценката на увредения малолетен ищец, че се е уплашил леко и
дадена пред социалните работници, че е преживял минимален стрес, преценена с
оглед особеностите на възрастта му и характерното за нея омаловажаване на
подобни преживявания, съдът преценява, съобразно всички събрани по делото
доказателства и установени с тях фактически обстоятелства, обсъдени по-горе.
Твърдяният от ищеца период за търпене на физически болки около 25 дни в ИМ и
около месец в хода на процеса не съответства на установения период за
възстановяване от СМЕ, който съдът възприема за меродавен.
Претърпените
от малолетния ищец обсъдени по-горе неимуществени вреди - телесни болки и
страдания и преживяна психотравма в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП, за което е отговорен водача на л.а "Опел Корса", в
качеството й на застраховано лице при ответния застраховател по задължителна
застраховка "ГО" на
автомобилистите и обстоятелството, че ПТП е реализирано в срока на действие на
застраховката "ГО", обуславят доказаност на прекия иск на ищеца по
чл.432 ал.1 от КЗ за претендирано застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди по основание.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени
вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/.
В процесният случай, съдът, след като прецени характера и
степента на претърпените от малолетния ищец, в резултат от ПТП, телесни болки,
изразяващи се в леки увреждания на физическото му здраве, съставляващи лека
телесна повреда, съобрази, че установеният от СМЕ техен срок на лечение и
възстановяване е кратък – около 10 дни,
от които през първите 2-3 дни болките са със среден интензитет, като постепенно
са затихнали, които не са наложили провеждането на изследвания и назначаване и
провеждане на каквато и да било терапия, липсата на усложнения и
обстоятелството, че за малолетния ищец не се очаква да останат трайни последици
за здравословното му състояние, вследствие на процесните увреждания на
физическото му здраве, както и преживените от ищеца, вследствие от ПТП душевни
страдания и увреда на психическото му здраве с проявени признаци, описани
по-горе, част от които, изразени в страх да заспива сам и да се движи и пресича
сам и нежелание да кара колело търпи и към момента на приключване на устните
състезания, след като съобрази и доказания период на проявление на основната
част от признаците на смесено тревожно – депресивно разстройство /почти 4
месеца след настъпване на ПТП/, като взема предвид и ниската възраст на
малолетния ищец към датата на ПТП – дете на 12г. и 5м., предполагаща незряла
психика, начина и механизма на настъпване на вредите и икономическите условия в
страната към датата на ПТП 13.09.2018г. и съобрази принципът, залегнал в чл.52
от ЗЗД, счита, че искът по чл.432 ал.1 от КЗ на ищеца е доказан, освен по
основание, и в размер от 2700лв., в който следва да бъде уважен, респ.
отхвърлен за разликата от 800лв. до пълният предявен размер от 3500лв., като
неоснователен и недоказан. Съдът съобрази и обстоятелството че за
възстановяване на ищеца от физическите му травми не се е наложило посещение при
лекар и провеждане на лечение, както и досежно психическите травми се е наложил
еднократен консулт с психиатър и назначената терапия е съвет. По обсъдените
по-горе съображения за разликата над уважения до пълния предявен размер
претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действително
претърпените неимуществени вреди по вид и обем и интензитет и на критерия за
справедливост.
С оглед
извода за частична основателност на иска, съдът следва да се произнесе и по
евентуалното възражение на ответника по чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от
пострадалия ищец и/или неговите родители /в частност майката/ на вредоносния
резултат, вследствие от неизпълнение задължението участникът в движението да не
поставя в опасност живота и здравето, както своите, така и на останалите
участници в движението, което се явява основателно. На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може
да се намали. Нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД намира приложение винаги, когато
вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия
увреден, като законът – чл.51 ал.2 от ЗЗД, предвижда възможност за намаляване
на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на
нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на
пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Вината на пострадалия не е елемент от ФС на чл.51 ал.2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. С оглед горното и съобразно
конкретните обстоятелства, разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД се прилага и в
случаите при които малолетно дете /какъвто е процесният случай/ или невменяемо
лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези
субекти да действат разумно. В този смисъл и за обективния характер на
съпричиняването – ППВС №17/1963г. – т.7, Решение №165/26.10.2010г. на ВКС по
т.д.№93/2010г., II т.о., ТК. Съгласно ТР №88/12.09.1962г. на ВС,
ОСГК, упражняващия надзор над неспособния отговаря само, доколкото вредоносния
резултат е в причинна връзка с негово виновно поведение, изразено в неположени
грижи.
В
процесният случай, малолетният ищец е увреден при ПТП в качеството му не на пешеходец,
а на водач на двуколесно ППС, поради което и, съобразно позоваването на
ответника, за същия не са относими задълженията за пешеходци по чл.113 т.1 и
чл.114 т.1 от ЗДвП, от неизпълнение на които не може да се извлича принос на
увредения по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. За пълнота съдът излага и че с оглед
установената от СавТЕ възможност за взаимно възприемане и видимост на
опасността от водача на л.а. "О. К."и от увредения водач на
двуколесно ППС, когато последният е изминал 1,3м. по пешеходната пътека, то,
съобразно и заявеното от ВЛ по САвТЕ в СЗ, в случая не е налице навлизане
внезапно от водача на двуколесно ППС на платното за движение. По аналогични
съображения, доколкото ПТП е реализирано на обозначена пътна маркировка
"пешеходна„ пътека“, при допуснато нарушение от водача на л.а. "О. К."
на друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, но не с
„пешеходец“ по смисъла на чл.107 от ЗДвП, а с малолетния ищец като водач на
двуколесно ППС, то е неприложима новелата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, в сила към
датата на ПТП, в сила от 26.01.2017г., т.е. след приемане на ТР
№2/22.12.2016г., съгласно която пешеходецът не се счита за съпричинител на
настъпването на съответното произшествие.
За
малолетния ищец, като участник в движението и водач на двуколесно пътно
превозно средство важи задължението по чл.20 ал.2 от ЗДвП да намали скоростта и
в случай на необходимост на спре, когато възникне опасност за движението, както
и общата забрана по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на която ответникът основава
възражението си за съпричиняване, с поведението не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. В случая, от САвТЕ се установи, че
пострадалият малолетен ищец, като участник в движението и водач на двуколесно
ППС е имал възможност и време да преустанови движението на велосипеда преди
мястото на удара, доколкото опасната му зона на спиране от 2,4м. < от разстоянието, на което се намира до
мястото на удара от 3,5м., когато възниква опасността от експлоатационно –
техническа гледна точка и с поведението си, изразено в бездействие и в не
преустановяване движението си преди мястото на удара, е нарушил задължението си
по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.5 ал.1 от ЗДвП и е създал предпоставки за
осъществяване на ПТП и за възникване на вредите, поради което е налице принос
на увредения малолетен ищец по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, въпреки че не може
да действа виновно, доколкото вината на пострадалия не е елемент от ФС по чл.51
ал.2 от ЗЗД, и ответното възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД на
това наведено фактическо основание се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Неоснователно
е ответното възражение за съпричиняване на вредата от страна и на родителите, в
случая от страна на майката на малолетното дете, поради не упражнен родителски
надзор, доколкото адресат на задължението по ЗДвП за спиране, в случай на
възникване на опасност за движението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на
което е допринесло за настъпване на ПТП, е пострадалия водач на двуколесно ППС,
а не родителя, упражняващ родителски надзор спрямо малолетното си дете, поради
което и в случая, независимо от заключението по т.3 от САвТЕ, с което в тази му
част ВЛ по САвТЕ недопустимо прави правна преценка, която е само от
компетентността на съда, настъпването на вредоносния резултат не е в причинна
връзка с виновно поведение на майката, изразено в неупражнен родителски надзор
и грижи спрямо детето. В компетентността на ВЛ по САвТЕ е да посочи
възможностите за предотвратяване на ПТП от експлоатационно - техническа гледна
точка, което е направил, но извън нея е извършването на правна преценка, което
е само в правомощията на решаващия съд по въпроса за наличие на съпричиняване.
При
отчитане степента на съпричиняване се взема предвид степента на каузалност на
поведението на двете страни и съотношението между тях. Изхождайки от това и с
оглед на конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, съдът
приема, че приносът на пострадалия, съобразно степента на каузалност на
поведението му, изразено в бездействие да преустанови движението си преди
мястото на удара, е в степен 1/20 или 20% спрямо приноса на виновния водач на
л.а. „Опел Корса“, доколкото и последния е следвало да упражнява тази правно
регламентирана дейност по управление на МПС с повишено внимание спрямо
уязвимите участници в движението, какъвто в случая е малолетния ищец като водач
на двуколесно ППС, поради което и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД определеното
от съда по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2700лв. следва да бъде намалено, съразмерно на приноса на пострадалия
с 1/20 или със сумата от 540лв. /2700лв. х 20%= 540лв./, предвид което предявеният пряк иск на
увредено лице по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 2160лв., получена след редукция по чл.51 ал.2 от ЗЗД
/2700лв. – 540лв. =2160лв./, в
който следва да бъда уважен, респ. отхвърлен за разликата от 1340лв. до пълния
предявен размер от 3500лв., като неоснователен и недоказан.
По
акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от
28.01.2019г. /твърдяна дата на предявяване на претенцията/ до окончателното
изплащане:
Застрахователната претенция е предявена пред ответния
застраховател, видно от пощенското клеймо върху плика /л.40/ на 23.01.2019г.,
като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по същата, който
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
ал.1 от КЗ, изтекъл на 23.04.2019г. вкл.,
не е постъпило плащане от застрахователя, макар и в същия срок от него
да е определено застрахователно обезщетение за ищеца в размер от 800лв. В
случая от увредения застрахователят не е изисквал доказателства по чл.106 ал.3
от КЗ, досежно основанието и размера на обезщетението, в тримесечния срок по
чл.496 ал.1 от КЗ ответният застраховател е определил размер на застрахователно
обезщетение на ищеца, но доколкото не го е изплатил в рамките на същия този
срок, каквото е законовото му задължение, съгласно чл.496 ал.2 т.1 от КЗ, то с
изтичането му и съобразно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, считано от 24.04.2019г. е
изпаднал в забава, считано от която дата дължи на ищеца законна лихва за забава
върху присъденото му от съда обезщетение за неимуществени вреди до
окончателното изплащане на задължението, като ищцовата претенция за законна
лихва за периода от 28.01.2019г., следващ предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя до изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ – 23.04.2019г. вкл., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. Действително нормата
на чл.17 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки „ГО“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, визира, че, когато увреденото лице не е навършило пълнолетие
/какъвто е процесният случай/, или е лице, което е поставено под запрещение,
застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка ***.
Непредставянето от ищеца, въпреки изискването от ответния застраховател, на
лична банкова сметка ***, обаче не освобождава ответника от забава в изплащане
на застрахователното обезщетение, въпреки нормата от цитираната Наредба,
доколкото законовата разпоредба на чл.380 ал.2 от КЗ предвижда, че
застрахователят извършва плащането му по предоставената по чл.380 ал.1 от КЗ с
предявяване на застрахователната претенция банкова сметка, като промяната на банковата
сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено
уведомен преди плащането, вкл. в хода на съдебен процес. От друга страна, по
делото, ответникът в чиято тежест е, не е представил писмени доказателства
писмо изх.№НЩ-2112/20.03.2019г., с което застрахователят изисква от майката и
законен представител на малолетния ищец представянето на данни за лична банкова
сметка с титуляр малолетния да й е било връчено извънсъдебно лично или чрез
пълномощника й, липсва признание на този факт от ищеца, поради което не се
доказва да е налице допусната забава на кредитора по отношение на плащането, за
да не дължи лихва застрахователят по чл.409 от КЗ.
На
основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, посочена от ищеца по реда на
чл.127 ал.4 от ГПК, по която да се приведат присъдените суми е: *** при „*“ АД,
с титуляр Д.И.И..
Изходът
на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата
претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски /от които
140лв. ДТ, 160лв. основно, плюс 60лв. допълнително възнаграждение за ВЛ по СМЕ
и 400лв. адв. възнаграждение/ , съразмерно с уважената част от иска, в доказан
размер от 469,03лв. Неоснователно е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение от 400лв.,
доколкото е в размер по-нисък от минималния такъв от 475лв., определен,
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде определян по-нисък
размер на разноските в тази им част .
Изходът
на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната
претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК / от
които 570лв. с вкл. ДДС заплатено адв. възнаграждение, 25лв. депозит свидетел,
460лв. за ВЛ по САвТЕ/, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в доказан размер от 403,91лв. Възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за един адвокат от
570лв. с вкл. ДДС е неоснователно, доколкото ответният застраховател е
регистриран по ЗДДС, поради което и съгласно §2а от ДР на „Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ начисленият
ДДС върху минимално договореното възнаграждение от 475лв. по чл.7 ал.2 т.2 от
цитираната Наредба, се счита за неразделна част от дължимото от клиента адв.
възнаграждение и в този смисъл заплатеното от ответника адв. възнаграждение от
570лв., съгласно фактура №**********/16.12.2019г., не е прекомерно, и съдът не
следва да присъжда по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "*" АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на малолетния И.
К.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.И., с ЕГН **********, сума в размер
на 2160 лв. /две хиляди сто и шейсет
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от малолетния пострадал
неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, реализирано на дата
13.09.2018г., около 10,00ч. в гр.*, на кръстовище ул."*"и ул."*",
срещу сервиз на "*", за което е съставен КП за ПТП №*/13.09.2018г. с
пострадали лица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.И., в качеството и на майка и
законен представител на малолетния й син И.
К.И.,*** пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.
чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1340лв.
над уважения до пълния предявен размер от 3500лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за
периода от 28.01.2019г. до 23.04.2019г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На
основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, посочена от ищеца по реда на
чл.127 ал.4 от ГПК, по която да се приведат присъдените суми е: *** при „*“ АД,
с титуляр Д.И.И..
ОСЪЖДА ***“ АД със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.И., с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетния й син И. К.И.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сума в размер на 469,03лв. /четиристотин шейсет и девет лева и три стотинки/,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син И. К.И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "*" АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 403,91 лв. /четиристотин
и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…….....