Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
26.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и първи януари година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16924
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н.Т.А.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Ч.Н., с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „У.” АД, да заплати сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 03.05.2017
г. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 28.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 03.05.2017 г. около
11:30 часа товарен автомобил „Опел Мовано“ с per. № *******, управляван от В.С.М.,
движейки се на заден ход в междублоково пространство, без да се убеди, че пътя
зад него е свободен блъска ищцата А., която в резултат на удара пада на земята
и удря таза и главата си в асфалтовата настилка. Посочва, че е съставен Констативен протокол
за ПТП №К-290 и е образувано досъдебно производство №11141/2017г по описа
СРТП-СДВР.
Сочи се, че непосредствено след ПТП ищцата е закарана
в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” ЕАД, където е установено фрактура на пубиса и контузия
на главата. На 03.05.2017г. била извършена оперативна интервенция -
едномоментна репозиция на фрактурата и на 06.05.2017 г. е изписана.
Твърди се, че
особено силни били болките през първите седмици, като ищцата не можела да се
обслужва сама и да извършва нормалните ежедневни дейности. След полученото
счупване Н.А. не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една
позиция на тялото си. Сочи се, към момента ищцата още трудно става от леглото и
не може да се придвижва самостоятелно. Настъпилото пътно произшествие е оказало
силно въздействие върху психиката на ищцата и тя продължава да изпитва силен
страх да пресича улици. Непрекъснато мислено изживявала настъпилия инцидент,
което се отразява в общуването с нейните близки.
Заявява, че е образувано АНД № 15104/17г. по описа на
СРС, като с решение №448087 от 25.06.2018г. по реда на чл.78а НК на водачът В.С.М.
е признат за виновен и му наложено наказание „глоба“ в размер на 2200 лв.
Наведен е довод, че за товарен автомобил „Опел Мовано“
с per. № *******, е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на покритие от 21.11.2016 г. до
20.11.2017 г. и номер на полицата BG/05/116002963517, при ответното застрахователно дружество З. „У.“
АД.
Сочи още, че ишцата е поискала по реда на Кодекса за
застраховането ответника да определи и изплати обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди със застрахователна претенция е вх. № 21459 от
13.12.2017г., като с писмо от 09.03.2018г. ответникът е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение.
Препис от исковата
молба е връчен на ответното З. „У.” АД, като в срока по чл. 367 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Ответното З. „У.” АД оспорва иска по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като същата в нарушение на
правилата на ЗДвП се е намирала на пътното платно. Твръди се, че непосредствено
преди ПТП, ищцата е предприела пресичане без да се огледа и на място, на което
липсва пешеходна пътека. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение
на водача – В.М.. Заявява, че не е налице пряко-причинна връзка между
уврежданията на ищцата и ПТП. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва иска за присъждане на
лихва. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а.
„Опел Мовано“ с рег. № *******, към датата на ПТП.
В срока по чл.372 от ГПК, ищцата Н. А. е депозирала допълнителна искова молба, с
която се поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с
исковата молба. Оспорва възражението на ответника за съпричиняване.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран допълнителен отговор
от З. „У.” АД, в който ответникът, поддържа заявените
оспорвания, като добавя, счупването на крилото на дясна хълбочна кост на таза,
е оспорима травма при ищеца. Твърди, че липсват настъпили усложнения на
здравето при ищцата, поради което прекия иск е в завишен размер.
В открито съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв.Н. поддържа предявения иск. Представя
списък на разноски и писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество
чрез пълномощника си юрк.Иванова оспорва предявения иск. Представя списък на
разноски.
Софийски
градски съд, I-7 състав, като
обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен
протокол № К-290/ 03.05.2017г. съставен
от дежурен инспектор на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.05.2017г., се установява, че на 03.05.2017 год., около
11.30 ч., в гр.София, ж.к. „Свобода“ в
междублоковото пространство до блок № 12 настъпило ПТП между товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. № *******,
и пешеходеца Н.Т.А.. В част „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че при
движение на заден ход товарния автомобил реализирал удар в пешеходката. Н.Т.А.
била настанена в „УМБАЛСМ-Пирогов” ЕАД, с работна диагноза – счупване на
пубисна кост./л.4, л.68 от делото/
Относно станалото ПТП е образувано
наказателно производство, което е приключило с влязло в сила Решение №448087 от
25.06.2018г. по НАХД№ 15104/17г. по описа на СРС, НО, 4 с-в, с която водачът В.С.М.
е признат за виновен в това, че чна 03.05.2017 год., около 11.30 ч., в гр.
София, ж.к. „Свобода“ в междублоковото
пространство до блок № 12, при управление на МПС- Опел Мовано“ с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата ,
визирани в разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, съгласно която „Преди да
започне движение назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опсности“, като с
деянието по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Н.Т.А. изразяваща се в счупване на долния клон на
лявата срамна кост на таза и му е наложено административно наказание „глоба“ от 2 200лв./л.86-87
от делото/
От приетата епикриза по ИЗ 14761/2017г..
на „УМБАЛСМ-Пирогов”ЕАД , се установява, че след претърпяно ПТП на 03.05.2017г.
ищцата Н.Т.А. на 70г. била приета за болнично лечение по повод
получени телесни увреждания: „Счупване на долния клон на лявата пубисна (лонна)
кост на таза. Контузия на лявата париетална (теменна) област на главата“. В
медицинската документация е описано състоянието на пострадалата при приемането
и в болницата, извършените клинични изследвания и консултации със специалисти.
При проведените консултативни прегледи освен описаните по-горе телесни
увреждания, други травми при ищцата не са били констатирани. Установени са били
обаче предходни и придружаващи заболявания: Хипертонична болест. Състояние след
прекаран мозъчен инсулт и др. По
спешност е било проведено ортопедично лечение: „едномоментно наместване на
счупената тазове кост и поставяне на строг постелен режим с включена:
инфузиона, антикоагулантна, обезболяваща терапия и лечение на придружаващите
заболявания./л.5 от делото/
От приетото Експертно
решение на ТЕЛК № 0172/013 от 30.01.2010г., е видно, че след освидетелстване на
ищцата Н.Т.А. е определена 74 % ТНР
/трайна
загуба на работоспособност/, поради установени хронични заболявания:
„Мозъчно-съдова болест. Състояние след прекаран мозъчен инсулт. Десностранна
пирамидна симптоматика. Дискординационен синдром- средно, тежка степен.
Артериална хипертония- 3 cm., Хипертонично сърце. Спондил артроза. Остеопороза.
Многоетажна дископатия на нивото от 5-ти до 10-ти гръдни прешлени. Стара
фрактура на 9- ти гръден прешлен без разместавне на фрагментите, за срок от 3
години (до 01.01.2013г.). /л.5 от делото/
От
приетото неоспорено заключение на САТЕ с в.л. инж.К.Г., се установява следния механизъм на ПТП- на 03.05.2017 год., около 1130 ч, в гр. София,
ж.к. „Свобода“ на улица в междублоковото пространство между блок № 12 и № 3,
без име и без изход към ул. „Генерал Никола Жеков“ е бил спрял товарен
автомобил „Опел Мовано“ с регистрационен № ******* от водача В.М. за товаро- разтоварни работи до трафопоста, в който се
помещава „Софийска баница“. Същевременно пешеходката Н.Т.А. предприела пресичане на пътното платно на
улицата с посока от блок № 12 към блок № 13, с бастун и начин на придвижване
„бавен ход“ до „спокоен ход“, или скорост от 2,3 км/ч до 3,4 км/ч, като
последователно преминава през тротоара и тревната площ след блок № 12 и навлиза
в пътното платно на улицата без име отляво надясно считано за спрелия
автомобил. Сочи се, че когато пешеходката се е намирала зад задната част на
товарния автомобил, водачът му, без да си е осигурил видимост зад автомобила,
привежда автомобила в движение на заден ход. Настъпил е сблъсък между задния
десен край на товарния автомобил, достигнал скорост до около и ние повече от 5
км/ч и лявата част на тялото на пешеходката. От удара пешеходката пада на
асфалта частично отстрани на задната дясна част автомобила и под него.
Автомобилът е спрял, без прегазване на пешеходката и без видими щети по него. Към момента на предприемане на маневрата за
движение на заден ход от водача на товарния автомобил, пешеходката се е
намирала зад автомобила в неговата „мъртва зона“ на видимост, но Водачът на
автомобила е разполагал с техническа възможност да спре преди мястото на удара
и с това да предотврати настъпването па произшествието при вече отпочнало
движение на заден ход. Според
заключението мястото, където е настъпило ПТП не е пешеходна пътека, или
обозначено като зона за движение на пешеходци, както и че ПТП е настъпило в
лявата част на пътното платно на улицата в близост до левия тротоар, считано за
посоката на движение на автомобила на заден ход, т.е. откъм страната на блок
№13.
Свидетелят В.М., /36 г., без
родство/, сочи в
показанията си, че е участвал в ПТП през 2017 г. , когато зареждал с банички
един обект в ж.к. „Свобода“. Разтоварил стоката, След това се качих в микробуса,
потеглил на заден ход, тръгнал и чул
вик. Спомня си, че Нямал видимост отзад,
защото буса е с ламарини отстрани, буса имал само две странични огледа, които
нямат видимост зад микробуса. След като чул вика, слезнал веднага Пострадалата
била изплашена и паднала на земята, вдигнал я.
От приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л д-р Б. Т. Б.– ортопед
травматолог, се установява, че вследствие на ПТП на 03.05.2017г. ищцата Н.Т.А. на 70г. е получила увреждания, които имат
травматичен характер и са следните: счупване на долния клон на лявата пубисна
(лонна) кост на таза, както и контузия на лявата париетална
(теменна) област на главата. Сочи се, че в процесният случай, пешеходката е била внезапно ударена при
движение „на заден ход“ от микробус “Опел Мовано“ peг. № *******, управляван от В.С.М.. Обоснован е извод, че
ударът е бил при малка скорост и с ниска кинетична енергия, но удар достатъчен
пешеходката А. да загуби равновесие и тялото и да падне с удар върху лявата
част на тялото и главата на твърдата пътна настилка. Според СМЕ полученото
счупване на лявата лонна кост на таза е довело при ищцата до трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок
до 3 месеца, а получената контузия на теменна област на главата е
причинила- временно главоболие и свевтовъртеж през първите 2 седмици след ПТП. Обоснован е извод, че травматичните увреждания
на ищцата Н.А. са с доказан произход, като същите са получени в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП на 03.05.2017г.
Вещото лице д-р Б. констатира, че
спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
При проведените консултативни прегледи са установени само част от предходни и придружаващи
заболявания: Хипертонична болест. Състояние след прекаран мозъчен инсулт и др.
Според медицинската документация фрактурата на лявата лонна
кост на таза е била „наместена“ по спешност под анестезия. Пострадалата е била
поставена на строг постелен режим с включена: инфузиона, антикоагулантна,
обезболяваща терапия и лечение на придружаващите заболявания. След
стабилизиране на общото състояние, ищцата е била изписана от болницата на
06.05.2017г., като лечението е продължило амбулаторно с предписан режим и поддържащо
медикаментозно лечение. Според заключението на СМЕ контузията на теменна област
на главата не е довела на ищцата до неврологични усложнения. Счупената лонна
кост на таза е зараснала окончателно за скрок до 40 дни, след което ищцата е
започнала раздвижване и постепенно натоварване на левия крак. Общо
оздравителния период при пострадалата Н.А. е бил по продължителен от обичайния
- за 3 месеца, поради това че тя е била с много съпътстващи заболявания.
Обосновано е още, че през посоченият 3-месечен период ищцата е търпяла - болки
и страдания, като през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около
2-3 седмици в началото на провежданата рехабилитация - болките са били с
интензивен характер. Извън посочения периоди, болките на ищцата са били само
периодично явяващи се при внезапна промяна на времето, студено и влажно време -
когато ищцата е била принудена да ползва обезболяващи средства. От заключението
се установява, че през първите около 2 месеца ищцата е имала затруднения при
предвижване и в обслужването в ежедневието. Можела е да се предвижва само с
помощта на патерици след 40-ия ден. След 3-ия месец пострадалата е започнала да
натоварва крака с пълна тежест на тялото.
Обичайният оздравителен период при
фрактура на лонната кост на таза е около 40 дни, а с възстановителния период -
приключва за срок до 2 месеца. При ищцата костта е зараснала в срок, но
възстановителният период при нея е бил по-дълъг от обичайния поради това, че тя
имала и много придружаващи зцаболявания: „Мозъчно- съдова болест. Състояние
след прекаран мозъчен инсулт. Дискординационен синдром- средно, тежка степен.
Артериална хипертония- 3 cm., Хипертонично сърце. Многоетажна дископатия на
нивото от 5-ти до 10-ти гръдни прешлени и стара фрактура на 9-ти гръден прешлен
без разместване на фрагментите.
Свидетелят В.А.М., /52 г.
дъщеря на ищцата/ в о.с.з. проведено на 21.01.2020г., сочи в показанията си, че
преди ПТП, майка и ходела до магазина,
излизала навън, на разходка в парка. Свид. М.разбрала
от брат си, че майка им е претърпяла
произшествие и е настанена в болница „Пирогов“. Свидетелката сочи, отишла в
„Пирогов“ и видяла майка си в окаяно състояние. Кракът ú бил посинял и
оттекъл, а главата и била ударена. В показанията се съдържат данни, че ищцата е
с прекарала инсулт през 2002 г., но била възстановена към момента на
произшествието. След пет дни болнично лечение изписали ищцата, но тя била на
легло доста време, около 2-3 месеца. Свидетелката се грижела за нея, вдигала я.
Обслужвала я на легло с памперси и подлога. На третия месец успяла да се вдигна
и то с проходилка. Проходилката я ползваше може би 2-3 месеца след това, като
вече ставаше. През този период ищцата постоянно се оплаквала от болки в главата
и крака. Около месец идвала медицинска сестра
вкъщи, която поставяла инжекции на ищцата. Свидетелката М.смята, че след инцидента
коренно се е променил живота на майка и. Тя се стресирала и не искала да излиза
навън, дори с придружител. Излизала само до пейката пред блока. Ходела трудно и
с бастун. Походката ú била променена, като че ли накуцва.
Показанията на свидетелката В.М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид, че е дъщеря на ищцата, но им дава вяра, доколкото почиват на непосредствени
впечатления и кореспондират с приетото заключение на СМЕ.
Установи се, че към датата на процесното
ПТП,
отговорността на водача на т.а.„Опел Мовано“ с peг. № *******, била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното
дружество З. „У.“ АД, със застрахователна полица № BG/05/116002963517
с период на покритие от 21.11.2016 г. до 20.11.2017 г., което се установява и
от приетата справка от ГФ към 03.05.2017г./л.7 от делото/
Не е спорно, че ищцата предявила
пред ответното З. „У.“ АД претенция № 164001412334/ 13.12.2017г. да определи и
изплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Видно от приетото
писмо изх.№897/ 09.03.2018г. ответното дружество отказало изплащане на
обезщетение по заведената претенция, поради непредставяне на изисканите допълнителни
документи. /л.8 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на от
13.12.2017г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 03.05.2017г.
На
основание чл. 300 ГПК във вр. с чл.413, ал.2 НПК, влязлото в сила решение чл. 78а НК от 25.06.2018 г. постановено по НАХД № 15104 /2017г. на СРС, установява по задължителен за гражданския съд начин извършено ли е
деянието, виновен ли е дееца.
Съвкупният
анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на САТЕ, сочи към извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента В.С.М. в се в нарушение на правилото
на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които: „Преди да започне движение назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“, като по непредпазливост причинил е ПТП
и телесни увреждания на ищцата. Налице е и вредоносен резултат - причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени болки и страдания от
причинените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, както и виновност на дееца (презумпцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от събраните по делото доказателства). В обобщение,
налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника З. „У.“ АД, и деликвента В.М. е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с валидна
застрахователна полица.
Нормата на чл.432 КЗ
регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 03.05.2017 г. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди причинени и от злополуката, а
в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
По размера на обезщетението: Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012
г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията на ищеца, вида и тежестта на получените
травми – счупване
на лявата пубисна (лонна)
кост на таза, както и контузия на лявата теменна област на главата, възстановителен
период от 3 месеца, продължителния постелен режим, за
около 2-3 месеца, на претъпените болки и страдания в посочения 3- месечен
период, от които интензивни болки с голям интензитет за 2-3 седмици, и болки с
променлив характер и интензитет в останалата част; възрастта на ищеца – 70 год.,
която обуславя по-трудно раздвижване,
удължения период на възстановяване на фона на много съпътстващи хронични заболявания,
както и причинените неудобства на пострадалия за около
2 /два/ месеца в битовото и обслужване и съпътстващата нужда от чужда помощ,
това, че пострадалата неминуемо е преживял стрес при ПТП от удара,
последвалата изолация и настъпилата уплаха от придвижване по улиците, като се имат предвид показанията на разпитания свидетелка Михайлова, както
и като се вземат предвид икономическите условия в страната и съществуващите
размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2017 г., като се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
съдебната практика при сравнително сходни случаи, СГС намира, че обезщетение в размер на 45 000
лева е адекватна обезвреда на претърпените от лицето неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер
съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици,
настъпили в правната сфера на ищцата, като пряк резултат от непозволеното
увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира за основателно възражението на ответника
за намаляване на застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства:
На първо място от доказателствата по делото се установи, че ищцата е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място – на пътното платно,
при наличие близък пешеходен прелез.
Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на определени правила,
а именно – преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение. По делото не са налице данни, а и видно от изготвената
автотехническа експертиза на мястото, където е пресичал пострадалата не е
пешеходна пътека и не обозначена зона за пешеходци. Установи се, че ПТП е
настъпило в лявата част на пътното платно на улица без име, в близост до бл.13,
ж.к.“Свобода“, както и че от двете страни на същата улица има изградени
тротоари за движение на пешеходци.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца А., съдът възприема да е 10 %. При отчитане
на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено на 40 500 лв., за която
сума е основателен предявеният главен иск.
За разликата от присъдения до
целия предявен размер от 70 000лв. искът
с правно основание чл. 432 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност" следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва,
считано от датата на увреждането, респ. считано от датата на извършване на
разхода.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая 3-месечният
срок е изтекъл на 13.03.2018г. и от 14.03.2018 г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за периода от 28.12.2017г.
до 13.03.2018 г. и уважен,
считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв.Ч.Н. - САК сумата от 1522 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника З. „У.“ АД сумата 258
лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска, като общо сторените разноски са на стойност 600лв., от които
400лв. възнаграждения за вещи лица, 50лв. депозит за свидетел и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът З. „У.“ АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1620 лв., и
разноски 230 лв. пропорционално на
уважената част от иска.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
Н.Т.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 40 500 /четиридесет
хиляди и петстотин/ лева, на основание
чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП настъпило на
03.05.2017 г. причинено от застраховано при ответника по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите лице - водача
на т. а. „Опел Мовано“ с peг.
№ *******, ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ прекия иск за разликата
от присъдения до целия предявен размер от 70 000 лв., както и иска за лихва за забава за периода от 28.12.2017г.
до 13.03.2018 г.
ОСЪЖДА З. „У.”
АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Ч.А.Н. - САК, сумата 1522 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Т.А.
ЕГН
**********, да заплати на З. „У.”
АД, ЕИК *******, сумата 258 лв. съдебно - деловодни разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК,
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
държавна такса в размер на 1620 лв., и
разноски 230 лв. пропорционално
на уважената част от иска.
Присъдените на ищцата суми
могат да се изплатят по банкова сметка ***.10 от делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: