М О Т И В И
по присъда №37/27.09.2016г. по н.о.х.дело №145/2016 г. по описа на Тервелският районен съд
Срещу
подсъдимия М.Ю.С. ***,
е повдигнато обвинение по чл.343б ал.І
от НК.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник производството бе проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а
от НК от вида лишаване от свобода за срок от една година ефективно изтърпяване,
както и глоба в размер от 200 лева.
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатото му с обвинителният акт на ТРП обвинение, признава всички факти и
обстоятелства описани в него, но не дава обяснения.
По същество чрез защитникът си моли
да му бъде наложено по леко наказание.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вмененото му престъпление.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ю.С. не притежава
Свидетелство за управление на моторно превозно средство, видно от приложената
по досъдебното производство справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Добрич.
На 16.09.2016 г. подс.
М.Ю.С. гостувал на свои близки в с. Божан, общ. Тервел, по повод на религиозния
празник «Курбан байрям». Според обясеннията на обвиняемото лице по време на
престоя си в дома на неговите близки същият изконсумирал около 4 литра бира и
100 гр. концентриран алкохол. Около 16.05 ч. по молба на съпругата си подсъдимият
решил да отиде в покрайнините на с.Божан, като за целта поел управлението на
ползвания от него лек автомобил „Фиат Палио”, с рег.№В6765КР. На изхода на
селото подсъдимият видял полицейски патрулен автомобил, и тъй като не
притежавал свидетелство за управление на МПС, а и преди това бил употребил
алкохол, направил обратен завой и поел в обратна посока, с идеята да осуети
извършването на проверка.
Подсъдимият бил
последван от полицейски служители на РУ на МВР гр.Тервел - св.св. Т.Х.Г. и М.П.Д.,
които му подали звуков и светлинен сигнал да преустанови движението на
автомобила.
Полицейските
служители извършили проверка на документите на подсъдимия, при което
установили, че същият е неправоспособен да управлява МПС. Подсъдимият бил
отведен до РУ на МВР гр.Тервел, където св. И.М.М. - младши автоконтрольор при
същото полицейско управление извършил тестването на подсъдимия за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“ е фабричен номер ARBA - 0074,
чиято цифрова индикация отчела като показател съдържание от 1,77 промила
алкохол в издишания въздух.
На подсъдимия било
предложено вземането на кръвна проба за изготвяне на химически анализ за
употребата на алкохол, което той отказал в присъствието на медицинско лице при
ФСНМП гр.Тервел видно от приложения по досъдебното производство Протокол към АУАН
№ 167484/16.09.2016 г.
Така установената
фактическа обстановка се установява от пълните самопризнания на подсъдимия, от
всички събрани по делото свидетелски показания, както и от другите, приложени
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото –.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
С действията си
свързани с управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда - 1,77 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „
Алкотест Дрегер” 7510 подс. М.Ю.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление, което следва да се квалифицира по чл.343б, ал.1
от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянието е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения
ред в Р България, в частност на правилата за движение по пътищата, установени
със ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия М.Ю.С.
ЕГН **********, роден на *** ***, български
гражданин от турски произход, осъждан, неженен, без образование, работи по
граждански договор, като докер на пристанище Варна.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита, пълните самопризнания на подсъдимия на досъдебно и
в хода на съдебното производство, и други висящи спрямо него наказателни
производства, добри характеристични данни, както и изразената в хода на
производството самокритичност по отношение на извършеното деяние, а като
отегчаващо – на предходни осъждания, сравнително високия процент на алкохол в
кръвта, поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при балансиращи
отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна характеризират
една по лека степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото
наказание по чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до три години. С оглед на така установения баланс между смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на 54 като във връзка с проведеното
съкратено съдебно следствие следва да намери приложение и чл.58а от НК. При така
установеното, съдът счита за адекватно на обществената опасност на деянието и
дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което наказание съгласно чл.58а от НК следва да се намали с една трета
и да бъде определено в окончателен размер от една година лишаване от свобода.
Тъй като липсват предпоставките на чл.66 от НК поради наличие на многобройни
предходни осъждания подсъдимия следва да изтърпи така определеното му наказание
лишаване от свобода ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, като същият като рецидивист по смисъла на ЗИНЗС следва да му се определи първоначален
строг режим.
С оглед тежкото материално
състояние на подсъдимия, съдът намира, че справедливо би било да определи
кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния предвиден от закона
размер, а именно 200 лева.
По този начин с така определеното
наказание на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
Председател :