№ 6321
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110100781 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу ***, с която е
предявен установителен иск за признаване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 426,05 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. *** с рег. № ***,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 60571/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. в *** при движение по *** с посока от **** към
*** и пред № 52 л.а. *** с рег. № ***, управляван от Е. М. Е. преминава през
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – дупка, при което са
причинени материални щети на автомобила. За настъпилото произшествие е съставен
Протокол за ПТП и е подадено уведомление до застрахователя по имуществената
застраховка [фирма]. Образувана е щета, извършен е оглед и опис на причинените щети. На
база на извършената експертиза е определено застрахователно обезщетение в размер на
426,05 лв. и сумата е изплатена на застрахования на 20.09.2018 г. Ищецът твърди, че с
плащането на застрахователно обезщетение се е суброгирал в правата на увреденото лице
срещу причинителя на щета. Ответникът от своя страна в качеството си на „стопанин на
пътя“ отговаря за поддържането на пътищата, поради което и с покана от 17.10.2018 г.
застрахователят поканил *** да му заплати претендираната сума. След като не е получил
изпълнение подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 426,05 лв. и
след като била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът
подал възражение по чл. 414 ГПК, подал настоящия установителен иск за признаване на
вземането му. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ***. Ответникът
оспорва претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не се
установява по безспорен начин механизмът на настъпване на произшествието, както и че на
процесния участък от пътя е имало необезопасена и несигнализирана дупка. Поддържа, че
1
приложеният към исковата молба Протокол за ПТП не обвързва съда с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото водачът на увредения автомобил не е съобразил
поведението си с пътните условия, поради което и иска в случай, че съдът намери
претенцията за основателна, да намали размера на обезщетението. Ответникът сочи, че е
възложил поддръжката на пътя на трето лице, което е следвало да го поддържа в изрядно
състояние.
С определение от 17.02.2021 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника – [фирма].
При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за
съвместно разглеждане с определение от 02.08.2023 г. - обратен осъдителен иск от
ответника *** против [фирма] за заплащане на сумата в размер на 426,05 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във вр. с ПТП настъпило на 30.08.2020
г. в ***, при движение по *** от **** към ***, пред № 52, ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
ведно с всички съдебни разноски, за които *** е осъдена по главния иск. *** твърди, че е
налице сключен с [фирма] договор № СО15-РД-55-365/18.06.2015 г., като [фирма] не е
изпълнил задълженията си по него за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор по обратния иск, с който ответникът по
него [фирма] признава същия. Сочи, че на СО е заплатена сумата от 426,05 лв., както и 51,50
лв. - законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
По първоначално предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ:
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ. По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД доказателствената тежест е на ищеца по него - ***.
Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че с ответника по
2
него [фирма] е сключил договор за поддръжка и ремонт на улична мрежа, в обхвата на който
попада и процесният участък, че увреждането на пътното покритие е допуснато от
ответника в нарушение на задълженията му по договора, като в полза на *** съобразно
клаузите на същия е възникнало право на вземане за процесната сума. Извън това в тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие от Застрахователна полица №
93001710050600/12.06.2017 г., при [фирма] е сключена застраховка "Каско", Клауза 1 –
Всички рискове, за л.а. *** с рег. № ***, с период на покритие 18.06.2017 г. - 17.06.2018 г.
Събитие от типа на процесното не попада сред изключените рискове по т. 27 от Общите
условия по застраховката. Съгласно т. 1.3 от Общите условия, относима към имуществената
застраховка „Каско – Клауза 1 „Всички рискове“ застраховката покрива вреди, настъпили в
резултат на ПТП по време на движение и/или в паркирано положение. Между страните не е
налице спор, а и от раздел XIV „Определения“ се установява, че пътно-транспортно
произшествие по време на движение и/или в паркирано положение представлява внезапно
сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти, в т.ч.
животни по време на движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа,
включително и в паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС, вследствие
изброените събития, т.е. нанасянето на вреди върху автомобила от некачествената пътна
настилка може да се разглежда като пътно-транспортно произшествие, съответно покрит по
застраховката застрахователен риск. Не се доказа наличието на общи условия, действащи за
същата, които да изключват този риск от покритието ѝ.
За процесното ПТП е съставен и Протокол за ПТП № 1700680 от 30.03.2018 г. от
служители на ОПП към МВР, в който се посочва, че процесното МПС се е движило по *** с
посока от **** към *** и срещу № 52 попада в необезопасена дупка на пътното платно, от
което настъпват вреди по автомобила. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава
/виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая
механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно
доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства
и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от
представения по делото протокол за ПТП, а и от свидетелските показания на Е. М. Е. и
приетата по делото САТЕ.
Механизмът на процесното ПТП се установява и от свидетелските показания на Е. М.
Е., който посочва, че при движение по пътното платно до МОЛ *** в посока към ****
попаднал в дупка, в резултат от което настъпили увреждания на една от гумите и съответно
джантата на процесния автомобил. Сочи, че произшествието е настъпило в пиковите часове,
около 17 часа, като се движел бавно в образувалото се задръстване, но дупката не била
обозначена, а и нямало как да бъде избегната без да бъде реализирано ПТП с някой от
останалите участници в движението.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
3
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Вещото лице е установило, че ПТП е реализирано на територията на ***, при
движение в дясна лента по *** с посока от **** към *** и срещу № 52. Сочи, че стойността,
необходима за ремонт на автомобила е 559,12 лева, изчислена на база средни пазарни цени
към 30.03.2018 г. – датата на процесното ПТП, като щетите са в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на произшествието.
Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по САТЕ и
показанията на свидетеля Спасов, поради което при оценка на доказателствата по делото,
съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.
От представеното в заверен препис платежно нареждане от ищеца /л.21 от делото/ се
установява, че определеното застрахователно обезщетение в размер на 426,05 лв. е било
заплатено в пълен размер по сметка на увреденото лице на 19.09.2018 г.
ПТП е реализирано на булевард в град **** и на територията на ***. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик на процесния булевард
да е лице, различно от ***. Последната, като собственик на булеварда, е длъжна, съобразно
чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да го поддържа с грижата
на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото му
ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите
органи и назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на
съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като незабавно отстранява
всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността
на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването
на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по
никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени
сигнали, нито от възникнали инциденти. Общината следва да поддържа уличната мрежа в
такова състояние, че покритието да не се разрушава, а ако в крайна сметка това се случи,
участъците следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане
реализирането на ПТП. Поради тази причина, доколкото служителите на общината не са
предприели ефективни действия за обозначаване и отремонтиране на нарушената цялост на
настилката на пътното платно, общината носи отговорност за настъпилите от тези свои
действия за трети лица вреди. Такава отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД тя носи и тогава,
когато по силата на сключен договор е възложила текущата поддръжка на уличната мрежа
на друго лице (л. 50-81).
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в
обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно кредитираното
заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на автомобила вреди към
настъпване на ПТП, е 559,12 лв. Не се спори и, че определеното застрахователно
обезщетение в размер на 426,05 лв. е заплатено от ищеца по сметката на собственика на
автомобила с платежно нареждане от дата 19.09.2018 г. Към определеното застрахователно
обезщетение се дължат и ликвидационни разноски. Такива обаче не са поискани от ищеца,
4
поради което и съдът не следва да ги присъжда.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но доказателства
от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Няма данни по делото нарушената цялост на настилката на пътното платно да е била
по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ***. От събраните
доказателства се установява, че на 30.03.2018 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско” е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.
Поради изложеното и съобразно диспозитивното начало искът е основателен и
доказан за пълния предявен размер, а именно – 426,05 лв. Като законна последица от това
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху уважения размер на
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2022 г. до
окончателното погасяване.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79 вр. с чл. 258 ЗЗД във
вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК:
Що се касае до предявения обратен иск, същият принципно е основателен. Наличието
на несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно довела до увреждане на
преминаващи автомобили, ангажира и отговорността на [фирма], включително и съгласно
чл. 18, ал. 3 от договора със **** (л. 76). Дължимостта на сумата е призната изрично от
страна на третото лице-помагач. С писмено становище от 14.02.2024 г. *** признава
извършеното от [фирма] плащане на сумата в общ размер от 477,55 лв. Сумата в размер на
477,55 лв. включва в себе си размера на предявения главен иск – 426,05 лв., както и законна
лихва върху същия в размер на 51,50 лв. за периода от датата на заявлението по чл. 410 ГПК
до датата на плащането. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази
извършеното погашение. Доколкото претендираната сума е изплатена изцяло на **** (л.
139), то обратният иск подлежи на отхвърляне поради плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца по предявения главен иск. Ищецът е направил съответно искане за присъждането им,
както и е представил доказателства за направата на разноски. Страната претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се
5
произнася по възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Оттук на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 425 лв. – вкл. разноски за заплатена ДТ, заплатен депозит по
САТЕ и за разпит на свидетел, както и заплатено юрисконсултско възнаграждение
/определено от съда в общ размер от 100 лв./ за исковото производство и в размер на 75 лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Разноски по обратен иск: Принципното правило е, че разноски се присъждат в полза
на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца. При всеки случай обаче следва да се изхожда
от фактите и обстоятелствата по конкретната претенция с оглед преценката дали ответникът
е дал повод за делото. Така напр., при предявен регресен иск по чл.274, ал.1 от КЗ/отм./, при
който ответникът изпада в забава след покана, то преди да бъде поканен, ответникът не
дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото – в този смисъл - определение
№ 60228 от 04.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1916/2021 г. на III г. о. ВКС и определение № 646 от
7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II т. о. на ВКС. Също така, ако изискуемостта на
задължението е уговорена с конкретен срок, респ. искът е предявен преждевременно, а
ответникът погаси задължението в хода на процеса незабавно след настъпването на
изискуемостта, то отново не би следвало да се приеме, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Следователно при плащане в хода на процеса от значение за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е поведението на ответника, което следва да се преценява
при всеки конкретен случай - решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/2013 г. на IV г.
о. на ВКС.
За да разпредели разноските настоящият съдебен състав изходи от предмета на
обратния иск. Обратният иск има за предмет регресно притезание, което значи, че съдът го
разглежда само и до размера, до който е уважил главния иск срещу ответника – ищец по
обратния иск. Той е винаги евентуален на главния, като при уважаването му се създава
условно изпълнително основание - едва след като главното задължение към ищеца-кредитор
по главния иск е погасено чрез изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде
удовлетворен от привлеченото трето лице – ответник по обратния иск. За да възникне
вземане за ищеца по обратния иск, то следва да бъде уважен главният иск срещу него, а и на
следващо място да бъде погасено главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск.
Към момента на предявяването на обратния иск ищецът по него няма вземане срещу
ответника по обратния иск. Обратният иск има за предмет едно евентуално бъдещо
регресно притезание, което зависи изцяло от изхода на спора по главния иск. Доколкото
[фирма] не е канен извънсъдебно да заплати на *** сумата, която е претендирана от
[фирма], а и [фирма] е заплатило претенцията по обратния иск в първия възможен момент, а
именно в срока по чл. 131 ГПК – 28 дни след уведомяването за съдебното производство, то
съдът няма как да приеме, че ответникът по обратния иск е дал повод за завеждането на
обратния иск. В случая се касае до регресна претенция за евентуални имуществени вреди,
поради което плащането в срока за отговор по обратния иск и след първата покана за това
/каквато роля играе исковата молба/, преди възникването изобщо на задължение спрямо
ищецът по главния иск, освобождава ответника по обратния иск от отговорността за
разноски. Приложение намира чл.78, ал. 2 ГПК, в който смисъл и практиката посочена по-
горе. По делото липсват доказателства за направата на разноски от страна на ответника по
обратния иск. Разноските по отношение на предявения обратен иск следва да останат в
тежест на ****.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
[фирма], ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ***, БУЛСТАТ **** ,
с адрес: ***, иск с правно основание с 410, ал. 1, т. 2 КЗ, че ***, БУЛСТАТ **** дължи на
[фирма], ЕИК: **** сумата от 426,05 лв. - главница, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. *** с
рег. № *** вследствие на настъпило на 30.03.2018 г. пътно-транспортно произшествие, при
движение в ***, по *** от **** към *** пред № 52, поради попадане на автомобила в
необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно - дупка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.11.2022 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 60571/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, БУЛСТАТ ****, с адрес: ***, срещу [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, обратен иск за осъждането на [фирма] да
заплати на *** сумата от 426,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
във вр. с ПТП настъпило на 30.03.2018 г. в гр. ***, при движение в гр. ***, по *** от ****
към *** пред № 52 и щета № 0000-1261-18-202806, поради неизпълнение на [фирма] на
задълженията по договор № СО15-РД-55-365/18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.08.2023 г. до окончателното погасяване, при условие, че *** от
своя страна е платила същите суми на [фирма], ЕИК: ****, поради плащане на
претендираните суми по обратния иск в хода на процеса.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ **** , да заплати на [фирма], ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 425 лева,
представляваща заплатени разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лева,
представляваща заплатени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 60571/2022 г.
по описа на СРС, 88 състав.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7