№ 8135
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107042 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу АЛ. СТ. Р., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53157/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 4927,86лв., представляващи сбор от непогасени вноски за главница за
периода 11.09.2016г.-11.09.2021г. по договор за потребителски кредит № **********
от 11.05.2015г., сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 13.09.2021г. до
изплащане на вземането, и 1211,73лв., представляващи вноски за договорна
възнаградителна лихва за периода от 11.09.2018г. до 11.09.2021г.
Ищецът твърди, че на 11.05.2015г. между ответника и /фирма/ е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката му е предоставила сумата
от 6195лв. Ответникът се задължил да погаси усвоения кредит на 84 месечни вноски за
периода 11.06.2015г.- 11.05.2022г. Била уговорена възнаградителна лихва за
предоставения кредит, която била за първите 9 месеца сбор от РЛП Прайм плюс
надбавка от 0,550%, като РЛП Прайм бил в размер от 4,450%. За оставащия период на
кредита дължимата лихва била равна на сбора от РЛП Прайм плюс надбавка от 9,550%.
При просрочие, кредитополучателят дължал законната лихва. С договор за цесия от
27.03.2020г. банката прехвърлила вземанията си по договора на /фирма/ /с предишно
наименование /фирма/, а с договор за цесия от 11.12.2020г. последното дружество ги
прехвърлило на ищеца, за което ответникът бил уведомен.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Прави възражение за недействителност на договора
за потребителски кредит поради неспазване на изискването по чл. 10 от ЗПК за
минималния размер на шрифта. Твърди, че се претендира прекомерна възнаградителна
лихва, която не съответства на уговореното. Посочва, че в договора са допуснати
нарушения на ЗПК и ЗЗП. Изтъква, че клаузите не са индивидуално уговорени.
1
Поддържа, че с извършените плащания следва да бъде погасявана само главница по
договора и същата е изцяло изплатена, като не е налице забава. Евентуално прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. 430 ТЗ.
По делото е представен договор за потребителски кредит № **********, който
не е оспорен относно неговата автентичност, от който се установява, че на 11.05.2015г.
между /фирма/ и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който банката се
е задължила да му предостави сумата от 6195лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията на кредитополучателя по предходни договори за кредит между страните.
Възраженията на ответника, свързани с анатоцизъм са неоснователни, тъй като в
случая не става въпрос за преструктуриране на един кредит и капитализаране на суми,
а за цялостно погасяване на един и теглене на друг кредит.
В чл. 2 от договора е посочено, че кредитът се усвоява чрез превеждането му по
конкретно посочена банкова сметка на кредитополучателя. Уговорено е, че за усвоения
кредит ответникът дължи годишна лихва, като през първите девет месеца същата е в
размер на сбора от референтния лихвен процент /РЛП/ ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити в лева плюс договорна надбавка от 0,550%, като към момента на
сключване на договора ПРАЙМ е равен на 4,450%. За останалия период от кредита,
годишният лихвен процент е равен на РЛП ПРАЙМ плюс надбавка от 9,550%.
Отбелязано е, че ГПР е в размер на 15,71%, а общо дължимата сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора, е 9771,79лв. В
чл. 7, ал. 1 е предвидено, че погасяването на кредита става на погасителни вноски, като
към договора е приложен погасителен план, в който ясно са посочени падежа на всяка
вноска и нейния размер.
От представеното по делото платежно нареждане /л. 15/ се установява, че сумата
е усвоена чрез превеждането й по банковата сметка на ответника. Същото се
установява и от приетото заключение по ССчЕ – на 11.05.2015г. заемната сума от
6195лв. е постъпила по разплащателната сметка на ответника и по този начин кредитът
е усвоен. С оглед на това, банката е изпълнила задължението си по договора да
предостави паричните средства и за кредитополучателя е възникнало насрещното
задължение да ги върне в уговорените срок и размери, включително с дължимата
възнаградителна лихва.
Ответникът е направил възражение за недействителност на договора за кредит,
което е неоснователно. Същият не противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е
сключен в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който
е не по-малък от 12 (сравним с разпореждането на съда на л. 67, което е на шрифт 12).
Същият е изготвен в два екземпляра, като в края му ответникът е удостоверил с
подписа си, че е получил екземпляр от същия. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 13, 15 и
16 от ЗПК също са спазени. Действително не е спазена т. 26, но същата не е основание
за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК, който препраща към точно
определени точки от нормата.
Не е налице неравноправност на клаузите, свързани с определяне на
възнаградителната лихва и на ГПР, които са ясни и разбираеми, нито пък същите
2
противоречат на добрите нрави. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В
процесния договор е посочен годишен процент на разходите /чл. 3, ал. 4/, като в ал. 5 е
описано как е изчислен и какви допускания включва. Към договора пък има
приложение, което представлява методология за определяне на РЛП Прайм по
договорите за кредит, в която е посочена и конкретната формула за формирането му.
Тоест, спазени са всички законови изисквания за яснота, разбираемост и
информираност на потребителя. Ето защо, клаузите не се явяват неравноправни и като
такива нищожни, нито пък са нищожни поради противоречие с добрите нрави, каквото
не се установява.
От заключението по ССчЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че в изпълнение на договора за
кредит ответникът е извършил погасявания в общ размер от 279,02лв. в периода
11.06.2015г.-01.06.2016г., с които са погасени главница в размер от 18,69лв. с падеж
11.03.2016г., договорна лихва в размер от 260,20лв. с падежи от 11.06.2015г. до
11.03.2016г. и лихва за просрочие в размер от 0,13лв. Вещото лице разяснява, че за
периода 11.09.2016г.-11.09.2021г. е налице непогасена главница в размер от 4978,33лв.,
а за периода 11.09.2018г.-11.09.2021г. непогасена възнаградителна лихва в размер от
875,59лв. При определяне размера на дължимата възнаградителна лихва експертът е
съобразил приложимия процент на РЛП Прайм за процесния период, като същият е бил
в по-нисък размер от този към момента на сключване на договора, което е в полза на
ответника.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
чрез плащане или по друг начин горепосочените суми за главница и възнаградителна
лихва. Ето защо, същият отговаря за тях. В настоящото производство обаче ищецът
претендира главница в по-нисък размер от 4927,86лв. и с оглед принципа на
диспозитивното начало съдът е ограничен от този размер. По отношение на
възнаградителната лихва, установеният по делото размер е по-нисък от претендирания
от ищеца, с оглед на което за разликата до 1211,73лв. претенцията за възнаградителна
лихва е неоснователна.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за част от вземанията, което е частично основателно. Трайно установена е
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението
се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие
от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При уговорка за
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това, при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. В този смисъл са и мотивите на ТР №
5/21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата на периодичен
характер на плащанията по договор за кредит обуславя извод за приложението на
общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски.
3
В случая се претендират вноски за главница с падеж 11.09.2016г-11.09.2021г.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116,
б. „б“ от ЗЗД, е депозирано на 13.09.2021г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а именно от падежа. С
оглед на това, за вноската за главница с падеж 11.09.2016г. давността е изтекла, но за
следващите не е. Размерът на погасената по давност вноска е 58,34лв., видно от
таблицата в експертното заключение /л. 90 от делото/.
По отношение на вземанията за възнаградителна лихва в съдебната практика
преобладаващо се приема, че се погасяват с 3-годишна давност, тъй като имат характер
на лихви съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В настоящото производство се претендира
възнаградителна лихва с падежи 11.09.2018г.-11.09.2021г., като по същите
съображения погасена по давност се явява вноската с падеж 11.09.2018г. Нейният
размер възлиза на 37,79лв., видно от таблицата в експертното заключение /л. 91 от
делото/.
С оглед изложеното, от претендираната от ищеца главница в размер от
4927,86лв. следва да бъде извадена погасената по давност сума от 58,34лв. и остава
дължим остатъкът от 4869,52лв. От дължимата възнаградителна лихва в размер от
875,59лв. пък следва да бъде извадена погасената по давност вноска за лихва от
37,79лв. и остава дължим остатъкът от 837,80лв.
Доводите на ответника, свързани с предсрочна изискуемост, не следва да бъдат
обсъждани, тъй като такава не се твърди в процеса, а се претендират суми с настъпил
падеж.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 27.03.2020г. между
банката и /фирма/ е сключен договор за цесия за портфейл от вземания, изброени в
приложение 1 и 2 към договора. Макар и в лошо качество, установява се от
представеното на л. 28 на делото приложение № 2 към договора, че портфейлът
включва и вземанията на банката към ответника АЛ. СТ. Р. /поименно посочен/ по
процесния договор за кредит № ********** /изрично посочен/. С последващ договор
за цесия от 11.12.2020г. пък първоначалният цесионер /фирма/ /с предишно
наименование /фирма// прехвърля на ищцовото дружество пакет от вземания съгласно
приложение № 1 от договора, който включва и процесните вземания спрямо ответника,
видно от съдържанието му /л. 48 от делото/. По делото няма данни преди образуване на
производството цедентите да са уведомили длъжника за извършените цесии. Но такива
уведомления са приложени към исковата молба /л. 56-58/, като са представени и
пълномощни на цесионера да го стори /л. 50-55/. В съдебната практика трайно се
приема /Решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013г., II ТО на ВКС, Решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г., II ТО на ВКС, Решение № 123/24.06.2009г. по т.
д. № 12/2009г. II ТО на ВКС и др./, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, с връчването на препис от исковата молба на ответника с приложени към нея
уведомления за цесия, същият е уведомен по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и цесиите пораждат
действие спрямо него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
4
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата от 4869,52лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4927,86лв., а искът за
възнаградителна следва да бъде уважен до размер на сумата от 837,80лв. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 1211,73лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
519,45лв., от които следва да му се присъдят 482,88лв.
В заповедното производство ответникът е доказал разноски в размер на 100лв. за
платено адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 7,04лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 883,56лв.,
от които следва да му се присъдят 821,35лв.
В исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 400лв. /л.
95/ за платено адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 28,16лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ от /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление /населено място/ срещу АЛ. СТ. Р.,
ЕГН: **********, с адрес /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
53157/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4869,52лв., представляващи
сбор от непогасени вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016г.-11.09.2021г.
по договор за потребителски кредит № ********** от 11.05.2015г., сключен с /фирма/,
ведно със законната лихва от 13.09.2021г. до изплащане на вземането, и 837,80лв.,
представляващи вноски за договорна възнаградителна лихва с падежи за периода от
11.10.2018г. до 11.09.2021г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от
4869,52лв. до пълния предявен от 4927,86лв. и за вноската с падеж 11.09.2016г. и
иска за договорна възнарадителна лихва за разликата над уважения размер от
837,80лв. до пълния предявен размер от 1211,73лв. и за вноската с падеж
11.09.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 АЛ. СТ. Р., ЕГН: **********, с адрес
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление /населено място/ сумата от 482,88лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 821,35лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление /населено място/ да заплати на АЛ. СТ. Р., ЕГН: **********, с
адрес /населено място/, сумата от 7,04лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 28,16лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6