№ 19965
гр. *, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110165746 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „*****“ ЕООД
срещу И. Ц. М..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****., въз основа на който ответникът е получил
паричен заем в размер на сумата от 1600 лв. Ищецът твърди, че на 07.03.2023г.
е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по кредита. В исковата
молба се сочи, че ответникът е извършил плащания в общ размер на сумата от
1884,60 лв., с която са погасени частично задължението за главница, за
мораторна лихва, както и за цена за допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, съобразно уговореното в ДПК. Предявява
искове за присъждане на разликата за сумите по договора за кредит, които са
останали дължими и за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС, 87 състав.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК не
е постъпил отговор от ответника. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК
по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС 87 състав, ответникът е посочил, че е
извършвал плащания по процесния договор, които не са били взети предвид
от ищеца. Сочи още, че договорът е сключен при неравноправни клаузи,
поради което исковете се явяват неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован,
не изпраща представител, като от същия е постъпила молба с която излага
подробни съображения по същество – за основателност на предявените
искове.
1
Ответникът – редовно призован за о.с.з. се явява лично, като предоставя
на съда да прецени дали исковете са основателни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата от 1 091,93 лева, представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № ****., ведно със законна
лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 101,71
лева, представляваща лихва за забава за период от 16.02.2021 г. до 07.03.2023
г., сумата от 36,10 лева, представляваща лихва за забава за период от
07.03.2023 г. до 27.04.2023 г., сумата от 325,35 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за период от
15.03.2022 г. до 07.03.2023 г., сумата от 237,61 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от
570,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, за които суми е издадена Заповед № **** г. на СРС, 87 състав.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване, следните
факти: 1. наличие на облигационно правоотношение между страните по
сключен на 07.01.2021 г. договор за потребителски кредит, с параметри
посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на задължението за
заплащане на дължимите заемни вноски и размер на задължението; 3. пълно
изпълнение на задълженията на „*****“ ЕООД по сключения договор; 4.
размер на вземането за главница; 5. настъпила предсрочна изискуемост на
вземането; 6. основанието и размера на претендираните суми за закупени
услуги Фаст и Флекси.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Съдът като съобрази съдържанието на представения с исковата молба -
Договор за потребителски кредит № ****. (ДПК) и приложенията към него,
намира следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „*****“ ЕООД и ответника И. Ц. М., се
установява, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по
2
следните съображения:
Видно от съдържанието на раздел V. от процесния договор за
потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „допълнителни
услуги" „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на
погасителния план, като редът за използването им, в нарушение на ЗПК е
описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по
делото ОУ на „*****“ ЕООД към ДПК, версия 3/01.06.2020 г., закупуването
на допълнителна услуга „Фаст“ води до приоритетно разглеждане и
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, пред
кредитоискателите незакупили такава услуга - в рамките на 1 час, считано от
постъпване на искането. Допълнителна услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя едностранно погасителния си план, при изпълнение на
„съответните специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1.,
чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Сочи се още, че за извършената промяна на
погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от
датата на печат, посочена в анекса.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на допълнителните
услуги в размер на сумата от 400 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 960 лв.
за допълнителна услуга „Флекси“, които са разсрочени в обща погасителна
вноска в размер на 56,67 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита, при което „общият размер“ на вноската възлиза на 155,44 лв., а
съответно общото задължение по договора – 3730,39 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на императивна
правна норма (за което съдът е длъжен да следи служебно), а именно -
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите
са нищожни. Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае
евентуални бъдещи отношения между страните, от които кредитодателят, в
качеството си на търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният
предмет се заключава в предоставяне на възможност от страна на
кредитодателя, а не на услуга, защото при сключването на договора не е ясно
дали тази възможност ще бъде упражнена от длъжника, респ. – дали в случай,
че той изрази желание да се ползва от нея, ще отговаря на изискванията за
това подробно разписани в ОУ. Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение
потребителя, кредитодателят е посочил, че закупувайки услугата „Флекси“,
кредитополучателят има право „едностранно“ да измени условията на
погасителния си план, тъй като видно от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е
възможна единствено и само след подписване на анекс между страните
(допълнително споразумение) при условие, че кредитополучателят „докаже“
пред дружеството, чрез представяне на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1.
от ОУ), че отговаря на „съответните специфични изисквания“ изчерпателно
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне
внимание и че съгласно 16.1. от ОУ кредитодателят си „запазва“ правото да
измени едностранно ОУ (в това число и горните изисквания) за което
3
единствено уведомява клиента. Същевременно за потребителя възниква
реално и непосредствено задължение за плащане на изначално фиксирани
ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка отговаря на всички
критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП,
доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги е сумата в общ размер на 1360 лв., което възлиза на
близо 90% от размера на главницата, предоставена по кредита – 1600 лв. и
очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение
(печалба) за предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че процесните уговорки, са нищожни и поради
противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно
договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която
демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо
икономически по–слабата страна.
Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно, подвеждащо
потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар. „допълнителни
услуги“ на стойност 1360 лв., не е включена в ГПР по договора, но възниква
като задължение за кредитополучателя още към момента на сключването му и
става изискуемо веднага (така изрично ДПК), въпреки разсрочването й чрез
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски, т.е.
въпреки възникването й като несъмнен разход, свързан с договора за кредит.
Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно част от
основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална, двустранна
сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки това, вместо
да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР
(елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор е
посочено единствено, че ГПР е 48,56% и липсва, каквото и да е уточнение
какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет
допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, дължима
от кредитополучателя. Следователно, съдържанието на процесния ДПК не
отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената цена за
допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19,
ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния
ГПР би бил драстично завишен спрямо посочения в договора - 48,56%., който
е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а именно –
4278.97% (изчислен от съда с помощта на кредитен калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html) По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е, на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно
установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
4
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в което
изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № **** г. на ВКС по к. т. д. №
1897/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
В исковата молба, ищецът е посочил, че ответникът е заплатил сумата в
общ размер на 1884,60 лв., която надхвърля предоставената по ДПК главница
в размер на 1600 лв., т.е., ответникът е надплатил дължимото по процесния
договор, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
възниква единствено за ответника. Такива обаче не се претендират поради
което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И.
Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „****“, бл. 4, т. 1, ап. 2, по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, искове, за установяване по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата от 1 091,93 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № ****., сумата от 101,71 лева - лихва за забава за
период от 16.02.2021 г. до 07.03.2023 г., сумата от 36,10 лева - лихва за забава
за период от 07.03.2023 г. до 27.04.2023 г., сумата от 325,35 лева - договорно
възнаграждение (възнаградителна лихва) за период от 15.03.2022 г. до
07.03.2023 г., сумата от 237,61 лева - възнаграждение за услуга „Фаст“; сумата
от 570,33 лева - възнаграждение за услуга „Флекси“, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. №
**** г. на СРС, 87 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6