Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1412/29,11,2019
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 1169/2019 г. и прие за установено
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 1473/16,04,2019 г., постановено по гр. д. № 20228/2018 г. на
РС Пловдив, I
гр. състав ОД
на МВР Пловдив, с ЕИК *********; е осъдена да заплати на П.К.Б. с ЕГН **********;
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на
10,10,2018 г., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ №
5104-15-309/19,10,2018 г., като за разликата над посочената сума лева до пълния
предявен размер от 5000 лева като искът е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 28644//02,05,2019
г. от ОД на МВР Пловдив, с ЕИК *********; против посоченото по-горе решение В
ЧАСТТА, с която дирекцията е осъдена да заплати посоченото обезщетение. Жалбоподателят
счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно поради необоснованост
и противоречие с материалния закон. Възразява, че правоотношението между
страните не е трудово, а служебно, поради което не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 200 от КТ, както и че настъпването на увредата е резултат
единствено от поведението на самия ищеца, както и че търпените от него болки и
страдания са останал недоказани и определеният от РС размер на обезщетението не
отговаря на принципа за справедливост. Въз основа на това от въззивния съд се
иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната
му част и вместо това да отхвърли иска, евентуално – да определи по-нисък
размер на обезщетението.
Ответникът жалбата П.К.Б. с ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация
200 от КТ. Предявен П.К.Б. с ЕГН **********;***, с ЕИК *********. От съда се иска да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
на трудова злополука, настъпила на 10,10,2018 г., призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-309/19,10,2018 г.
Ответникът счита иска
за неоснователен.
Отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер
и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/
наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане; 3/
претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука
и вредите.
Пред настоящата
инстанция не се спори относно установените от РС факти, както следва:
Безспорно е, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че между страните съществува
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. На 10,10,2018 г., по време на дежурство и при
изпълнение на служебните си задължения, ищецът е претърпял травматично увреждане.
При слизане от служебния автомобил кракът му попаднал в неравност на паважа и в
резултат от усукване при стъпването ищецът получил навяхване в областта на
глезенната става на левия крак. Злополуката е призната за трудова – с протокол
№ 16/15,10,2018 г.
На ищеца е причинено
травматично увреждане с характер на лека телесна повреда. Същият претърпял навяхване
на глезенна става и усукване на ставни връзки. Търпял е болки и страдания,
както и затруднения в предвижването в продължение, ползвал е отпуск поради
временна нетрудоспособност в периода от 11,1,0,2018 г. до 09,11,2018 г. (вж.
болнични листи на л. 20 и 22 по делото на РС). Понастоящем е напълно излекуван.
Спорни пред
настоящата инстанция са въпросите относно това следва ли да отговаря
работодателят по съществуващото между страните служебно правоотношение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди по реда на чл. 200 от КТ; налице ли е
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния; евентуално – при присъждане на обезщетение,
какъв е справедливият размер, съответен на реално претърпените от ищеца болки и
страдания.
По отношение на
приложимостта на предвидения в чл. 200 от КТ настоящата инстанция изцяло
споделя изложените от РС съображения. Претърпените от ищеца увреждания имат
характер на лека телесна повреда. Безспорно правоотношението между страните е
възникнало и се урежда от ЗМВР и в същия липсва изрична разпоредба за
ангажиране отговорността на работодателя пир причиняване на лека телесна
повреда на служителя при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Тази липса на уредба обаче съвсем не може да мотивира извод за недължимост на
обезщетение от страна на работодателя при причинена лека телесна повреда на
служител в резултат на претърпяна от него трудова злополука. За тези случаи,
предвид липсата на изрична специална уредба, приложение следва да намери именно
общата уредба на КТ.
По отношение
възражението за това, че травмата е настъпила само и единствено в резултат на поведението
на ищеца, поради което ответникът не следвало да носи отговорност за
претърпените от него вреди: Не се спори относно механизма на настъпване на
увреждането – при слизане от служебния автомобил кракът на ищеца попаднал в
неравност, в резултат на усукването ищецът получил навяхване на глезенната
става и разтягане на ставни връзки.
Следователно
злополуката е настъпила случайно. По делото не са събрани никакви
доказателства, от които да се приеме, че причина за инцидента е допусната от
ищеца груба небрежност по см. на чл. 201 ал. 2 от КТ. Следователно не са налице
основания да се намали отговорността на работодателя за обезвреда на претърпените
от ищеца болки и страдания.
По отношение
справедливия размер на обезщетението:
Размерът на дължимото от ответника обезщетение
следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, при отчитане
на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените
вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно,
а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление
във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата
в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо
да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на
всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги
съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Според събраните гласни доказателства, в резултат
на причинените на ищеца травматични увреждания той е изпитвал, силни болки в
момента на контузията и в началния следтравматичен период. От заключението на
СМЕ се установява, че постепенно болките са стихвали и следва да са преминали
за период от около един месец.Ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспосочност
за периода от 11,10,2018 г. до 09,11,2018 г.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и и
съобразно об-ществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта,
съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно
на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се
определи в пълния претендиран размер от 1000 лв.
Следователно в частта, с която е присъдено
обезщетение до посочения размер решението на РС е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а за разликата над тази сума до присъдения размер от 2000 лв.
решението на РС следва да се отмени и вместо това искът да се отхвърли.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
разноски на страните не следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 1473/16,04,2019 г., постановено по гр.
д. № 20228/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав; В ЧАСТТА, с която ОД на МВР Пловдив, с ЕИК ********* е осъдена да
заплати на П.К.Б. с ЕГН **********; обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени вследствие на злополука, настъпила на 10,10,2018 г.,
призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-309/19,10,2018 г. ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 1000 лв. до
присъдения с решението размер от 2000 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска да бъде осъдена ОД
на МВР Пловдив, с ЕИК ********* да заплати на П.К.Б. с ЕГН **********; обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на злополука,
настъпила на 10,10,2018 г., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ №
5104-15-309/19,10,2018 г. ЗА РАЗЛИКАТА
над сумата от 1000 лв. до размер от 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1473/16,04,2019 г., постановено по гр.
д. № 20228/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав; В ЧАСТТА, с която ОД на МВР Пловдив, с ЕИК ********* е осъдена да заплати на П.К.Б. с ЕГН **********;
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
на злополука, настъпила на 10,10,2018 г., призната за трудова с разпореждане на
ТП на НОИ № 5104-15-309/19,10,2018 г. ДО РАЗМЕР ОТ 1000 лв. (хиляда лева).
В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: