Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Л.,
13.08.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Татянка Гавазова, като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 1136 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 531220-F533436 от 01.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново при Централно управление на НАП е наложено на „Г. **” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”А.С.” № ** *** ** **, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя Г.К., административно наказание на основание чл.185,
ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя
Г.К. са го е обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата
се сочи, че установената касова наличност, което не е било отразена във
фискалното устройство е само 3,00 лева и е отразена в книгата за дневните финансови
отчети. Изтъква, че тази книга е била представена на проверяващите и че не е
било установено неиздаването на фискален бон. Твърди, че разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е била нарушена с цел укриване на
продажби, а е в резултат на убеждението, че книгата за дневните финансови
отчети е начинът на отразяване на касовата наличност.
В съдебно заседание дружеството се представлява от управителя К., който пледира
жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Поддържа изцяло изложените в нея доводи, като изтъква,
че е абсурдно, когато има написана сумата, с която е започнал деня и касата
излиза точно, да бъде наказван. Твърди, че не е знаел, че когато започва с
някаква сума пари, освен в книгата е трябвало да я отрази и в апарата. Сочи, че
преди проверката проверяващите от НАП са направили контролна покупка и са
получили касов бон, както и че денят е бил събота, когато работят до 2-3 часа
след обяд и оборотът е малък.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. След приключване на
устните прения са представени писмени бележки от юрисконсулт Д.И., която
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Изтъкнати са доводи относно обстоятелството, че административнонаказателното производство се е развило при
спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Счита описаното в НП нарушение за безспорно доказано и че не са
налице основания случаят да бъде приет за маловажен и съответно се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите В.Т.Г., Л.С.Ж. и Н.П.Т., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
„Г. **” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Л., ул.”А.С.” № **
*** ** ** и се представлявало от
управителя Г.К.. Дружеството стопанисвало търговски обект – магазин „Железария“,
намиращ се в гр.Л., на ул.„Т.“ № ***.
На 04.01.2020 г., в 12:40 часа, в обекта на търговеца била извършена
проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново –свидетелката В.Г. и П.Б.. На
проверката присъствал и управителят на дружеството Г.К.. В обекта имало налично
и въведено в експлоатация фискално устройство модел TREMOL ZM-KL-V2, с индивидуален номер на устройството ZK072561 и индивидуален номер на фискалната памет 50147318. Фискалното устройство
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В хода на
проверката служителите на НАП разпечатали междинен финансов отчет за касова наличност
№ 002545/04.01.2020 г. /л.12/ и констатирали, че от фискалното устройство в
обекта е разчетена обща касова наличност в размер на 2,00 лева, а фактическата
наличност, преброена по банкноти и монети, съгласно направения собственоръчно
от управителя К. опис била в размер на 5,00 лева. Така установили разлика между
разчетената касова наличност по дневния финансов отчет и фактическа наличност
към момента на проверката, която възлизала на сумата от 3,00 лева. Тази сума не
е била отразена във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени
суми“.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0374735 от 04.01.2020
година /л.8-9/, който бил съставен и в присъствието на управителя Г.К.. Последният
също подписал протокола от проверката. В графата за бележки и възражения не е
вписал такива.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК
бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се
яви на 09.01.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен и с указания да представи
документ за самоличност с оглед съставянето на АУАН и оборотна ведомост към
31.12.2019 година.
На 09.01.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен се явил управителят К. и
представил исканите документи, за което бил съставен протокол № 1337422/09.01.2020
г. /л.10 на гърба и л.11/. Същият ден – 09.01.2020 г., свидетелката В.Г. съставила
АУАН серия АN, № F533436 на дружеството, в присъствието на управителя Г.К.. Относно констатираното
в деня на проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителката приела, че не всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата. Квалифицирала
така установеното като нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като свидетели при съставянето на акта се подписали Н.Т.
и Л.Ж..
Актът бил връчен на управителя на дружеството Г.К.. Той подписал акта, като
в графата за възражения посочил, че разликата от 3,00 лева е била отразена в
касовата книга.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят К. представил писмени възражения
по акта /на гърба на л.7 и л.8/.
Наказващият орган преценил подаденото възражение като неоснователно и въз
основа на акта за нарушение издал обжалваното наказателно постановление, като описаната
в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган
е посочил също и че нарушението е извършено за първи път. Произнесъл се и по въпросите
за маловажност на случая, като е приел и декларирал, че при преценката тежестта
на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и утежняващи
отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност. Дружеството било санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро,
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва визираните
в акта и наказателното постановление фактически констатации, а сочи причините,
поради които се е получила разликата в касовата наличност.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП /л.13-16/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното
производство, които да водят като последица до отмяната на наказателното
постановление на формално основание.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, задължава извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Безспорно се установи по делото, че в търговския
обект на жалбоподателя, не са спазили разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. В случая, за деня 04.01.2020 г., до момента на проверката
от служителите на НАП, по дневния финансов отчет е имало реализиран оборот от 2,00
лева, но проверяващите реално са намерили в касата и в обекта сумата 5,00 лева,
т.е. с 3,00 лева повече отколкото е показвал отчета от фискалното устройство.
Именно тази разлика не е била регистрирана като промяна на касовата наличност
на фискалното устройство чрез операциите „въведени” или служебно „изведени”
суми. Тези обстоятелства категорично се установяват от свидетелските показания
по делото, които безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не
на последно място и самия жалбоподател не ги оспорва.
Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че едва тогава е научил, че
всяка сума трябва да бъде отразявана във фискалното устройство, то същият не
може да бъде споделен. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ е от 2018 г. (ДВ, бр.80 от 2018 г.), а ал.2, която е изисквала воденето на
касова книга за фискални устройства, които не притежават функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ е била отменена с ДВ, бр.26 от 2019 г., в сила
от 29.03.2019 г., т.е. от този момент се е изисквало всички фискални устройства
да притежават тези функции. Нарушението е установено почти 10 месеца след това
така, че не може да е основателен довод незнанието на това обстоятелство. Още
повече, че намиращото се в обекта фискално устройство е притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Разпоредба на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. е категорична и ясно сочи, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност (в това число и начална сума)
задължително следва да се регистрира във фискалното устройство. Тази разпоредба
е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаването на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Поради това съдът счита, че като не е изпълнено задължението за
отбелязване във фискалното устройство на всяка промяна на касовата наличност за
деня 04.01.2020 г., до момента на проверката от служителите на НАП, се е
стигнало до разлика в размер на 3,00 лева между отразените суми във фискалното
устройство и наличните в касата на обекта и извън нея. Неизпълнението на това
задължение е довело до реализиране състав на нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нарушена е била отчетността на касовата
наличност, тъй като търговецът не е изпълнил фискалните си задължения. Цитираната
норма е императивна, тя задължава търговеца да регистрира и отбелязва във
фискалното устройство „…всяка промяна…“, като е без значение какво е
основанието и на какво се дължи същата.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение,
правилно актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правилно също така,
наказващия орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2,
изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си предвижда
санкция за лице, което наруши реда и начина на отчитане на фискалното
устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус, но това не е
довело до неотразяване на приходи.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана
в минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че
нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на
съдебните прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да
е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на
чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага
само при налично противоправно поведение, което в
разглеждания случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани
доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като
административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а
прилагането на санкцията на съответната административно-наказателна норма, във
всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето
защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие
на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до
извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други
смекчаващи отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е
въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.
Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи
и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на
наказващият орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки
„маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се
в обхвата на чл.6 от ЗАНН. „Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид.
В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо отговорността
обстоятелство му е наложил минималния размер на предвидената в закона санкция.
Но не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други
нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което
обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена
недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от
негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. Показателен
в това отношение е фактът, че установената разлика в касовата наличност е била
отразена в книгата за касова наличност, макар и задължението да се води такава
да е било отпаднало. Както се посочи по-горе в изложението, незнанието на обстоятелството,
че всяка промяна в касовата наличност следва да се отразява единствено и само
във фискалното устройство, не е основание да се приеме, че не е извършено
нарушение, още повече, че субект на нарушението тук е юридическо лице, чиято
отговорност е безвиновна, обективна. Но действията,
че все пак разликата е била отразена в касовата книга навеждат на извода, че от
дружеството не са имали за цел укриването на обороти. В този смисъл и за
извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов
бон. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени и ниската
стойност на установената разлика в наличността, едва 3,00 лева.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна
до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен
пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗДДС и Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ ред и с това да увреди фиска. Не
бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението както се
посочи по-горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като
поради своята малозначителност нарушението има
изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде отменено.
Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност
веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, която
макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя,
който явно не реализира големи обороти.
При този изход на делото, направеното искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение. За пълнота е необходимо да се посочи, че дори в хипотеза, при която
обжалваното НП е следвало да бъде потвърдено, то такова възнаграждение отново
не следва да се присъжда в настоящият случай, тъй като искането е направено
едва с представените от въззиваемата страна писмени
бележки и то доста време след като са приключили съдебните прения по делото.
При това положение, жалбоподателят не е в известност за това искане, което от
своя страна го лишава от възможността да направи възражение за прекомерност,
каквото право той безспорно има, съгласно смисъла вложен в разпоредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 531220-F533436 от 01.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, с което е наложено на „Г. **” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
ул.”А.С.” № ** *** ** **, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Г.К.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без
уважение искането на ТД на НАП Велико Търново да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :