Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 18.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №311/2021г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Р.Г.Х., ЕГН **********, действащ чрез
своя пълномощник адв. П.П.С.
от САК, твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 09.04.2020 г., около 14:30
ч., в гр. София, ул. „******’, в района на кръстовището с ул. „Майор Юрий
Гагарин“, между мотоциклет „ХОНДА“, модел „ДОМИНАТОР 650“, с peг. № ******, рама № ZDCRD08A0XF323616, собственост на К.Ц.Х.,
управляван от него и автомобил марка “Нисан“, модел „Кашкай“, с peг. № ******, рама №
SJNFDNJ11U1410643, собственост на „Профиклийн“ ЕООД,
управляван от В.П.И.. Излага, че на посочената дата се е движил с мотоциклет
„ХОНДА ДОМРШАТОР“ 650 по ул. „Незабравка“ в посока от бул. „Драган Цанков“ към
ул. „Шипченски проход и в непосредствена близост до кръстовището с ул. „Майор
Юрий Гагарин“ насрещно движещият се автомобил „Нисан Кашкай“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към
ул. „Латинка“, отнемайки му предимството, внезапно тръгнал да прави маневра ляв
завой. Той направил опит да задейства спирачната система, но въпреки това
настъпил удар между двете МПС-та. Намира, че причината за пътнотранспортното
произшествие са субективните действия на водача на автомобил марка “Нисан”, модел „Кашкай“, който му
отнел предимството и предприел маневра „завиване на ляво“, навлизайки в лентата
за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет,
управляван от него. Сочи, че във връзка с описаното ПТП е образувано ДП № 11117/2020 г. по описа на
СРТП- ОР- СДВР, пр.пр. № 12104/2020 г. по описа на
СРП, което е прекратено с Постановление от 04.09.2020 г. по негово искане на
основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК. Излага, че вследствие на процесното ПТП е бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“, където постъпил с видими
травми в областта на дясното бедро и лявата подбедрица.
Десният му долен крайник бил скъсен и външно ротиран,
бедрото – с оток и палпаторна болезненост с крепитации, лявата подбедрица - с
разкъсно - контузии рани с неравни ръбове, проминиращ проксимален фрагмент на тибията,
кървящ. Наложило се провеждане на редица консултации с медицински специалисти -
кардиолог, анестезиолог, хирург и реаниматор.
Назначили му терапевтична схема с: водно-солеви
разтвори, Клексан 0,4, Цефазолин
2x1 гр, Квамател 2х20мг, Дексофен 2х50мг, Перфалган 3x1 гр, Ефлоран 2х500мг, Ер. Маса,
ПЗП, Дорета. Направена била операция с открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, с оперативен
протокол от 10.04.2020 г., по време на която е извършена кръвна репозиция и фиксация с LSP плака
и винтове. След това е осъществена мануална репозиция на пилон фрактурата на дисталната
тибия и е поставено външно фиксиращо устройство
(делта фиксатор). Последвала още една операция с
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур с оперативен протокол от 13.04.2020г., по време на
която са поставени FN-Recon - 380 мм, трохантерен и антиротационни
винтове 105 мм. и 95 мм., и дистално застопоряващи
винтове 45 мм и 65 мм. Окончателната диагноза, която му е поставена е фрактура феморис дексти ин партс проксималис периимплант и фрактура крурис синистри дисталис аперта. На 16.04.2020 г. е изписан с препоръки за ХДР и
медикаментозно лечение у дома: конците трябвало да се свалят на 27.04.2020 г.,
предписана му е антикоагулантна профилактика като
до 30-я следоперативен ден не е трябвало
да стъпва на крайниците за срок от 45 дена и следвало да провежда
рехабилитация. В леглото можел да се изправя до седеж.
На 04.05.2020 г. отново постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“, тъй като имал силни болки
и оток на лявата подбедрица. Наложило се да бъде
опериран спешно по повод фрактурата на дясното бедро - с открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибиа
и фибула, с оперативен протокол от 04.05.2020 г. По
време на операцията е последвала екстракция на външното фиксиращо устройство и
е поставена преконтурирана LCP плака, фиксирана
проксимално и дистално от фрактурата с винтове и
контролни рентгенографии. На 11.05.2020 г. е изписан
с препоръки за ХДР и медикаментозно лечение в дома като е следвало да се
придвижва с две помощни средства(патерици), без да натоварва оперирания
крайник. На 07.12.2020 г. за трети пореден път постъпил в болница Токуда, където на следващия ден е опериран поради засилили
се болки и деформация на подбедрицата, водещи до
значително ограничени двигателни възможности на крака му. По време на
операцията са извършени следните интервенции- отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула.
След изписването е препоръчано домашно лечение и рехабилитация, която е
изключително болезнена и мъчителна за него. Ищецът твърди, че причинените му от
процесното ПТП телесни увреждания и до ден днешен не
му позволяват да води нормален и спокоен живот. Травматичните увреждания
оставили негативен отпечатък върху ежедневието му, тъй като затрудняват
извършването на множество рутинни дейности. В началото след инцидента за дълъг
период от време изобщо не можел да става от леглото и се налагало да бъде
изцяло обслужван от своите близки. Впоследствие започнал да става лека полека,
но само в стаята си, като използвал помощни средства и трябвало да внимава да
не натоварва крайниците си. До ден днешен ходи трудно и много лесно се
изморява. Обзет е от съмнения дали изобщо някога ще може да ходи нормално. Все
още се нуждае от чужда помощ при извършване на много дейности, което го кара да
се чувства като бреме за близките си. Чувства се подтиснат от мисълта, че те не
могат да разчитат напълно на него, а от друга страна той е силно зависим от
тях. Дори след множеството операции до ден днешен изпитва болки от време на
време, а при натоварване на крака накуцва. Сочи, че към момента на настъпване
на ПТП работел като счетоводител, което изисквало значителна концентрация, но
той дълго време след случилото си не бил способен на такава. Постоянно мислел
за това, което се е случило, а освен това не можел и продължително време да
изпълнява трудовите си ангажименти, поради което се чувствал непълноценен. Преди инцидента обичал
да кара мотор, да се катери по планини, да лети с делтапланер,
а сега сякаш животът му е спрял и не
може да прави нищо от нещата, които обича. Вече не кара мотор и изпада в
отчаяние само като види някой друг да го прави. Самото ПТП му причинило
значителен стрес. Постоянно си мислел, че това е можело да сложи край на живота
му, не може да спи, буди се внезапно с картини от удара. Постоянно си припомня
случая и това го тормози всеки ден. Това от своя довело до промяна в
поведението му – станал затворен, липсват му забавленията и общуването, загубил
радостта от живота. С оглед изложеното намира, че за причинените му
неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 250 000 лв., от
което в настоящето производство претендира частично сумата от 80 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Освен това излага, че вследствие процесното
ПТП са му причинени и имуществени вреди в размер на 7 273,16 лв.,
съставляващи разходи за лечение, които също намира, че следва да бъдат
репарирани, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Ищецът излага, че към момента на настъпване на ПТП за
увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска „
Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, поради което
намира, че същото следва да го обезщетени за причинените имуществени и
неимуществени вреди. В тази връзка поддържа, че
е сезирал ответника с искане за изплащане на обезщетение, но към момента
такова не му е предоставено. С оглед горното намира, че за него е налице правен
интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 432 КЗ. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК ******,
чрез адвокат Д.Т. не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил.
Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП, наличието на противоправно и
виновно поведение на застрахования при него водач, както и твърдените вреди и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП. Оспорва
претенцията като прекомерна. Оспорва и претенцията за законна лихва. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените доказателства към претенция за изплащане на
обезщетение- се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представени са с исковата молба –фактура № **********/10.04.2020
г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ - София АД (043002 МЕДИЦИНСКО ИЗДЕЛИЕ - д-р Е.Н.)
за сумата 2190,00 лв.;фактура № **********/10.04.2020 г., издадена от
МБАЛ„Св. Анна“ - София АД (043002 МЕДИЦИНСКО ИЗДЕЛИЕ - д-р Е.Н.); за сумата2080,00
лв.; фактура № **********/14.04.2020 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ -
София АД (043002 МЕДИЦИНСКО ИЗДЕЛИЕ - д-р Е.Н.) за сумата 570,00 лв.;
фискален бон от 15.04.2020 г. за за лекарствени
средства за сумата 315,16 лв.; фактура № **********/16.04.2020 г., издадена
от МБАЛ „Св. Анна“ - София АД (ПОТРЕБИТЕЛСКА ТАКСА - д-р И.К.) за сумата40,60
лв.; фактура № **********/07.05.2020 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ -
София АД (043002 МЕДИЦИНСКО ИЗДЕЛИЕ - д-р Е.Н.) за сумата 2060,00 лв.;
фактура № **********/11.05.2020 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна“ - София АД
(ПОТРЕБИТЕЛСКА ТАКСА - д-р И.К.) за сумата 17,40 лв.- от които е видно, че ищецът е
изразходвал разходи във връзка с лечението на травмите,
нанесени от процесното ПТП.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: закрито счупване на дясната бедрена кост в горния й
край; открито счупване на двете кости на лявата подбедрица.
Закритото счупване на дясното бедро е довело до извършване на оперативно лечение
и е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около
5-6 месеца. Откритото счупване на лявата подбедрица е
довело до провеждане на неколкократно оперативно
лечение и е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
от ПТП до сега. Описаните по-горе травматични увреждания се намират в причинно
- следствена връзка с процесното ПТП. На ищеца му
предстоят нови операции - 1. изваждане на металните импланти
от дясното бедро; 2. изправяне на двете кости на лявата подбедрица,
изрязване на лъжливата става, костна пластика и фиксация
с метални импланти на голямопищялната
кост. Едва след иизвършване на тези операции може да
се направи точна прогноза за развитието на оздравителния процес при ищеца. Обичайната
продължителност при подобно счупване на бедрената кост е около 5-6 месеца, а при открито счупване на подбедрицата е около 10-12 месеца. При ищеца няма
медицинска документация, от която да е видно колко точно е продължил
оздравителният период за счупването на бедрото. Понастоящем това счупване е зарастнало. Оздравителният период при счупването на лявата подбедрица не е завършил, защото се е образувала лъжлива
става на мястото на счупването на големия пищял и двете кости са се изкривили.
Настъпило е усложнение в здравословното състояние на ищеца, което ще удължи
значително оздравителния процес за левия крак. На ищеца му предстои нова
операция на десния крак за изваждане на металните импланти
от бедрото. Това определя оздравителен период при нормално протичане около 1 -2
месеца. Оздравителният период за счупването на лявата подбедрица
не е приключил, защото трябва да се проведе ново оперативно лечение с
оздравителен период около 8-10 месеца. Налице е усложнение при счупването на
лявата подбедрица - на мястото на счупването на голямопищялната кост не е настъпило срастване, а се е
образувала лъжлива става - псевдоартроза. В редултат натова костите и кракът
се изкривили и лявата глезенна става и стъпало са изместени
навътре с 30 гр по оста на крайника. Налице и
ограничение на движенията на лявата глезенна става с
25 % от нормата, походка накуцваща, болки и страдания. Като резултат от
счупването на дясното бедро и проведеното лечение се приема ограничението на движенията
на дясната тазобедрена става с 10 % от нормата. Направените разходи за
медицинско изделие - 2190,00, медицинско изделие - 2080,00 лв,
медицинско изделие - 570,00 лв, комбиниран стол и
дезинфекционни разтвори - 315,16 лв, потребителска
такса - 40,60 лв, медицинско изделие - 2060,00 лв и потребителска такса - 17,40 лв
са били необходими и са направени за лечение на получените при процесното ПТП травматични увреждания.
Съгласно заключението на АТЕ механизмът на процесното
ПТП е следният: На 09.04.2020 г., около 14.30 ч., в гр. София лек
автомобил „Нисан" с per. № ******се
е движил по ул. „Незабравка" в посока от Външно министерство към бул „Драган Цанков". В същото време мотоциклет „Хонда" с per. № ******се движил
в по ул. „Незабравка" в обратната посока. В района на кръстовището на ул.
„Незабравка" с ул. „Майор Юрий Гагарин" водачката на лекия автомобил
е предприела завой наляво, без да се съобрази с посоката и скоростта на
движение на мотоциклета. Настъпил е удар между предната част на мотоциклета и
дясна странична част в областта на преден десен калник и фар на автомобила.
Вследствие на възникналите сили и моменти по време на удара мотоциклетът е
започнал да ротира около масовия си център по посока
на часовниковата стрелка и се е установил на мястото описано в протокола за
оглед. Лек автомобил от своя страна е продължил движението напред и се е
установил на мястото, описано в протокола за оглед. Мястото на удара се намира:
по дължина на платното за движение на
2,50 - 2,60 метра след линията на ориентира, считано по посоката на огледа; по
широчина на 5,60 - 5,70 метра в ляво от десния край на платното за движение,
считано в същата посока. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда" в момента на удара е била около 31,95 км/ч., а
скоростта на движение на лек автомобил „Нисан" в
момента на удара е била около 20,09 км/ч. Причина за настъпването на ПТП
са субективните действия на
водачката на лек автомобил „Нисан", която е
предприела маневра „завой на ляво", без да се съобрази с местоположението,
посоката и скоростта на движещия се в лентата за насрещно движение
мотоциклетист. При положение, че водачката на лекия автомобил е изчакала
и пропуснала преминаването на мотоциклета и тогава да предприеме завиване на
ляво, е могла да предотврати произшествието.
По делото е прието и заключение на СПЕ, според което инцидентът
е обусловил интензивни и продължителни негативни последици върху психичното и психосоциално функциониране на ищеца. Той е възприел
свързаните с претърпяното на 09.04.2020 г. ПТП обстоятелства и последвали
нарушения на соматичното му здраве като силен стресор,
довел до дистрес. Налице са били продължителни и
интензивни усещания за соматичен дискомфорт. Като
породени от негативния стресор емоционални състояния
са подчертани: тревожност, потиснато настроение, загуба на контрол и себедетерминираност, повишена раздразнителност, чувство за
социална изолация и нарушаване на привични активности. Понастоящем са налице
негативни емоции при припомнянето на свързаните с инцидента обстоятелства,
негативни емоционални състояния, обусловени от невъзможността да упражнява
предишни социални и спортни и занимания, изискващи натоварване на долните
крайници, както и известен дискомфорт при шофиране.
Като цяло обаче в психологичен аспект подекспертният
е успял да преработи стресогенната ситуация като е
преминал през етапите на депресивната реакция и понастоящем при него не се
отчита да е настъпило психично разстройство, обуславящо изразена дезадаптивност. В това отношение следва да се отбележи, че
той има добри личностови ресурси за справяне със
стрес.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключенията на АТЕ, според което причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водачката на лек
автомобил „Нисан", която е предприела маневра
„завой на ляво", без да се съобрази
с местоположението, посоката и скоростта на движещия се в лентата за насрещно
движение мотоциклетист. При положение, че водачката на лекия автомобил е
изчакала и пропуснала преминаването на мотоциклета и тогава да предприеме
завиване на ляво, е могла да предотврати произшествието.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна
на пострадалия е неоснователно, тъй като не се събраха доказателства в тази
насока.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на СМЕ, АТЕ, както и от СПЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищеца,
телесните увреждания, прогнозите за непълното възстановяване на ищеца,
предстоящите допълнителни оперативни интервенции, периодът на възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на
срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от 17.09.2020г.
Относно
претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени
детайлно от приетото заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените
вреди, съставляващи разходи за лечение, следва да се уважи изцяло- 7 273.16лв.
При това решение на съда
и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. Следва да се отбележи, че основателно
е възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение – с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
определя възнаграждение в размер на 1130
лв., а не сумата от 7 247.32лв. както е определен в представеното пълномощно. Съразмерно с
уважената част от исковете ищецът има право на 1406.86лв. от 5627.43 лв. направени разноски. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на 171.87лв. от направени 250лв. След компенсация
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1234.99лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.”
АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** А, представлявано от П. *** Н.А.-
Изпълнителни директори, чрез адвокат Д.Т. да
заплати на Р.Г.Х., ЕГН **********,
действащ чрез своя пълномощник адв. П.П.С. от САК със съдебен
адрес ***, офис 9, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.09.2020г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен
размер от 80 000 лв.(осем десет хиляди лева), предявен като частичен от
250 000лв.; както и следва да му
заплати обезщетение в размер 7 273.16лв. имуществените вреди, съставляващи
разходи за лечение, заедно
със законната лихва върху тази суми от 17.09.2020.2020г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** А, представлявано от П. *** Н.А.- Изпълнителни директори, чрез
адвокат Д.Т. да
заплати на Р.Г.Х.,
ЕГН **********,
действащ чрез своя пълномощник адв. П.П.С. от САК със съдебен
адрес ***, офис 9, след
компенсация на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в
размер на 2657.57 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: