О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 950 27.05.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 685 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С Определение № 526/08.05.2019г. по гр.д. № 257/2019г.
по описа на РС Средец е повдигнат спор за местна подсъдност между РС Средец и
РС Бургас по повод искова молба на ОТП Факторинг България ЕАД гр. София против Г.В.С. РС Средец е намерил за
неоснователни доводите на РС Бургас да препрати делото за разглеждане от РС
Средец, тъй като независимо, че искът по чл. 422 ГПК е свързан със заповедното
производство, тъй като е предпоставен от наличието на издадена заповед за
изпълнение, доколкото за него не са предвидени специални процесуални правила,
са приложими процесуалните правила за общия исков процес. В този смисъл счита,
че приложение следва да намерят общите правила за местна подсъдност по чл.
105-117 ГПК. В случая се сочи за установяване на вземания по кредитен договор и
подсъдността следвало да се определи по чл. 105 ГПК, изборно по чл. 111 ГПК
като за местна подсъдност съдът не следи служебно и тя се проверява при отвод
на ответника в срока за отговор на исковата молба, поради което намира, че РС
Бургас незаконосъобразно е препратил делото за разглеждане от РС Средец. Освен
посоченото БРС не следвало да препрати служебно делото, тъй като освен да
предяви искова молба заявителят получил указания да представи доказателства
пред заповедния съд, че е предявил исковата молба в срок и съждението чия е
компетентността за преценката за спазване на сроковете счита за несъстоятелно.
Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 против Г.В.С. с постоянен адрес: ***, с която моли да се приеме за
установено съществуването на вземания на ищеца, за които били издадени Заповед
№ 525 за изпълнение на парично задължение от 15.10.2012г. и Изпълнителен лист
от 15.10.2012г., издадени по ч.гр.д. № 507/2012г. по описа на РС Средец,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008г. и
Допълнително споразумение от 11.08.2010г., включващи 19953,16 лева – непогасена
главница по Договор за кредит от 31.03.2008г. и сключено допълнително
споразумение от 11.08.2010г., и 3436,38 лева – законна лихва към 22.03.2019г.,
при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, произтичащи от Договор за кредит от
31.03.2008г. и сключено допълнително споразумение от 11.08.2010г. С исковата
молба се твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Г.В.С. съгласно договор
за кредит от 31.03.2008г. сума в размер на 30000 лева. Подари липсата на плащания „Банка ДСК“ ЕАД се
снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 507/2012г.
по описа на РС Средец за сума 26449,72 лева – главница по изискуем кредит,
ведно със законна лихва от 11.10.2012г. до окончателно плащане на задължението,
редовна лихва 2722,90 лева за периода от 06.12.2011г. до 10.10.2012г.,
санкционна лихва в размер на 51,45 лева за периода 06.12.2011г. до 10.10.2012г.
и 1326,72 лева – разноски. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания
„ОТП Факторинг България“ ЕАД придобило от „Банка ДСК“ ЕАД вземането срещу
кредитополучателя Г.С. ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Ангажира доказателства сред които представя договор за кредит
за текущо потребление.
С Определение № 2587/26.03.2019г. по ч.гр.д. №
2523/2019г. БРС е намерил, че не е местно компетентен да се произнесе по
исковата молба. Посочено е, че правилото за определяне на местна подсъдност в
заповедното производство е регламентирано в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК,
съгласно която заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до
Районния съд по постоянен адрес на длъжника. Исковото производство по чл. 422 ГПК се явявало продължение на заповедното и затова установителният иск по чл.
422 ГПК се предявявал пред съда, пред който е висящо заповедното производство –
в случая РС Средец. Съдът служебно следял за тази подсъдност на основание чл.
11, ал. 1 вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 422 ГПК с оглед извършването на
преценка за спазване от заявителя ищец на законните срокове. Предвид посоченото
е изпратил делото по подсъдност на РС Средец.
ОС Бургас извърши служебна справка, от която се
установи, че настоящия адрес на Г.В.С. е в *** като този адрес съвпада и с постоянния.
ОС Бургас не споделя мотивите на РС Бургас,
тъй като съгласно т. 11б от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/2013 ОСГТК на ВКС се
приема, че искът по чл. 422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков
процес. Предвид посоченото за предявяването на исковата молба важат правилата,
предвидени за местната подсъдност. Този състав не споделя и становището на РС
Средец, че местната подсъдност е изборна по смисъла на чл. 111 ГПК.
ОС Бургас счита, че представения договор
за кредит за текущо потребление, както и изложените в исковата молба
обстоятелства сочат, че ответникът по делото има качеството на потребител. Съгласно
пар. 13, т. 1 от ЗЗП "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Представения договор за кредит за текущо
потребление сочи, че между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен договор по
силата на който Банката е предоставила кредит за текущи нужди и затова ищецът като
страна по договор, по който му е предоставен кредит за текущи нужди има
качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с
т.12 от ДР на ЗЗП.
При така посочените факти, този състав намира, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г.), съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния. С изменението на закона отпадна специалната
изборна подсъдност в полза на потребителите и се въведе задължителна подсъдност
по спорове повдигнати от или срещу потребители. Чл. 119, ал. 3 се допълни, че
възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда
до приключване на първото по делото заседание. С въведените законодателни
изменения се предвиди, че подсъдността по чл. 113 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът,
съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен краен срок–
приключване на първото съдебно заседание по делото.
Ето защо след като настоящият адрес на ответника е в
гр. Средец, то на основание чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е
именно Районен съд Средец, поради което делото следва да бъде върнато на същия
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд Средец, като местно
компетентен да разгледа искова
молба, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
19, етаж 2 против Г.В.С. ЕГН ********** с постоянен адрес: *** за установяване съществуването на вземания на
ищеца, за които е издадена Заповед № 525 за изпълнение на парично задължение от
15.10.2012г., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
31.03.2008г. и Допълнително споразумение от 11.08.2010г., включващи 19953,16
лева – непогасена главница по Договор за кредит от 31.03.2008г. и сключено
допълнително споразумение от 11.08.2010г. и 3436,38 лева – законна лихва към
22.03.2019г., при условията на евентуалност предявените осъдителни искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца вземания, произтичащи от Договор за кредит от
31.03.2008г. и сключено допълнително споразумение от 11.08.2010г.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд Средец
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.