Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160 /05.02.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
16/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава
дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Т.С.Р. с ЕГН ********** *** против решение №
917/16.07.2020 година по н.а.х.д. № 1343/2020 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление №
18-0769-004452/16.11.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“
в ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на Р., за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, са наложени
наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
Касаторът оспорва изцяло решението. Поддържа, че РС
не е обсъдил основен аргумент – липсата на субективен елемент - на вина при
извършване на деянието. Твърди, че разтоварването и придвижването на автомобила
на собствен ход, на минимално разстояние до близкия сервиз, е било свързано с
констатиран технически проблем в електрическата му инсталация и възникнала
опасност от самозапалване, т.е. деянието е извършено при крайна необходимост.
Заявява, че в случая са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, а АУАН е бил
съставен прибързано и формално, без да се изследват конкретните факти. Сочи, че
при индивидуализацията на МПС е допусната грешка като е описан идентификационен
номер, който не съответства на номера на автомобила, а е допусната грешка и при
посочването на марката му.
Чрез подробна пледоария от процесуален представител
в съдебното заседание, иска отмяна на решението и на НП. Претендира разноски.
Прокурорът дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното НП Т.Р. е санкциониран за това, че на 19.05.2018 година,
около 15:55 часа в град Бургас, Пети километър, в посока от улица „Транспортна“
към хотел „Бухлевата къща“, до кафе – аперитив „Скорпион“, е управлявал лек
автомобил „DR5“ ZJXD3EFM2U8001928, който не е
регистриран по надлежния ред.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че
нарушението е доказано от фактите по делото.
Решението е законосъобразно.
Не е допуснато съществено нарушение на приложимото
процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и
при оспорването на НП пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички
относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо
приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.
Съгласно чл. 140 ал.1 от ЗДвП (в редакцията му към
датата на установяване на нарушението),
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
МПС, с което се е придвижвал Т.Р., не е било
регистрирано на територията на Република България.
Неоснователно е възражението в касационната жалба,
че съдът не е отчел възникналата опасност от самозапалване на автомобила поради
повреда в електрическата му инсталация и възникналата крайна необходимост от
придвижването му в близкия сервиз. Съдът е обсъдил този довод и го е отхвърлил
като е приел, че деянието е извършено с форма на вината „умисъл“, за което са
изложени съответни аргументи.
Тезата за техническа неизправност на МПС е недоказана
в производството пред РС. От доказателствата по делото се установява, че
автомобилът е бил разтоварен в непосредствена близост до сервиз (на около 50
метра, според показанията на свидетеля П.) и е можело да бъде прегледан от
механик и без да бъде придвижван до сервиза. При твърдяната възникнала
значителна опасност от самозапалване поради проблем в електроинсталацията на
МПС (миризма на „бакелит“ според свидетеля П.), няма житейска логика водачът да
стартира двигателя му, използвайки същата тази инсталация като го застрашава от
пълно унищожение. Затова доводът на касатора за управление при условията на
„крайна необходимост“ не може да бъде възприет.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на
РС, че при налагането на санкцията не са били налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е резултатно, а е на просто
извършване и в конкретния случай от фактите, очертаващи деянието, не може да
бъде направен извод, че то се различава от типичния случай на управление на МПС
без регистрация, за да се приеме аргумента за „малозначителност“ на стореното.
Не е налице съществено нарушение, допуснато от РС,
изразяващо се в неотчитане на грешката на наказващия орган при описанието на
идентификационните белези на автомобила, управляван от санкционираното лице.
МПС е описано в достатъчна степен, че да бъде индивидуализирано за нуждите на
административнонаказателното производство и – при липса на оспорване от
жалбоподателя, че в същия час и на същата дата – е управлявал именно този автомобил,
грешката в идентификационния му номер и непълното изписване на марката не
съставляват нарушение на процесуални правила, засягащи съществено правото на
защита на наказания.
Решението на РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 917/16.07.2020 година по
н.а.х.д. № 1343/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: