№ 124
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201901 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н. Б. Г. от село Динката, обл.Пазарджик,
ЕГН: ********** против Наказателно постановление (НП) № 21-1006-
002689/25.10.2021 год. на началник група КПДГПА към ОДМВР Пазарджик,
с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца.
С жалбата се иска отмяна на постановлението с твърдения за
процесуална и материална незаконосъобразност.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Постъпили са писмени
бележки от юриск.Пенова със становище за неоснователност на жалбата.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
1
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.08.2021 год. около
11,30 часа, на АМ - Тракия, на отсечката от тунела „Траянови врата” до
Макдоналдс на км.89, в посока град Пловдив, е управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ******, негова собственост , като
се е движел в лентата за принудително спиране, без видима повреда на
превозното средство, както и на здравословен проблем на водача или
пътниците. За това му деяние, срещу него и в негово присъствие е бил
съставен АУАН от 13.09.2021 г. от свид.А.Т., който жалбоподателя подписал
и получил с възражението, че не е управлявал автомобила на тази дата. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 15.11.2021 г.,
което същият обжалва в срок, тъй като жалбата датира от 19.11.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя – свид.А.Т., от показанията на свидетелите
М.Б. и Д. Г., от обясненията на жалбоподателя, както и от писмените
доказателства, приложени по делото, от които се установява следното:
На 20.08.2021 год. до отдел „Пътна полиция“ при СДВР бил изпратен
сигнал от Т.Б. относно движение на 02.08.2021 год. на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с ДК № ******, собственост а жалбоподателя, в
лентата за принудително спиране на АМ Тракия, придружен със снимков
материал.
Тъй като мястото, на което било извършено заснемането на автомобила
било в района на ОДМВР Пазарджик, сигналът бил препратен за отработване
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик и разпределен на пол.Х.,
който възложил проверката на свид.А.Т. - полицейски инспектор към
сектора.
От показанията на свид.Т. се установява, че веднага започнал работа,
като заедно с колегата си И.К. посетили дома на жалбоподателя, на когото
показали снимковия материал, придружаващ сигнала. Жалбоподателя
потвърдил, че автомобилът е негова собственост, като споделил, че същият
се управлявал от него и двамата му синове. Жалбоподателя споделил, че няма
спомен да е управлявал процесния автомобил на 02.08.2021 г. на АМ Тракия.
Попитал синовете му дали те са управлявали автомобила, но те отрекли. При
2
това положение АУАН бил съставен срещу жалбоподателя, като собственик
на автомобила. По-късно един от синовете на жалбоподателя – свид.Д. Г. си
спомнил, че той е управлявал автомобила, като същият показал технически
проблем - двигателя загрял, което наложило да се преустрои в аварийната
лента. Там свид.Г. паркирал автомобила и изчакал, за да изстине двигателя,
след което потеглил в аварийната лента, а след това се преустроил в дясната
лента за движение.
При така установеното съдът намира, че още при започване на АНП със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение е било
допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично
накърняващо правото на защита до степен на невъзможност за неговото
адекватно упражняване. Стана ясно от показанията на актосъставителя
свид.Т., че той не е бил очевидец на извършване на нарушението. Такъв не е
бил и неговия колега И.К., посочен в АУАН като свидетел на неговото
съставяне. Според показанията на актосъставителя свид.Т., свидетел
очевидец на главния факт - управлението на процесното МПС от страна на
жалбоподателя на 02.08.2021 г. около 11,30 часа на АМ Тракия било лицето
Т.Б., която била поканена да присъства на съставянето на АУАН, но отказала,
тай като не можела да отсъства от работа. По тази причина, видно е от
съставения АУАН, че в него като свидетел е вписано лицето И.К. - колега на
актосъставителя, за който е отразено, че е свидетел на съставянето на акта.
Принципна постановка е обстоятелството, че всяко АНП започва със
съставянето на акт, като с това действие се поставя началото на процеса и се
повдига обвинение за извършено административно нарушение. При това
положение още в този момент привлеченият към административно
наказателна отговорност трябва да е наясно за кои обстоятелства е свидетел
лицето, вписано като свидетел при съставянето на акта, за да може ако желае
да организира защитата си, като например оспорва годността на свидетеля,
респ. достоверността на неговите възприятия и т.н. С оглед на казаното до
тук, при съставянето на акта е било нарушено драстично изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на
свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението, или на
3
неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта. В конкретния казус се установи безспорно, че нито
актосъставителя, нито неговия колега полицейски служител, нито посочения
като втори свидетел на съставянето на АУАН З. Т.а, съседка на
жалбоподателя, са били очевидци на евентуалното извършване на
констатираното от свид.Т. нарушение. Такава е била само и единствено Т.Б.
– подалото сигнала лице. При това положение актосъставителят и свидетел
по делото А.Т. е имал задължението да състави акта в присъствието на
очевидеца и да го впише като свидетел в него. Вместо това обаче свид.Т. е
вписал като свидетел друг свой колега – И.К., както и съседка на
жалбоподателя, без обаче да са били налице условията на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели - очевидци. Не е била налице хипотезата на чл.40
ал.3 от ЗАНН, т.к. не е било невъзможно очевидеца да присъства по време на
съставянето на акта и да бъде вписана в него, респ. да го подпише като такава.
Посоченото в докладната на свид.Т., че подалото сигнала лице било на
работа, от която не било желателно да отсъства, не представлява пречка от
непреодолим характер. Нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН императивно
разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави не в
присъствието на свидетели на извършване или установяване на нарушението.
Първата от тях се изразява в изначална липса на свидетели-очевидци, каквато
не е налице в настоящото АНП, а втората – при невъзможност да се състави
акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има съмнение, че под
„невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и непреодолима
невъзможност, например смърт, тежко заболяване на свидетел-очевидец,
напускане на пределите на страната дълго време и др. подобни. Такава
невъзможност обаче, както се изясни по - горе, не е била налице в настоящото
АНП. Изискването за спазване на императивната норма на чл.40, ал.1 от
ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на
обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в
строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира
4
и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение
лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е
установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил
АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
При наличие на очевидец на нарушението в акта за установяване на
административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други
лица, присъствали само при съставянето му, защото това затруднява
дейността на административно наказващите органи и съдилищата при
разкриване на обективната истина /В този смисъл е Постановление № 10 от
28.IX.1973 г., Пленум на ВС на Р България/. Още повече, че по делото са
събрани неопровергани доказателства, че не жалбоподателя, а свид.Д. Г. е
управлявал автомобила.
Дори и да не беше допуснато посоченото процесуално нарушение, то
вмененото на жалбоподателя нарушение, като собственик на процесния
товарен автомобил, не посочил друго лице, което да е управлявало, не е
доказано. Това е така, тъй като АНО не е положил никакви усилия да
установи дали процесното МПС е имало техническа неизправност, която е
провокирала движението в аварийната лента. Точно в този смисъл са
твърденията на жалбоподателя, подкрепени от неопроверганите показания на
свид.Д. Г.. Достоверността на тези твърдения към днешна дата няма как да
бъде проверена, което означава че един от основните признаци на
административно наказателния състав - движението в аварийната лента да не
е провокирано от повреда на МПС или здравословен проблем на водача или
пътниците, не е доказан.
С оглед всичко казано до тук, НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за възнаграждение за един адвокат.
Договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 600 лева, като от
страна на АНО е направено възражение за прекомерност. Съдът намира това
възражение за основателно и като преценя фактическата и правна сложност
на делото, което се разгледа в едно съдебно заседание, намира че разноските
5
следва да бъдат присъдени до размера на минималното адвокатско
възнаграждение, което съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 300 лева. Факта, че наред с глобата е наложено и
административно наказание лишаване от правоуправление не предпоставя
приложение на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата, кумулативно с чл.18,
ал.2, тъй като наказанията, макар и две, са наложени за едно нарушение.
Водещо в случая за определяне размера на адвокатското възнаграждение е
размера на наложеното наказание глоба.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РС - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) 21-
1006-002689/25.10.2021 год.. на началник група КПДГПА към ОДМВР
Пазарджик, с което на Н. Б. Г. от село Д., обл.Пазарджик, ЕГН: **********,
на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.58, т.3 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Б. Г., ЕГН: **********, адрес: село Д., обл.Пазарджик, улица
„Седемнадесета” № 12, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6