Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.54, ал.6 във връзка с ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

 

Образувано е по жалба от НПМ “Шипка - Бузлуджа“ чрез пълномощника адвокат Л. Д. против Заповед № 18-1885/ 14.02.2024г на Началник служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Стара Загора за изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Шипка, състоящо се в нанасяне на нов обект. Жалбоподателят поддържа всички основания за незаконосъобразност на заповедта по чл.146 от АПК. Счита, че при постановяването й не са изпълнени задължителните указания на Върховния административен съд в отменителното решение по предходна заповед със същото съдържание. Излага възражения и аргументи относно търпимостта, площта и предназначението на строежа. Оспорва извода на административния орган, че липсва спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г/. Според него случаят попада изцяло в приложното поле на чл.72 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Твърди, че при оценката на представените по административната преписка доказателства и направените въз основа на тях фактически констатации са допуснати особено съществени процесуални нарушения, като е дадена вяра на определени документи. Намира заповедта и за противоречаща на законовата цел чрез подкрепяне на собственически претенции на заявителя. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и постановяване на решение по същество, с което да се остави без уважение заявлението на Електроразпределение север“ АД гр. Варна. Претендира присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът по жалбата - Началник СГКК Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адвокат Д. и в представена писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и направените с нея възражения. Намира оспорения административен акт за постановен в съответствие с дадените указания на касационния съд с приложимия материален закон, без при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на доказателствената сила. Моли за отхвърляне на направеното оспорване.

 

Заинтересованата страна „Електроразпределение север“ АД гр. Варна, чрез упълномощения представител юрисконсулт К. с представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че по делото не се е установяват конкуриращи се права и титули за собственост върху поискания за нанасяне нов обект в КККР, съответно не е налице спор за материално право и административният орган правилно е приложил относимата към случая процедура по реда на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, спазвайки дадените задължителни указания от Върховния административен съд. Моли заповедта да бъде потвърдена, като претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

 

„Електроразпределение север“ АД гр. Варна е собственик на сграда, построена в имот № 000613, землище на гр. Шипка, съгласно Нотариален акт № 43, т.III, дело № 141/ 2010г на нотариус рег.№ 100, вписан в Служба по вписванията Казанлък № 162, том 12, дело 2584, вх. per. № 4525/24.09.2010г., нанесен в КККР като ПИ 83199.2.613 /приложен към адм.д.№ 80/ 2022г на Административен съд Стара Загора/.

 

На НПМ „ШИПКА БУЗЛУДЖА" е предоставено управлението на ПИ 83199.2.613, което се установява от Акт за публична държавна собственост № 9842/13.05.2020г. Видно от представените по приложеното адм. дело 80/2022г. Акт за държавна собственост № 7372/1994г. и Заповед № 116/03.06.2010г. на Областен управител на област Габрово, построената в имота сграда е престанала да бъде държавна собственост.

 

Административното производство производството е започнало по заявление от „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна с вх. №01-650803/18.11.2021г за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в отстраняване на непълнота или грешка относно сграда в ПИ с идентификатор 83199.2.613.1 чрез нанасяне на сграда, съществуваща на място и неотразена в КК, както и попълване на КР към сградата /видно от обяснителната записка/. Изготвено е удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-343646 от 24.11.2021 г. Подадено е заявление за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за поземлен имот №83199.2.613 гр. Шипка, п.к.6150, вид собственост държавна частна, вид територия земеделска, НТП за друг вид застрояване, площ 6043 кв.м., стар номер 000613. За подаденото заявление са уведомени и заинтересованите страни Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация Стара Загора и НПМ “Шипка Бузлуджа“. В този връзка са постъпили две писма от НПМ “Шипка Бузлуджа“ с вх.№ 02-1405806.12.2021г и вх. № 07-33475/07.12.2021 г, в които се изразява становище, че парк-музеят не е заинтересовано лице по смисъла на закона, а като такава следва да се конституира държавата, но ако се приеме заинтересованост, възразява против исканото нанасяне на постройка като твърди, че е държавна собственост и оспорва законността й. С писмо изх. №ДС599/06.12.2021г. Областния управител на област Стара Загора е изразил становище, че не е заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР, тъй като имотът е предоставен в управление на Министерство на културата, Национален парк-музей „Шипка Бузлуджа“. Полученото уведомление от Министерство на културата е препратено по компетентност на НПМ “Шипка Бузлуджа“. Изпратеното уведомление до МРРБ също е препратено на Министерство на културата по компетентност. Доколкото имотът е с начин на трайно ползване земеделска земя, е изпратено и писмо с изх. №23-8/17.01.2022 год. и до Областна дирекция „Земеделие“ Стара Загора, която в отговор изразява становище, че няма основание за обезщетяване по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

 

Със Заповед изх. №18-867 от 25.01.2022 г на Началник СГКК Стара Загора е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Шипка, одобрени със заповед №РД-18-964/20.12.2017 г на Изпълнителния директор АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: сграда с идентификатор 83192.613.1 с площ от 196 кв.м. предназначение: курортна туристическа сграда, собственост на „ЕОН България мрежи“ АД. По жалба от НПМ “Шипка Бузлуджа“ срещу тази заповед е образувано адм.д.№ 80/ 2022г по описа на Административен съд Стара Загора. С решение № 435/14.11.2022г. жалбата е отхвърлена. Този съдебен акт е отменен с Решение № 507/16.01.2024г. по адм. дело № 8960/2023г. на Върховен административен съд и преписката е върната на административния орган с указания, че в случая по аналогия следва да се приложи хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и процесното заявление за изменение на КККР на гр.Шипка да бъде процедирано като допълване на непълнота чрез нанасяне на процесната съществуваща сграда, построена в имот, попадащ в неурбанизирана територия. Указано е също да се обсъди налице ли е повдигнат спор за материално право между страните, тъй като такъв спор е пречка да се одобри исканото изменение до решаването му по исков ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

 

С оспорената в настоящото производство Заповед №18-1885/ 14.02.2024г на Началник СГКК Стара Загора на основание чл.54, ал.4 във връзка с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗККР е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Шипка, одобрени със заповед №РД-18-964/20.12.2017 г на Изпълнителния директор АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: сграда с идентификатор 83192.613.1 с площ от 196 кв.м. предназначение: курортна туристическа сграда, собственост на „ЕОН България мрежи“ АД. Изложени са мотиви, че заявеното изменение се процедира по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР в изпълнение на задължителните указания на Върховен административен съд. Прието е, че подаденото възражение от директора на НПМ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“ не представлява материалноправна пречка за одобреното изменение, защото нанасянето на съществуваща на място сграда на заявителя не засяга границите на поземления имот, в който попада, респективно не засяга правата на неговия собственик. Твърдението за незаконно строителство също не е прието за сочещо спор за материално право, тъй като за сградата е представено удостоверение за търпимост, а и незаконно построените сгради като обект на кадастъра се отразяват в КККР.

 

Според приетото по адм.д.№ 80/2022г на Административен съд Стара Загора заключение на съдебно-техническата експертиза, процесната сграда попада в поземлен имот №83199.2.613, представляващ държавна публична собственост, вид територия земеделска за друг вид застрояване, като в скицата на общинска служба „Земеделие“ Казанлък е описана като друга селищна територия, което мотивира вещите лица да приемат, че е разположена в урбанизирана територия. Сградата е отразена графично в КВС, но не е генерирана като контур на сграда. В същата карта сградата е отразена като две сгради и е вписана етажност 3/2. Процесната сграда е съществувала преди одобряването на КККР на гр. Шипка и землището му, като същата е била включена и в Картата на възстановената собственост /КВС/ с графично изчертаване, но не е била отразена в КККР. При извършеното съпоставяне на КВС и КККР е установено пълно съвпадане на местоположението на сградата в ПИ с идентификатор 83199.2.613. Действителната площ на сградата е 196 кв.м. В съдебно заседание по настоящото дело вещите лица заявяват, че поддържат заключението си ведно с обясненията при предходното разглеждане на спора, включително уточнението, че сградата е на три етажа, от които два надземни и един подземен.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка и при извършената служебна проверка за законосъобразност на заповедта, при която, по силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, намира следното:

 

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна-участник в административното производство, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването й на 20.02.2024г и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

 

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка, като разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗКИР, от своя страна регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Същевременно, в разпоредбата на чл. 54, ал.4 от ЗКИР е регламентирано, че измененията в КККР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Следователно компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КККР в хипотезата на посоченото правно основание - чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, е Началникът на съответната СГКК. Поради това съдът приема, че заповед № 18-1885/ 14.02.2024г на Началник СГКК Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия.

 

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържат мотиви относно дадената от ВАС правна квалификация на заявеното изменение, а именно чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР и задължението на административния орган да извърши преценка за наличие на спор за материално право. При издаване на заповедта не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е описаната процедура в чл.70 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.

 

Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон. По делото се установи от събраните доказателства, че са налице всички предпоставки за изменение на КККР на гр. Шипка по заявлението на „Електроразпределение север“ АД гр. Варна и. Процесната сграда безспорно е надлежен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 във вр. с § 1, т. 1б ДР на ЗКИР и следва да бъде отразена в КК чрез своето действително местоположение и граници/очертания. Наличието на удостоверение за търпимост по отношение на обекта на кадастралното изменение е достатъчно условие за нанасянето му на кадастралната карта, доколкото същото доказва фактическото й съществуване. Извършените от вещите лица контролни измервания по контура на съществуващата сграда в ПИ 83199.2.613, отразени в неоспореното заключение, показват, че те съвпадат с проекта за изменение на ККР и с границите на нанесената с оспорената заповед сграда. При отразяването на необходимите данни в регистъра административният орган е обвързан от представянето на редовен от външна страна акт, легитимиращ заявителя като субект на вещно право върху обект на кадастъра. Извън формалната преценка за наличието на подобен акт, органът не разполага с възможността да преценява съдържанието му, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.

 

Напълно се споделят доводите на административния орган, че липсва пречка да се одобри исканото изменение поради повдигнат спор за материално право по смисъла на разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно § 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт "спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

 

В случая твърдения за засягане на имота, собственост на оспорващия, са изложени във възражението му до административния орган и в подадената до съда жалба. Тезата си за нарушено право на собственост той обосновава с аргумент за незаконност на обекта на заявителя. Тъй като КК няма конститутивно действие, а само констативно такова - отразява съществуващото фактическо състояние, доводът за незаконност на сградата е ирелевантен, поради което не може да обоснове извод за наличие на спор за материално право като пречка за изменение на кадастралната карта. Поради това законността на заявената за нанасяне сграда не влияе на нанасянето й в кадастралната карта. На следващо място жалбоподателят претендира, че собственик на сградата е държавата по правилата на приращението. В КР преди изменението с оспорената заповед няма вписан собственик дори на ПИ с идентификатор 83199.2.613.1. Освен това, видно от Заповед № 116/03.06.2010г. на Областен управител на област Габрово, процесната сграда е отписана от актовите книги за държавна собственост и не е включена в последващо издадения Акт за публична държавна собственост № 9842/13.05.2020г. Нито в административното, нито в съдебното производство са представени документи за собственост, противопоставими на представения от заявителя нотариален акт, вписан в Служба по вписванията Казанлък № 162, том 12, дело 2584, вх. peг. № 4525/24.09.2010г. Административният орган не разполага с правна възможност да се произнася по евентуалното наличие на едно недокументирано право. Извън компетентността му, както и извън компетентността на административния съд, е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на страните в производството, с оглед на което възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателствена сила на нотариален акт № 43, т.III, дело № 141/ 2010г на нотариус рег.№ 100 и на удостоверение за търпимост № 387/ 26.08.2014г не следва да бъдат обсъждани, а оспорването им като документи не беше изрично заявено съобразно дадените указания в съдебно заседание на 02.04.2024г.

 

Не на последно място нанасянето в кадастралната карта на съществуващата на терен сграда обективно не може да доведе до промяна на границите на поземления имот, в който тя се намира, следователно не засяга правата на неговия собственик и не води до наличие на спор за материално право, обосноваващо отказ за извършване на заявено изменение.

 

Предвид всичко изложеното съдът намира оспорената заповед изх.№18-1885/14.02.2024г на Началника на СГКК Стара Загора за валиден и законосъобразен административен акт, съответстващ на целта на закона кадастралните карти да са верни, т.е. да отразяват действителното положение на място. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на спора и своевременно заявеното искане само от заинтересованата страна „Електроразпределение север“ АД гр. Варна на основание чл.143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, съобразено с фактическа и правна сложност на делото и с реално извършените процесуални действия от юрисконсулта.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на НПМ “Шипка-Бузлуджа“ ЕИК 00804161, гр.Казанлък, ул. „П.Р. Славейков“ № 8, против Заповед за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх.№18-1885/14.02.2024г на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Стара Загора като неоснователна.

 

ОСЪЖДА НПМ “Шипка-Бузлуджа“ ЕИК 00804161, гр.Казанлък, ул. „П.Р. Славейков“ № 8 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, , сума та 100/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.