Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1025
гр.
Пловдив, 30.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 21.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2778/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ТРАНС СПОРТ 1 ООД против Наказателно
постановление № 407830- F399888, издадено
от Директора на дирекция Контрол в ТД на
НАП- Пловдив, с което на ТРАНС СПОРТ 1 ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 50 лева.
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна. Счита се, че при описание на нарушението в НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото е пропуснат един от елементите за
приложение на санкционната норма на чл. 180а ЗДДС, а именно че дружеството има
право на данъчен кредит. В условията на евентуалност се моли за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП фактическата
обстановка по делото е описана по следния начин:
Жалбоподателят като
регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по облагаеми доставки
на транспортна услуга в рамките на общността - превоз на МПС с ферибот, за който
данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82 ал. 2 т. 3 от ЗДДС вр. чл. 21
ал. 2 вр. чл. 22 ал. 3 от ЗДДС, извършени за периода 01.08.2017г. -
31.08.2017г. с доставчик ANEK SUPERFA5T, с ИН по ДДС EL997595200, Гърция,
„Транс спорт 1“ ООД не е начислило следващия се ДДС, в законоустановения срок -
от 01.09.2017г. до 14.09.2017г. вкл. за данъчен период м. 08.2017г.
Данъчното събитие по
доставките е настъпило на датата на извършване на съответната услуга, която съвпада
с датата на издаване на документа за осъществения превоз от чуждестранния
доставчик. На същата дата ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6 т. 1
от ЗДДС и за „Транс спорт 1“ ООД е възникнало задължение да го начисли по реда
на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС чрез издаването на протокол по чл. 117 ал. 1 т.
1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, и включването на така
издадения протокол в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в
ТД на НАП -Пловдив с вх. № 16003399567/12.09.2017 г. за данъчен период м.
08.2017г., а именно:
1. По документ за
превоз № 695806/30.08.2017г. на стойност 440 евро /860,57лв./ „Транс спорт 1“ ООД
не е начислило ДДС в размер 172,11 лв., в законоустановения срок от 01.09.2017
г. до 14.09.2017 г. включително за данъчен период м.08.2017 г.
Данъчното събитие на
услугата е настъпило на 30.08.2017г. и ДДС е станал изискуем на същата дата. В
15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, дружеството е следвало да издаде
протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, който да отрази в дневник за продажби и СД
по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период м.08.2017г.
Към момента на
съставяне на АУАН ДДС не е начислен по смисъла на чл. 86 ал, 1 и ал. 2 от ЗДДС,
като „Транс спорт 1“ ООД е съставило протокол по чл. 117 ал, 1 т, 1 от ЗДДС с №
400, но същият не е включен в дневниците за продажби и справките-декларации,
подавани в ТД на НАП - Пловдив за данъчни периоди - до м. 06.2018г.
Полученият документ
от чуждестранния доставчик е отразен в дневника за покупки и
справката-декларация за данъчен период м. 08.2017г. като покупка без право на
данъчен кредит.
На 13.07.2018г.
„Транс спорт 1" ООД е подало в ТД на НАП - Пловдив уведомление по 126 ал.
3 т. 2 от ЗДДС с вх. № РД20-1935/13.07.2018г., с което е поискало да му се
разреши да извърши корекция на отчетните регистри и справка-декларация за
данъчен период м. 08.2017г. Към момента на съставянето на АУАН, такава корекция
не е извършена.
Протокол №
400/30.08.2017г. е включен в дневника за продажбите и справка-декларация за
данъчен период м. 08.2017г. /коригиращи/, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх.
№ 16003708431/23.08.2018г., вследствие на връчена покана по чл.103 от ДОПК с №
П-16001618065420-177-001/13.08.2018г. от органа по приходите.
Съдът намира, че
приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира на осъществилото се в
действителността, доколкото се потвърждава от приложените по делото писмени
доказателства /уведомление по чл. 126, ал.3 ЗДДС, покана по чл. 103 ДОПК, справки
декларация за ДДС от дата 12.09.2017г. и дата 23.08.2018г, дневник на
продажбите за месец август, дневник на покупките за месец Август, фактура №
695 806/ така и от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите
от АУАН. Следва да се отбележи и че фактическата обстановка по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ ОПР -17/ 17.05.2018 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН
и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е
открито на 14.05.2018г, АУАН е издаден
на 14.08.2018г., а НП - на 13.2.2019 г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
За пълнота на
изложението следва да се изложат нарочни мотиви относно спазването на
тримесечния срок от откриване на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика
нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН
орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по несъмнен
начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 /
2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от
22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893
/ 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2530 от
24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, постановени в по казуси идентични с
настоящия.
От дадената дефиниция
следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки
конкретен казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е
разполагал с достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия
извършител.
В конкретния случай
това е датата 14.05.2018г., на която дата наказаното лице е предоставило,
приложена към писмените обяснения фактура № 695806.
Действително от една
по-ранна дата, още след подаването на
отчетните регистри контролния орган е разполагал с информация, че доставка по
тази фактура е извършена, че същата не е отразена в дневника за продажби, а е
отразена в дневника за покупки. Видно от текста на дневника за покупки обаче за
процесната сделка в графа услуги е отбелязано само ферибот. Тази информация е
крайно недостатъчна на контролния орган, за да извърши преценка за наличие на
нарушение, доколкото съгласно чл. 21 и чл. 22 ЗДДС, ако фериботната услуга е за
превоз на стоки, то данъкът следва да бъде начислен от ТРАНС СПОРТ 1 ООД и
нарушение би било налице, докато ако фериботната услуга е за превоз на пътници,
то ДДС следва да се начисли от гръцкия съконтрахент и нарушение няма. Едва след
изискване и получаване на 14.05.2019 г. на фактура № 695806 контролният орган е
разполагал с данни, че процесната сделка е била за превоз на стоки /МПС/ и с
неначисляването на ДДС на основание чл. 86, вр. чл. 82 ЗДДС е извършено
нарушение.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка е дадена изцяло законосъобразна
правна квалификация на допуснатото нарушение. Тук следва да се отчете и
спецификата на нарушението-неначисляване на ДДС
и законодателния подход при уреждането му.
Трайно
установено положение в теорията и практиката е че начисляването на дължимо ДДС
е сложен, динамичен фактически състав който включва следните елементи:
1. издаване
на данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред;
2. включване
размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за
този данъчен период;
3.
посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период
4. подаване
на документите по т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за
съответния данъчен период.
За
да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от четирите елемента следва да
е налице, като липсата на който и да било от тях води до незавършеност на
фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се касае за фактически състав
за изпълнение на едно законово задължение, то независимо дали липсват един или
няколко от елементите винаги ще е налице само едно нарушение- липса на начисляване
на ДДС, а не няколко самостоятелни нарушения.
Поради
употребената законодателна техника отделните елементи от фактическия състав са
уредени не в една разпоредба, а в четири самостоятелни разпоредби- чл.86, ал.1,
т.1, чл. 86, ал.1, т.2, чл.86, ал.1, т.3 и чл. 86, ал.2 ЗДДС, като надлежната
правна квалификация изисква в зависимост от броя на липсващите елементи на
фактическия състав да се посочат и съответните разпоредби, които уреждат дадения
елемент. Както вече се изясни независимо от посочването като нарушени на
няколко отделни разпоредби се касае за едно, а не за няколко отделни нарушения.
В
конкретния случай АНО съвсем законосъобразно е констатирал, че с изготвянето на
протокол № 400 задължението по чл. 86, ал.1, т.1 ЗДДС е изпълнено, поради което и е прекратил производството по
тази правна квалификация.
Законосъобразна
е и констатацията, че със закъснялото /след изтичане на период от около една
година/ включване на процесната сделка в справката декларация по чл. 125 ЗДДС и
в дневника на продажбите и закъснялото подаване в ТД на НАП на коригираните
документи жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 и чл.
86, ал.2 ЗДДС, като както вече се отбеляза в случая поради употребената
законодателна техника въпреки посочването на няколко разпоредби като нарушени
се касае за само едно нарушение.
Коректно
са посочени и нормите, от които
произтича задължението именно на жалбоподателя
в качеството си на получател на облагаемата доставка да начисли ДДС за процесната сделка- чл. 82,
ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал.2, вр. чл. 22, ал.3, вр. чл. 25, ал.1 и ал. 2 ЗДДС.
Надлежно са описани и фактическите обстоятелства, които се субсумират под тези
правни норми.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай начинът, по
който е описано и квалифицирано деянието
не позволява извод, че е накърнено правото на защита на наказаното лице, както
е било в случаите разгледани в Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
За разлика
от цитираните случаи разгледани от административен съд Пловдив в процесното НП
подробно са описани елементите от фактическия състав за начисляване на ДДС,
сроковете за тяхното извършване, кои от тези елементи нарушителят е изпълнил, в
какъв срок и кои са останали неизпълнени, поради което и не може да се
поддържа, че е налице неяснота на описанието.
Правилно
с оглед установените по делото фактически обстоятелства е определена и
санкционната норма -чл. 180а, ал.1 ЗДДС. Неоснователен е доводът, че с
непосочването в АУАН и НП на един от елементите за приложението на чл. 180а, а
именно че лицето има право на данъчен кредит е допуснато нарушение на закона,
обуславящо отмяна на НП. Действително трайната съдебна практика изисква в АУАН
и НП да са описани всички съставомерни обстоятелства, но това изискване се
отнася до допуснатото нарушение и сочената като нарушена правна норма. Това е
така, доколкото с надлежното предявяване
на съставомерните факти, нарушителят може да организира защитата си като
представи доказателства, с които да отрече тяхното осъществяване в
действителността и по този начин да докаже, че нарушението не е извършено. В
случая обстоятелството, че наказаното лице има право на данъчен кредит няма
никакво отношение към преценката дали деянието е съставомерно и допуснато ли е
нарушението, състоящо се в неначисляване на дължим ДДС. Значимостта на
обстоятелството, че наказаното лице има право на данъчен кредит е, че това
обстоятелство предпоставя приложението на санкционната норма на чл. 180а ЗЗДС,
която предвижда значително по-ниска санкция от нормата на чл. 180 ЗДДС, която е
приложима, ако лицето нямаше право на данъчен кредит. Доколкото в случая не
само е приложена коректната санкционна норма, но и тя се явява по-благоприятна
за наказания субект, то не може да става дума за никакво нарушение на правото
му на защита.
Наложената
глоба е в рамките на минимума, предвиден в санкционната норма, поради което и
по-нататъшни съображения за нейната законосъобразност не се дължат.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен
вид нарушения, по следните аргументи:
На първо място от жалбоподателя,
нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини
съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Така изрично Решение
№ 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Не може да се счете за смекчаващо
обстоятелство, понижаващо обществената опасност на извършеното фактът, че
нарушението е отстранено доброволно с подадените корекционни декларации. Това е
така с оглед значителния период от
време /почти една година/, след изтичането на който е извършено
отстраняването на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че
законодателят изрично е отчел възможността за последващо отстраняване на
нарушението като е предвидил занижени санкции в зависимост от периода след
изтичането на който е отстранено нарушението. Така в общата норма на чл. 180а,
ал.1 е посочено, че санкцията е в размер
5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. В поощрителната норма
на чл. 180, ал. 3 е предвидено, че когато регистрираното лице е начислило
данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от
данъка, но не по-малко от 25 лв. В чл. 180а, ал.4 ЗДДС е посочено пък, че
глобата е от 100 до 300 лева, ако нарушението е отстранено в срок от 2 месеца.
С оглед посочените поощрителни норми, няма как нарушителят да бъде бонифициран
чрез приложение на чл. 28 ЗАНН, при положение, че нарушението е отстранено
много след изтичане на сроковете за приложение на поощрителните норми. На този
извод води и обстоятелството, че нарушението не е отстранено по собствена
инициатива, а след изпращане на нарочна покана от контролния орган, в която
лицето е предупредено, че при неотстраняване на нарушението ще му бъде съставен
ревизионен акт.
Не може да доведе до извод на
малозначителност на деянието обстоятелството, че реално не е причинена щета на
фиска, доколкото това обстоятелство е съобразено при определяне на приложимата
санкционна норма.
Не може да доведе до извод за
малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път.
Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил
по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно
нарушението от тези, при които това се повтаря при които нарушението се наказва
по чл. 180а, ал.5 . Още повече, че както в самата жалба е посочено при една и
съща проверка са констатирани 16 отделни еднотипни нарушения, за които са
издадени 16 отделни НП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 407830- F399888, издадено от
Директора на дирекция Контрол в ТД на НАП- Пловдив, с което на ТРАНС
СПОРТ 1 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.