Решение по дело №617/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260769
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20213110200617
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

260769/11.10.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №617/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Даниел Д.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление20-0460-001123 от 21.01.2021 г., издадено от Началник на Пето РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата. Моли съда, в случай, че не приеме аргументите за несъставомерност на твърдяното нарушение, да отмени оспореното НК поради маловажност на твърдяното нарушение или да измени НП като намали размера на наложените наказания до установения минимум.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В  представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2020 г. около 23.20 ч. в гр. Варна, управлявания от въззивника по бул. „Цар Борис III“ л. а. „Алф Ромео 147“, рег.№РР6063АХ, бил спрян за проверка от служители на Пето РУ при ОД МВР Варна – свидетелите И.Я. и П.Н., при която било констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено в автоматизираната информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците им“ прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 ЗдвП и свид. П. Н. съставил спрямо въззивника АУАН №312889 от 03.11.2020 г., в който било отразено, че превозното средство е собственост на лицето Д.К. и че осъщественото нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. АУАН бил изпратен до РП Варна за преценка относно престъпление по чл.345, ал.2 НК и с постановление от 12.01.2021 г. прокурор при РП Варна е постановил отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2 НК поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е собственик и на превозното средство, не е знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация. Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на Пето РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача на автомобила.

Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок осем месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. П.Н., така и от приобщените документи – НП №20-0460-001123 от 21.01.2021 г., АУАН №312889 от 03.11.2020 г., справка нарушител-водач, Заповед рег.№81213-515 от 14.05.2018 г., както и представените с въззивната жалба: Постановление за прекратяване на наказателното производство №15967 от 12.01.2021 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения административен акт:

По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена, при което съдът намира, че са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.

Предвид относимата към случая нормативна уредба и установените факти, съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност на санкционираното деяние. Това е така, доколкото, нито в ЗДвП, нито в Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. на министър на вътрешните работи, е предвидено задължение за контролните органи да уведомяват собственика при служебно прекратена регистрация на ППС на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение по чл.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., собствениците да регистрират придобитото ППС в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР. Според чл.143, ал.15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б, т.10 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г.

В тази връзка, анализът на нормативната уредба сочи, че прекратяването на регистрацията в случая настъпва по силата на закона. Основен  принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт, поради което  обстоятелството, че въззивникът не се е запознал с свое нормативно задължение и последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на закона.

Нормата на чл.140 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина като съставомерен елемент на нарушението, поради което то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма на вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в  качеството на собственик и водач на МПС, въззивникът е бил длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото придобиване, съдът намира, че същият е извършил нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП виновно, при форма на вина небрежност. 

Доколкото всяко от наложените наказания е в предвидения минимален размер, същите не подлежат на корекция.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.  

На основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано в две заседания без участие на представляващ въззиваемата страна с представено писмено становище, съдът намира, че следва да се присъди минималния установен размер 80.00 лв.

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление20-0460-001123 от 21.01.2021 г., издадено от Началник на Пето РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на Даниел Д.Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.

 

ОСЪЖДА Даниел Д.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: