№ 190
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Яна Панева
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора А. Д. И.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600748 по описа за 2022 година
Производството е образувано по протест на прокурор при РП- Варна, срещу присъда №116
от 30.05.2022г. по НОХД №3719/ 2021 г. по описа на РС Варна, 23-ти състав.
С атакуваната присъда подсъдимата В. Т. В. е призната за невиновна по обвинението за
извършени престъпления по чл. 131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, като следва: за това че
на 28.01.2020г. в гр. Варна е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата
колянна става, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски
орган – младши инспектор Д. Ив. Д. – старши полицай в група „Общинска полиция“ на Сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при
Областна Дирекция на МВР – Варна, при изпълнение на службата му; и за това, че на 28.01.2020г.
в гр. Варна е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош,
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски орган –
младши инспектор Г. Н. Г. – старши полицай в група „Общинска полиция“ на Сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при Областна
Дирекция на МВР – Варна, при изпълнение на службата му.
С протеста се иска присъдата да бъде отменена и постановена осъдителна такава, с която
В. да бъде призната за виновна в извършването на двете престъпления, за които е била привлечена
към наказателна отоворност. В мотивите към протеста се твърди, че обжалвания акт е постановен
в нарушение на закона, неправилен е и несъответстващ на събраните доказателства, чрез които по
несъмнен начин са установени всички признаци на съставите на престъпленията, за които на В. са
повдигнати обвинения. Изложени са доводи относно субективната страна на осъщественото от
1
подсъдимата.
Депозирано е писмено възражение от защитника на подсъдимата В. В., в което се излагат
доводи, че се касае за рефлекторна реакция на подзащитната му, при която няма умисъл. Моли
съда да остави протеста без уважение, като неоснователен.
В съдебно заседание представителят на ОП-Варна поддържа протеста. Твърди, че
фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин и подсъдимата съвсем
ясно, и съзнателно е допускала, че ще настъпят телесните увреждания на двамата полицаи. Счита,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон приемайки, че е налице
ПТП и поради характера на телесните увреждания на пострадалите - че деянието е
несъставомерно. Моли съда, да признае подсъдимата В. за виновна и да й наложи наказанията,
поискани от представителя на прокуратурата пред първата инстанция.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа възражението, което е
депозирал. Акцентира върху това, че в конкретния случай няма осъществен състав на чл.131 от
НК, след като леките телесни повреди са причинени при управление на МПС. Посочва, че всички
деяния, които съставляват престъпления, извършени при управление на МПС, са систематизирани
в глава 11, раздел 2 на НК – транспортни престъпления и се явяват специални правни норми
спрямо общите, които са систематизирани в глава 2 – престъпления срещу личността. Според
защитника двамата полицейски служители са били на пост, а не на КПП, съответно не са имали
право да извършват проверка на личните документи на подсъдимата, поради което телесните
повреди са извършени извън кръга на служебните им задължения и деянието е несъставомерно по
чл. 131 от НК.
Подсъдимата В., упражнявайки правото си на лична защита изрази съгласие с изложеното
от защитника й, а с последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
Със Заповед №4970/27.11.2019 г. на Кмета на Община - Варна били утвърдени „Правила за
достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк" в гр.Варна. С тях се
уреждал режима на достъп до територията на парка за конкретно посочени категории пътни
превозни средства. Достъпът се осъществявал въз основа на специално издадени от Община -
Варна пропуски със срок на валидност максимум една година, като контролът за спазване на
установения пропускателен режим се осъществявал от полицейски органи в група „Общинска
Полиция" на Сектор „Охрана на общественият ред и териториална полиция" към Отдел
„Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна. На 28.01.2020 г. свидетелите Г. Г. и Д. Д. -
младши инспектори на длъжност „старши полицай“ в група „Общинска полиция" на Сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция" към Отдел „Охранителна полиция" при ОД
на МВР-Варна, изпълнявали служебните си задължения на пост „Делфинариум", намиращ се в гр.
Варна, на бул. „Княз Борис I" - на входа на „Приморски парк". Подсъдимата В. В. стопанисвала
обект на територията на „Приморски парк“. В тази връзка тя притежавала необходимия пропуск с
№305, за влизане в Морската градина за периода от 20.01.2020г. до 31.12.2020г. На 28.01.2020 г.
Около 15.10 ч. подс. В. пристигнала на пост „Делфинариум“ с управлявания от нея лек автомобил
„БМВ" с рег. №*******. Свидетелят Д. й подал сигнал със стоп-палка и тя спряла на около метър
след него. Свид. Д. застанал от страната на водача и попитал през отворения от подсъдимата
прозорец, дали притежава съответния пропуск. В. започнала да го търси в дамската си чанта, като
2
през това време с приповдигнат тон попитала св.Д. пак ли ще я спират, не знаят ли коя е и какви са
те, че да я спират, след което казала, че е собственик на тенис кортовете в парка. Междувременно
свид. Г. бил застанал на около метър пред автомобила. След като В. подала пропуска си, св. Д.
продиктувал вписания в него регистрационен номер на МПС на свид. Г., за да го сравнят с този на
управлявания от подс. В. автомобил. През това време подс. В. започнала разговор по мобилния си
телефон и свид. Г. чул как казва на лицето, с което разговаря: „Тези пак ме спряха, омръзна ми да
се занимавам с идиотите на входа", макар че той и колегата му за първи път виждали подсъдимата
и управлявания от нея автомобил. След това свид. Д. поискал от подс. В. да представи и документ
за самоличност. Подсъдимата изразила несъгласие, но след като и свид.Г. отишъл до колата и
също й разпоредил да представи документ за самоличност, дала личната си карта. Така свид. Д.
установил самоличността на подсъдимата, след което се отдръпнал от автомобила и отишъл до
полицейската кабина в близост, за да извърши справка за криминални прояви и издирване на
проверяваното лице. След извършената справка станало ясно, че подсъдимата не се издирва и
няма криминални прояви. Тогава свид.Д. започнал да попълва съответна карта за проверка, а
свид.Г. стоял пред автомобила. Тъй като проверката продължила дълго време, а подс.В. имала
служебни ангажименти, тя казала на полицейските служители, че вече не желае да влиза в парка,
че иска да й върнат документите и да си тръгне. Това накарало свид. Д. да погледне към
автомобила и видял, как В. потеглила напред. Тъй като свид. Г. в този момент се намирал на около
половин-един метър пред автомобила, той бил ударен от предната броня на колата в областта под
колената. В следствие на това свид.Г. се подпрял на предния капак на автомобила.
Междувременно, подс.В. потеглила назад, но не успяла да направи желаната от нея маневра . В
това време Д. извикал на подс. В. да спре и се насочил към колегата си, за да се увери, че не е
пострадал сериозно. Двамата полицейски служители казали на подс.В. да спре автомобила и да
излезе от него. Тя обаче потеглила първо напред, а след това на заден ход, за да излезе на
булеварда. Тъй като една от гумите на автомобила опряла в бордюра, подсъдимата не успяла да
извърши напълно маневрата. Тогава свидетелите Г. и Д. отишли до предната лява врата, която
била с отворен прозорец и отново й казали да спре колата и да слезе. Подсъдимата отказала да
слезе. Тогава св. Г. отворил шофьорската врата на автомобила и отново разпоредил на подс.В. да
изгаси двигателя и да излезе от превозното средство. Подсъдимата пак отказала да слезе, като
видяла че от тежестта на тялото на полицейския служител вратата на колата започва да увисва.
Свидетелят Г. й казал, че ще бъде извадена от автомобила принудително, на което тя отвърнала, че
не могат да я извадят от автомобила, а и тя няма да слезе. За това свид. Г. я хванал за левия ръкав
на връхната дреха, в областта на лакътя, като се опитал да откопчае предпазния колан на
подсъдимата. В този момент В. дръпнала ръката си, а колата потеглила назад. Тогава свид. Г. бил
ударен с отворената шофьорска врата в областта на лявата част на гръдния кош. Свид. Д., който
стоял зад него, до колонката на автомобила, го хванал през раменете и го отстранил от пътя на
автомобила, за да не попадне под колелата му. Самият Д. успял да направи само крачка назад с
десния си крак и тъй като колата продължавала да се движи назад, с края на шофьорската врата
той бил ударен в областта на лявото коляно. Когато двамата полицейски служители се отдръпнали
от автомобила, подс.В. затворила вратата си и движейки се назад, излязла на булеварда и се
включила в движението. След това се обадила на свид.Г., с когото живеела на съпружески начала,
казала му, че има проблем и го помолила да отиде при нея. Малко по-късно подсъдимата се сетила,
че е оставила всичките си документи при полицейските служители и се върнала на място. Там след
нея пристигнал и свид.Г.. Свидетелите Г. и Д. били подали сигнал за случилото се и на място
пристигнали и други полицейски служители и служител на сектор „Пътна полиция“ - Варна, който
3
съставил на подс.В. два акта за установяване на административни нарушения.
В единия от тях с № 381299 било посочено, че на 28.01.2020г., около 15,30ч. , в гр.Варна,
бул.“Княз Борис І“ на вход за Приморски парк, управлявала л.а. „БМВ“ с рег. № ******, като при
потегляне, не е била достатъчно внимателна към намиращият се пред автомобила пешеходец
поради което е настъпило ПТП с пострадал участник Г. Г. – нарушение по чл.116 от ЗДвП. Въз
основа този акт било издадено Наказателно постановление №10-0819-000620/16.03.2020 г.. С него
на подсъдимата било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв, на
основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, потвърдено от съда при обжалването му.
Вторият АУАН срещу В. бил съставен за това, че по същото време и на същото място, при
управление на автомобила и движение назад с отворена предна лява врата, е блъснала
последователно двама униформени служители, намиращи се от лявата страна на автомобила. От
ПТП са пострадали Д. Д. с контузия на ляв крак и Г. Г. с контузия на гръден кош. Като участник в
ПТП напуснала същото без да уведоми съответните служби за контрол и управлявала с наложено
наказание „глоба“ с фиш, неплатена в срока за доброволно заплащане. Нарушенията били
квалифицирани, като такива по чл.40, ал.1, пр.2, вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и по чл.186,
ал.7 от ЗДвП.
След като актовете за нарушения били връчени на подс.В., тя била отведена във ІІ РУ
МВР-Варна. Там свидетелят Д. Д. съставил срещу нея още един АУАН за това, че на 28.10.2020г.,
около 15,20ч., на пост „Делфинариум“, при полицейска проверка, като водач на лек автомобил й е
било разпоредено да излезе от автомобила, при което не се подчинила и тръгнала с автомобила
назад в посока бул.“Княз Борис І“, при което последвал удар с вратата, която била отворена с
двамата проверяващи полицаи - Г. и Д., след което напуснала мястото на проверката. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.64, ал.3 от ЗМВР. При предявяване на акта подс.В. вписала
като възражения, че описаните факти не отговарят на истината, че е предоставила пропуск и лична
карта и без нарушение полицай Г. й разбил вратата.
Когато В. била отведена в ІІ РУ-МВР-Варна бил извършен оглед на автомобила й, при
който било констатирано, че на предния капак има две следи от длани. Било установено още, че
предната лява врата не се затваря плътно. За действията на подс.В. първоначално било образувано
бързо досъдебно производство за престъпления по чл.325, ал.3 от НК и по чл.131, ал.2 от НК, за
което в последствие с постановление на РП-Варна то продължило по общия ред.
На 28.01.2020г. в 17,20ч. свидетелите Г. и Д. посетили „Спешен център" при МБАЛ „Св.
Анна - Варна" АД, където били прегледани и било установено, че имат съответно травма на
гръдния кош и на ляв крак. На 29.01.2020г. двамата полицейски служители посетили и Отделение
„Съдебна медицина", където също им били извършени прегледи и им били издадени съответните
медицински удостоверения. При свид.Г. при палпация била установена умерено изразена
болезненост, засилваща се при движение по страничната повърхност на лявата гръдна половина, на
ниво 5-7 ребра, по задна мишнична линия. При свид.Д., отново при палпация била установена
болезненост, засилваща се при движение и сгъване на коляното по страничната повърхност на
лявата колянна става.
От заключенията на СМЕ относно вида и характера на причинените телесни увреждания е
видно, че: свидетелят Г. е получил контузия на гръдния кош, като това травматичното увреждане е
резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно удар от детайл на МПС, реализиран
в областта на гръдния кош. Тази контузия е обусловила временно разстройство на здравето,
4
неопасно за живота, като травматични увреждания от този вид отзвучават без дефицит за период
от около 15-20 дни; а свидетелят Д. - е получил контузия на лявата колянна става, като това
травматично увреждане отново е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно
удар от детайл на МПС, реализиран в областта на лявото коляно. Контузията на лявата колянна
става е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, като травматични
увреждания от този вид отзвучават без дефицит за период от около 2-3 седмици.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства, като е изложил
съображения кои от тях кредитира и кои не. Настоящият състав не намира основание да
ревизира тези изводи, а и липсват възражения в този смисъл.
Извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието по чл.131, ал.2, т.3,
вр. чл. 130, ал.1 от НК се споделя от настоящия състав. За да се осъществи фактическия състав на
това престъпление, е необходимо да е налице причинена лека телесна повреда на полицейски
орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му . Освен това, за да бъде
признато едно лице за виновно за престъпление по този текст от закона, следва да бъде
установено, че причиняването на уврежданията е извършено умишлено. Първоинстанционният съд
анализирайки доказателствената съвкупност правилно е приел, че в случая причинените
наранявания на св. Г. и св. Д. са настъпили при бавно движение на заден ход на управляваното от
подсъдимата МПС, и то когато свид. Г. направил опит да я свали от автомобила, пресягайки се
през отворената врата да откопчае предпазния й колан и я хванал в областта на левия лакет. Това
движение с автомобила било предприето от подсъдимата с цел да напусне мястото без да
съобрази, че с отворената врата би могло да бъдат наранени полицейските служители, намиращи
се в непосредствена близост. В случая се касае за проявена от В. непредпазливост.
Възражението на държавното обвинение относно субективната страна на деянието - че е
извършено при евентуален умисъл не се споделя от настоящия състав. Фактологията изведена по-
горе по никакъв начин не може да аргументира такъв извод. При вече започната маневра -
движение на заден ход с включен двигател, В. не би могла да допусне, че ще причини телесни
увреждания на св. Г., който в същото време отворил шофьорската врата на автомобила и се опитал
да откопчае предпазния колан, т.е. настъпването на обществено опасните последици и да се отнесе
безразлично към тях.
Наличието на травматични увреждания у полицейските служители сами по себе си не са
достатъчни да обосноват наказателната отговорност на подсъдимата. Същите са с характер на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, което престъпление както и това по чл. 131,
ал.2 от НК, е умишлено. Непредпазливото причиняване на лека телесна повреда не е
инкриминирано. Възможна е хипотеза, при която лека телесна повреда да се причини умишлено
при управление на МПС, но това деяние ще е осъществено чрез нарушаване на правилата за
движение. В случая прокуратурата не е повдигнала такова обвинение, а наличните доказателства
не могат да обосноват такъв правен извод, независимо от интерпретацията и придадения им в
протеста смисъл.
От доказателствата по делото не може да се направи извод, че действията на подс. В. са
били насочени пряко или косвено към увреждане на телесната неприкосновеност на свидетелите
Д. и Г.. Напротив установено е, че мястото на което се е намирал автомобила е било с наклон,
непозволяващ потеглянето по инерция на заден ход. За това подсъдимата с намерение да напусне
5
мястото, съзнателно е привела в движение автомобила. Потегляйки бавно назад, не е съобразила
задължението си по см. на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 40, ал.1 от ЗДвП - да не поставя в опасност живота
и здравето на хората и да се убеди че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съобразявайки това и
посоченото в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС, че деянието по чл.342 ал.1 ,
респ. чл.343 ал.1 от НК се изразява в нарушение на правилата за движение, а вината е отношение
на дееца към последиците, предвидени в съответния състав на НК, а не към нарушаване на
съответните правила за движение, и настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера на
телесните повреди не е осъществен състав на престъпление по см. на чл. 342 и сл. от НК. В този
смисъл първоинстанционният съд обосновано се е мотивирал и въззивният съд споделя това, т.к.
за да е налице престъпление, степента на обществената опасност на вредните последици следва да
бъде висока – да е настъпила смърт на едно или повече лица, средна или тежка телесна повреда,
значителни имуществени вреди.
Поради изложеното по-горе, че подсъдимата В. нито е искала, нито е допускала
настъпването на опасните последици, т.е. формата на вината в случая е непредпазливост, а
съгласно чл.133 от НК леката телесна повреда по непредпазливост не е инкриминирана, се налага
извод за несъставомерност на извършеното и по този текст на НК.
В случая се касае за административно нарушение, което е било санкционирано по
надлежния ред, с издаването на съответните актове.
Наведената във възражението на защитника теза, относно действията на полицейските
служители е обсъдена от първоинстанционния съд и настоящият съдебен състав споделя изцяло
аргументите му, че не е установено неправомерно поведение от страна на полицейските
служители. Свидетелите Г. и Д., са действали в съответствие със служебните си задължения и
правомощия. Изискването на документи за самоличност е в правомощията на полицейските
служители и съответното лице - подсъдимата, е следвало да изпълни дадените разпореждания, а не
да проявява пренебрежително отношение към полицаите.
По изложените мотиви въззивният съд прие, че не са налице основания за отмяна или изменение
на процесната присъда на РС-Варна, поради което и на осн. чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 116 от 30.05.2022г. по НОХД №3719/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, 23-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6