М О Т И В И
към присъда № 103 от 03.07.2019 година
по н.о.х.дело № 1168
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимия А.А.И.,
ЕГН **********, е за това, че на
22.02.2019 год. в 16:00 часа
в гр.Стара Загора по ул.„Кармен“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Сеат“,
модел „Толедо“,
рег.№ ..,
след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метаамфитамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARLK
0072, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, размерът на което на основание
чл.58а от НК бъде намален с една трета и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, като се приспадне времето, през което е бил
задържан, както и наказание „глоба“ в размер около максималния, предвиден в
закона. Моли на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на
подсъдимия по н.о.х.дело № 1422/2018 год. на РС-Казанлък, както и вещественото
доказателство да бъде унищожено, а направените по делото разноски присъдени в
тежест на подсъдимия.
Защитникът адв.Андрей А. не оспорва обвинението
и пледира на подзащитния му да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, размерът на което на
основание чл.58а от НК бъде намален с една трета, както и наказание „глоба“ към
минималния размер, предвиден в закона, като бъде приведено в изпълнение и
наказанието, наложено му по н.о.х.дело № 1422/2018 год. на РС-Казанлък.
Подсъдимият А.А.И. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното, поддържа пледоарията
на защитника си и моли за минимално
наказание.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.А.И. е неправоспособен
водач на МПС (моторно превозно средство).
Подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78а от НК за извършено на 19.11.2017 год. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК с решение по а.н.дело № 1366/2017 год. на РС-Казанлък, влязло в сила на
02.01.2018 год., и е осъждан с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 1422/2018 год. на
РС-Казанлък, влязло в сила на 27.12.2018 год., за престъпление по чл.343б, ал.3
от НК, извършено на 13.12.2018 год., на „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, изпълненото на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от три години, и на „глоба“ в размер на 500 лева.
Предвид осъждането му по н.о.х.дело № 1422/2018 год. на
РС-Казанлък
деянието по настоящото наказателно производство се явява извършено от подсъдимия повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
На
22.02.2019 год. около 16,00 часа в
гр.Стара Загора по ул.„Бончо Бонев“ в посока север подсъдимият управлявал МПС -
лек автомобил, марка „Сеат“,
модел „Толедо“, рег.№ ... Автомобилът му се
разминал с патрулен автомобил на Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, в който били св.Е.Г.Т.
и ..– старши полицаи.
Полицейските служители забелязали, че управляваният от
подсъдимия автомобил
е с чужда регистрация и в него имало две лица от ромски произход, което ги
мотивирало да му извършат проверка, поради което и обърнали посоката на движение на патрулния автомобил и
последвали управлявания от подсъдимия автомобил, който
навлязъл в кв.„Лозенец“ и продължил движението си по ул.„Кармен“,
след което спрял пред жилищната сграда на № 19.
Подсъдимият излязъл от автомобила и се отдалечил от
него с бърз ход, но св.Т. му извикал да спре и да се върне. Подсъдимият се върнал до автомобила и св.Т. му
поискал документите за проверка, при което той
представил само лична карта и шведско свидетелство за регистрация на МПС, което
било издадено на друго лице. Подсъдимият признал, че
няма свидетелство за управление на МПС. Междувременно бил установен пътника,
който се возил на предната дясна седалка до подсъдимия – св.П.И.Б.
***. Тъй като поведението на подсъдимия било превъзбудено и
се усещала миризма на алкохол, полицейските служители решили да го тестват за
употреба на алкохол. За целта на място пристигнал екип на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора и подсъдимият бил тестван с техническо средство за алкохол, но резултатът
от изследването бил отрицателен. Тогава подсъдимият бил отведен до сградата на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, където бил тестван с „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARLK 0072, който отчел наличие на наркотично
вещество – амфетамин и метаамфетамин. В съставения му талон
за изследване № 0050278 от 22.02.2019 год. подсъдимият саморъчно е отразил, че приема показанията на теста, но въпреки това бил отведен в ЦСМП-Стара
Загора,
където отказал да даде кръв за изследване, след което отново бил отведен в сградата на Второ
РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, където
бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК (декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия А.И.,
протокол за разпит на св.Е.Г.Т. от 22.02.2019 год., акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 0704981 от 22.02.2019 год., талон за
изследване № 0050278, показания на „Дрегер Дръг Тест 5000“, писмо изх. № 1446
от 02.03.2010 год. на Изпълнителна агенция по лекарствата, заповед № 8121з-1186
от 13.09.2017 год., справка за нарушител/водач от 25.02.2019 год., протокол за
извършване на проверка за употреба на анаркотични или упойващи вещества,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за съдимост рег. №
766 от 26.02.2019 год. на РС-Стара Загора, издадена след направена справка в
Бюро съдимост при РС-Казанлък, протокол за разпит на св.П.И.Б. от 26.02.2019
год., справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България към 25.02.2019 год., приемо-предавателен протокол от 25.02.2019 год.), както и от приетите в хода на съдебното следствие като писмени
доказателства справки за съдимост на подсъдимия, преписи от бюлетините му за
съдимост и справка за търпените от него наказания, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и не
се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 22.02.2019 год.
в 16:00 часа в
гр.Стара Загора по ул.„Кармен“ подсъдимият А.А.И. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Сеат“, модел „Толедо“, рег.№ ..,
след употреба на наркотично вещество – амфетамин и метаамфитамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARLK
0072, като деянието е извършено повторно, с което той е осъществил
от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с
чл.28, ал.1 от НК.
За
да признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които то
е било извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2
от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт – касаещи, както обективната, така и
субективната страна на извършеното от него престъпление.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500
лева;
изразеното от подсъдимия критично отношение към
извършеното и младата му възраст, а доколкото едното от предвидените наказания
(глоба) е с имуществен характер – и тежкото му материално положение (без
доходи) съобразно декларацията му в тази насока, приложена на л.16 от
досъдебното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
(направените самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.373, ал.2 във връзка с
чл.58а, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
високата обществена опасност на подсъдимия като личност с
изградена склонност към извършването на нарушения и престъпления против
транспорта, обусловена от осъждането му по чл.78а от НК и множеството му
наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП според справката за
нарушител/водач, приложена на л.28-30 от досъдебното производство, при това без
да е правоспособен водач на МПС, която съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство (осъждането на подсъдимия по НК обуславя
квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията на повторност,
поради което не би могло да бъде отчетено като отегчаващо отговорността му обстоятелство);
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното от съда наказание „лишаване от свобода” с една трета.
В случая, видно от гореизложеното, не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 от НК.
При тези данни при условията на чл.54 от НК съдът
определи на подсъдимия А.А.И. наказания при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на така
определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета (шест месеца),
вследствие на което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година при първоначален „общ“
режим на изтърпяване съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и наказание „глоба“
в размер на 600 (шестстотин) лева, която да се заплати на
Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския
районен съд.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при
изпълнение на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година времето, през което същият е бил задържан по настоящото
наказателно производство, считано от 23.02.2019 год., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че настоящото деяние е било
извършено от подсъдимия в изпитателния срок на наказанието по предходното му
осъждане, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи
при първоначален „общ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и наказанието„лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
наложено му по н.о.х.дело № 1422/2018 год. на Районен съд Казанлък.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: